Островитяни

Емерет Всички свободни

Емерет е малък остров, все така недостатъчно добре заселен след опустошителните стихийни пожари отпреди повече от век. След тези пожари основните селища и регионалното представителство са изградени наново по силата на регулаторните норми на Спогодбата.

На Емерет има малко шосета, но разходките из него са приятни и картите, които се продават в град Емерет, посочват няколко препоръчителни маршрута. Най-често предприеманата разходка започва от пристанището до Ъгър Парк. Отвъд главния пристан на град Емерет започва ясно означена пътека, водеща през откритите поля и младите гори до Чъд Рок, най-високата точка на острова. Чъд Рок се слави с пещерите си от варовик, които са отворени за посещения. Екскурзоводите развеждат туристите и из серията от спиращи дъха каменни и сталактитни формации. Умелите пещерняци могат да проучат и системата от понори на Чъд Рок.

Отвъд Рок е Ъгър Парк, седалището на семейство Емерет, откъдето са се разклонили няколко поколения важни законодатели. Петнадесетият Сеньор Емерет е един от хората, изработили проекта на Спогодбата за неутралност. Настоящият Сеньор Емерет, тридесет и третият поред, обикновено отсъства. Къщата не е отворена за посетители, поне на този етап.

Историята на семейство Емерет разкрива много примери за онзи вид ексцентричност, която често асоциираме с големите Династии. Твърди се, че дванадесетият Сеньор е забранил посещенията на деца в къщата, че осемнадесетият е настоявал всички гости в дома постоянно да бъдат голи, а деветнадесетият Сеньор, синът на лорда нудист, е печално известен в множеството уикенди, прекарани в разврат, на който се радват той и отбрани редовни негови гости; двадесетият Сеньор, синът на развратника, посвещава живота си на расото. Двадесет и третият Сеньор е вманиачен по градините и прекарва голяма част от живота си в къщата, като озеленява и преозеленява обширното имение. Мълвата твърди, че настоящият Сеньор приема феодалната си отговорност сериозно, че е отзивчив и щедър човек, но рядко го забелязват на острова, носещ неговото име. Присъства там веднъж годишно за официалното събиране на десятъка.

По време на управлението на двадесет и шестия Сеньор Емерет, Ъгър Парк се превръща в убежище за артисти. Писатели, художници, композитори, музиканти, скулптори, актьори, танцьори с готовност предприемат дълги пътешествия през Архипелага, за да се възползват от либералното отношение и да се отдадат на свободния стил на живот в продължение на дълги седмици.

Някои от най-известните хора на изкуството от онези времена пребивават едва ли не постоянно из разкошните околности. За отбелязване сред тях е местерлинският поет Кал Кейпс, за когото се твърди, че композира своята Елегия за една пропиляна страст при престоя си в Ъгър. Трупа музиканти, жонгльори и илюзионисти пристигат от Катаарския полуостров и живеят там в продължение на цели месеци. Световно признатата танцьорка, Форса Лаайоки, по това време в дългия следобед на своята изумителна кариера, прекалява със свободно достъпното вино и в крайна сметка се самоубива в малката си стая в Източното крило на Ъгър. Художникът Дрид Батхърст остава тук в продължение на почти две години, най-дългия период, за който е известно да е пребивавал където и да е на едно и също място.

Харесваният от всички епичен пейзаж Завръщането на даракчиите е нарисуван на задната тераса на Ъгър Парк, макар че всички евкалипти, изобразени от Батхърст в далечината, по-късно са унищожени от пожар.

В Ъгър Парк освен това е бил на съхранение и един от най-известните, но най-рядко излагани шедьоври. Наричайки го лаконично Покров, художникът рисува това маслено платно още в първите дни след пристигането си. Според откъслечните сведения картината е портрет на художника — с орлов нос и като млад, излъчващ здраве и сексуална съблазън. Хората, получили възможността да я зърнат, обявяват, че приликата е пълна и че макар Батхърст да се е представил в идеализиран вид, все пак си остава значимо произведение на изкуството.

Батхърст поверява за вечни времена Покров на семейство Емерет при условието да бъде съхранявана в заключено помещение и никога да не бъде показвана на широката публика. Единствените хора, упълномощени да я виждат, са членовете на фамилията Емерет. Със съгласието на Батхърст я окачват в малка стая високо в източното крило. Всъщност това е стаята, където по-късно откриват потъналото в кръв тяло на Форса Лаайоки — на пода, пред портрета, все още с бръснач в ръка.

Заминаването на Дрид Батхърст от Ъгър Хаус е внезапно и сензационно. Героичната му картина Завръщането на даракчиите е окачена в главната банкетна зала в продължение на няколко месеца, предизвиквайки голямо вълнение и възхищение от всеки, който има възможността да я зърне. Едно от качествата й, личния отпечатък на Батхърст, е визуалният обхват, който съдържа в себе си, от необятните пространства на пейзажа и небето, могъщите бури и катаклизми, до дребните детайли, предадени с едва ли не фотографска точност, изработени с изтънченото умение на миниатюрист.

В контекста на по-голямата картина дребните подробности почти не правят впечатление никому. Една вечер обаче един от гостите на двадесет и шестия Сеньор Емерет, критик на изкуството и коментатор за голямо списание с традиции, приближава увеличително стъкло към платното. След това оглежда внимателно детайлите, концентрирайки се върху неголяма група натуристи, които лудуват и развратничат в тучната растителност. С голяма доза деликатност, като се има предвид естеството на видяното, критикът успява да изрази на глас учудването си от приликата на две от отвлечените нимфи със — съответно — Мадама Сеньора Мезраа Емерет и нейната дъщеря, красивата и сексапилна Канкири Емерет, по това време едва петнайсетгодишна.

Двадесет и шестият Сеньор Емерет е човек със спокоен нрав и след кратък сеанс с увеличителното стъкло, за да се увери във видяното от критика, напуска празненството, без да каже нищо. През тази вечер гостите му повече не го виждат.

Дрид Батхърст, който присъства през цялото време, по-късно се оттегля в покоите си. Когато отмята завивките, открива в леглото си четиридесетсантиметров трайм, очевидно умрял наскоро. От долната му челюст все още сълзи отрова. Батхърст също не е видян повече през тази вечер, нито когато и да било по-късно на Емерет.

Зимите на Емерет са топли; летата са горещи. Земята често е напукана от слънцето. Поради напълно разбираеми причини по целия остров има предупредителни знаци срещу паленето на огън и практически указания за пожароопасни ситуации. В най-горещите дни на лятото влажността понякога е висока, но обикновено поносима. Множеството прекрасни плажове са отворени за широката публика, но си остават неоценен докрай ресурс. Посетителите, имащи желание да плуват без дрехи, трябва да полагат специални грижи: тези плажове са дарени от предишните феодални сеньори на Емерет и имат своите правила. На някои плажове нудизмът се насърчава активно, но в други части на острова се посреща с цялата възможна строгост на закона и със сигурност ще ви бъдат наложени глоби.

Картината Завръщането на даракчиите от Дрид Батхърст днес е изложена в Мемориалната галерия на Спогодбата в Деррил. Окачена е на равнището на очите, така че изучаването на платното отблизо не само е възможно, но и се насърчава. Само че дали поради непоправими увреждания от времето, поради изтриване при разглеждане отблизо или просто в резултат на изкуството на реставратора, детайлите, които някога са подсказали на двадесет и шестия Сеньор Емерет неблагоприличното поведение на неговия гост, вече не са толкова недвусмислени.

Въпреки че Батхърст подарява за постоянно Покров на фамилията Емерет, тя не остава за дълго в Ъгър Хаус. Скоро след заминаването на Батхърст Сеньорът я връща, но на пратеника трябват няколко месеца, за да настигне великия художник. Намира го на тихия остров Лилен-Кей, където Батхърст се наслаждава на кратка почивка от работата си. Транзакцията е незабавна: картината е предадена на член от антуража на Батхърст, в замяна е издадена разписка, а пратеникът започва дългото си пътешествие обратно към Емерет.

Валута: архипелагски паралеон, обракски талант.