Островитяни

Увод от Частър Каместън

Намирам за ироничен факта, че получих покана да напиша няколко встъпителни думи за тази книга, защото по темата й ми е известно толкова малко, колкото изобщо е възможно. Но тъй като винаги съм поддържал схващането, че онова, което човек чувства, е по-важно от онова, което знае, позволете ми да започна.

В ръцете си държите книга за острови и островитяни, пълна с информация и факти, за голяма част от които дори не бях чувал, а за още по-голяма имах неоснователни мнения. С хората е същото: някои познавам лично, а за други съм чувал и чак сега научавам нещо за тях. Из широкия свят има толкова много неща, толкова много острови, които чакат да бъдат открити, докато на мен ми е познат само един. Родил съм се на острова, където живея и където пиша тези думи, кракът ми никога не е стъпвал извън него, нито очаквам да го направя преди да умра. Ако книгата се отнасяше само за моя остров, щях да бъда в уникалната позиция да го представя, но поради съвсем други причини, тогава не бих се съгласил да го направя.

Визуалната ми представа за този Архипелаг, където щастливо живея, се свежда до малкото съседни острови, които виждам от брега, когато се разхождам или пътувам в близост до дома си. Имената на повечето са ми известни — има три-четири, прекалено малки или маловажни, за да им бъде дадено име — и нося образа им ясно в съзнанието си. В дъжд, в слънце или ветрове, тези съседни острови са мои постоянни спътници, декорът на моя живот. Хубаво и интересно е да ги гледа човек, и ми внушават настроения, които винаги са различни и непредсказуеми — никога не се уморявам да ги гледам. Изпълват ме с духа на островния живот и по този начин изпълват и всяка дума, която някога съм написал.

Само че не изпитвам любопитство към тях. Допускам, че много хора, които посещават моя остров, трябва да са дошли от някои от тези острови, а после, без съмнение, се връщат там. При прочита на коректурата на тази книга случайно открих някои неподозирани факти за едно от тези съседни места, но като цяло си оставам все така неосведомен за моята част от Архипелага на сънищата. Така стоят нещата и винаги ще си останат такива.

Въпреки че не мога да опиша нищо от онова, което самият аз знам за островите, все пак имам задача да ги представя с увод. Позволете ми да резюмирам онова, което е общоприето и известно. Събрах по-голямата част от различни справочници.

Архипелагът на сънищата е най-големият географски обект в нашия свят. Островите са пръснати по цялата обиколка на планетата, разпрострени през тропическите, субтропическите и умерените ширини, на север и юг от екватора. Разположени са в единствения ни океан, известен като Средпътното море, който на свой ред обгръща напълно света. Морето с тези острови заема повече от седемдесет процента от общата повърхност на планетата и съдържа повече от осемдесет процента от цялата вода в света.

В по-голямата си част Средпътното море е широко, но съществуват и две относително тесни части, които създават проблемни местни течения и смущения под влиянието на приливите и отливите. На север и юг морето граничи с две континентални маси.

По-големият от двата континента, северният, е безименен. Причината е, че на него са разположени приблизително шейсет различни държави и нации, много без излаз на море. Всяка от тези нации има свой език и обичаи и предявява ожесточени и спорни претенции за превъзходството си над другите на обширния континент. Всички страни използват свои имена, с които наричат, този континент, но тъй като те са на различни езици и имат разнообразни културни, исторически и фолклорни корени, не може да се постигне съгласие как трябва да го наричат.

Някои карти наричат континента „Нордмайор“, но това се дължи повече на факта, че картографите не обичат безименни пространства по картите си. „Нордмайор“ не носи никакво политическо или културно значение. Повечето враждуващи държави се намират в централните региони или по протежение на южните равнини, защото на север от седемнайсетия паралел всичко е сковано във вечни ледове, следователно — повече или по-малко необитаемо.

По-малкият южен континент има название: нарича се Судмайор (което обяснява картографските литературни измислици на север) и в по-голямата си част също е слабо заселен, пак поради много студения климат. Судмайор е ледена полярна пустиня, лишена от умерени или тропически ширини. Голяма част от него е скована във вечен мраз или дълбоки ледени полета. В покрайнините му, по южното крайбрежие на Средпътното море, настъпва известно сезонно топене на ледовете и тук-там има неголеми селища. Някои са временни лагери, изградени от различни военни фракции, имащи интерес от присъствието си на континента, а други са свързани с научни проекти, риболов или рудодобив.

Политическите проблеми на нашия свят са тревожни. Много от държавите на север водят войни една с друга — правят го, откакто се помня, най-малко от три века преди да се родя, и по всичко личи, че са готови да продължат в този дух и през следващите стотици години. За въпросите, по които яростно спорят, и съюзите, които сключват в стремежа си да надделеят, често се съобщава в нашите вестници и по телевизията, но като че ли малцина островитяни им обръщат голямо внимание.

Това е главно защото, проявявайки необикновена, да не кажа уникална далновидност, бащите на Архипелага на сънищата преди много време са изготвили и ратифицирали документ, наречен Спогодбата за неутралност. Спогодбата е може би единственото, по което различните народности на островите са постигали съгласие. Обхваща всеки остров, малък или голям, обитаем или необитаем, и целта й е да гарантира, че войнствените намерения на Севера няма да се отразяват на народите от Архипелага.

Въпреки че в миналото е имало много опити за нарушаване на Спогодбата, както и че в никакъв случай не е документ, лишен от своите проблемни точки, по някакво чудо тя е устояла твърдо на мястото си. Неутралитетът, установен толкова отдавна, все още е непокътнат. И не става въпрос единствено за договори и конвенции: на островите неутралитетът е начин на живот, постоянно предпочитание, нагласа, навик.

Нашият неутралитет всеки ден бива подлаган на изпитания, тъй като може би по разбираеми причини воюващите нации са съставили един вид свое собствено споразумение. То отразява собствените им интереси, а не тези на островитяните, и е още една причина за необходимостта от Спогодбата на островитяните.

По силата на тяхното споразумение тези северни държави се отказват да нахлуват в териториите си, да бомбардират градовете си или да унищожават индустриални обекти и ценни минерални залежи и горива, и вместо това ограничават враждебните действия до бойните полета на Судмайор. Изпращат армиите си в каменистите пустини и ужасяващите ледникови полета, и там младите войници се избиват и раняват, изстрелват куршуми, ракети и снаряди едни срещу други, влизат в ожесточени сблъсъци с яростни викове, разменят артилерийски удари, размахват знамената и надуват бойните тръби, маршируват насам-натам, вдигайки много шум, и без съмнение оставят след себе си пълен хаос. Всички тези действия повече или по-малко не причиняват вреда другиму и явно удовлетворяват участниците.

За да стигнат до Судмайор обаче, армиите и всичко свързано с тях трябва да пресекат Архипелага, така че постоянно сме на пътя на транспортни и военни кораби и помощни морски съдове. Над островите ни прелитат военни самолети. По случайност къщата ми има изглед към един от коридорите, използвани редовно от военните кораби, така че от прозореца на кабинета си виждам как сивите им силуети бавно преминават. Гледката на тези кораби и техния товар от млади хора, тръгнали на война, ме е преследвала през целия ми живот и косвено ми е помогнала да придам субстанция на всяка книга, която съм написал.

Помолиха ме да кажа и няколко думи за физическите характеристики на Архипелага.

За целите на настоящия увод се опитах да открия колко са общо островите, тъй като такава статистика, изглежда, е от значение за хората, съставящи книги като тази. От време на време наричат книгата с технически правилното название географски справочник, защото онова, което имаме тук, е дълъг списък с имена на острови.

Но този географски справочник си остава непълен — нещо, което съставителите му биха признали първи. Логично и разбираемо за читателя е, че ако в тази книга бъде споменат всеки остров в Архипелага на сънищата, резултатът би бил с такива исполински размери и така преизпълнен с маловажна информация, че практическата полза от него щеше да е минимална.

Разбира се, същият аргумент за ползата може да се използва и за непълен списък, подкрепен от безспорния факт, че всеки непълен списък показва подбор, а по същество всеки подбор е с политическа насоченост. Така че в случая към тривиалното се прибавя и пристрастност, а от всичко това е направена книга с претенцията, че един географски справочник може да бъде аполитичен.

Това е гатанка, за която не предлагам отговор от името на без съмнение изобретателните съставители на справочника, но тя ме подтикна да се опитам да открия, дори само за собствено удоволствие, какъв е общият брой на островите в този наш свят.

Съществуват много различни справочници за Архипелага на сънищата и някои от тях се намират в библиотеката ми. Всички дават предполагаеми цифри и всички предположения са различни. Някои авторитети са на мнение, че има стотици острови, но отброяват само големите или важните. Други твърдят, че са хиляди, но определението им за остров е мъгляво и бъркат цели островни групи с отделни острови. Някои, включвайки наполовина потопени скали и части от рифове, казват, че има стотици хиляди острови и намекват за още по-голяма цифра.

След много четене стигнах до заключението, че експертите са съгласни само за едно нещо — островите са много по много.

Приблизително двайсет хиляди от тях явно имат имена, но дори това не е сигурно. Някои са организирани в големи административни групи и са известни под общи названия или се отличават само по пореден номер. Други се намират в безименни групи, докато в същото време островите в тези групи, или поне част от тях, имат индивидуални имена. Някои острови са самостоятелни — много от тях имат имена, но още повече нямат.

Остава въпросът и с изобилието от островни наречия, или патоа.

Почти всички острови имат както местни, така и „официални“ имена, посочени на картите. (Или биха били посочени, ако имаше карти. По-нататък ще се спра на това.) Понякога има две или повече алтернативни названия на местно наречие, някои основани на физическите особености на острова, но повечето без такава връзка. Там, където са правени опити за стандартизация на номенклатурата, се е създало допълнително объркване. Боя се, че объркването е нещо стандартно и нормално.

Например съществува група от острови, наречени Торквили, или Групата на Торквилите, или (понякога) Торквилските острови. Намират се приблизително на 45° източна дължина, в широката субтропична зона южно от екватора. Торквилите очевидно са добре познати, много посещавани и се славят с плажовете и лагуните си. Всички главни острови от Торквилите имат пристанища за фериботи, а най-големият има гражданско летище. По данни от последното преброяване населението им е над половин милион души. Няма никакво съмнение, че тези острови съществуват и са познати не само на техните жители, но и на много други хора. Основният текст в тази книга, в стремежа си да предостави възможно най-много информация и подробности, прави неколкократни отпратки към тях. Следователно Торквилите явно са истински, или поне наистина са си на мястото.

Изглежда възможно обаче тази група острови да носи и друго име — Торкви, или Групата на Торквите. Тъй като съм свикнал да се справям с неумела редакторска работа, отначало допуснах, че може би става дума за неправилно изписване на едно и също име. Твърди се обаче, че местното име на Торквилите означава Вечерен вятър, докато името на Торквите на местно наречие означава Ведри дълбини. Явяват се толкова променливи! Колко много се губи в превода от едно наречие на друго или в устните предания, върху които се гради голяма част от островната наука?

За някой като мен, който никога не е посещавал Торквилите или Торквите, нито някога ще го направи, на пръв поглед едната група не се отличава по нищо от другата. Като че ли дори се намират в една и съща област, или поне имат подобни координати. Сигурно много хора биха сметнали, че става дума за едно и също нещо.

Бях готов да направя подобно заключение, когато с учудване открих, че има и друга група острови, този път наречени Торквини, което, разбира се, пак може да се дължи на неправилно изписване.

Моите справочници повече или по-малко са на мнението, че в групата на Торквините има сто и петнайсет острови с имена, в тази на Торквилите — седемдесет с имена и двадесет и три безименни, а в тази на Торквите — петдесет и осем идентифицирани острови. Само че във всяка от тези предполагаемо отделни островни групи има поне по пет острова с еднакви имена, някои от тях с минимални вариации в изписването, както и някои прекръстени наскоро в опит да се извлече капитал от въображаемите предимства на други острови.

Някои острови със същите или подобни названия имат дължини и ширини, които са идентични — или почти идентични, — което изглежда като обективно доказателство, че са едни и същи острови, докато не открием, че поне Торквините и Торквите се намират на срещуположните краища на света и че със сигурност Торквите и Торквините са разположени в северното полукълбо, докато Торквилите си остават все така здраво позиционирани на юг.

Ако в този момент читателят се чувства объркан или озадачен, нека го уверя, че и с мен е същото. Освен това подозирам, че много от така наречените експерти, написали тези справочници, са били не по-малко объркани от всичко това и през годините са оставили някой друг да внесе яснота в собственото им объркване.

Този географски справочник полага достойното усилие да изясни проблема, въпреки че поне що се отнася до мен, това е мистерия, с която повече не желая да прахосвам времето си.

Тъй че с радост се присъединявам към общия научен консенсус и признавам или декларирам, че Архипелагът на сънищата съдържа много по много острови, и оставям нещата дотук.

Но къде точно са тези острови и как са разположени един спрямо друг?

За Архипелага на сънищата не съществуват географски или морски карти — поне не и такива, на които може да се разчита, — нито изчерпателни, нито дори общи.

Има хиляди морски карти, съставени от местните жители, основно за да улеснят навигацията на риболовните съдове и междуостровните фериботи, но повечето са грубо начертани и графично непълни. На тях са посочени дълбочината на проливите, подводните скали и гайотите1, приливните пасажи, рифовете, безопасните пристанища, заливите, морските фарове, пясъчните плитчини и така нататък. Показват и преобладаващите ветрове от местна гледна точка. Всички тези сведения очевидно са се предавали от уста на уста и са основани на морския опит на местните мъже и жени, в което няма нищо лошо, но е абсолютно безполезно при разглеждането на Архипелага в глобален план.

Проблемите при картографирането на Архипелага на сънищата са добре известни. Изготвянето на карти от голяма височина е повече или по-малко невъзможно заради изкривяванията, предизвикани от темпоралните градиенти. Тези градиенти, които ми е невъзможно да разясня тук (по-късно в книгата има такъв опит), съществуват във всяка част на света освен над магнитните полюси. Дори на няколко градуса от тези полюси, които, разбира се, се намират във вечно замръзналите сухоземни райони, вариациите при наблюденията или заснемането правят надеждното картографиране противоречива и следователно неосъществима задача.

Единственото решение на проблема би било картографирането да се извършва на научна и последователна основа, като се отдава предпочитание на малките или локални територии и се взимат предвид наблюдения от нивото на повърхността или от изключително малка височина, а след това резултатите се комбинират от централизиран орган, за да бъде съставена подробна карта на света. До относително наскоро не е правен опит за изпълнението на такава гигантска задача. В настоящия географски справочник ще прочетете за модерните постъпки в тази насока. И може би ще откриете, че разширяват познанията ви, както разшириха моите, но не с кой знае колко.

Съвременните картографи използват въздушно фотографиране от ниско ниво с възможно най-високо визуално качество, но и в този случай поради гравитационните аномалии се оказва невъзможно полетите на тези безпилотни самолети да се извършват по някакъв планиран или последователен начин. Резултатите са произволни и хаотични и ще изминат много години, преди да бъде създаден цялостен атлас на нашия свят. Дотогава картината остава неясна и всеки продължава да се лута по начин, типичен за островитяните.

Сънното състояние на Архипелага, в което ние, островитяните, се чувстваме най-добре и никак не искаме да се промени, изглежда, ще продължи все така още дълго време.

Не сме във война, защото нямаме спорове. Не се шпионираме, защото сме доверчиви и не сме любопитни. Пътуваме на къси разстояния, защото виждаме другите острови от местата, където живеем, и амбициите ни се простират само да отидем до тях. Поради същата основна причина рядко пътуваме на дълги разстояния. Измисляме джаджи и забавления без конкретна цел, просто защото искаме. Рисуваме и правим скулптури, пишем приключенска и фантастична литература, служим си с метафори и означаваме със символи, поставяме пиесите на предците си. Хвалим се с отминала слава и се надяваме на по-добър живот в бъдещето. Обичаме разговорите и събиранията, добрата храна и страстните афери, излежаването на плажа, плуването в топлите води на морето, приятното напиване, обичаме да седим под звездите. Започваме да правим нещо, а после забравяме да го довършим. Умеем да се изразяваме ясно и сме разговорливи, но водим шумни спорове единствено заради тръпката от тях. Виновни сме по обвиненията в самоугаждане, ирационални постъпки, нелогична аргументация, понякога в леност и унесеност.

Палитрата на емоционалните ни цветове са самите острови и загадъчните морски проливи между тях. Наслаждаваме се на морския бриз, годишните мусони, облаците на хоризонта, придаващи драматичност на морския пейзаж, внезапните бури, цвета на светлината, отразена в ослепителното море, мързеливата жега, теченията, приливите и отливите, необяснимите пориви на вятъра и като цяло предпочитаме да не знаем откъде идват, нито къде отиват.

Що се отнася до тази книга, заявявам, че няма да навреди никому.

Всъщност заслужава похвала. Тя е типично островно начинание: непълна, малко неясна и иска да ви се хареса. Неидентифицираният автор или автори на тези кратки очерци имат свои планове, които не са мои, но не възразявам срещу тях.

Не съм написал тази книга, въпреки че вече се носят слухове, че съм аз. Сега е моментът да потвърдя, че в слуховете няма истина. В действителност съм скептично настроен към цялото начинание и едновременно с това много го харесвам.

Съдържанието на книгата е подредено по азбучен ред и е предвидено да се чете в този ред. Но тъй като се предполага, че много хора ще я ползват като справочник или като пътеводител, редът на статиите е напълно несъществен. Твърдя обаче, че някои ще успеят да „използват“ книгата по предназначение, тъй че азбучният принцип е също толкова добра отправна точка, колкото всяка друга.

Една от причините за безполезността на книгата е нещо, за което читателят трябва да бъде предупреден. Не всяка нейна част е строго фактологична. Намирам за изненадващо, че в някои случаи островите са описани не според физическите им характеристики, а чрез разкази, свързани със събития, които са се разиграли на тях, или хора, направили нещо по време на пребиваването си на тях. В косвената истина и метафорите няма нищо лошо, но ако търсите хотел, за да направите резервация за стая, едва ли ще искате вместо това да прочетете биографията на собственика му. В общи линии в книгата има много такива моменти, но кой знае защо съставителите на географския справочник са предпочели именно този метод. Намирам го за по-скоро очарователен, но като човек, който не обича да пътува, винаги съм проявявал по-силен интерес към живота на хотелиерите, отколкото към стаите, които предлагат на посетителите си.

В заключение подканата за пътуване из толкова много места наведнъж ми се струва безвредна и дори привлекателна, но е всъщност безсмислена, след като толкова малко читатели ще я последват.

Всяка посока или план за пътуване из Архипелага на сънищата, по-амбициозна от това да отидете с ферибот през някой пролив до другия остров, обикновено е въпрос на гадаене или опасност. Заради проблема с картографирането, ако искате да отидете на някой от островите, препоръчани от този географски справочник, почти неизменно ще се окажете другаде. Нещо повече, ако направите опит да се върнете там, откъдето идвате, проблемите ви ще се умножат.

Историята ни в огромна степен е създадена от авантюристи и предприемчиви хора, пристигнали на някое друго място, вместо на търсения от тях остров. Онези от тях, които са стигнали там, където искат, често са откривали, че нещата не са такива, каквито са очаквали. Историята ни е пълна с хора, които тръгват, объркват се, а после се връщат или поемат в друга посока.

Дори и така, да откриете случайно някое от тези привлекателни места, тъй като това е единственият начин да им се насладите докрай, само по себе си ще бъде награда, така че според мен предварителното познание, което съставителите на географския справочник толкова искат да ви предоставят, винаги ще е безполезно.

Непременно се подгответе за без съмнение влудяващата и нелогична местна валута, имайте предвид понякога необяснимите местни закони, проучете предварително кое е най-доброто място, откъдето да се насладите на катедрала, планина или група странстващи артисти, открийте как се казва на местното наречие гората, из която смятате да се поразходите, отупайте прахта от познанията си за древни вражди, изоставени разкопки и арт-инсталации, защото трябва да бъдете готови за всичко, което може да ви се случи.

Нищо от това обаче не е истинско, защото реалността се крие в различна, по-мимолетна вселена. Това са само имената на някои места в Архипелага на сънищата. Истинската реалност е онази, която възприемате около себе си, или която — ако имате късмет — създавате сами във въображението си.

Частър Каместън