Островитяни

Местерлин Бавно течение

Местерлин е родното място на Кал Кейпс, поет и драматург, всепризнат за един от най-видните синове на острова. Въпреки че често прави продължителни обиколки из Архипелага, за да изнася речи и да провежда четения на творбите си, Кейпс се връща на Местерлин винаги когато има възможност. Среща съпругата си Себен Хелалди, също поетеса, по време на едно от посещенията си. Поддържат постоянна резиденция на острова, в сърцето на град Ме етер.

В природата на Местерлин е да предоставя убежище — инстинкт, който е вкоренен дълбоко в повечето негови жители. Коренните жители нямат предразсъдъци, толерантни са и не проявяват любопитство. Имат естественото предразположение да закрилят околните, особено онези, които са отритнати поради неоснователни очаквания или са тормозени от властите или от закони, които според тях несправедливо ограничават поведението ми. Въпреки че самите жители на острова спазват закона, те проявяват търпимост и към индивидуалистите с нестандартни и непопулярни идеи.

Откакто на Судмайор се водят военни действия, Местерлин, макар и относително отдалечен от континента, се е превърнал в естествено убежище за дезертьори заради либералните нагласи на острова. Младите мъже и жени, често изплашени, загубили илюзиите си или травмирани по един или друг начин, се стремят да отидат на Местерлин целогодишно. В много случаи стъпват на негова територия едва след дълги, изпълнени с усложнения пътешествия, често с помощта на непривилегироваата класа на острова.

Когато из целия Архипелаг са въведени новите регулации за постоянно пребиваване, малка група острови незабавно ги отхвърлят. Местерлин, макар и разбира се не единственият е сред тях. По времето, когато Кейпс вече е роден, традицията да се дава постоянно жителство на млади дезертьори е добре установена, но докато все още е младеж, на острова има внезапен наплив от пристигащи, при което за известно време някои от островитяните настояват за промени. Кейпс участва активно в дебатите, отстоявайки тезата, че славната традиция на толерантност и гостоприемство трябва да се запази.

Днес дезертьорите могат да живеят на Местерлин в безопасност, без никакъв риск да бъдат предадени от островитяните или подложени на натиск да се преместят някъде другаде. Цената, която островът плаща за това снизходително отношение, е, че Местерлин е обект на чести претърсвания от страна на ескуадите на черните барети. Местните жители запазват сдържаността си дори по време на тези набези, главно защото не могат да направят друго. Все пак те са приготвили безброй сигурни скривалища за онези дезертьори, които имат нужда от тях. Понякога черните барети неизбежно откриват някои от тези бежанци и въпреки че определен брой дезертьори са отвеждани, благодарение на Спогодбата островитяните имат имунитет срещу репресивните мерки. Неизменно на мястото на разкритите убежища изникват нови.

Местерлин е остров с ниски хълмове, големи долини, широки лъкатушни реки и дълги плажове с жълт пясък. Местните жители обичат гледките и затова по протежение на бреговата линия, където се срещат високи скали, има много къщи, кацнали на отвесните каменни стени с неизброими хитроумни начини човек да се добере до тях.

Местерлин е дъждовен остров с всекидневни валежи. Разположен е на пътя на западния вятър, известен из субтропичните ширини като Шусл, и в края на повечето следобеди се оказва под напора на внезапна дъждовна буря, която залива полята и градчетата му. От двете страни на стръмните улици крайбрежните села има канавки за отвеждане на водата. Местните жители обичат тези порои. Нерядко прекъсват търговски или семейни събирания, за да излязат навън, на улиците или на обществените площади, да обърнат лице към небето с разтворени ръце и да оставят дъжда да облива дългите им коси и да мокри леките им дрехи. След всекидневното преваляване всички са по-щастливи. Сякаш Шусл дава знак за приключване на дневните им задължения, защото след това барманите и ресторантьорите изнасят навън масите, пристигат музиканти и всички се подготвят да прекарат дългата топла вечер в приятни разговори.

Тайната на Местерлин е всеизвестна за жителите му: има нещо във водата, някаква уникална комбинация от минерали, някакво следствие от естествената филтрация между пластовете.

Новодошлият на острова попада под въздействието на благотворната магия за четири-пет дни и само след месец не вижда нито една причина на света, способна да го застави да напусне острова.

Кал Кейпс, един от малцината местни жители, които редовно пътуват в чужбина, често описва изживяването като един вид метафора на израстването: онова, което се случва, когато отплаваш, угнетяващото чувство за загуба или страх от неминуема смърт, които се усилват все повече, докато един ден не изчезват и вече не ти причиняват болка, както и какво става, когато пристигнеш и се отдадеш с радост на преживяването на острова, промяната за добро, разместването на всекидневните приоритети, издигането до по-висшето състояние на съществуване и осъзнаване.

Нивото на двете главни реки на Местерлин се вдига от валежите, но те се захранват от естествени извори. Водата и от двете реки не оказва голямо влияние върху настроението, но след филтриране и обичайната обработка има слаб, но приятен вкус действа леко приповдигащо. Речните води се пренасочват основно за индустриални и иригационни нужди или за евтини водопроводни мрежи до домовете на хората.

За да усети истински въздействието на Местерлин, човек трябва да опита от изворната вода, добивана само от три естествени източника във вътрешността на острова.

От векове водата се бутилира при същинските извори, като бизнесът движат две семейства на идеални начала — самите те са също толкова продукт на схващанията на острова, колкото и хората, на които доставят водата. Разбира се, до единия от тези извори има свободен достъп и от него може да се ползва всеки, готов да изкачи предпланините с подходящ съд. Местерската вода винаги е годна за пиене в естественото си състояние, като лекото газиране й придава възхитително и освежаващо усещане за небцето.

Такава е същината на живота на Местер, но естествено, само докато не се появи нечие външно влияние, готово да съсипе всичко. На повечето острови това е времето, промяната на сезоните, появата на остър вятър, на някои места — връхлитането на тропическа буря или ураган. В други части на Архипелага често е неочакваното вмешателство на някоя от двете враждуващи страни. Случаят с Местерлин е уникален за острова. Преди около сто години тогавашният Сеньор поради някаква причина е недоволен от размера на получавания от него десятък и тайната на водата, дотогава достъпна за всички, се превръща във възможност за бизнес.

Една вътрешноостровна водопреносна компания, очевидно по силата на договор със сеньориите на няколко превърнати в пустини острови на юг, започва преговори за каптирането на местерските кладенци на индустриално равнище. Това включва изграждането на голяма фабрика за бутилиране, нови пътища, няколко хранилища за водата и полагането на подводен тръбопровод в южна посока.

Местните жители, упоени и неподозиращи за последиците на случващото се, си седят безгрижно из кацналите на стръмните скални стени къщи, излежават се на плажовете, разхождат се по улиците и отпочиват из баровете, наблюдавайки камионите, които отиват и се връщат с грохот, строителните работници, харчещи заплатите си в магазините и ресторантите, корабите, акостиращи и заминаващи със строителни и конструкционни материали. Местната вода става по-евтина и леснодостъпна, а те радостно започват да я пият още по-често от обичайното.

Един ден обаче водата секва. Бутилиращата фабрика започва да работи на пълен капацитет, а помпите всекидневно изпомпват невъобразими количества от безценната течност по дългия тръбопровод, водещ кой знае къде.

Камионите, преди това откарващи строителни работници в планините, сега се спускат от възвишенията, натоварени догоре с палета и палета с атрактивно бутилирана вода с етикети на чужди езици. Камионите отиват до пристанището, откъдето корабите на водопреносната компания ги откарват надалеч. Из баровете и ресторантите на кейовете, местните магазини, из домовете и най-вече в телата и умовете на местните жители водата свършва.

Жителите на острова съвсем бавно започват да осъзнават какво са изгубили. Едновременно с това, и като негово следствие, утешителният, успокоителен, ощастливяващ ефект на водата престава да действа.

Това съвпада и с едно от завръщанията на Кал и Себен Кейпс. Той самият, след като не изпитва познатото израстване в себе си — радостното изплуване до по-висше състояние на ума, — бързо е посветен в настъпилите промени. Поетите не са законодатели, нито воини или агитатори, но понякога се справят добре с думите. Един ден Кейпс изнася реч в центъра на град Местер, страстна реч, изпълнена с отлични обрати на речта, а онова, което се случва след това, е безпрецедентно, неочаквано, неизбежно и шумно.

Днес руините на фабриката за бутилиране са отворени целогодишно като безплатна атракция за посетителите. Летният Дворец, където се оттегля тогавашният Сеньор, намиращ се на Малкото съседно островче Топекик, също може да бъде посетен, като разбира се, за да стигнете до него, ще ви е необходим превоз по вода. На родителите с малки деца се напомня, че части от Местерлин днес са исторически забележителности свидетелство за големите сътресения там в миналото, така че е необходимо извънредно внимание. Въпреки че безредиците са се състояли преди почти век, на теория все още са в ход съдебни действия срещу управителите на наследството на Кал Кейпс и някои членове на семействата от Сеньорията.

Останките на подводния тръбопровод по правило са затворени за посещения от широката публика, но достъпът до руините на помпената станция е възможен, а части от самия тръбопровод също са обявени за историческа забележителност. Възможно е да ги разгледате, стига предварително да се сдобиете с необходимото разрешително.

Мостри от местерската вода могат да бъдат взети директно от извора, а така също и поръчани във всеки магазин в града. На посетителите се напомня обаче, че има строг лимит за количеството вода, което можете да изнесете от острова, и дори разрешеното трябва да е единствено за лично ваша употреба.

Валута: архипелагски паралеон; мурисейски талер.