Островитяни

Атол Фереди Висяща глава

Уважаеми господине,

На двадесет и пет години съм и живея на остров Мил от групата Фереди. Тук съм с родителите си. Току-що се завърнах от университета в Семел, където защитих научна степен първа степен по специалността Островитянска литература.

Бих искала да Ви информирам, че по време на трите години, прекарани в университета, ни предоставиха голям списък със съвременни романи, с които да се запознаем, и сред тях бе Вашият роман Терминалност. Този роман ме впечатли и поисках да науча повече за другите книги, които може би сте написали, кой е авторът им и така нататък. Прекарах дълго време в опити да намеря още Ваши книги, но за нещастие не всички бяха в наличност на Семел. Накрая успях да заема още три заглавия — все очевидно от ранния период в кариерата Ви.

Позволете ми да Ви кажа, че според мен бяха много добри. Това ме накара да взема решението да специализирам върху Вашето творчество и дисертацията ми бе по темата за „литературната стаза“, словосъчетание, взето назаем, разбира се, от Вашия роман Турне на кръговете. Озаглавих дисертацията си „Енигмата на оставането: обездвижването и статичните ценности на Частър Каместън“.

Зная, че сигурно сте зает и последното, което искам, е да прекъсвам писателските Ви занимания, но имам няколко прости въпроса, на които много бих желала да ми отговорите. Искам да бъда писател, романист, и се питах дали бихте ми дали някакъв съвет в тази насока?

От един верен почитател.

Искрено Ваша,

М. Кейн

Уважаеми господине,

Благодаря Ви за отговора, който стигна до мен сякаш след цяла вечност. Животът на атола Фереди има много недостатъци. Надявам се, че след забавянето на този отговор няма да си помислите, че съм реагирала негативно на съвета, които ми дадохте.

Преди всичко нека Ви уверя, че уважих желанието Ви и изгорих Вашето писмо. Никой не го е прочел. Сигурна съм, че имате сериозни причини за това Ваше желание, но бих искала да мога да ви опиша как се почувствах да изгоря нещо, писано от Вас. Всяка Ваша написана дума е безценна за мен. Но се съобразявам с желанията Ви.

В отговор на въпроса Ви: да, набавих си онези Ваши книги, които в началото не успях да намеря. Ръководителят ми се възхищава на романите Ви и имаше възможност да ми заеме заглавията, които нямах. За съжаление трябваше да ги върна при заминаването ми от университета, но от последния път, когато Ви писах, правих някои издирвания в интернет. Единственото копие, което до този момент успях да купя, е доста старо и захабено издание с меки корици на Бягство до никъде. Очевидно е, че преди мен са го чели много хора, но съм изключително доволна от факта, че го притежавам. Подвързала съм го. Откакто пристигна, го четох два пъти. Намирам го за интригуващо и красиво. Краят винаги предизвиква сълзи в очите ми. Имам хиляди въпроси за него, които бих искала да Ви задам, но не бих желала да отнемам от времето Ви.

Благодаря Ви за съвета относно желанието ми да се посветя на писателското поприще. Трябва да кажа, че не беше точно този, който очаквах, и ако ми позволите да бъда напълно откровена, ми се стори разочароващ. Възнамерявам да продължавам напред въпреки предупрежденията Ви.

Ще ми позволите ли да попитам: работите ли върху нов Роман?

Искрено Ваша:

М. Кейн

Уважаеми г-н Каместън,

Толкова се развълнувах от новините за новата Ви книга! Нямам търпение да я прочета. По-късно тази година възнамерявам да посетя свои приятели, които живеят на Мурисей, и се надявам да успея да се сдобия от там с всички книги, които искам да купя. На атола Фереди има само една книжарница. Намира се на другия край на лагуната от мястото, където живея, и всъщност не бих я нарекла книжарница: продават най-вече списания и някои бестселъри с любовна тематика, които винаги са остарели с една — две години. Не зная какво бих правила без интернет, но дори онлайн-търговците, изглежда, не са чували за Вашите книги.

Казвате, че книгата Ви ще бъде нов роман. Стига да нямате нищо против, ще се осмеля да попитам: поредната книга от серията за „Инерцията“ ли е? Можете ли да споделите нещо за нея? Обожавам всичко, написано от Вас, но поредицата „Инерция“ за мен е наистина специална.

Искате да знаете защо живея на Мил и как изглежда островът. Живея тук, защото съм родена тук, така че това е домът ми. И двамата ми родители са социоантрополози. Дошли са на атола Фереди преди да се родя, за да изучават местното население и да работят с него. Атолът повече или по-малко е незасегнат от модерния свят и много от племенните обичаи са уникални. Родителите ми са снимали няколко филма за тези хора и са писали книги за аборигенската култура тук. Майка ми се пенсионира преди няколко години, а баща ми работи основно като консултант, но и двамата обичат това място и не искат да го напуснат.

Все пак докато учех в Университета „Семел“, в продължение на три години по време на пътуванията си имах възможността да разгледам много от останалите острови. Признавам, че изпитвам силно желание да видя още. Когато замина за Мурисей, се надявам да се отбия на няколко места, за да разгледам и други острови. Забелязах, че Вашият остров Пикей не е далеч от Мурисей, или най-малкото ще ми трябват само няколко дни с ферибота, за да стигна до него. Откакто поддържаме връзка, се питам дали би било възможно да се отбия до там и да Ви се обадя? Не бих искала да прекъсвам работата Ви или да Ви безпокоя, така че ако това няма да бъде удобно за Вас, разбирам.

Но по въпроса за Мил, наистина няма какво толкова да разкажа за него. През по-голямата част от годината тук е убийствено горещо. Имаме змии, враждебни прилепи и големи отровни насекоми, но човек се научава да живее с тях. „Зимата“ е кратка. Единствената разлика между нея и останалата част от годината е, че в продължение на три седмици вали денонощно. Иначе си остава почти също толкова горещо и влажността е ужасна.

Всички острови Фереди са малки. Считат ги за уникални по своята живописност и недокоснати от цивилизацията. Имаме няколко хълма, стотици плажове, обширни гори, малко шосета, никакви железопътни линии и никакви самолетни писти. Всички се придвижват с лодки. Около лагуната има много високи дървета. Тъй като мястото е много фотогенично, там често ще срещнете фотографи или филмови екипи. Идеализират това място, но вероятно биха били на друго мнение, ако им се налагаше да живеят тук. Домът на родителите ми се намира в една плитка долина с поток и изглед към лагуната. От другата страна на нашия остров има градче със зъболекар, доктор, няколко магазина, хотел и нищо повече, което си заслужава да бъде споменато. Искам да напусна това място!

Първото ми име е Мойлита и благодаря, че се поинтересувахте. Това име се предава в семейството ни от поне два поколения. Майка ми също го носи. Обикновено се подписвам с инициал, но се чудех дали ако публикувам някои от творбите си, е добре да го запазя, или да използвам пълното си име. Можете ли да ми дадете съвет по този въпрос?

Както виждате, реших да пренебрегна потискащия Ви съвет да не предприемам опити да се посвещавам на писането! Ще се справя.

Искрено Ваша,

Мойлита Кейн

Уважаеми г-н Каместън,

Ужасно съжалявам, че предложих да Ви посетя на Пикей. Осъзнавам колко нахално може да Ви се е сторило и повече няма да го споменавам. Зная, че вероятно сте много зает.

Искрено Ваша,

Мойлита Кейн

Уважаеми г-н Каместън,

Не мога да Ви опиша колко изненадана и доволна съм от това, че отново сте ми писали.

Допусках, че съм Ви нанесла смъртна обида, защото последното Ви писмо отпреди почти три години беше лаконично и окончателно. Прекрасно е, че го получавам, струвате ми се така изпълнен с живот и толкова спокоен. Зная, че междувременно трябва да са Ви се случили много хубави неща, и с радост ще отговоря на дружелюбните Ви въпроси.

Но нека първо спомена, че макар последното Ви писмо да ме разстрои за известно време, скоро осъзнах, че именно аз съм престъпила границата.

Бих желала да Ви информирам с какво се занимавах, отчасти защото се поинтересувахте така любезно, но и понеже през изминалото време в живота ми се промениха толкова много неща.

Да, както възнамерявах, предприех пътуване до Мурисей. Останах доста по-дълго, отколкото смятах да продължи престоят ми първоначално. Докато бях там, успях да си купя всичките Ви книги, включително и Изгнание в преддверието на ада, книгата, която споменахте, че пишете. Разбира се, романът е прекрасен — както и очаквах. И за мен прочитът му бе дори още по-вълнуващ от обичайното, тъй като научих малко повече за него, докато все още се зараждаше.

Освен това си намерих работа на Мурисей, открих място, където да се настаня и — след няколко месеца несигурност по въпроса какво иска всеки от нас — се омъжих. Името му е Рарк, учител е и въпреки че живеем на Мурисей, наскоро отидохме до Мил, защото майка ми се беше разболяла. Когато пристигнах, писмото Ви ме очакваше тук. Ще останем малко по-дълго, но ако решите отново да ми пишете, моля, изпращайте на адреса до поискване в горната част на това писмо. Ще отпътуваме скоро за Мурисей, защото Рарк трябва да е там за следващия учебен срок.

Разбирам обяснението, което ми давате в последното си писмо за причината, подтикнала Ви да охладите литературните ми амбиции. Напълно сте прав: донякъде наистина очаквах да ми отговорите с потупване по главата и уверението, че всичко ще бъде наред. Трябваше да се досетя, че точно Вие от всички писатели не бихте ми отвърнали с нещо подобно.

Преди не успях да ви кажа това. Когато опитахте да ме разубедите, се натъжих, защото си помислих, че не ме взимате на сериозно. Но после си дадох сметка, че въпросът поначало е с очевиден отговор, че няма начин да сте прочели и една дума, написана досега от мен. Вероятно казвате същото на всички младежи, които някога са търсили съвета Ви дали да се посветят на писането. Сигурна съм, че получавате много писма като моето. Щом осъзнах, че думите Ви не са на лична основа, разбрах какво трябва да направя. Сега предполагам, че през цялото време намеренията Ви са били именно такива. Накарахте ме да се замисля, да подредя приоритетите си, да поставя на изпитание величината на амбициите си и да преценя способностите си възможно най-откровено. Накратко — затвърдихте решимостта ми.

Все още не съм автор в истинския смисъл на думата — с публикувана книга, — но през последните две — три години изпращам стихове и разкази на различни списания и някои от тях бяха приети и отпечатани. Дори получих дребни хонорари за тях. Вярвам, че не сте ги забелязвали, нито се надявам, че като Ви ги споменавам, ще пожелаете да ги видите.

Все пак обаче започнах да се занимавам по малко и с рецензиране на книги и се питах дали вече не сте разбрали за това? То ли Ви накара да ми пишете отново, и то по толкова приятелски начин? Защото (в случай че по някакъв начин Ви е убягнало) един от първите романи, които ми дадоха за ревю, беше Изгнание в преддверието на ада. И рецензията ми не беше за някое малотиражно литературно издание, а за Островитянски всекидневник. Не можех да повярвам на късмета си, когато ми предложиха книгата. Вече имам две нейни бройки!

Надявам се да сте прочели рецензията ми. Ако не, със сигурност мога да Ви изпратя изрезка от вестника. Бих искала да Ви достави удоволствие, въпреки че в едно скорошно интервю бяхте казали, че никога не четете рецензиите за Вашите романи. Може би понякога все пак имате желание да направите изключение от това правило?

През цялото време докато четях Изгнание, исках да я оставя настрана и да поговоря с Вас за нея. Разбира се, рецензията ми е доста сдържана и обективна, но може би ако я прочетете, ще разберете колко важна беше за мен тази книга.

И накрая, най-значимите за мен новини. Споменах, че все още нямам публикувана книга, и наистина е така. Всеки момент ще завърша първия си роман. Ако не се бе наложило да посетя болната си майка, може би вече щях да съм го завършила. Чувствам се така, сякаш съм го писала през по-голямата част от живота си.

Започнах го малко след първите писма от кореспонденцията ни, така че и сам виждате колко години ми отне. Изключително дълъг е и е невероятно комплексен. Понякога се чудя как успях да удържа всички подробности в главата си, докато го пишех. До голяма степен е базиран на идеите и социалните теории на една от личностите, от които се възхищавам най-много, Каурер от Роутерсей — сигурна съм, че я познавате, защото често цитира Ваши романи и идеи в есетата и презентациите си. В романа си съм й дала името „Хилде“.

Естествено, писателите кръщават героите си с измислени имена, но понякога читателите се опитват да открият истината. Наясно съм, че това вероятно ще се случи и с моята книга, но се надявам, а и подозирам, че малцина ще успеят да свържат Хилде с Каурер. Наистина вярвам, че възприех идеите на Каурер и създадох Хилде като тяхно въплъщение, вместо да й придам външността и характера на Каурер.

Зная, че спокойно мога да Ви призная това. Винаги съм чувствала, че Вие сте моралният и интелектуален еквивалент на Каурер.

Е, макар да зная, че няма нищо сигурно, уверена съм, че ще намеря издател за книгата. Вече имам литературен агент за романа. Тя спомена, че е получила запитвания от две издателства в Мурисей. И разбира се, ще Ви съобщя, когато има нещо сигурно.

Междувременно ще ми бъде изключително интересно да разбера дали някога сте срещали Каурер?

В заключение, позволете ми да повторя какво удоволствие е за мен, че отново съм във връзка с Вас. Зарадвах се, когато получих писмото Ви и вече го прочетох десетина пъти. Извинявам се, че отговорът ми е толкова дълъг, но за мен е огромна радост, че отново си кореспондираме.

И двамата сме малко по-стари, отколкото бяхме преди, но едно не се е променило ни най-малко. Вярвам, че Вие сте най-великият ни жив писател и че тепърва предстои да напишете най-добрите си творби. С нетърпение очаквам да ги прочета.

С привързаност, Ваша:

Мойлита К

Уважаеми г-н Каместън,

Изминаха девет месеца, откакто Ви писах за последен път, но нямам отговор. От неочакваните Ви мълчания научих, че се разстройвате лесно от най-дребните или обикновени забележки, така че трябва да допусна, че нещо в написаното от мен в предното ми писмо Ви е обидило.

Дълго рових в паметта и съзнанието си, но не се сещам какво може да е било то.

Мога да кажа единствено, че наистина съжалявам, от дъното на душата си. Ако съм Ви обидила, то е било по невнимание или нетактичност. Моля да ми простите, макар да съзнавам, че в познанството ни е възникнало нещо сложно и неприятно за Вас. Нямам представа какво може да е.

Ако чувствате, че не сте в състояние да продължите кореспонденцията си с мен, то разбира се, трябва да уважа желанието Ви.

В заключение искам да кажа, че няколкото писма, които си разменихме, са скъпоценни за мен. Каквото и да се случи, вечно ще обичам творчеството Ви и ще насърчавам другите да го четат също толкова внимателно, колкото и аз самата.

Искрено Ваша,

Мойлита Кейн

П.С. Току-що получих от издателите си авторските бройки на първия ми роман — Свидетелство4 Тъй като е посветен на Вас, се надявам, че ще приемете приложената бройка, която Ви изпращам с цялото ми възможно смирение и надеждата, че ще разберете всичко, залегнало в романа.

МК