Островитяни

Люс Спомен за любов

Дълбоко в северното полукълбо се намира Люс — малък, но стратегически разположен остров близо до източната външна извивка на Катаарския полуостров. Въпреки че попада в дъждовния пояс на субтропичния регион, местоположението му в сянката на континента и високият му и изложен на стихиите релеф са допринесли за оформянето на оголен, обветрен пейзаж с огромни запустели райони от скали и чакъл. Тук горещият вятър (наречен Кирук Ахисар, „Носещ фин прах и цветен прашец“) духа приблизително през две трети от годината. Няма планини, но западната част на острова е хълмиста равнина.

Всички населени места се намират на западния му край, където дълбоката лагуна и скалистият риф оформят естествен порт. На пръв поглед изглежда, че преди войната Люс е бил пустинен остров — факт, повтарян многократно от Фаяндския съюз, който го заграбва преди съставянето на Спогодбата, въпреки че археологическите изследвания свидетелстват за обратното. Каквато и да е истината, Фаяндландия контролира острова от стотици години и го използва като междинна станция за войските, които придвижва от или до театъра на бойните действия.

На Люс посещенията от цивилни могат да бъдат осъществявани само под военен надзор или след получаване на специално разрешително. Във всеки случай островът няма с какво толкова да привлече обикновените посетители.

Цивилните жители почти без изключение са имигранти от други части на Архипелага и работят по обслужването и поддържането на военната инфраструктура.

Град Люс е малък и компактен и не се разпростира много по-надалеч от района на пристанището. На кея са разположени главно огромни складове, където се съхранява военна екипировка. Има военна болница, обширно гробище и няколко евтини ресторанта. Близо до морето, както и в лабиринта от тесни улици ще намерите няколко бара и бордеи.

Един чакълест път води до оживено летище във вътрешността на острова.

Веднъж седмично в град Люс се отбива цивилен ферибот. Войниците го използват, когато заминават в отпуск или когато след уволнение искат да се завърнат по домовете си на север. Заради разположението на Люс пътуването до най-близките острови може да отнеме цяла нощ — фериботите са големи и удобни, но не по джоба на повечето войници.

Люс е и сцената на смъртоносна въздушна катастрофа. Два военни транспортни самолета, захождащи към пистата от вортикални височини и следователно извън контрола на въздушното движение, се сблъскват в полет. Единият самолет превозва двеста редови полициери от Фаяндландската гранична полицерия, които трябва да се присъединят към фронта за предстояща офанзива. С другия пътуват повече от сто пехотинци, разпределени за клина на същата атака. Загиват всички, в това число и останалите пътници на борда на самолетите: екипажи, старши офицери и цивилни работници. Общият брой на жертвите достига триста петдесет и двама мъже и жени, повечето от тях — около двайсетгодишни.

Въпреки че сблъсъкът става над град Люс, съдбата е благосклонна и по-голямата част от отломките падат в морето или над ненаселени райони, така че на земята няма допълнителни жертви. Открити са всички тела, но останките не са разчистени — един от самолетите пренася бронебойни зарядни глави с обеднен уран. На мястото, където падат, фаяндските власти създават изолирана зона. Телата на повечето жертви са погребани в отделен район на гробището в град Люс.

Някои от роднините на загиналите идват, за да приберат тленните останки на своите любими хора и в продължение на месеци на острова пристига върволица от покрусени посетители, обикновено изтощени от продължителното пътуване през Архипелага. Често пъти това изпълнено с усложнения пътуване е само встъпление към лабиринта на военната бюрокрация, която се изправя непробиваемо между тях и останките на техните синове и дъщери.

Сред пристигналите е и авторът Мойлита Кейн. По-късно тя заявява, че се е опасявала от възможността да се сблъска с далеч по-голяма неотстъпчивост от страна на властите поради две причини. Първо, тя няма роднини сред загиналите, но отива по свое желание от името на сестрата на един от загиналите млади редови полициери. Освен това не е в приятелски отношения с режима на Фаяндландия. Скорошна нейна книга разкрива публично факта, че и двете враждуващи страни използват психотропни газове. Употребата им е забранена от много години, но въпреки това тихомълком са въведени отново и използвани на фронтовите линии. Книгата й води до нова забрана и предизвиква буря от взаимни обвинения и скандали. Въпреки че тя поддържа неутрална страна по въпроса, книгата й е базирана на опита й във Фаяндландия и води до обявяването й за персона нон грата на фаяндска територия. Подложена е на системен тормоз.

Предполага се обаче, че от високо равнище идва заповед пребиваването й на Люс да премине възможно най-безпроблемно, защото ковчегът с тялото на младежа й е предаден почти незабавно след пристигането й на острова.

Получава и силно увредена книга с меки корици — единствената негова вещ, която са успели да идентифицират. В нея тя открива името му, изписано старателно на първата страница. По-голямата част от книгата е силно обгоряла и разкъсана.

Налага й се да се върне по обратния път без никакво специално съдействие от фаяндците. Въпреки че Кейн е скромна жена и не се интересува от публичността, литературната й репутация се е разпространила из островите и кратката й визита на Люс пробужда силен интерес и симпатия сред жителите им. Докато очаква акостирането на идващия ферибот, тя е фотографирана на голия, напечен от слънцето кей в компанията на почетната ескуада, застанала мирно зад гърба й. В едната си ръка Кейн държи овъглените останки на книгата с меки корици, а другата е отпуснала леко върху покрития със знамето ковчег.

Докато спускат подвижното мостче към кея, един млад репортер пристъпва напред и се обръща почтително към нея по име. Разменят няколко думи.

След това той я пита дали убитият войник е неин близък роднина, може би син?

— Не — отвръща Кейн. — Беше просто приятел, друг писател. И не беше войник в истинския смисъл на думата. Беше мобилизиран от наборната комисия на Граничната полицерия.

По-късно, когато почетната ескуада качва ковчега на борда на кораба с бавни стъпки и преплетени ръце под него, я виждат да стои до подвижното мостче, да гледа към пристанището и тихо да плаче.