Роутерсей (1) Декларирай / Пей

Малък остров в южното Средпътно море, Роутерсей е защитен от преобладаващите ветрове благодарение на планините в извивката на Катаарския полуостров, разположен източно от него. Този район от Архипелага на сънищата е известен като Залива на спокойствието, защото, макар и попадащ в умерената зона на южното полукълбо, заслонът на сушата е създал широк, спокоен залив, където бурите са рядкост и климатичните крайности на практика са непознати. Лятото е топло и приятно, с кратки нощи, а меката зима съответно е с кратки дни и мразовити нощи. Пролетта и есента са периоди на живописна природна промяна.

В региона на Спокойствието има приблизително пет хиляди острова с разнообразни размери. Всички те са плодородни и обитаеми, правителствата са стабилни, с широка гама производство, а търговията помежду им е била хармонична откакто има исторически сведения за нея. Всички форми на изкуството се практикуват на високо ниво. Народите от Спокойствието са известни с това, че когато се приема Спогодбата за неутралност, те не я ратифицират за повече от сто години, тъй като не са притиснати от спешната необходимост за мир, изпитвана навсякъде другаде из Архипелага.

Въпреки че не е най-големият остров от региона на Спокойствието, Роутерсей е един от най-добре развитите. Името му на патоа означава Декларирай. Намира се в най-хладната част на Залива, далеч на юг. Двете основно развиващи се дейности на острова са овцевъдството и миньорството. Високите, но плодородни върхове на Роутерсей предоставят идеална паша за жилавата порода животни, която процъфтява там. Вълната, която произвеждат тези овце, е топла, мека и издръжлива и има сериозен дял в износа на острова. В южните долини на Роутерсей се добиват въглища. Там използваното езиково наречие е отделно (миньорите наричат острова Пей), а на изток има големи залежи от желязна руда, която жителите добиват от векове.

Роутерсей е университетски град, привличащ студенти от всички южни покрайнини на Залива на спокойствието. Привидно насочен към практически специалности като животновъдство и минно дело, Роутерсейският университет предлага много други интересни предмети, свързани с фолклорната литература и музика, с акцент върху изпълнителските умения. Местните изпълнители редовно пътуват на турнета из всички части на Архипелага и са много харесвани.

Социалният реформатор Каурер е може би една от най-изтъкнатите възпитанички на университета. Родена под името Есла Уан Каурер, тя израства в малка фермерска къща в централната долина на Роутерсей и получава образованието си в местното селско училище. На седемнайсетгодишна възраст печели стипендия за обучение в университета.

Къщата е отворена за посетители, но е необходима предварителна уговорка, защото е частично обитаема. В достъпните за туристи помещения са изложени много от играчките и писмата от детството на Каурер. Непосредствено до главната сграда има малка, но отлично заредена книжарница.

По време на следването си Каурер основава университетското литературно списание Свободен! и редактира първите единайсет броя. Свободен! се занимава с несправедливостите на феодалните закони, които все още съществуват на повечето острови и необходимостта от всеобщо избирателно право и човешки свободи. Също така публикува огромно количество студентска поезия, рецензии, разкази и рисунки. Най-забележителният материал, който осигурява безсмъртието на списанието е дълга статия, написана от самата Каурер и публикувана в Деветия брой на Свободен!.

Става дума за рецензия на Разквартируван, третия роман на Частър Каместън. Все още не е изяснено докрай как книгата стига до Роутерсей и попада в ръцете на Каурер, защото ранните романи на Каместън са недостъпни извън родния му остров но тя все пак се добира до нея и пише статията.

Под името „Есла У. Каурер“ — тя изоставя употребата на първите си две имена едва след като напуска университета, — редакторката на списанието пише ревю, което сега е известно като първата пространна критика на творчеството на Каместън. От текста може да се заключи, че Каурер е чела и по-ранните му романи, но това е нейната първа възможност да ги обсъди в пресата. Рецензията на Разквартируван е публикувана на осем гъсто отпечатани страници и е изпълнена с изобилни похвали за романа, но и е забележителна с многото предположения и остри инсинуации за предполагаемите мотиви на Каместън, неговите склонности и психология. Повече от година по-късно тези незрели, неоснователни, но остроумни и често цитирани преценки са повод авторът, който е засегнат, но и заинтригуван, да й напише писмо. По това време Каурер е завършила и вече не пребивава в университета.

Писмото, озаглавено до „Уважаемия редактор“, никога не е отпечатано в Свободен!, но днес оригиналът е изложен във фоайето на Мемориалния театър „Каурер“. Самото ревю често се препечатва в различни антологии, но негово факсимиле от броя на Свободен! е изложено и до писмото на Каместън в театъра.

Забележителното в тази рецензия е точността, с която Каурер определя, разкрива и хвали уникалните качества на творчеството на Каместън, което не получава световно признание в продължение на още няколко години. По това време есето на Каурер има пренебрежим ефект: в края на краищата в него става дума за почти непозната книга от неизвестен автор, рецензирана от студент в малък университет.

След завършването си Каурер напуска Роутерсей. Първата и работа е на общински заместник-консултант на съседната островна група Олдъс. Там тя застъпва каузата на бедната имигрантска класа на тежко индустриализираната островна верига и пише първата от трите си пиеси Осъдена жена.

Осъдена жена е неприкрита атака срещу феодализма и незачитането на човешките права и в продължение на няколко години излага живота й на опасност от репресии. Пиесата засяга интересите на много барони и местни владетели. Силният, леещ се, поетичен език е безпрецедентен и въпреки че пиесата е поставена за пръв път в малък театър в икономически западналата част на град Олдъс, само след година вече се играе на сцената на „Льо Театр Мервейо“ в Джетра, Фаяндландия. След дълги представления в Джетра, тя е поставена в много други театри на Архипелага, където и до днес редовно бива възраждана за нови постановки.

Когато островитяните из всички части на Архипелага започват да настояват за реформи в управлението, Осъдена жена обикновено се посочва като вдъхновението, разпалило стремежа за свобода. Реплики от пиесата са възприети като политически лозунги, печатат се плакати с образите на главните персонажи.

Скоро Каурер печели известност като силен и въздействащ оратор. Роутерсей си остава нейна база и тя се връща там винаги когато има възможност, но и непрекъснато участва в различни митинги из архипелага, където привлича все по-вярна публика. През този период се появява и втората й пиеса: Есента на признанието.

Противно на всички очаквания, Есента е забавна комедия с музикални интерлюдии, въпреки че много критици не закъсняват да посочат определен парадокс. Под повърхността на остроумния диалог и сцените с всекидневни прелюбодеяния и сексуални недоразумения, трябва да има някаква безутешна трагедия, която авторът не адресира пряко. Невъзможно е да се разбере какво точно е имала предвид авторката, но то се загатва в целия текст, а някои монолози имат сериозна нотка, която не е в съзвучие с останалите части. Пиесата е възхитително забавна и се играе при препълнени зали, но загадката в сърцевината й понякога обърква зрителите.

Самата Каурер рядко обсъжда творчеството си, но по време на една своя реч, в отговор на въпрос от публиката, между другото споменава, че ако четирите действия на Есента бъдат изиграни в обратен ред, някои сцени бъдат премахнати, музиката — пропусната, а всички персонажи — изпълнени от актьори от противоположния пол, ще бъде разкрито истинското значение на пиесата.

Скоро след това тя наистина е поставена в тази форма, при което всички стават свидетели на трансформацията й. В днешно време рядко я играят в „оригиналната“ й версия, макар че Мемориалният театър „Каурер“ я поставя на работната си сцена на всеки няколко години.

Третата й пиеса се появява приблизително по едно и също време с реинтерпретацията на Есента. Наречена Реконструкцията, тя също е трагедия: мащабна творба с продължителност от около три и половина часа без почивка. Представена е под формата на поредица от прочувствени монолози, описващи живота на определени острови. Всеки монолог е реконструиран от следващата част, която прави току-що изказаното още по-комплексно, но и далеч по-разбираемо. По общо мнение от сцената никога не е звучал по-елегантен и по-въздействащ език. Да слушаш прозата на автора е изживяване, което неизменно разплаква публиката.

Скоро след премиерата на Реконструкцията Каурер неочаквано изчезва. Няма повече обществени изяви и живее сред сигурността на дома си на Роутерсей. Тръгват обичайните слухове: мъртва е, укрива се, била е отвлечена — но слуховете губят силата си, ако са основани само на предположения. Истината, изглежда, е, че тя търси уединение, защото навлиза в продължителен период на непрестанно литературно творчество.

Пише поредица от книги, като всяка е паметна кампания за някоя либерална кауза. Първата е полемично произведение за ужасите на смъртното наказание и многото примери за съдебни грешки. Следващата разглежда един от тези случаи: екзекуцията на Керит Сингтън за убийство, което няма никаква вероятност да е извършил. Дълго след публикацията на книгата и, Сингтън е помилван посмъртно. На ред са две книги, посветени на правата на личността — Каурер провежда неспирна кампания, за да накара всеки остров да приеме харта за човешките права. Появява се книга с интервюта с дезертьори от войната на юг. Пише няколко книги по въпросите на феодализма и макар системата да се запазва в повечето части на Архипелага на сънищата, на много острови са направени редица реформи. Публикацията на книгата й Едно за теб, три за мен е основен подтик за икономическата реформа, освободила милиони хора от хватката на бедността. Една от най-знаменитите й кампании е насочена към социалната реабилитация на жените жертви на войната, много от които са били принудени да проституират. Няма друг човек, който да е предизвикал толкова ефикасна и широка социална либерализация и реформи.

Освен книги Каурер пише множество статии и есета, често в отговор на покани от една или друга организация — става пословична с начина, по който понякога намира гледна точка или позиция, противоположна на възгледите на хората, поръчали конкретния материал. В есетата, написани през този период от живота й, могат да се намерят най-много отговори на въпросите около Каурер, защото след като се оттегля в уединение на Роутерсей, престава да дава интервюта.

Първото Специално училище на Каурер отваря врати на Роутерсей, когато тя е на около четиридесет и пет години. Заведението си остава основен център за висше образование в областта на обществените науки. Следва откриването на още училища „Каурер“ и сега такива има на много острови.

Понякога тя се съгласява да присъства на церемонията по откриването на някои от тези училища, но никога не изнася Речи и винаги има незначителна роля в празненствата: например прерязва лентата или полага символично крайъгълния камък, а после мълчаливо се оттегля настрана. Именно подобни събития пораждат предположения, че Каурер използва като дубльор жена, която прилича на нея. Тъй като самата тя, а по-късно и Фондацията „Каурер“, не го отричат, а кратките й появи продължават, предположенията вероятно са верни, а използването на двойник не се възприема като нещо вредно и измама.

Самата Каурер е идентифицирана със сигурност на публично място само още веднъж в живота си, когато заминава без придружител от Роутерсей, за да присъства на погребението на писателя Частър Каместън. Забелязват я да се качва на борда на ферибот от пристанището на Роутерсей — на следващото междинно пристанище на ферибота се качват и неколцина журналисти. На всяка спирка се качват още и още журналисти. Тя е запазила частна каюта, така че я виждат само когато посещава трапезарията. По-късно й се налага да се прехвърли на друг кораб на остров Иа, където не разполагат с частни каюти. Каурер прекарва пътуването на палубата или в общите помещения, отвръщайки поглед, докато фотоапаратите й правят снимка след снимка. Едва после, след отправена молба до капитана, тя има възможност да се скрие от погледите в отделението на екипажа, където остава до края на пътуването.

Пътешествието по обратния път е още по-голямо изпитание за нея. Стресът и нещастието се отразяват на външността й и въпреки че й разрешават да използва капитанската каюта, успява да намери малко уединение. Накрая се съгласява да направи изявление за пресата и да я снимат, но при условие, че след това медиите ще я оставят на мира.

Докато корабът плава по маршрута между Иа и Джуно, тя застава пред повече от петдесет журналисти, пред телевизионните камери и фотографите в главния салон. Казва само, че е покрусена от внезапната смърт на своя особено уважаван колега и би желала да зачетат скръбта й. След това се оттегля, давайки знак, че е приключила с коментара.

Медиите не спазват уговорката и продължават да я тормозят, докато един от мениджърите на корабната линия не се намесва и не осигурява на Каурер частен полет от летището на Джуно. Завръщането й у дома в Роутерсей остава незабелязано. Тя се прибира в къщата, охраната затваря портала и спуска жалузите на прозорците, така че от вътрешността не се виждат светлини.

Онова, което следва, си остава несигурно и повод за множество критични размисли. Твърди се, че само няколко дни след завръщането си от Пикей Каурер умира. Никой извън непосредственото й обкръжение не вижда тялото, а смъртният акт е съставен от щатният лекар в персонала й. Предполага се, че тялото й е кремирано незабавно. Причината за смъртта е отбелязана като: „Естествени причини — инфекция/паразитна инвазия.“ Нищо от това не е доказано и някои са твърдо убедени, че Каурер е използвала момента след смъртта на Каместън, за да се изплъзне и укрие в тайно убежище на друг остров.

Смъртта й обаче е приета като юридически факт. Повечето нейни книги и документи са завещани на музея „Насионал“ в Глонд Сити, столица на Федерацията, и до ден днешен се пазят там. Там се намира и огромна колекция от вещите на Каместън, в това число всички негови книги, както и много писма, снимки, бележници и фотокопия от страници на дневници, описани в отделен каталог. Повечето от тези материали са за или адресирани до Каурер. Има дори кичур коса с положителна идентификация, че е на Каместън.

Каурер никога не ражда деца и няма наследници. Съществуват няколко трогателни бележки и мемоари от хора от нейния персонал: за отбелязване сред тях е едно дълго есе от Дант Уилър, журналиста от Островитянски всекидневник. Текстът му е публикуван в много различни варианти, но ръкописният оригинал се пази в музея „Насиональ“. Къщата на Каурер в покрайнините на град Роутерсей е отворена за широката публика и там са изложени много интересни лични вещи, както и още нейни документи. За къщата и всички въпроси, свързани с наследството й, сега се грижи Фондацията „Каурер“.

На Роутерсей посетителите винаги са добре дошли, но обикновените туристи едва ли ще открият много забавления на острова. За сериозния изследовател на живота на Каурер, разбира се, посещението е задължително. Не се изисква виза и няма действащи закони за политическо убежище.

Валута: архипелагски паралеон, спокойствен обол.

Загрузка...