Обединени от божества

Страданията й бяха наблюдавани от изпълнени с мъка очи. Дийкън бе почувствал, че ако можеше отново да види Миранда, това щеше да успокои ума му и щеше да може да се заеме с работата си. Първо бе измъчван от факта, че получаваше образи за кратко и нарядко. Сега проблемът бе противоположен. Нощ подир нощ я гледаше, пленена и измъчвана. Преравяше книгите си в търсене на някакво решение, някакъв начин да узнае с точност какво се случва. Образите понякога се задържаха с часове, но бяха треперливи и се изменяха, оставяйки девойката като единствената солидност — и винаги бяха без звук. Понякога до нея имаше и други люде, но най-често беше сама.

Фокусираше се върху образите и се опитваше да извлече повече информация, но просто не разполагаше с нужната сила. На всичкото отгоре останалите чародеи вече се бяха отегчили от постоянните му молби за помощ, прекъсващи проучванията им и по тази причина дори не искаха да говорят с него. Накрая останаха двама, които му обръщаха внимание — Соломон и Калипсо. От двамата русалката се оказа по-услужлива, така че почти ежедневно се съветваше с нея.

Притеснен от последните визии, Дийкън зае обичайното си място край езерото и зачака. Дългата, сякаш лееща се коса на русалката и изумрудената й опашка изникнаха на повърхността. Младежът веднага заговори. Калипсо бе свикнала с този му навик да преминава направо на въпроса.

— От видяното снощи със сигурност мога да кажа, че кристалът около врата й се е променил. Убедена ли си, че никога не си чувала за тази практика? Кристал, използван за някакъв тип мъчение? — попита Дийкън. — Може би трябва отново да потърся в библиотеката.

— Ако е нямало нищо при третия ти преглед, надали ще има и при четвъртия — каза русалката. — Знаеш какво трябва да направиш.

— Трябва да зная какво става.

— Но това няма да помогне — предупреди го тя.

— Какво искаш да кажеш? Естествено, че ще помогне! Не мога да си я избия от главата, защото не съм сигурен за мястото й в пророчеството. Когато узная какво й се случва, ще бъда в състояние да потърся елементи от тези събития в пророчеството. Ще ги открия. Тогава ще зная със сигурност, че всичко ще свърши добре и ще успокоя ума си — изрече той с цялата убедителност, на която бе способен.

— Изобретателен си. Ако не възнамеряваш да бъдеш рационален, поне следвай собствените си правила. Логиката диктува, че трябва да последваш уликите до истината, а не да избереш устройващата те истина и да нагодиш доказателствата към нея — рече Калипсо. — Умишлено отбягваш истинския корен на проблема си, защото знаеш, че представлява болест, за която няма лечение.

— О? И какво представлява тя?

— Няма да я назова. Само ще отречеш и ще се впуснеш в рационализации. Ще кажа само, че зная, а дълбоко в себе си ти също знаеш. Ще намериш покой, когато намериш начин да се изправиш лице в лице с нея и… — поде русалката, само за да бъде прекъсната.

— Ще говоря с Черупката! — изтърси Дийкън.

— Какво?! — запита магьосницата, объркана от внезапния скок на мисълта.

— Черупката! Трябва да открия със сигурност мястото й в пророчеството, за да успокоя ума си, а само един човек може да каже това — Черупката! — рече той, скачайки на крака.

— Дийкън, чуй се само! Черупката говори само когато има да каже нещо — тоест, много рядко.

— Тогава ще го склоня — рече той тичешком.

— Той не е човек, а само куха обвивка. С по-голям успех ще получиш отговор от собственото си ехо. Държиш се глупаво, неразумен си и си прекалено оптимистичен. Това са всички симптоми! — викна подире му Калипсо, преди да поклати глава и да си прошепне: — Момчето ще си изгуби ума.