И тъй тя започна да си припомня историята — история, за която тая пламенната надежда, че ще достигне и до вас. Тя започва от мига, в който останалите смятаха, че животът на Миранда е приключил, в най-дълбокото ниво на Димънтовата менажерия. Ако имах сили, не щях да почивам, дордето и последното слово не бъдеше вписано. Но уви, годините превиват раменете ми. Имате думата ми. Щом следващият стилус заработи, остатъкът също ще бъде предаден. Истината е прекалено важна, за да бъде захвърлена в забравата на вековете.

Загрузка...