Обединени от божества

В мрачна колиба, заобиколен от книги, Дийкън напрягаше очи към последните проблясващи изображения на Миранда. Току-що отминалите минути бяха донесли със себе си нещо, за което се бе надявал още от изчезването й. Всеки ден бе прекарал в търсене на ума й. През най-добрите бе успявал да я зърне за времето, през което тя бе напрягала сили до краен предел, за да създаде заклинание.

Днес бе различно. Днес тя също бе търсила.

Не го бе осъзнавала, но в онези минути, в които бе разпростряла съзнанието си, неговите и нейните мисли се бяха докоснали. Бе я видял, чиста като кристал. Бе я чул. Какво казваше, какво мислеше, какво чувстваше. Знаеше къде отива, какво се опитваше да направи и какво се бе случило.

Когато моментът отмина и връзката бе прекъсната, Дийкън се върна към томовете си. Думите бяха прогорени в ума му. Пътят се променя. Иди, където отвежда. Трескаво бе потърсил нужното. Не съществуваше магия, която да отговаря на нуждите му. Все още не.

Сега работеше с подновена пламенност, защото не само бе научил какво знаеше тя — бе научил и нещо, което тя не знаеше.

Едно черно съзнание бе по сходен начин заинтригувано от глупавото решение на момичето да разпростре ума си по толкова открит начин. Епидим се погрижи да се прикрие, усетил мислите й да се протягат. Имаше и други ангажименти, но съумялото да му се противопостави момиче никога не бе напускало дневния му ред.

Имаше опит в наблюдаването на духове и души. Когато настанеше времето, нямаше да му коства кой знае какви усилия да я намери, освен ако тя не се бе научила да се прикрива. Духовният й еквивалент на тревога бързо бе привлякъл вниманието му. Ако новоизникналата Избрана не представляваше далеч по-примамлива цел, можеше да залови момичето и да довърши започнатото, но сега това можеше да почака. Сразяването на Миранда щеше да донесе доволство, но главната му цел бе да трупа знание, а променящата формите си предоставяше несравнима възможност да го стори. Вече бе узнал, че наричащият се Лейн бе обединил сили с нея — или поне се бяха сражавали заедно повече от веднъж.

Тази двойка бе заплашителна. Най-добре беше да си послужи с някоя заменима пешка и да наблюдава както преди. Когато проучи силните и слабите страни на новата си цел, щеше да се върне за Миранда. Откриването й щеше да е лесно. В крайна сметка знаеше накъде се е отправила.

Лейн спринтираше на изток. Дезмър бе свършил забележителна работа. Останалите бяха забавени и малтропът бе съумял да натрупа значителна преднина. Знаеше, че няма да е лесно да се отърве от формолеещата, но и преди го бяха преследвали мистици. Макар да разчитаха на различни сетива, следваните от тях правила бяха същите. Тези сетива също можеха да бъдат заблудени. Но задачата му бе усложнена от факта, че не можеше да я надушва.

Когато създанието се превърнеше в огън, въздух или друга елементална форма, не излъчваше никаква миризма — или бе неясна. А в останалите й форми, притежаващи миризма, нямаше по какво да я разпознае. Но тези неща понастоящем не го тревожеха. Съществото се бе приближило. Много близо. Би могла да се намира до него, ако не беше арената, която лежеше между тях. Познаваше мястото добре. Бе изпълнено с множество жестоки зверове, понастоящем използвано да наказва онези, които Съглашенската армия искаше да послужат за назидателен пример.

Много отдавна д’кароните бяха възложили на черните си магове да запълнят клетките със заплашителни зверове, които да се изправят срещу обречените. Въпросните създания представляваха извратени, пораждащи погнуса пародии на природата, резултат от тъмните дела. Вихрещата се форма на жената едва бе докоснала хоризонта, когато прекоси арената. И внезапно трябваше да насочи цялата си забележителна мощ върху задачата да елиминира въпросните създания, същевременно успявайки да привлече вниманието на близката военна част.

Създадената от нея буря имаше същата сила като онази отпреди няколко дни при форта и несъмнено щеше да предизвика единичен наплив на ратници, дошли да разследват. Лейн трябваше да се махне преди това.

За миг могъщото създание огледа работата си. Земята около нея бе покрита с натрошените останки от чернокръвните абоминации. Варираха по големина и форма, но притежаваха определени сходства. Отличаваха се с известна грубота и покварена опростеност. Тези създания опитваха да копират природата. Макар да се проваляха в повечето отношения, някои демонстрираха ефективност, накарала я да изпита мигновено възхищение.

Анализира примитивната „кръв“, обагрила понастоящем каменните й ръце. За кратко време прецени дали да не приеме формата на някое от по-дребните създания. Бе пръснала голяма част от силите си в унищожаването им. Престоят в по-опростено състояние щеше да ускори възстановяването й.

Размишленията й бяха прекъснати от появата на група бронирани войници. Плъзна поглед сред тях. Човеци. Вършеха работата на д’кароните. Щеше да е оправдана да ги предостави на същата съдба, каквато бе сполетяла и чудовищата. Нищо не я ограничаваше да не го стори — но все пак реши да не го прави. Каменната й форма бе заменена от въздух. Бързо пое в посоката, в която се отправи Лейн.

Издигайки се в небето, тя се възхити на тайнствените му уменията да прикрива уникалния си дух. Имаше създания, намиращи се на половин свят разстояние, които усещаше по-ясно от богопомазаното същество, преследвано от нея. Дори и онази млада женска, към която той показваше недостойно благоразположение, бе по-лесна за откриване. Естествено, това показваше могъществото му.

Може би — подобно на начина, по който тя го бе наблюдавала, преди да се убеди, че е достоен — той също я изпитваше. Да, несъмнено бе така. Щом го откриеше, той щеше да остане доволен. Тогава двамата щяха да отстранят чумата на д’карон от земята й.