Конан Непобедимия

Епилог

Конан обърна жребеца си към хълма, където Велита го чакаше, яхнала своя кон, и наблюдаваше кервана, който се готвеше да тръгне по пътя към Султанапур. Този беше керванът, за който бяха приказвали толкова много, големият керван, който щеше да поеме по маршрута, въпреки че предишните кервани бяха изчезнали. Той се губеше от погледа по криволичещата пътека, която водеше през проходите. Конан не вярваше, че на толкова голям керван могат да се случат някакви неприятности.

— Платено е за пътуването ти — каза той на Велита. Тя се беше завила с дреха от бяла памучна материя от главата до петите — удобен начин на обличане при дълго пътешествие под горещото слънце. Двамата бяха решили, че ще е най-добре тя да не изтъква своята красота, преди да стигне до Султанапур.

— Дадох на господаря на кервана една жълтица в повече, за да се грижи за тебе, и го заплаших, че ще го намеря, ако ти се случи нещо лошо.

— Още не мога да разбера откъде намери пари за моето пътуване — каза тя. — Спомням си, че когато се свестих, ти казваше на едноокия мъж, че нямаш никакви пари.

— Това — каза той и постави една кесия в ръцете й — аз взех от стаята на Аманар. Остават осемнадесет жълтици, след като платих за пътя ти. Ако бях казал на останалите за тях — но аз не излъгах, Велита, аз просто не им казах — те по всяка вероятност щяха да поискат своя дял. Трябваше да ги убия, за да запазя парите за тебе, а прекалено много ги харесвах, за да го направя.

— Странен човек си, Конан от Кимерия — тихо каза тя, подложи устните си за целувка и зачака с притаен дъх.

Конан шумно плесна с ръка задницата на коня й и когато жребецът се спусна към кервана, извика:

— Сбогом, Велита! — И добави на себе си: — А аз съм три пъти проклет идиот.

Кимериецът обърна коня си в посока, противоположна на тази на кервана, по пътя, който щеше да го заведе на запад от Кезанкианските планини, в Замора. Младежът имаше достатъчно медни монети за два мяха вкиснато вино, когато отново пристигнеше при кръчмаря Абулетес.

— Конан!

Кимериецът спря жребеца си и се обърна. Гласът, изглежда, бе долетял от върволицата навързани роби. Мнозина търговци на хора се бяха присъединили към големия керван от страх да не ги нападнат по пътя. Конан се приближи към върволицата и се разсмя.

Търговецът на роби беше подредил мъжете и жените отделно, за да избегне неприятност в бъдеще. Жените бяха отпуснати на колене, голи, в оскъдната сянка на дълга ивица памучен плат, прикрепена към оковите на вратовете им по продължение на цялата редица. Точно в средата на редицата беше коленичила Карела.

Когато той опъна юздите на коня и спря пред нея, Карела се изправи с подскок. Леко изгорелите й от слънцето гърди се залюляха.

— Откупѝ ме, Конан. Можем да се върнем и да вземем каквото искаме от съкровището на Аманар. Планинците досега ще са се махнали, а много се съмнявам, че са взели каквото и да било от неговите неща.

Конан отново преброи наум медните монети в кесията си и си спомни за клетвата, която тя го бе принудила да даде не толкова отдавна. Клетвите бяха сериозна работа.

— Как попадна тук, Карела? Хордо мислеше, че си мъртва.

— Значи той е добре? Хубаво. Историята ми е странна. Събудих се в кулата на Аманар. Чувствах, че съм преживяла чудовищен кошмар, а наоколо ми земетресение сриваше планините, планинци атакуваха, а онези твари С’тара бяха полудели. Изглеждаше като че наистина бях преживяла всичко от своя кошмар.

— Не съвсем — измърмори Конан, благодарен, че червенокосата не си спомня нищо. Поне това й бе спестено. — Продължавай да разказваш.

— Взех една сабя — каза тя. — Ала не беше моята, не можах да я намеря. Ужасно съжалявам, че я загубих, и се надявам, че ще я намерим, когато се върнем там. Във всеки случай, пробих си път за излизане от крепостта през една пукнатина в стената, но преди да успея да стигна лагера, тази глупава сабя се строши. Стоманата не беше добра, Конан. После откраднах един кон и планинците ме подгониха на юг, далеч от долината. Вече почти бях стигнала пътя на кервана, преди да загубя всичко. — Карела печално поклати глава.

— Но това не обяснява как си се оказала тук — каза той.

— О, така се бях загрижила да избягам от планинците, че бях забравила накъде се движа. Натъкнах се тъкмо на шестима пазачи на тоя търговец на роби, и след пет минути ме вързаха върху собствения ми кон. — Тя се опита да се засмее, но смехът й прозвуча принудено и унило.

— Е, — каза Конан, — всеки магистрат ще те освободи, когато докажеш коя си. Трябва да го убедиш, че всъщност не си робиня.

Гласът й спадна и тя внимателно погледна дали жените от двете й страни слушат какво приказва.

— Не бъди глупак, Конан! Ако докажа коя съм на който и да било магистрат, той веднага ще изпрати главата ми в Шадизар да я набият на кол. Сега, Деркето да те порази, откупѝ ме!

За негова изненада тя изведнъж отново падна на колене. Младежът се огледа и откри причината за това: приближаваше се нисък набит мъж с тънки жълтеникави мустаци и със златна обица на лявото ухо. Върху обицата блещукаше голям колкото нокътя на кутрето му рубин.

— Добро утро — каза мъжът и леко се поклони пред Конан. — Виждам, че си избрал една от най-хубавите ми жени. Изправѝ се, момиче. Раменете назад. Раменете назад, казвам. — Карела се подчини с поаленяло лице, мятайки гневни погледи към Конан. Дебелият мъж засия в усмивка, като че тя бе отлична ученичка.

— Не зная — бавно каза Конан.

Карела се намръщи, а търговецът на роби изведнъж прокара замислен поглед по износените, парцаливи дрехи на кимериеца. Отвори уста да се развика, след това погледна широките рамене на Конан и дългата му сабя и каза любезно:

— Наистина, момичето е съвсем ново, и ще я дам евтино. Поддържам репутацията си, като не продавам стока, без купувачът да знае всичко, което има да се знае за робите. Честно казано, държа това момиче от два дни, а вече два пъти се е опитала да избяга и едва не отмъкна меча на един от пазачите. — Конан наблюдаваше Карела с крайчеца на окото си. При тези думи тя гордо се изправи и тялото й почти зае позата, която бе поискал търговецът на роби. — От друга страна, всичко това стана през първия ден. — Бузите на Карела пак започнаха да поаленяват. — Един хубав бой с пръчка след всяко бягство, всеки път по-дълъг и по-тежък, и оттогава е образцова.

— Благодаря за това, което ми обади — каза Конан. — Какво смяташ да я правиш в Султанапур?

Зелените очи на Карела внимателно се взряха в лицето на кимериеца.

— Ще я дам в харема на някой богаташ — бързо каза търговецът на роби. — Тя е прекалено хубава да я продам на пазара за работнички, прекалено фина за някой бардак с проститутки, но пък не е достатъчно изтънчена за Илдиз. Не може нито да пее, нито да танцува. Обаче ми се струва, че знае доста танци, а отказва да признае, че може да ги изпълнява. Значи в харема. Да топли леглото на някои дебел търговец, умно, а? — Мъжът се изкикоти, ала Конан не започна да се смее заедно с него.

— Конан — сподавено прошепна Карела. — Моля те.

— Тя те познава — изненадано каза тлъстият. — Значи ще я купиш?

— Не — отвърна Конан. Търговецът и Карела се вторачиха в него изумено.

— Ама ти само времето ли ми губи досега? — попита търговецът. — Имаш ли парите за това момиче, или не?

— Имам — разгорещено каза Конан, преценил, че лъжа пред един търговец на роби не се смята лъжа в действителност, при това сега нямаше начин да обясни на Карела цялата истина. — Но съм се заклел да не помагам на тази жена, нито да помръдвам ръката си, за да спасявам живота й.

— Не, Конан — изстена Карела. — Конан, не!

— Странна клетва — рече търговецът на роби, — но аз разбирам от тези неща. Както и да е, с тези гърди тя ще донесе добра цена в Султанапур.

— Конан! — Зелените очи на Карела умолително се взираха в него, гласът й се бе превърнал в задъхано хриптене. — Конан, освобождавам те от твоята клетва!

— Някои хора — каза кимериецът, — не разбират, че човек дава клетва пред боговете и обвързва себе си с тях по особен начин. Тази жена може би е нарушила своята клетва. Възможно е това да е истинската причина тя да коленичи сега сред твоите роби.

— Възможно е — неопределено каза търговецът, изгубил интерес, след като шансът да продаде своята стока бе изчезнал.

Карела протегна ръка да сграбчи ремъка на стремето на Конан.

— Не можеш да постъпиш така с мене, Конан. Измъкнѝ ме оттук. Измъкнѝ ме оттук!

Конан се отдръпна с коня си от голата червенокоса жена.

— Сбогом, Карела — изпълнен със съжаление каза той. — Много ми се искаше нещата между нас да бяха свършили по-добре.

Докато той се отдалечаваше от кервана, гласът й гърмеше подире му:

— Деркето да те порази, кимерийско изчадие! Върни се и ме откупѝ! Освобождавам те! Конан, освобождавам те от клетвата ти! Деркето да порази очите ти. Конан! Конан! Конан!

Когато виковете й и шумът от кервана заглъхнаха зад гърба му, Конан въздъхна. Наистина не му се искаше да я види изоставена, окована във вериги. Ако разполагаше с пари или ако не бе дал клетва… И все пак не можеше съвсем да потисне мъничка нотка на задоволство. Може би тя щеше да научи, че подходящият отговор към мъж, който е спасил живота й, е не да го разпъне на колове, нито да го изостави в тъмницата на магьосника без следа от протест. Ала Конан познаваше Карела. Нито един харем в къщата на никой богаташ нямаше да я задържи за дълго и най-много след половин година Червената каня щеше да бъде свободна отново да полети.

Колкото до него самия, помисли си той, намираше се в прекрасно положение, от което всеки човек можеше да бъде доволен. Имаше четири медни монети в кесията и целият широк свят беше отворен пред него. При това винаги можеше да се захване с призрачните съкровища на Ларша. Конан се засмя, пришпори коня си и се понесе в тръс към Шадизар.