Конан — защитника на трона

Четиринадесета глава

Звън на стомана се разнесе в малкия двор, когато Конан парира връхлитащото срещу него острие и отново зае отбранителна позиция. Пот бе овлажнила могъщия му гръден кош, ала дишането му бе овладяно, окото — спокойно, а оръжието — непоколебимо.

Гариан заобиколи от ляво големия кимериец. Той също бе гол до кръста, съвсем малко по-нисък, ала мускулите му бяха покрити с тънък слой тлъстина поради липсата на упражнения напоследък. Пот се стичаше по полегатите му рамене, острието на меча му една забележимо потрепваше.

— Добър си, варварино — каза той, като едва си пое дъх.

Конан не отговори нищо и отстъпи крачка, за да се обърне с лице срещу противника си. Боят, дори за упражнение, не бе време за приказки.

— Малко говориш — продължи кралят и преди да довърши думите си, мечът му се насочи към корема на кимериеца.

Конан почти не помръдна от мястото си. Могъщите му китки се завъртяха, сабята му описа дъга, иззвънтя от сблъсъка с оръжието на краля и го отби встрани. Вместо да продължи с натиска си и да избие меча от ръката на противника, както трябваше да стори според възприетите правила за водене на бой, Конан внезапно отстъпи, приклекна върху десния си крак и изнесе левия светкавично напред. Оръжието му се плъзна по острието на кралския меч, внезапно смени посоката си и едва докосна корема на Гарнан. Преди уплашеният крал да бъде в състояние да отвърне на удара, Конан се оттегли в отбранителна позиция, стъпил здраво на краката си.

Върху лицето на краля бе изписано отвращение, когато прекъсна боя.

— Достатъчно за днес — мрачно обяви Гариан и с бързи крачки напусна малкия двор.

Конан вдигна туниката си и започна да изтрива потта от гърдите си.

Когато Гарнан изчезна през сводестата врата на дворчето, се появи Хордо, който изпълзя от сянката под един балкон и заклати рошавата си глава.

— Добре, добре. Той не разбра, че съм тук, кимериецо, иначе и двамата щяхме да потънем в занданите под тези камъни, дето настилат дворчето. Кралете не обичат някой да ги побеждава, дори ако наоколо няма зрители.

— Ако допускам да ме побеждават по време на упражнение, скоро ще почнат да ме надвиват и когато не се упражнявам.

— Добре, човече. Не може ли поне мъничко да се сдържиш? В края на краищата той е крал. Няма нужда да бъдем прогонени, преди да сме получили от него толкова злато, колкото можем да му измъкнем.

— Не познавам друг начин да се бия, Хордо, освен да побеждавам. Какво правят нашите хора?

— Ами — отвърна Хордо и се разположи върху един камък, предназначен за корниз. — Лек живот — пият, пропиляват парите си по жени.

Конан облече туниката си и прибра сабята в ножницата.

— Забелязал ли си някакъв знак, че Ариани и останалите са готови да призоват своите хора на улицата?

— Съвсем никакъв — въздъхна едноокият. — Конан, аз не ти казвам да ги предадеш. Сянката на Керин ще ме преследва навсякъде, ако аз го сторя, но не можем ли поне да кажем на Гарнан, че сме чули да се приказва за бунт? Той ще ни даде много злато за такова предупреждение и въобще няма да има бунт, щом кралят е нащрек. Мразя да мисля, че Керин и Ариани ще умрат на някоя воняща улица. Ала ако въстанат, със сигурност ще бъдат смазани и избити. Аз не мога да тръгна с оръжие срещу тях, кимериецо.

— Нито пък аз, Хордо. Но те ще въстанат независимо дали Гариан е нащрек, или не. В противен случай не съм разбрал правилно огъня, който пламти в очите на Ариани. За да ги спрем, трябва да открием онези, които ги използват. Хората, които бяха на срещата с Тарас могат да ми разкажат много неща.

— Както ми каза, дадох заповед на нашите момчета да се оглеждат за мъж с ястребово лице и посребрени слепоочия, но ще бъде като подарък от боговете, ако го открием по този начин.

Конан недоволно поклати глава.

— Знам — съгласи се той. — Ала ние можем да свършим само онова, което е по силите ни. Ела. Да отидем в моята стая. Там имам хубаво вино.

В Туран и Вендия бяха построени разкошни палати, но и този тук не бе по-малко величествен. Много на брой бяха вътрешните дворове и градините: някои от тях малки — скрили не повече от един мраморен фонтан с формата на страшен звяр, други — огромни, от тях към небето се възвисяваха кули от алабастър с арки, издигнати върху позлатени подпори и златни куполи. Облаците докосваха величествени обелиски, изписани по всички страни с йероглифи, съхранили легендите за Немедиянските крале преди повече от хиляда години.

Конан и Хордо вървяха по сенчеста, украсена с колони алея, опасваща прекрасна градина, където се разнасяха крясъци на пауни и изящно пристъпваха фазани със златни пера. Изведнъж Конан рязко спря. Пред тях, от вратата на близката сграда излезе жена, обвита в сиви воали — тя не ги забеляза, защото спокойно продължи пътя си в противоположната посока. Кимериецът беше сигурен, че тъкмо тя е мистериозната благородна дама, която видя на два пъти в нейната носилка. Сега, реши той, му бе предоставен прекрасен случай да разбере защо се бе вгледала в лицето му с такава омраза. Ала когато се втурна напред, Хордо сграбчи ръката му и го изтегли зад една колона.

— Искам да говоря с тази жена — кимна Конан. Приказваше тихо, защото гласовете се разнасяха надалеч и се чуваха навред по алеята с величествените колони. — Тя не ме харесва, сигурен съм. И съм я виждал по-рано без тези воали. Но къде?

— Аз също съм я виждал — отвърна Хордо с дрезгав шепот. — Ала не без воалите. Нарича се лейди Тиана и се говори, че лицето й е обезобразено от някаква болест. Тя не позволява на никого да го погледне.

— Няма да я моля да гледам лицето й — прекъсна го нетърпеливо Конан.

— Чуй ме — помоли го едноокият. — Веднъж проследих Ераниус, докато той си мислеше, че се намирам другаде в изпълнение на неговите заповеди. Знаех, че винаги обикаля из Улицата на Скърбите, но всеки път се отбива в различна странноприемница. Когато го проследих, въобще не влезе в града, а се срещна с лейди Тиана в една горичка зад градската стена.

— Тогава тя участва в контрабандната игра — заключи Конан. — Това сведение може да се окаже полезно, ако жената прояви непреклонност и не пожелае да отговаря на въпросите ми.

— Ти не разбираш, кимериецо. Не бях достатъчно близо, за да чуя какво си говорят, но видях с очите си как Ераниус раболепничеше пред нея. Той никога не би се държал така, ако тази дама не заемаше някое много, много важно място в бандата. Опитай да й досаждаш и веднага стотина контрабандисти от тази град — всичките жестоки, закоравели мъже — ще те потърсят, за да те скъсят с една глава.

— Може би вече ме търсят. — Със сигурност някой вече го прави; защо не и тази жена, която очевидно го мрази, независимо по каква причина? Той отблъсна ръката на Хордо. — Тя ще си замине, ако не отида при нея сега.

Ала Конан се забави — когато лейди Тиана стигна края на алеята с колоните, русокосата, която бе придружавала крал Гариан, се появи пред нея. Кимериецът бе научил, че нейното име е Сулария и че е любовница на Гариан. Обвитата във воали жена се отдръпна, за да продължи пътя си, ала Сулария — в златен нагръдник и златисто-сребърна пола, не по-широка от мъжка длан и отпред, и в гръб — пресече пътя й и спря пред нея.

— Чест за теб, лейди Тиана — поздрави Сулария със злобна усмивка, която танцуваше върху чувствените й устни. — Защо си се завила толкова много в такъв хубав ден? Знам, ще изглеждаш прекрасно, ако те убедим да сложиш гривни и копринени дрехи.

Ръката на жената във воалите проблесна и дланта й изплющя върху лицето на Сулария с тежък отсечен удар, който събори русокосата в грозна камара на земята. Конан беше смаян от удара — за него се изискваше твърде голяма сила, необичайна за жена.

С мъчително олюляване Сулария се изправи, лицето й се изкриви от ярост и заприлича на сива маска.

— Как посмя да ме удариш! — изфуча тя. — Аз…

— Скрий се в кучешката си колиба, кучко! — озъби се трета жена, появила се изневиделица до другите две. Висока и грациозна, тя бе също тъй красива както Сулария, ала имаше копринено черна коса и повелителни тъмни очи, които запалваха цялото й надменно лице. Роклята й от синьо кадифе, обшита с мънички бисери, правеше русокосата да изглежда като блудница от някоя кръчма.

— Не ми говори така, лейди Джелана — гневно отговори Сулария. — Аз не съм слугиня и скоро… — тя внезапно прекъсна потока на думите си.

Устните на Джелана подигравателно се изкривиха:

— Ти си уличница и съвсем скоро самият Гариан ще реши, дали такава измет като теб му е нужна. Махай се оттук, преди да съм повикала роб да те нашиба с камшик.

Сулария се разтрепери от глава до пети, лицето й пламна в жлъч. С нечленоразделен вой на ярост тя побягна от двете жени и профуча край колоната, зад която стояха Конан и Хордо. Конан я проследи с поглед, но когато отново се обърна напред, Джелана и Тиана бяха изчезнали. Навъсен, той опря гръб о камъка.

— Тук, на това място, мога да я търся десет дни и пак не ще я намеря — изръмжа той. — Трябваше веднага да я спра, вместо да ти позволя да ме дърпаш настрана като уплашено момченце.

— Митра! Конан, хайде да се махнем от този град — единственото око на Хордо умолително потърси лицето на кимериеца. — Забрави лейди Тиана. Забрави Гариан и златото му. Има злато и в Офир, ще ни плащат добре. Там щом дадем няколко монети комуто трябва, веднага ще разберем кой иска да ни убие.

Конан поклати глава.

— Никога не съм бягал от своите врагове, Хордо. Лошо е да си създавам такъв навик сега. Отивам в стаята си. Ще помисля как да открия тази Тиана. Ще се видим по-късно и ще ти приготвя някое хубаво питие.

Когато кимериецът вече се бе отдалечил, Хордо извика след него:

— По-рано винаги си знаел кои са твоите врагове!

Ала Конан продължи напред. Умният човек никога не оставя неизвестния враг зад гърба си, той прави всичко възможно, за да го открие. По-добре да умре, отколкото да избяга, защото щом веднъж започне бягството, знае ли някой къде ще свърши? Все някога врагът ще се появи и битката на живот и смърт ще се проведе на мястото и по времето, което той, неприятелят, е избрал. Докато имаше живот и воля в кръвта си, трябваше да търси този враг.

Когато стигна до своята стая, Конан постави ръка на вратата. Тя се отмести от лекото му докосване. Някой бе издърпал резето. Той предпазливо извади сабята си и отстъпи встрани. С върха на острието светкавично блъсна вратата. Нейната дръжка срещна с трясък стената, ала повече не се чу никакъв звук. Не долавяше никакъв полъх от движение в стаята.

Големият кимериец с вой се хвърли през отворената врата, огромният му скок приключи с леко докосване на раменете о пода, после могъщото му тяло направи кълбо, и той мигновено се изправи на крака, със сабя, готова за бой.

Сулария бе седнала на неговото легло. Чувствено кръстосала дългите си крака, тя с наслада започна да пляска с ръце:

— Ездач, стрелец, майстор на меча, а сега пък и акробат. Какви други фокуси знаеш, варварино?

Обуздал докрай гнева си, Конан затвори вратата. Той не беше човек, комуто се нравеше да изглежда глупак в очите на жена, особено ако жената беше красива. Когато се обърна към нея, в синия му поглед искреше студенината на ледник.

— Защо си тука, жено?

— Колко си хубав — задъхано изрече тя. — С потта от битката по тялото ти… Ти го победи, нали? Гариан не може да окаже достойна съпротива на такъв като тебе.

Той бързо провери стаята, отмести всеки гоблен върху стената. Погледна през прозореца, за да се увери, че под корнизите не се е укрил убиец, дори се наведе под леглото, преди нейната весела усмивка да го накара с ругатня да захвърли покривката на мястото й.

— Какво търсиш, Конан? Нямам съпруг, който ще изскочи да те обвинява.

— Имаш краля — изръмжа той. Един поглед към нея — златният й нагръдник, едва побираше пищните заоблени форми на гърдите й, тесни ивици от златиста коприна, пристягаха бедрата й — му бе достатъчен да се убеди, че не е възможно да крие някакво оръжие, по-голямо от игла.

— Крал, който приказва само за мита и жито, и за още по-скучни глупости. — Страстна усмивка изпълзя към устните й и тя се отпусна върху леглото, дишането й отведнъж стана учестено и дълбоко. — Ала ти, варварино, не си скучен. Усещам могъщество в теб, власт, макар че тя е все още далеч. Чудя се дали някога ще станеш крал.

Конан се намръщи. Тази върволица от думи изглежда бе докоснала спомен, дълбоко заровен в паметта му. Власт. Той ще бъде крал. Кимериецът отпъди тези мисли от ума си. Детински измишльотини, нищо повече.

Постави меча върху леглото над главата на Сулария. Така щеше да му бъде под ръка в случай, че някой реши да го посети. Русокосата се обърна, за да погледне оголеното острие, и навлажни устни, сякаш близостта му я възбуждаше. Конан сграбчи в юмрук златните катарами, които придържаха нагръдника и ги изтръгна от дрехата й. Взорът й отново се върна към лицето му — леденият сапфир на неговия поглед покори блещукащите сини искри в нейните очи.

— Ти си поигра с мене, жено — тихо изрече той. Сега е мой ред да си поиграя.

Нито един от тях не забеляза как вратата леко се открехна и как жената в сивите воали остана зад нея, взирайки се в тях със смарагдов, изгарящ огън в зелените очи.