Циркът на прокълнатите

31.

Тъкмо отключвах апартамента и телефонът зазвъня. Бутнах вратата с рамо и се хвърлих към слушалката. Вдигнах на петото позвъняване и почти изкрещях:

— Ало?

— Анита? — попита отсреща Рони.

— Аха, аз съм.

— Много си задъхана.

— Трябваше да тичам до телефона. Какво става?

— Спомних си откъде познавам Кал Рупърт.

Отне ми известно време да се сетя за кого говори.

Първата вампирска жертва. Бях забравила, само за миг, че освен всичко друго върви и разследване на убийства. Малко се засрамих от това.

— Разкажи ми, Рони!

— Миналата година поработих за една местна юридическа кантора. Един от адвокатите специализираше оформяне на завещания.

— Знам, че Рупърт е имал завещание. Точно така успях да го намушкам без заповед за екзекуция.

— Но знаеше ли, че Реба Бейкър има завещание при същия адвокат?

— Коя е Реба Бейкър?

— Това вероятно е жената-жертва.

Стомахът ме сви. Улика — истинска жива улика!

— Какво те кара да мислиш така?

— Реба Бейкър е млада, руса и пропусна една среща. Не вдига телефона. Обадих се на работното й място, не се е появявала от два дни.

— Точно времето, откогато е мъртва — кимнах.

— Именно.

— Обади се на сержант Рудолф Стор. Кажи му това, което ми каза и на мен. Използвай името ми, за да се свържеш с него.

— Не искаш ли да го проверим сами?

— Не, в никакъв случай. Това е работа на полицията. Те са добри в това. Нека си заслужат заплатите.

— Мамка му, не си забавна.

— Рони, обади се на Долф. Предай всичко на полицията. Срещнах се с вампирите, които убиват тези хора. Не искаме да им ставаме мишени.

— Какво си направила?

Въздъхнах. Бях забравила, че Рони не знае. Разказах й най-късата версия, която би имала някакъв смисъл.

— Ще ти разкажа всичко по-подробно в събота сутрин, когато тренираме.

— Ще се оправиш ли?

— Поне засега се справям.

— Пази си гърба, става ли?

— Винаги… ти също.

— Явно никога не ме преследва толкова народ, колкото теб.

— За което бъди благодарна! — казах.

— О, благодарна съм! — Тя затвори.

Имахме нещо общо. Може би мотив, като изключим атаката върху мен. Аз не се вписвах в никакъв мотив. Те ме бяха подгонили, за да докопат Жан-Клод. Всички искаха мястото на Жан-Клод. Проблемът беше, че не можеш да абдикираш от трона — можеш само да умреш. Харесваше ми казаното от Оливър, съгласна бях с него, но можех ли да пожертвам Жан-Клод на олтара на здравия разум? По дяволите.

Просто не знаех.