Буря се надига

Глава 48Четене на „Коментара“

Мин седеше с другите в стаичката на Кацуан и чакаше да чуе какво е донесла срещата на Ранд с баща му. В огнището тлееше огън, светилници във всеки ъгъл даваха нужната светлина на жените, улисани в разни занимания — бродиране, кърпене, плетене, — за да разсеят умовете си от чакането.

Беше надмогнала съжалението си от това, че реши да се съюзи с Кацуан. Съжалението бе дошло по-рано, в първите няколко дни, когато Кацуан я задържа при себе си и започна да я разпитва за всяко видение, което бе имала за Ранд. Жената бе педантична като Кафява и си записваше всяко видение и отговор. Мин се чувстваше така, все едно отново е в Бялата кула!

Не беше сигурна защо отстъпването на Нинив пред Кацуан й дава право да разпитва нея, но Кацуан, изглежда, го тълкуваше така. А като се съчетаеше с притеснението й в близост до Ранд напоследък, както и с желанието й да разбере какво точно замислят Кацуан и Мъдрите, Мин като че ли прекарваше на практика цялото си време в компанията на тази жена.

Да, съжалението бе дошло и си беше отишло. Беше се заменило с примирение, примесено с леко неудовлетворение. Кацуан знаеше доста за нещата, които Мин проучваше в книгите си, но подаваше знанието си на малки лъжички, като сладко от диви къпини — малка награда за доброто поведение с намекване, че ще има още. Това задържаше Мин да не избяга.

А трябваше да намери отговори. Ранд се нуждаеше от тях.

С тази мисъл в ума, Мин се отпусна на пейката си с възглавнички и отвори отново книгата, която проучваше сега, приписвания на Сейжиус труд с простичкото заглавие „Коментар върху Дракона“. Едно изречение особено я глождеше, изречение общо взето пренебрегвано от коментаторите: „Ще държи той меч от светлина в ръцете си и тримата ще са едно.“

Мнението на коментаторите беше, че е твърде смътно в сравнение с други пасажи, като този, че Ранд ще завземе Камъка, или че кръвта на Ранд ще се пролее по скалите на Шайол Гул.

Мъчеше се да не мисли за последното. Важното беше, че много от пророчествата — след малко анализ и разсъждение — общо взето имаха смисъл. Дори фразата, че Ранд ще е белязан с дракони и чапли, имаше смисъл, като го погледнеше човек сега.

Но това изречение? Меч от светлина почти със сигурност означаваше Каландор. Но какво можеше да значи „тримата ще са едно“? Някои учени твърдяха, че е „трите“ и става дума за три велики града — Тийр, Иллиан и Кемлин. Или, ако ученият се окажеше от Кайриен, ги изреждаше като Тийр, Иллиан и Кайриен. Проблемът бе, че Ранд беше обединил много повече от три града. Беше завладял и Бандар Еваан също така, да не говорим, че трябваше да доведе под знамето си и Пограничниците.

Но той беше владетел — или почти — в три кралства. Отстъпил беше Андор, но Кайриен, Иллиан и Тийр бяха под негова власт, нищо че лично той носеше само една корона. Може би този пасаж всъщност означаваше точно каквото казваха учените, а Мин само си губеше времето с него.

Дали и проучванията й бяха толкова безполезни, колкото закрилата, която си въобразяваше, че предлага на Ранд? „Мин — каза си, — самосъжалението няма да те доведе доникъде.“ Единственото, което й оставаше, бе да проучва, да мисли и да се надява.

— Това е сбъркано — неволно отрони тя.

Чу как Белдеин изсумтя презрително от другия ъгъл на стаята и вдигна очи намръщена.

Жените, заклели се на Ранд — Ериан, Несуне, Сарийн и Белдеин — бяха станали по-нежелани от Ранд, след като недоверието му към Айез Седай се беше усилило още повече. Единствената, която редовно можеше да го види, беше Нинив. Не беше странно в такъв случай, че останалите бяха потърсили „лагера“ на Кацуан.

А нейните отношения с Ранд? Той все още я допускаше до себе си. Това не се беше променило. Но нещо не беше както трябва, нещо липсваше. Той вдигаше стени, когато тя беше близо до него — не за да задържи нея навън, а за да задържи истинското си „аз“ вътре. Сякаш го плашеше онова, което истинското му „аз“ щеше да направи или може да направи на тези, които обича…

„Отново изпитва болка — помисли Мин, щом го усети през връзката. — Такъв гняв.“ Какво ставаше? Жегна я страх, но го потисна бързо. Трябваше да се довери на плана на Кацуан. Беше добър.

Кореле и Мерайз — почти неизменни гостенки на Кацуан напоследък — се бяха залисали с везмото си в двата еднакви стола до огнището. Кацуан им беше предложила работата, за да са им заети ръцете, докато чакат. Древната Айез Седай май рядко вършеше нещо, без да поучи някого.

От заклелите се на Ранд Айез Седай в момента присъстваше само Белдеин. Кацуан седеше близо до Мин, зачетена в своята книга. Нинив крачеше напред-назад и си подръпваше плитката от време на време. Никоя не отваряше и дума за възцарилото се в стаята напрежение.

Какво все пак обсъждаха Ранд и Трам? Щеше ли бащата на Ранд да може да го промени?

В стаичката беше тясно. С трите стола на килима до огнището, пейката до стената и крачещата като куче в клетка пред вратата Нинив нямаше място да помръдне човек. С тези гладки каменни стени помещението приличаше на сандък. Имаше само едно прозорче, отворено, за да влиза нощният въздух, зад Кацуан. Стражниците си говореха тихо в съседната стая.

Тясно беше, да, но пък Кацуан пак имаше късмет, че изобщо й дадоха стаи в Камъка.

Мин въздъхна и се върна към „Коментар върху Дракона“. Същият ред отново се наби в очите й. „Ще държи той меч от светлина в ръцете си и тримата ще са едно.“ Какво означаваше това?

— Кацуан — промълви Мин и вдигна книгата. — Мисля, че тълкуването на тази фраза е погрешно.

Белдеин отново — едва чуто — изсумтя пренебрежително.

— Имаш ли да кажеш нещо, Белдеин? — попита Кацуан, без да вдига очи от книгата си: „Правилното обуздаване на Силата“.

— Не с много думи, Кацуан — небрежно отвърна Белдеин. Зелената имаше лице, което някои хора можеха да нарекат хубаво, с черти, издаващи салдейско потекло. Все още твърде млада, за да е добило лицето й айезседайската липса на възраст, тя като че ли често се престараваше в усилието си да се докаже.

— Очевидно си помисли нещо, когато Мин заговори, Белдеин — настоя Кацуан, докато обръщаше страницата. — Хайде, казвай.

Белдеин леко се изчерви — човек започваше да забелязва тези неща, след като е прекарал повечко време с Айез Седай. Все пак реагираха емоционално, просто бяха по-дискретни. Освен Нинив, естествено. Въпреки че ставаше все по-добра в сдържането на чувствата си, тя… ами, все пак си беше Нинив.

— Просто си мисля, че детето е доста забавно с начина, по който рови из тези томове като някой учен — каза Белдеин.

Мин щеше да приеме това за предизвикателство от повечето хора. Но от устата на Белдеин прозвуча съвсем безобидно.

— Разбирам. — Кацуан обърна друга страница. — Мин, какво се канеше да ми кажеш?

— Нищо важно, Кацуан Седай.

— Не питах дали е важно, момиче — каза Кацуан отривисто. — Помолих да повториш мисълта си. Хайде, да чуем.

Мин въздъхна. Никой не можеше да унизи човек повече от една Айез Седай, защото го правеха без зъл умисъл. Моарейн й го беше обяснила веднъж съвсем простичко: повечето Айез Седай смятат за важно да наложат контрол, докато все още няма голям конфликт, тъй че хората да знаят къде да търсят изход, когато наистина възникне криза.

Наистина много обезсърчаващо.

— Казах, че един пасаж е сгрешен — повтори Мин. — Чета коментар върху Каретонския цикъл. Сейжиус твърди, че това изречение за трите, ставащи едно, говори за обединяването на три кралства под знамето на Дракона. Но мисля, че греши.

— А защо собствено си мислиш, че знаеш повече за пророчествата от един толкова уважаван учен?

— Защото — отвърна Мин настръхнала — теорията е нелогична. Ранд всъщност държи само една корона. Можеше да има добро основание тук, ако не беше отстъпил Тийр на Дарлин. Но теорията повече не издържа. Смятам, че пасажът се отнася за някакъв начин, по който той трябва да използва Каландор.

— Разбирам — отрони Кацуан и обърна нова страница. — Доста нетрадиционно тълкуване. — Белдеин се подсмихна и отново заби очи във везмото си. — Разбира се, ти си напълно права — добави Кацуан.

Мин вдигна глава.

— Точно този пасаж ме наведе на идеята да проуча Каландор — продължи Кацуан. — След много проучвания открих, че мечът би могъл да се използва подходящо само в Кръг от трима. Изглежда точно това е основният смисъл на пасажа.

— Но това би означавало, че в един момент Ранд трябва да използва Каландор в Кръг — каза Мин и отново погледна пасажа. Никога не го беше правил, доколкото знаеше.

— Би означавало — вметна Кацуан.

Мин изведнъж изпита възбуда. Може би това беше податка. Нещо, което Ранд не знаеше, а можеше да му помогне! Само дето… Кацуан вече го знаеше. Тъй че в края на краищата Мин едва ли бе открила нещо особено важно.

— Според мен някои тук дължат извинение — подхвърли Кацуан. — Лошите маниери няма да се толерират.

Белдеин вдигна глава от везмото си, лицето й потъмня. След това неочаквано стана и напусна. Стражникът й, младият Аша’ман Войник Карлдин бързо излезе от съседната стаичка, тръгна след своята Айез Седай и излезе с нея в коридора. Кацуан изсумтя и отново се зае с книгата си.

Вратата се затвори, а Нинив погледна накриво Мин и закрачи отново. Мин успя да разчете много в този поглед. Нинив беше ядосана, че никоя друга освен нея не изглежда притеснена. Ядосана, че не беше измислила начин да подслуша разговора на Ранд и Трам. И явно много я беше страх за Лан. Мин я разбираше. Тя самата изпитваше същото за Ранд.

И… какво беше това видение, което изведнъж надвисна над главата на Нинив? Беше коленичила над нечий труп в поза на скръб. След миг видението изчезна.

Мин тръсна глава. Беше от виденията, които не можеше да изтълкува, затова го остави. Не можеше да си губи времето в разнищването на всички. Например черният нож, който се завъртя около главата на Белдеин преди малко, можеше да означава какво ли не.

Съсредоточи се върху книгата. Значи… Ранд щеше да използва Каландор като част от Кръг? Тримата стават едно? Но защо и с кого? След като щеше да се срази с Тъмния, беше безсмислено да е в Кръг, управляван от друг, нали?

— Кацуан — каза тя. — Това все пак е погрешно. Нещо повече има тук. Нещо, което не сме открили.

— За Каландор ли? — попита старата жена.

Мин кимна.

— И аз го подозирам — отвърна Кацуан. Колко странно беше да я чуе, че говори откровено! — Но не можах да определя какво. Ако онова глупаво момче отмени изгонването ми, бихме могли да продължим с по-важни…

Вратата се отвори с трясък и Мерайз стреснато подскочи на стола си. Нинив се дръпна навътре — вратата за малко щеше да я удари.

На прага стоеше Трам ал-Тор, много ядосан. Изгледа с гняв Кацуан и изръмжа:

— Какво си му направила?

Кацуан остави книгата.

— Нищо не съм направила на момчето, освен да го подтикна да се държи малко по-възпитано. Нещо, на което други членове на семейството явно също трябва да се понаучат.

— Внимавай с приказките, Айез Седай — изръмжа Трам. — Виждала ли си го? Цялата стая сякаш потъмня, когато влезе. А лицето му… виждал съм повече чувство в очите на мъртвец! Какво е станало със сина ми?

— Доколкото разбирам, срещата не е преминала, както се надявахме?

Трам вдиша дълбоко и гневът сякаш изведнъж се оттече от него. Все още беше напрегнат и в очите му имаше недоволство, но гневът си бе отишъл. Мин беше виждала Ранд да се овладява толкова бързо, преди нещата да тръгнат на зле в Бандар Еваан.

— Той се опита да ме убие — заговори мрачно Трам. — Собственият ми син. Някога беше толкова добър и обичлив момък, колкото може да се надява един баща. Тази нощ преля Единствената сила и я насочи срещу мен.

Мин вдигна в ужас ръка към устата си. Думите й напомниха за Ранд, надвиснал над нея, докато се опитваше да я убие.

Но онова не беше той! Беше Семирага. Нали? „О, Ранд! — Вече разбираше болката, която бе усетила през връзката. — Какво си направил?“

— Интересно — каза хладно Кацуан. — А ти каза ли думите, които ти казах?

— Започнах. Но разбрах, че не вършат работа. Не пожела да се открие пред мен, и толкова по-добре. Мъж, прилагащ предписаното от Айез Седай със собствения си син! Не знам какво си му направила, жено, но мога да позная омразата, когато я видя. Много ще трябва да обясниш, за да…

Трам млъкна, надигнат изведнъж във въздуха от невидими ръце.

— Спомняш ли си какво казах за възпитанието, момче? — попита Кацуан.

— Кацуан! — намеси се Нинив. — Няма нужда да…

— Всичко е наред, Премъдра — прекъсна я Трам. Погледна към Кацуан. Мин я беше виждала да се държи с други така, включително с Ранд. Него винаги го беше разстройвало, а други, на които го правеше, бяха склонни да крещят от гняв.

Трам я погледна в очите.

— Познавал съм хора, които щом бъдат предизвикани, винаги се обръщат за отговор към юмруците си. Никога не съм обичал Айез Седай. Бях щастлив, когато се отървах от тях и се върнах във фермата си. Насилникът си е насилник, все едно дали използва силата на ръката си, или друго средство.

Кацуан изсумтя, но думите явно я уязвиха, защото пусна Трам.

— Сега — намеси се Нинив, почувствала се сякаш задължена да поохлади страстите, — може би трябва да се върнем към важното. Трам ал-Тор, очаквах, че точно ти ще се справиш по-добре с това. Не те ли предупредихме, че Ранд е станал неуравновесен?

— Неуравновесен ли? Нинив, момчето е почти обезумяло. Какво е станало с него? Разбирам какво може да причини една битка на човек, но…

— Това е несъществено — прекъсна го Кацуан. — Разбираш ли, чедо, че това можеше да е последната ни възможност да спасим сина ти?

— Ако ми бяхте обяснили какво е отношението му към вас, можеше да тръгне другояче. Да ме изгори дано! Ето какво получавам, когато започна да слушам Айез Седай!

— Ето какво получаваш, когато се инатиш и не слушаш какво ти се казва! — намеси се Нинив.

— Ето какво получаваме всички, когато си въобразим, че можем да го накараме да прави каквото ние искаме — каза Мин.

Стаята стихна.

А Мин изведнъж осъзна, че може да усети Ранд през връзката. Далече, някъде на запад.

— Той си е отишъл! — прошепна тя.

— Да — каза с въздишка Трам. — Отвори един от ония портали на самата тераса. Остави ме жив, макар че можех да се закълна — когато го погледнах в очите, — че се кани да ме убие. Виждал съм този поглед в очите на мъже — и един от двамата винаги свършва плувнал в кръв на пода.

— Е, и какво стана? — попита Нинив.

— Той… — нещо изведнъж го отвлече — отвърна Трам. — Взе статуетката и се втурна през портала.

Кацуан повдигна вежда.

— А случайно да видя къде го отведе порталът?

„На запад — помисли си Мин. — Далече на запад.“

— Не съм сигурен — призна Трам. — Беше тъмно, макар да ми се стори…

— Какво? — настоя Нинив.

— Ебу Дар — каза Мин, за изненада на всички. — Отишъл е, за да унищожи сеанчанците. Точно както каза на Девите.

— За последното не знам — въздъхна Трам. — Но наистина приличаше на Ебу Дар.

— Светлината да ни опази — прошепна Кореле.