Буря се надига

Глава 18Припряно съобщение

Сюан замръзна — с коша с пране на бедрото — в мига, в който влезе в лагера на Айез Седай. Беше собственото й пране този път. Най-после беше разбрала, че няма нужда да пере и своето, и на Брин. Защо новачките да не отделят малко време за прането й? Определено имаше предостатъчно новачки напоследък.

Да, много повече от предостатъчно бяха. И всичките се бяха струпали на дървената пътека около павилиона в центъра на лагера. Стояха рамо до рамо, бяла стена, увенчана от глави с коси с всички възможни естествени цветове. Никакво обикновено съвещание на Съвета нямаше да привлече такова внимание. Със сигурност ставаше нещо важно.

Сюан остави плетения кош на един пън и го покри с кърпа. Не вярваше на това небе, въпреки че не беше валяло повече от по някой рядък ситен дъждец през последните няколко недели. Не вярвай на небе на началник-пристанище. Думи за оцеляване. Дори последствията да бяха само един кош с мокро пране, прогизнало от пот при това.

Забърза по черния път и се качи на една от дървените пътеки. Грубите дъски леко се изместваха под стъпалата й, докато крачеше забързано към павилиона. Говореше се да заменят пътеките с нещо по-трайно, може би дори със скъпата каменна настилка.

Стигна до гърбовете на събралите се жени. Последното заседание на Съвета, привлякло толкова голямо внимание, бе разкрило, че Аша’ман са обвързали Сестри и че самата поквара е прочистена. Светлината дано да не даваше да я чакат изненади от такава величина! Нервите й бяха достатъчно изпънати покрай проклетия Гарет Брин. Да й предлага да я учи как да държи меч, просто за всеки случай. Никога не беше мислила, че от мечовете има голяма полза. Освен това кой беше чувал някога за Айез Седай с оръжие, да се бие като айилка? Ужасен човек, наистина.

Запробива си път през стената от новачки, ядосана, че трябваше да привлича вниманието им, за да ги накара да я пропуснат. Те, разбира се, веднага се отдръпваха, щом видеха, че е Сестра, но все пак трябваше да ги разблъсква от пътя си. Сгълча няколко, че са зарязали задълженията си. Къде беше Тиана? Трябваше да е пратила тези момичета по задачите им. Дори проклетият Ранд ал-Тор да се появеше в лагера, новачките трябваше да си продължават уроците.

Най-после, близо до платнищата на входа на павилиона, намери жената, която очакваше да види там. Шериам, като Пазителка на Егвийн, не можеше да влезе в Съвета без Амирлин. Тъй че беше принудена да чака отвън. Но пък може би така беше по-добре, отколкото да се притеснява в палатката си.

През последните недели русокосата жена беше изгубила доста от пълнотата си. Наистина трябваше да си поръча нови рокли — старите й висяха. Все пак си беше възвърнала спокойствието донякъде, не беше толкова нестабилна. Може би онова, което я мъчеше, беше минало.

— Рибешки карантии — изръмжа Сюан, когато една новачка, без да иска, я сръга с лакът, изгледа я ядосано и момичето се присви и заситни назад; семейството й новачки с неохота я последва. Сюан се обърна към Шериам. — Та какво става тук? Да не би да се е оказало, че някое конярче е кралят на Тийр?

— Елайда разполага с Пътуването — отвърна Шериам.

— Какво?! — Сюан погледна към палатката. Седалките бяха пълни с Айез Седай и длъгнестата Ашманаил — от Сивите — им говореше. Защо това заседание не беше Впечатано в Пламъка?

— Разбра се, когато Ашманаил беше изпратена да събере налозите от Кандор — продължи Шериам.

Налозите бяха един от главните доходи на Айез Седай на Егвийн. От много столетия всяко кралство бе изпращало такива дарения в Тар Валон. Бялата кула беше престанала да разчита на този доход — беше намерила много по-добри начини да се самоиздържа, вместо да разчита на щедрост отвън. Все пак налозите не бяха отказани и много погранични кралства продължаваха да се придържат към старите порядки.

Преди Бялата кула да се прекърши, едно от задълженията на Ашманаил бе да се грижи за тези дарения и да изпраща ежемесечно благодарности от името на Амирлин. Разцеплението на Бялата кула и откриването на Пътуването бе улеснило Айез Седай на Егвийн да изпращат делегации да събират налога лично. На главния чиновник на Кандор пък му беше все едно на коя от двете страни на Бялата кула брои парите, стига да му се подпишат, че ги е изпратил.

Обсадата на Тар Валон бе улеснила източването на тези пари от данъци, които иначе щяха да отидат при Елайда, вместо да се плаща с тях на войниците на Брин. Много приятен обрат на съдбата. Но пък никое море не остава спокойно завинаги.

— Главният чиновник беше вбесен — каза Ашманаил с назидателен тон. — „Вече платих парите този месец — така ми каза. — Дадох ги на една жена, която дойде само преди дни. Донесе писмо от самата Амирлин, подпечатано както си му е редът, и ми каза да давам парите само на член на Червената Аджа.“

— Това не доказва със сигурност, че Елайда разполага с Пътуването — отбеляза Романда. — Червената сестра може да е стигнала до Кандор по друг начин.

Ашманаил поклати глава.

— Видели са отворен портал. Главният чиновник открил счетоводна грешка и пратил един писар след делегацията на Елайда да им даде остатъка от парите. Мъжът описа това, което е видял, съвършено. Конете минали през черна дупка във въздуха. Толкова се стъписал, че извикал стражата — но дотогава хората на Елайда вече ги нямало. Лично го разпитах.

— Не обичам да разчитам на думите само на един човек — каза Мория, която седеше най-отпред.

— Главният чиновник описа подробно жената, която е взела парите от него — заяви Ашманаил. — Убедена съм, че е била Несита. Сигурно бихме могли да разберем дали е в Кулата. Това би ни дало допълнително доказателство.

Други жени повдигнаха възражения, но Сюан престана да слуша. Може би това бе някоя много умна хитрина, целяща да отвлече вниманието им, но не можеха да рискуват. Светлина! Само тя ли имаше глава на раменете?

Спипа най-близката новачка, момиченце, което сигурно беше по-голямо, отколкото изглеждаше — трябваше да е, защото не изглеждаше на повече от девет.

— Трябва ми куриер. Намери ми някой от вестоносците на лорд Брин. Бързо!

Момичето изскимтя уплашено и хукна.

— Защо? — попита Шериам.

— Спасяваме си живота — отвърна Сюан и огледа ядосано струпалите се около тях новачки. — Добре! — изръмжа им. — Стига заплесии! Ако уроците ви са отложени заради тази издънка, намерете си някаква работа. До десет секунди видя ли някоя новачка да стърчи на тази пътека, толкова наряди ще получи, че главата й ще бръмне!

Това предизвика масово изнасяне на жени в бяло, семействата новачки се пръснаха и заситниха припряно във всички посоки. След малко беше останала само група Посветени с Шериам и Сюан. Посветените се заприсвиваха боязливо, щом Сюан ги изгледа, но тя си замълча. Една от привилегиите на Посветените бе в повечето свобода. А и след като можеше да се движи, без да се бута в навалицата, Сюан беше доволна.

— Първо, защо това заседание не е Подпечатано в Пламъка? — попита тя Шериам.

— Не знам — призна Шериам. — Новината е плашеща, ако е вярно.

— Трябваше да се случи, рано или късно — отсъди трезво Сюан, макар изобщо да не беше спокойна. — Все някога щеше да се разчуе за Пътуването.

„Какво е станало? Не са прекършили Егвийн, нали? Светлината да не дава дано тя или Леане да са били принудени да издадат тази тайна. Беонин. Тя трябва да е била. Да изгори дано!“

Поклати угрижено глава.

— Светлината да даде дано да опазим Пътуването в тайна от сеанчанците. Когато те нападнат Бялата кула, ще ни е нужно поне това предимство.

Шериам я изгледа с откровено неверие. Повечето Сестри не вярваха на Сънуването на Егвийн за нападението. Глупачки — искаха да хванат рибата, но не искаха да я изкормят. Не издигаш жена в Амирлин, та след това да гледаш с лекота на предупрежденията й.

Сюан зачака нетърпеливо, като потропваше нервно с крак и надаваше ухо към разговора в палатката. И тъкмо бе започнала да се чуди дали да прати друга новачка, когато един от куриерите на Брин се приближи в лек галоп. Злият звяр, който яздеше, бе черен, със съвсем малко бяло над копитата, и изпръхтя на Сюан, щом ездачът, в стегната униформа и с късо подстригана кестенява коса, дръпна рязко юздите. Ама наистина отвратително животно!

— Айез Седай? — попита мъжът и се поклони от гърба на коня. — Имате съобщение за лорд Брин?

— Да — каза Сюан. — И се постарай да го отнесеш възможно най-бързо. Разбра ли ме? Животът на всички ни зависи от това.

Войникът кимна отсечено.

— Кажи на лорд Брин… — започна Сюан. — Кажи му да пази фланговете си. Врагът е научил средството, с което ние дойдохме тук.

— Слушам.

— Повтори ми го — каза Сюан.

— Айез Седай — почна мъжът с нов поклон. — Вестоносец съм на генерала вече от десет години. Паметта ми…

— Спри — прекъсна го Сюан. — Не ме интересува колко дълго си вестоносец. Нито колко ти е добра паметта. Нито дали по някакъв каприз на съдбата са те карали да отнесеш същото това съобщение вече хиляда пъти. Ще ми го повториш.

— Мм, слушам, Айез Седай. Трябва да кажа на лорд-генерала да пази фланговете си. Нашият враг е научил средството, с което ние дойдохме тук.

— Добре. Тръгвай.

Мъжът пак кимна.

— Веднага! — кресна Сюан.

Той обърна ужасния си кон и се понесе в галоп, наметалото заплющя зад гърба му.

— Това пък защо беше? — попита Шериам.

— За да не се събудим обкръжени от армията на Елайда — отвърна Сюан. — Обзалагам се, че съм единствената, която се сети да предупреди генерала, че врагът може да ни е отнел най-голямото тактическо предимство. Толкова с обсадата.

Шериам се намръщи — не беше помислила за това. Нямаше да е само тя. О, някои щяха да се сетят за Брин и рано или късно да решат да го известят. Но за много от тях катастрофата тук не беше в това, че Елайда вече можеше да придвижи армиите си на фланговете им, или в това, че обсадата на Брин вече се оказваше безполезна. Катастрофата за тях щеше да е от по-лично естество: знанието, което се бяха старали да опазят в тайна, бе попаднало в ръцете на други. Пътуването беше тяхно, а сега Елайда го имаше! Съвсем типично за Айез Седай. Първо възмущението, изводите после.

А може би просто изпитваше горчивина. Някоя вътре в павилиона най-после се сети да призове заседанието да бъде Запечатано в Пламъка, тъй че Сюан се оттегли, слезе от дървената пътека и закрачи по отъпканата пръст. Новачки щъкаха насам-натам, навели глави, за да избегнат погледа й, макар да приклякваха припряно по пътя й. „Днес не ме бива много в преструвките, че съм слаба“ — помисли си Сюан с гримаса.

Бялата кула се разпадаше. Аджите взаимно се омаломощаваха с жалките вътрешни борби. Дори тук, в лагера на Егвийн, се отделяше повече време за интриги, отколкото за подготовка за идващата буря.

А Сюан отчасти беше виновна за тези провали.

Елайда и нейната Аджа определено бяха най-виновни. Но щеше ли Кулата изобщо да се разцепи, ако Сюан бе насърчавала взаимодействието между Аджите? Елайда не беше имала чак толкова много време да действа. Всеки разрив, появил се в Кулата, сигурно можеше да се проследи назад до малките пукнатини, възникнали, докато Сюан служеше като Амирлин. Ако беше наблягала повече на ролята си като посредник между фракциите в Бялата кула, дали щеше да е вдъхнала повече сила в костите на тези жени? Дали щеше да ги опази да не се нахвърлят една върху друга като риби острици в кърваво безумие?

Прероденият Дракон беше важен. Но той бе само една фигура в тъканта на тези последни дни. Твърде лесно беше да се забрави това. Твърде лесно беше да зяпнеш драматичната фигура от легендата и да забравиш за всички други.

Въздъхна, вдигна коша с прането и — по навик — го запреглежда да се увери, че всичко е налице. По една от разклоняващите се пътеки към нея се приближи жена в бяло.

— Сюан Седай?

Сюан вдигна очи намръщена. Новачката пред нея — Шарина — беше една от най-странните в лагера. Близо седемдесетгодишна, с изнуреното и сбръчкано лице на баба. Носеше посребрялата си коса на стегнат кок и макар да не ходеше изгърбена, бремето на живота определено й личеше. Толкова много беше видяла, толкова неща бе направила, през толкова години беше минала. И за разлика от някоя Айез Седай, Шарина беше живяла през всичките тези години. Беше работила, беше гледала семейство, деца дори беше погребала.

Беше могъща в Силата. Забележително при това. Със сигурност щеше да носи шала и веднага щом го получеше, щеше да стои над Сюан. Сега обаче я удостои с най-дълбок реверанс. Демонстрираше почитанието си почти съвършено. От всички новачки най-малко се оплакваше, най-малко неприятности създаваше и най-усърдно се учеше. Като новачка разбираше неща, които повечето Айез Седай така и не бяха научили — или ги бяха забравили в момента, в който бяха получили шала. Как да се смириш, когато е нужно, как да понесеш наказание, как да разбереш кога трябва да се учиш, вместо да претендираш, че вече знаеш. „Да можеше само да имаме няколко десетки като нея — помисли Сюан. — И няколко десетки по-малко Елайди и Романди.“

— Да, Чедо? — попита я. — Какво има?

— Видях ви, че вдигате това пране, Сюан Седай — каза Шарина. — И си помислих, че може би е редно аз да го нося вместо вас.

Сюан се поколеба.

— Не бих искала да те изморявам.

Шарина повдигна вежда с изражение не съвсем типично за новачка.

— Тези стари ръце са носили два пъти по-тежки кошове до реката и обратно само допреди година, Сюан Седай, и са дундуркали три внучета през това време. Ще се оправя.

В очите й имаше нещо, намек, че предложението й изобщо не е това, което изглежда. Тази жена май беше веща не само в сплитовете на Цяра.

Обзета от любопитство, Сюан й позволи да вземе коша и тръгнаха по пътеката към палатките на новачките.

— Любопитно — заговори Шарина, — как толкова голямо вълнение можа да бъде предизвикано от едно като че ли най-простичко разкритие, не мислите ли, Сюан Седай?

— Това, че Елайда е открила Пътуването, е важно разкритие.

— И все пак не чак толкова важно, колкото онези, за които се говори, че са дошли при посещението на мъжа, който може да прелива. Странно, че това трябваше да предизвика такава сцена.

Сюан поклати глава.

— Мисленето на тълпите често е странно на пръв поглед, Шарина. Всички все още говорят за посещението на онзи Аша’ман и са жадни за повече. Затова реагират с възбуда на възможността да чуят още нещо. По този начин големите разкрития може да дойдат тайно, но заради тях по-маловажните да бъдат приети с взрив от възбуда.

— Някой би могъл да се възползва от това наблюдение според мен. — Шарина кимна на група новачки. — Ако този някой иска да предизвика тревога, разбира се.

— За какво намекваш? — попита Сюан и присви очи.

— Ашманаил докладва първо на Лелейн Седай — каза тихо Шарина. — Чух, че Лелейн е била тази, която е позволила новината да се разпространи. Изрекла я е на висок глас в близост до семейство новачки, когато е призовала Съветът да се събере. Също така е отклонила няколко призива заседанието да бъде Запечатано в Пламъка.

— Аха. Затова значи!

— Предавам само каквото чух, разбира се — обясни Шарина и спря да отдъхне в сянката на едно голо черно дърво. — Може и да не е вярно. Ами че една Айез Седай с положението на Лелейн би трябвало да знае, че щом допусне едно сведение да стигне до ушите на новачки, скоро ще стигне до всяко любопитно ухо.

— А в Кулата всяко ухо е любопитно.

— Точно така, Сюан Седай — усмихна се Шарина.

Лелейн беше поискала заседанието да се превърне в зверилница — поискала беше новачките да слушат и всяка Сестра в лагера да се включи в обсъждането. Защо? И защо Шарина споделяше с нея не съвсем присъщите си за новачка мнения?

Отговорът бе очевиден. Колкото по-заплашени се почувстваха жените в лагера — колкото по-голяма опасност видеха от страна на Елайда, — толкова по-лесно една твърда ръка щеше да се наложи. Макар в момента Сестрите да се възмущаваха заради самата загуба на една грижливо пазена тайна, скоро щяха да осъзнаят опасността, която Сюан вече беше видяла. Скоро щеше да настъпи страх. Безпокойство. Тревога. Обсадата така и нямаше да подейства, не и след като Айез Седай вътре вече можеха да Пътуват където и когато си поискат. Армията на Брин при мостовете се беше оказала безполезна.

Освен ако Сюан не грешеше, Лелейн щеше да се погрижи всички други да забележат и тези последствия.

— Тя иска да сме изплашени — каза Сюан. — Иска криза. — Умно. Сюан би трябвало да го е предвидила. Това, че не беше — и това, че не беше надушила плановете на Лелейн, — нашепваше и за още нещо важно. Лелейн май не й се доверяваше толкова много, колкото изглеждаше. Проклятие!

Шарина стоеше и чакаше търпеливо, докато Сюан премисли това, което й беше разкрила.

— Защо ми го каза това? — попита Сюан. — Доколкото знаеш, аз съм личната слугиня на Лелейн.

Шарина повдигна вежди.

— Моля ви, Сюан Седай. Тези стари очи не са слепи и виждат жена, която упорито се старае да държи враговете на Амирлин заети.

— Чудесно — каза Сюан. — Но все пак се излагаш на риск срещу доста малка награда.

— Малка награда ли? — попита Шарина. — Извинете ме, Сюан Седай, но каква според вас ще е съдбата ми, ако Амирлин не се върне? Каквото и да твърди Лелейн Седай сега, всички долавяме истинските й намерения.

Сюан се поколеба. Макар Лелейн в момента да играеше ролята на благочестива защитничка на Егвийн, съвсем доскоро и тя беше недоволна като всички други от престарелите новачки. Но пък кой обича да се променят традициите?

Сега, след като тези жени бяха вписани в Книгата на новачките, щеше да е много трудно да бъдат изхвърлени от Кулата. Но това не означаваше, че Айез Седай щяха да продължат да допускат стари жени. Освен това беше напълно възможно Лелейн — или която се възкачеше на Амирлинския трон — да намери начин да забави или да прекъсне напредъка на жените, приети против традицията. Това със сигурност щеше да засегне и Шарина.

— Ще уведомя Амирлин за действията ти — каза Сюан. — Ще бъдеш възнаградена.

— Наградата за мен ще е завръщането на Егвийн Седай, Сюан Седай. Моля се да е бързо. Тя сплете съдбата ни със своята в мига, в който ни прие. След онова, което видях и което изпитах, нямам никакво намерение да спра обучението си. — Жената надигна коша. — Предполагам, че желаете това да се изпере и да ви се върне?

— Да. Благодаря ти.

— Аз съм новачка, Сюан Седай. За мен е дълг и удоволствие. — Старата жена се поклони почтително и тръгна по пътеката. Може да беше на години, но стъпваше като млада жена.

Сюан я погледа, докато се отдалечи, след това спря друга новачка. Още един вестоносец за Брин. Просто за всеки случай. „Побързай, момиче — помисли си тя за Егвийн и погледна към далечния връх на Бялата кула. — Шарина не е единствената, чиято съдба е сплетена с твоята. Всички си ни заплела в тази своя мрежа.“