Буря се надига

Глава 16В Бялата кула

— Любопитна съм да чуя какво ще каже новачката. Кажи ми, Егвийн ал-Вийр, как ти щеше да се справиш със ситуацията?

Егвийн вдигна очи от купата с черупки, с орехотрошачката в едната ръка и голям орех в другата. За първи път някоя от присъстващите тук Айез Седай се беше обърнала към нея. Беше започнала да си мисли, че гостуването й при трите Бели ще се окаже поредната загуба на време.

Мястото този път бе малък вграден балкон на третото ниво на Бялата кула. Заседателките можеха да си поискат стаи не само с големи прозорци, но и с балкони, нещо, което бе необичайно — макар не и нечувано — за обикновените Сестри. Този беше оформен като куличка, с груба каменна стена, минаваща на извивка по ръба, и подобна, висяща от издатината отгоре. Между двете имаше широко пространство и гледката бе доста красива, на изток към издигащите се хълмове, които по-натам продължаваха стръмно до Камата на Родоубиеца. Самата Кама смътно можеше да се види при ясен ден.

Полъхваше хладен вятър — толкова високо беше свеж и незамърсен от вонята на града долу. От двете страни на балкона растяха бодливки с тривърхи листа и виещи се лозници, тънките им пипалца се впиваха в каменния зид и почти му придаваха вид на скрита дълбоко в леса руина. Растенията бяха повече, отколкото Егвийн би очаквала в жилището на Бяла, но за Ферейн се разправяше, че била доста суетна. Вероятно й допадаше това, че балконът толкова изпъква сред останалите, въпреки че протоколът налагаше да държи лозите си подкастрени, за да не разваля блестящия профил на самата Кула.

Трите Бели седяха в плетени столове около ниска масичка. Егвийн седеше пред тях на плетено столче с гръб към гледката и им трошеше орехите. Всяка от слугините или кухненските работнички можеше да свърши тази работа, но с такива неща Сестрите запълваха времето на новачките, за които смятаха, че може прекалено да се разглезят от бездействие.

Егвийн си беше помислила, че трошенето на орехи е само повод. След като не й бяха обърнали внимание близо час, беше започнала да се съмнява, но сега и трите я гледаха. Не биваше да се съмнява в инстинктите си.

Ферейн имаше медената кожа на доманка и съответния за това нрав, нещо странно за Бяла. Беше ниска, със закръглено като ябълка лице и тъмна лъскава коса. Беше облякла светлокафява рокля, полупрозрачна, но с прилична кройка, с широк бял пояс около кръста, подхождащ на шала. Дрехата не беше лишена от везмо, а тъканта определено намекваше, може би преднамерено, за доманското й потекло.

Другите две, Мийаси и Тесан, бяха в бяло, сякаш се опасяваха, че рокли в каквито и да е други цветове ще са измяна към Аджата им. Този възглед ставаше все по-обичаен сред всички Айез Седай. Тесан беше тарабонка — личеше си и по това, че тъмната й коса на плитки с мъниста, бели и златни. Винаги изглеждаше притеснена от нещо. Макар че можеше да е просто заради времената, които преживяваха. Светлината знаеше, всички имаха твърде много поводи за тревога.

Мийаси беше по-спокойна. Желязносивата й коса бе прибрана на кок. Лицето й на Айез Седай изобщо не издаваше многото години, които трябваше да е преживяла, за да посребрее толкова. Никакви счупени парченца ядки за нея, само цели половинки. Егвийн грижливо измъкна една от черупката, която току-що беше строшила, и й я подаде. Беше набръчкана и набраздена като мозъка на малко животинче.

— За какво попита, Ферейн? — каза Егвийн, докато трошеше нов орех.

Бялата почти не се намръщи на неуместното обръщение на Егвийн.

Всички май започваха да привикват с факта, че тази „новачка“ рядко се държи така, както предполага положението й.

— Попитах — хладно отвърна Ферейн — какво ти щеше да направиш на мястото на Амирлин. Смятай го за част от урока си. Знаеш, че Дракона се е преродил, и знаеш, че Кулата трябва да го контролира, за да се проведе Последната битка. Как щеше да се отнесеш с него?

Любопитен въпрос. Не звучеше много като „урок“. Но тонът й също така не създаваше впечатление, че е оплакване срещу Елайда. Твърде много презрение имаше в този тон за Егвийн.

Другите две Бели запазиха мълчание. Ферейн беше Заседателка и се отнасяха почтително към нея.

„Чула е колко често споменавам за провала на Елайда с Ранд — помисли Егвийн, взряна в стоманеночерните очи на Ферейн. — Тъй. Проверка, а?“ Много предпазливо трябваше да борави с това.

Посегна за нов орех.

— Първо, щях да пратя група Сестри в родното му село.

Ферейн повдигна вежда.

— Да сплашат семейството му?

— Не, разбира се. Да ги разпитат. Кой е този Прероден Дракон? Буен мъж ли е, податлив ли е на страсти? Или е спокоен, внимателен и предпазлив? Има ли навика да прекарва времето си сам сред полето, или бързо се сприятелява с другите младежи? По ли е вероятно да го намериш в пивница, или в работилница?

— Но ти вече го познаваш — изгука Тесан.

— Аз да — отвърна Егвийн, докато трошеше ореха. — Но ние говорим за хипотетична ситуация. — „Най-добре е да не забравяте, че в реалния свят аз познавам Преродения Дракон лично. Както не го познава никоя друга в тази Кула.“

— Да предположим, че ти си ти — каза Ферейн. — И че той е Ранд ал-Тор, твоят приятел от детинство.

— Добре.

— Кажи ми — Ферейн се наведе към нея, — от типовете мъже, които изброи току-що, кой най-добре съответства на този Ранд ал-Тор?

Егвийн се поколеба.

— Всички. — Пусна строшения орех в малката купа при другите. Мийаси нямаше да го пипне, но другите не бяха толкова придирчиви. — Ако бях аз и Дракона беше Ранд, щях да знам, че е разумен човек, като за мъж — макар и донякъде инатлив понякога. Е, повечето пъти. По-важното, щях да знам, че е добър по сърце. И тъй, следващата ми стъпка щеше да е да изпратя Сестри, за да му предложат напътствие.

— А ако той ги отхвърли? — попита Ферейн.

— Тогава ще изпратя шпиони — отвърна Егвийн. — И ще го наблюдавам, за да видя дали се е променил от човека, когото съм познавала преди.

— И докато чакаш и наблюдаваш, той ще тероризира страната, ще сее хаос и ще привлича армии под знамето си.

— А ние не искаме ли да прави точно това? — попита Егвийн. — Не вярвам, че можеше да му се попречи да вземе Каландор, дори да го искахме. Той успя да възстанови реда в Кайриен, да обедини Тийр и Иллиан под един владетел и вероятно си е спечелил и благоразположението на Андор.

— Да не говорим за покоряването на айилците — каза Мийаси, докато се пресягаше за шепа ядки.

Егвийн я изгледа остро.

— Никой не покорява айилците. Ранд спечели уважението им. Бях с него тогава.

Ръката на Мийаси замръзна на средата на пътя към купата. Овладя се, откъсна погледа си от Егвийн, взе купата и се облегна в стола си. Лъхна хладен вятър и раздвижи лозите — Ферейн се беше оплакала, че тази пролет не се раззеленявали както трябва. Егвийн отново се зае с трошенето на орехи.

— Изглежда, просто щеше да го оставиш да сее хаос, както намери за добре — каза Ферейн.

— Ранд ал-Тор е като река — заговори Егвийн. — Спокоен и кротък, когато не е възбуден, но яростно и убийствено течение, когато е стегнат прекалено силно. Това, което направи Елайда, беше все едно да се опиташ да вкараш Манедерендрелле през каньон, тесен едва две стъпки. Да изчакаш, за да разбереш нрава на един мъж, не е глупаво, нито е признак за слабост. Действието без информация е безумие и Бялата кула си заслужи бурята, която предизвика.

— Може би — каза Ферейн. — Но все пак не ми каза как ти би се справила със ситуацията, след като информацията е събрана и времето за чакане е минало.

Ферейн беше известна с гневливия си нрав, но в този момент гласът й прозвуча с присъщата за Белите студенина. Студенината на жена, която говори без емоции, мисли за логиката на нещата, без да търпи външни влияния.

Според Егвийн това не беше най-добрият начин да се подхожда към проблемите. Хората бяха много по-сложни от някаква система от правила или числа. Вярно, имаше време за логика, но имаше и време за чувство.

Ранд беше проблем, с който тя не си позволяваше да се занимава — трябваше да се справя с по един проблем наведнъж. Но също тъй много можеше да се каже за планирането напред. Ако не помислеше как да се оправи с Преродения Дракон, накрая можеше да се озове в също толкова тежко положение като Елайда.

Той наистина бе станал различен от мъжа, когото бе познавала. И все пак семената на личностното в него трябваше да са си останали същите. Беше виждала гнева му през месеците, докато пътуваха заедно в Айилската пустош. Не се беше проявявал често по време на детството му, но вече можеше да разбере как се е спотайвал. Не че изведнъж нравът му бе станал избухлив — просто в Две реки не бе имало нищо, което да го разгневи особено.

През месеците, докато бяха пътували заедно, той сякаш се беше втвърдявал с всяка следваща стъпка. Беше под изключителен натиск. Как да се оправиш с такъв мъж? Честно казано, нямаше представа.

Само че този разговор не беше, за да се разбере какво да се прави с Ранд. Беше, за да може Ферейн да определи що за жена е Егвийн.

— Ранд ал-Тор вижда себе си като император — каза Егвийн. — И предполагам, че вече е такъв. Ще реагира лошо, ако си помисли, че го бутат или ръчкат в определена посока. Ако аз трябваше да се оправям с него, щях да изпратя делегация, която да го почете.

— Пищна процесия ли? — попита Ферейн.

— Не. Но не и оскъдна. Група от три Айез Седай, водена от Сива, придружена от Зелена и Синя. Той гледа на Синята благосклонно заради предишни асоциации, а Зелените често са възприемани като противоположни на Червените, дискретен намек, че желаем да работим с него, вместо да го опитомяваме. Сива, защото ще се очаква, но също тъй защото, ако се изпрати Сива, това означава, че ще следват преговори, а не войни.

— Добра логика — кимна Тесан.

Ферейн обаче не беше толкова убедена.

— Делегации като тази са се проваляли в миналото — каза тя. — Мисля, че делегацията на самата Елайда се водеше от Сива.

— Да, но делегацията на Елайда беше дълбоко погрешна — отвърна Егвийн.

— А защо?

— Ами защото беше изпратена от Червена, разбира се — отвърна Егвийн, докато трошеше поредния орех. — Трудно ми е да видя логиката в издигането на жена от Червената Аджа в Амирлин по времето на Преродения Дракон. Това не изглежда ли обречено да предизвика неприязън между него и Кулата?

— Би могло да се твърди — контрира Ферейн, — че Червените са необходими в тези тревожни времена, защото Червените са най-опитни в справянето с мъже, които могат да преливат.

— „Справянето със“ е различно от „работата със“ — отвърна Егвийн. — На Преродения Дракон не бива да се позволи да се вихри на воля, но откога Бялата кула се е въвлякла в похищаването и подчиняването на хора на нашата воля? Не сме ли известни като най-деликатните и предпазливите от всички? Не се ли гордеем с това, че сме способни да накараме други да правят каквото трябва, като през цялото време ги караме да си мислят, че е тяхна идея? Кога в миналото сме заключвали крале в сандъци и сме ги биели за неподчинение? Защо точно сега — в името на Светлината — отстъпихме от чудесната си практика и вместо това се превърнахме в обикновени разбойници?

Ферейн си избра ядка. Другите две Бели се спогледаха притеснено.

— Има логика в думите ти — най-сетне призна Заседателката.

Егвийн остави орехотрошачката настрана.

— Ранд ал-Тор е добър човек в сърцето си, но се нуждае от напътствие. Точно в тези дни трябваше да сме възможно най-деликатни. Той трябваше да бъде насочен така, че да се довери на Айез Седай над всички други, да разчита на нашия съвет. Трябваше да му се покаже благоразумието на това да се вслушва. Вместо това му беше показано, че ще се държим с него като с непослушно дете. Дори да е това, не може да се позволи той да си мисли, че гледаме на него по този начин. Заради кашата, която беше забъркана, той е пленил няколко Айез Седай и е позволил други да бъдат обвързани от онези негови Аша’ман.

Ферейн се сепна.

— О, по-добре да не споменаваме за това зверство.

— Какво? — възкликна Тесан стъписано и вдигна ръка към гърдите си. Някои Бели, изглежда, изобщо не обръщаха внимание на света около себе си. — Ферейн? Ти знаеше ли за това?

Ферейн не отвърна.

— Аз… чух този слух — каза пълничката Мийаси. — Ако е вярно, трябва да се предприеме нещо.

— Да — каза Егвийн. — За съжаление обаче точно сега не можем да се съсредоточим върху ал-Тор.

— Той е най-големият проблем пред света — каза Тесан и се наведе над масата. — Първо трябва да се оправим с него.

— Не. Има други проблеми.

Мийаси се намръщи.

— При положение че Последната битка наближава, не мога да разбера кои други проблеми ще са по-важни.

Егвийн поклати глава.

— Да се занимаваме с Ранд сега ще е все едно да сме като селянин, който гледа колата си и се тревожи, че няма стока за продан — но не обръща внимание на това, че оста й е пукната. Напълниш ли колата, преди да му е дошло времето, просто ще я счупиш и ще стане по-лошо, отколкото в началото.

— За какво по-точно намекваш? — попита Тесан.

Егвийн извърна очи към Ферейн.

— Разбирам — кимна тя. — Имаш предвид разделението в Бялата кула.

— Може ли пропукан камък да е добър темел за сграда? — попита Егвийн. — Може ли протрито въже да държи паникьосан кон? Как можем ние, в сегашното си състояние, да се надяваме да се справим със самия Прероден Дракон?

— Защо тогава продължаваш да налагаш разцеплението, като настояваш, че ти си Амирлинският трон? — каза Ферейн. — Противоречиш на собствената си логика.

— А отказът ми от претенцията над Амирлинския трон ще заздрави ли Кулата? — попита Егвийн.

— Би помогнал.

Егвийн повдигна вежда.

— Нека допуснем за момент, че отказът ми би убедил бунтовническата фракция да се присъедини отново към Бялата кула и да приеме водачеството на Елайда. — Вдигна още по-високо вежда, за да покаже колко вероятно е това според нея. — Дали разделенията биха се изцерили?

— Току-що каза, че биха — отвърна й Тесан намръщено.

— О? Ще спрат ли Сестрите да притичват по коридорите от страх, че са сами? Ще спрат ли групи Сестри от различни Аджи да се гледат едни други с враждебност, когато се подминават по коридорите? С цялото ми уважение, ще престанем ли да изпитваме нужда да носим шаловете си непрекъснато, за да утвърждаваме кои сме и на кого сме верни?

Ферейн сведе за миг очи към шала си с белите ресни.

Егвийн се наведе напред и продължи:

— Разбира се, точно вие от всички жени в Бялата кула можете да разберете колко е важно Аджите да действат заедно. Трябват ни жени с различни умения и интереси да се събират в различни Аджи. Но логично ли е да отказваме да действаме заедно?

— Белите не сме причинили това… достойно за съжаление напрежение — заяви малко възмутено Мийаси. — Действията на другите и техните емоции доведоха до това положение.

— Сегашното водачество доведе до това положение — каза Егвийн. — Водачество, което учи, че е съвсем нормално тайно да бъдат усмирявани наши Сестри, да се убиват Стражници, преди техните Айез Седай дори да са изправени на съд. Че нищо грешно няма в отнемането на шала от Сестра и понижаването й в Посветена, че нищо грешно няма в премахването на цяла Аджа. А какво да кажем за действия без решението на Съвета в нещо толкова опасно като отвличането и затварянето на Преродения Дракон? Неочаквано ли е Сестрите да са толкова уплашени и разтревожени? Не е ли напълно логично това, което се случи с нас?

Трите Бели сестри мълчаха.

— Няма да отстъпя — заяви Егвийн. — Не и докато това ни оставя разделени. Ще продължавам да твърдя, че Елайда не е Амирлин. Действията й го доказаха. Искате да помогнете в битката с Тъмния? Добре, първата ви стъпка не е да се занимавате с Преродения Дракон. Първата ви стъпка е да подадете ръка на Сестрите от другите Аджи.

— Защо ние? — каза Тесан. — Действията на другите не са наша вина.

— А вие никаква вина ли нямате? — попита Егвийн и позволи на яда си да се прокрадне леко в гласа й. Нима никоя от Сестрите нямаше да поеме поне мъничко отговорност? — Вие, от Белите, трябваше да видите докъде ще доведе този път. Да, Сюан и Сините не бяха без недостатъци — но вие трябваше да видите недостатъка в свалянето й и в позволяването след това на Елайда да разформирова Сините. Освен това съм убедена, че поне няколко от вашите членове са съпричастни в акта на издигането на Елайда в Амирлин.

Мийаси леко се присви. Белите не обичаха да им се напомня за Алвиарин и провала й като Пазителка на Елайда. Вместо да се обърнат против Елайда за изгонването на Бялата, те като че ли се бяха обърнали против своята заради срама, който им беше донесла.

— Все пак смятам, че това е работа за Сивите — каза Тесан, този път обаче не толкова убедено като преди малко. — Би трябвало да поговориш с тях.

— Говорих и говоря — отвърна Егвийн. Търпението й започваше да се изчерпва. — Някои не искат да говорят с мен и продължават да ме пращат за наказание. Други казват, че тези пукнатини не са по тяхна вина, но с малко подбутване се съгласиха да направят каквото могат. Жълтите бяха много благоразумни и мисля, че започват да гледат на проблемите в Кулата като на рани, които трябва да се изцерят. Все още работя с няколко Кафяви сестри — те като че ли са по-скоро очаровани от проблемите, отколкото разтревожени от тях. Пратих няколко от тях да потърсят в историите за примери на разделение, надявам се, че ще се натъкнат на историята на Ренала Мерлон. Връзката би трябвало да се направи лесно и може би ще започнат да разбират, че проблемите ни тук може да се разрешат. Зелените, колкото и да е иронично, се оказаха най-упорити. Те в много отношения могат да са като Червените, което е дразнещо, защото трябваше да са готови да ме приемат като жена, която можеше да е сред тях. Така остават само Сините, които бяха премахнати, и Червените. Съмнявам се, че Сестрите от последната Аджа ще са особено възприемчиви към съветите ми.

Ферейн се отпусна в стола си умислена. Тесан седеше с три забравени ядки в шепа, зяпнала Егвийн. Мийаси се почесваше по желязносивата коса, очите й бяха разширени от изненада.

Много ли беше издала Егвийн? Айез Седай забележително приличаха на Ранд ал-Тор. Не обичаха да знаят кога ги манипулират.

— Стъписани сте — каза тя. — Какво, мислите си, че просто ще си седя — като повечето — и няма да направя нищо, докато Кулата се разпада? Тази бяла рокля ми беше наложена насила и аз не приемам това, което представлява тя, но ще я използвам. Една жена в бялото на новачка е от малкото, които могат да минават от жилищата на една Аджа към друга в днешно време. Някой трябва да се потруди да се изцери Кулата и аз съм най-добрият избор. Освен това е и мой дълг.

— Колко… разумно от твоя страна — каза Ферейн, сбръчкала лишеното си от възраст чело.

— Благодаря — отвърна Егвийн. Притеснени ли бяха, че е престъпила границите си? Ядосани, че манипулира Айез Седай? Или решени отново да се погрижат да бъде наказана?

Ферейн се наведе напред.

— Да кажем, че сме пожелали да работим за заздравяването на Кулата. Кой път би препоръчала?

Егвийн усети прилив на възбуда. През последните няколко дни бе имала само поражения. Идиотките Зелени! Наистина щяха да се почувстват глупаво, след като бъдеше призната за Амирлин.

— Суана, от Жълтата Аджа, скоро ще ви покани да обядвате с нея — каза Егвийн. Суана поне щеше да склони да направи предложението, след като Егвийн я подтикнеше. — Приемете и обядвайте на някое публично място, може би в една от градините на Кулата. Нека да ви видят, че изпитвате взаимно удоволствие от компанията си. Ще се опитам да накарам една Сестра от Кафявите да ви покани след това. Оставете се другите Сестри да ви видят, че общувате с различни Аджи.

— Съвсем просто — каза Мийаси. — Съвсем малко усилие е нужно, но има чудесен потенциал за успех.

— Ще видим — заяви Ферейн. — Можеш да се оттеглиш, Егвийн.

Егвийн не обичаше да я пъдят, но това не можеше да се избегне. Все пак жената бе проявила уважение, като я нарече по име. Егвийн се изправи, а след това — много внимателно — сведе глава пред Ферейн. Макар Тесан и Мийаси да не издадоха силна реакция, очите и на двете съвсем леко се разшириха. Досега в Кулата се знаеше много добре, че Егвийн не се кланя на никого. И най-изненадващо — Ферейн също сведе съвсем леко глава, за да отвърне на жеста.

— В случай, че решиш да избереш Бялата, Егвийн ал-Вийр — каза тя, — знай, че ще намериш добър прием тук. Логиката ти днес беше забележителна за толкова млада жена.

Егвийн прикри усмивката си. Само преди четири дни Бене Налсад едва ли не й беше предложила място в Синята, а Егвийн все още бе изненадана колко горещо Суана й бе препоръчала Жълтата. Почти я бяха накарали да си промени намерението — но това бе главно заради разочарованието й от Зелените в момента.

— Благодаря — отвърна тя. — Но трябва да помните, че Амирлин е длъжна да представлява всички Аджи. Разговорът ни беше приятен обаче. Надявам се, че ще ми позволите да се срещна отново с вас в бъдеще.

Позволи си да се усмихне широко, кимна на якия кривокрак Стражник на Ферейн, застанал на входа на балкона, и си тръгна. Усмивката й се задържа, докато не напусна сектора на Белите и не се натъкна на чакащата я в коридора Катерин. Червената не беше от прикрепените към Егвийн по-рано същия ден, но според приказките из Кулата Елайда все повече и повече разчиташе на нея, след като Пазителката й бе изчезнала на някаква загадъчна мисия.

На тясното лице на Катерин също имаше усмивка. Това не беше добър знак.

— Дръж — каза жената и й подаде дървена чаша с бистра течност. Беше време за Егвийн да си изпие следобедната доза вилняк.

Тя направи гримаса, но взе чашата и я изпи. Изтри уста с кърпата си и тръгна по коридора.

— И къде отиваш? — попита Катерин.

Самодоволството в тона й накара Егвийн да се поколебае. Тя се обърна намръщена.

— Следващият ми урок.

— Няма да имаш повече уроци — каза Катерин. — Най-малкото не и тези, които получаваше досега. Всички са съгласни, че умението ти със сплитовете е впечатляващо за новачка.

Егвийн я изгледа намръщено. Пак ли щяха да я повишат в Посветена? Съмняваше се, че Елайда ще й позволи повече свобода, а рядко се задържаше в жилището си, тъй че допълнителното пространство щеше да е без значение.

— Не — каза Катерин, играеше си разсеяно с ресните на шала. — Реши се, че това, на което трябва да се учиш, е смирение. Амирлин е чула за глупавия ти отказ да се кланяш на Сестрите. По нейно мнение това е последният знак за опърничавия ти нрав, тъй че трябва да получиш нова форма на обучение.

За миг Егвийн изпита страх.

— Какво обучение? — Постара се да съхрани гласа си спокоен.

— Шетане и работа — каза Катерин.

— Вече имам достатъчно, като всяка новачка.

— Погрешно ме разбра — каза Катерин. — Отсега нататък единственото, което ще вършиш, е шетане. Трябва да се явиш в кухните веднага — ще прекарваш всеки следобед в работа там. Вечер ще търкаш подове. Сутрин ще се явяваш при майстор градинаря и ще копаеш в градините. Това ще е животът ти — същите тези три дейности всеки ден — по пет часа всяка, — докато не се откажеш от глупавата си гордост и не се научиш да приклякаш на по-старшите от теб.

Беше краят и на малкото свобода, с която Егвийн разполагаше. В погледа на Катерин имаше ликуване.

— А, значи разбираш — каза Катерин. — Повече никакви посещения на Сестри в жилищата им, да им губиш времето с упражнения на сплитове, които вече си усвоила. Никакво мързелуване повече. Вече ще се трудиш. Какво ще кажеш за това?

Не тежкият труд притесняваше Егвийн — нямаше нищо против шетнята, която вършеше ежедневно. Но липсата на контакт с други Сестри щеше да я провали. Как щеше да заздрави Кулата? Светлина! Това беше катастрофа.

Стисна зъби и се овладя. Погледна Катерин в очите и отвърна:

— Добре. Да вървим.

Катерин примига. Явно очакваше да избухне или поне да се възпротиви. Не беше време за това обаче. Егвийн не можеше да позволи да разберат колко ефикасно е това наказание.

Докато вървеше по пустите коридори на вътрешната Кула, под лампите в скобите по стените, дълги и извити като главите на влечуги, бълващи пламъчетата си към високия таван, надви паниката си. Можеше да се справи с това. Щеше да се справи с това. Нямаше да я прекършат.

Може би трябваше да поработи няколко дни, а след това да се престори, че се е смирила. Трябваше ли да прави реверанса, за който настояваше Елайда? Беше проста работа всъщност. Само един реверанс — и щеше да може да се върне към важните си задължения.

„Не — помисли си. — Това няма да е краят. Ще загубя в момента, в който направя първия реверанс.“ Това щеше да докаже на Елайда, че Егвийн може да бъде прекършена. Приклякването щеше да е началото на разгрома. Скоро Елайда щеше да реши, че Егвийн трябва да започне да се обръща към Сестрите с почетното Айез Седай. И тогава ли щеше да се огъне? Колко време щеше да мине, докато цялото доверие, което си беше спечелила, се окажеше забравено, стъпкано в плочките на коридорите на Кулата?

Не можеше да се огъва. Боят не беше променил поведението й, тежкият труд също не трябваше да го промени.

Трите часа работа в кухните не подобриха много настроението й. Лейрас, мускулестата Надзорничка на кухните, й възложи да почисти една от пещите. Тежка и мръсна работа, не предразполагаща към мислене. Не че Егвийн можеше да измисли изход от положението, в което се беше оказала.

Пещта бе четвъртита, иззидана от печени тухли. Беше отворена от двете страни и достатъчно голяма, за да пропълзиш вътре — точно това трябваше да направи Егвийн. Вътре по стените на димоотвода и комина нагоре бяха полепнали черни кори и трябваше да се остържат, за да не запушат комина или да се откъртват и да падат в храната. Чуваше бърборенето и смеха на Катерин и Лайрен отвън в трапезарията. От време на време Червените надничаха да я проверят, но същинската й надзирателка беше Лейрас, която търкаше котли в другия край на кухнята.

Егвийн беше с работна рокля, бяла някога, но толкова пъти използвана от новачки за почистване на огнищата, че саждите се бяха просмукали в нишките на плата и сиви петна го бяха зацапали като сенки.

Егвийн се почеса по гърба и пропълзя още по-навътре в огнището. С малко дървено стъргало откъртваше буци пепел и сажди от фугите между тухлите и ги събираше в пиринчени кофи, побелели и посивели от пепелта. Ръцете й бяха толкова почернели, че сякаш нямаше да се изчистят и с най-свирепо търкане. Коленете я боляха, а гърбът още я щипеше от редовния сутрешен бой с каиша.

Намести парцала, с който бе вързала носа и устата си, и продължи да остъргва един почернял участък от тухлите, смътно осветен от фенера, който бе оставила в единия ъгъл. Досърбя я да прибегне до Единствената сила, но Червените щяха да усетят преливането, а и беше открила, че следобедната й доза е нехарактерно силна, заради което не можеше да прелее повече от струйка. Всъщност беше толкова силна, че я беше замаяла, което правеше работата още по-тежка.

Това ли щеше да е животът и? Натикана в огнище, да търка тухли, които никой не вижда, сякаш безкрайно далече от целия свят? Не можеше да се противопостави на Елайда, ако всички забравеха за нея. Покашля се тихо и звукът отекна нагоре в комина.

Имаше нужда от план. Единствените, към които можеше да прибегне, като че ли бяха Сестрите, които се опитваха да изкоренят Черната Аджа. Но как да ги посети? След като обучението й бе отменено, нямаше как да се отърве от Червените си пазачки, като влезе в зоните на други Аджи. Можеше ли да се измъкне някак, докато работеше? Ако откриеха, че я няма, вероятно щеше да се окаже в още по-тежко положение.

Но не можеше да позволи животът й да се превърне в този черен труд! Последната битка наближаваше, Прероденият Дракон се вихреше на воля, а Амирлинският трон на четири крака чистеше огнища! Стисна зъби и затърка свирепо. Саждите бяха полепвали толкова дълго, че образуваха по камъка лъскава черна патина. Никога нямаше да го почисти напълно. Трябваше просто да се постарае да е достатъчно чисто, за да не се кърти и пада.

Изведнъж видя, отразена в същата лъскава патина, сянка, която премина през отвора в другия край на огнището. Мигновено посегна към Извора… но не намери нищо, разбира се. Не и с толкова вилняк, размътил ума й. Но до огнището определено имаше някой, наведен, движеше се безшумно…

Стисна стъргалката в едната си ръка и бавно посегна с другата, за да сграбчи четката, с която помиташе пепелта. След това рязко се обърна.

Лейрас замръзна, както надничаше в огнището. Бялата й престилка също бе зацапана със сажди. Пухкавото й кръгло лице бе преживяло немалко зими. Косата й започваше да посивява и очите й бяха обкръжени от бръчици. Както се беше навела, гушата й образуваше втора, трета и четвърта брадичка.

Егвийн се успокои. Защо беше толкова сигурна, че някой я дебне? Просто Лейрас бе дошла да я провери.

И все пак — защо се бе приближила толкова тихо? Лейрас се огледа настрани, присвила очи. След това вдигна пръст към устните си. Егвийн отново се напрегна. Какво ставаше?

Лейрас се отдръпна от огнището и й махна да я последва. Движеше с лекота и толкова тихо, че Егвийн се изненада. В други части на кухнята готвачи и слугини дрънчаха с котли и прибори, но оттук не се виждаха.

Егвийн се измъкна от пещта, затъкна стъргалото в колана си и отри ръце в роклята. Смъкна парцала от лицето си и вдиша дълбоко. И явно шумно, защото Лейрас я изгледа строго и отново вдигна пръст пред устните си.

Егвийн кимна и я последва през кухненските помещения. След няколко мига се озоваха в едно килерче, вмирисано на зърно и престояло сирене. Тук плочките отстъпваха на по-издръжлива тухлена настилка. Лейрас извлече настрана няколко чувала, след което отвори дървен капак, покрит с рязани тухли, за да се слива с пода. Под килера имаше малко помещение с каменни стени, достатъчно, за да побере човек, въпреки че на висок мъж щеше да му е доста неудобно.

— Ще чакаш тук, докато се стъмни — заговори тихо Лейрас. — В момента не мога да те изведа навън, при това пърхане из Кулата като в курник, когато се е вмъкнала лисицата. Но боклукът се изнася късно през нощта и ще те скрия между момичетата, които го разтоварват. Един пристанищен ратай ще те прекара през реката. Имам някои приятели сред градската стража. Щом стигнеш оттатък, ти си знаеш какво ще правиш. Не бих те съветвала да се връщаш при онези глупачки, които те направиха своя кукла. Намери си някое местенце и се скрий там, докато всичко това отшуми, а после се върни и виж която там ще командва дали ще те приеме. Едва ли ще е Елайда, както вървят нещата…

Егвийн примига изненадана.

— Хайде — подкани я едрата жена. — Пъхай се долу.

— Аз…

— Няма време за дърдорене! — прекъсна я Лейрас, все едно не тя беше приказвала през цялото време. Очевидно беше изнервена, ако се съдеше по неспокойните й озъртания и потропването с крак по пода. Но също така беше очевидно, че е правила това и преди. Защо простата готвачка в Бялата кула бе толкова ловка в промъкването, толкова готова с план да измъкне Егвийн от укрепения и обсаден град? И защо имаше това скривалище в кухнята преди всичко? Светлина! Как го беше направила?

— Не се безпокой за мен — каза Лейрас, като я стрелна с поглед. — Аз ще се оправя. Ще задържа всички кухненски слуги далече от мястото, където работеше. Онези Айез Седай те проверяват на половин час — и тъй като провериха едва преди минута, ще мине доста време, докато погледнат отново. Когато проверят, ще кажа, че не знам нищо, и всички ще решат, че си се измъкнала от кухните. Скоро ще сме те измъкнали и от града и никой няма да се сети как е станало.

— Да — най-сетне успя да проговори Егвийн. — Но защо? — Беше смятала, че след помощта за Мин и Сюан Лейрас няма да гори от желание да помага на друга бегълка.

Лейрас я погледна. Решимостта в очите й не отстъпваше на която и да е Айез Седай. Егвийн определено беше подценявала тази жена! Коя бе тя всъщност?

— Няма да съм съучастничка в прекършването на духа на едно момиче — заяви твърдо Лейрас. — Тези побоища са срамни! Глупави Айез Седай. Служила съм вярно през тези години, да, но сега ми казват, че трябва да работиш толкова тежко, колкото мога да те натоваря, до безкрай. Е, мога да видя кога едно момиче го лишават от уроците му и го тъпчат. Няма да го търпя обаче, не и в кухните ми. Светлината да я изгори Елайда, дето си мисли, че може да прави това! Дали ще те екзекутира, или ще те направи новачка — не ме интересува. Но това отношение е недопустимо!

Странно, но Егвийн се усети, че обмисля предложението. Беше отхвърлила предложението на Сюан да я спаси, но ако избягаше сега, щеше да се върне в лагера на бунтовничките, след като се е освободила сама. Щеше да е много по-достойно, отколкото ако я бяха освободили. Можеше да се отърве от всичко това, да се отърве от боя, от робския труд.

И какво да прави? Да седи отвън и да гледа как Кулата рухва?

— Не — заяви тя твърдо. — Предложението ти е много мило, но не мога да го приема. Съжалявам.

Лейрас се намръщи.

— Виж, чуй ме…

— Лейрас — прекъсна я Егвийн. — Никой не говори с такъв тон на една Айез Седай, дори да е Наставничката на кухните.

Лейрас се поколеба.

— Глупаво момиче. Ти не си Айез Седай.

— Дали го приемаш, или не, все пак не мога да избягам. Освен ако не смяташ да се опиташ да ме натикаш насила в тази дупка — да ми запушиш устата, да ме вържеш и да ми попречиш да викам, след което лично да ме прекараш през реката, — предлагам да ми позволиш да се върна към работата си.

— Но защо?

— Защото — отвърна Егвийн — някоя трябва да я надвие.

— Не можеш да се бориш така — каза Лейрас.

— Всеки ден е битка. Всеки ден, в който отказвам да се огъна, означава нещо. Дори Елайда и нейните Червени да са единствените, които го знаят, това е нещо. Нещо малко, но повече, отколкото бих могла да направя отвън. Трябва да тръгвам. Все още ми остават два часа работа.

Лейрас с неохота затвори капака на скривалището и излязоха от килера. Наставничката на кухните вече вдигаше много повече шум, забърсваше тезгяхите и стъпките й отекваха по тухления под. Любопитно как успяваше да е толкова тиха, когато поиска.

Пред тях се мярна яркочервено петно, като кръвта на заек по сняг, и Егвийн замръзна. Беше Катерин. Устата й беше стегната, очите й присвити. Беше ли ги видяла, че излизат?

Лейрас също замръзна.

— Вече разбирам какво съм сбъркала — заговори бързо Егвийн на Наставничката на кухните и кимна към втората пещ близо до килера със скривалището. — Благодаря ти, че ми го показа. Вече ще съм по-внимателна.

— Гледай да си — рече Лейрас, съвзела се от стъписването си. — Иначе ще видиш какво е истинско наказание, не като ония потупвания, дето ти ги дава Наставничката на новачките. Хайде, марш на работа.

Егвийн кимна и забърза към огнището. Катерин изпъна ръка да я спре и сърцето й издайнически затупка.

— Няма нужда — каза Червената. — Амирлин заповяда новачката да я обслужи на вечеря. Казах й, че един ден работа едва ли ще прекърши някоя толкова глупаво упорита като тази, но тя настоя. Предполагам, че ще ти се предложи първа възможност да докажеш смирението си, дете. Съветвам те да я приемеш.

Егвийн погледна почернелите си длани и мръсната рокля.

— Хайде, бягай — подкани я Катерин — Измий се и се почисти. Не бива да караш Амирлин да чака.

Измиването се оказа почти толкова трудно, колкото чистенето на огнището. Саждите бяха зацапали дланите й също като работната рокля. Егвийн похаби близо час в търкане в коритото, пълно с хладка вода, за да се приведе в по-приличен вид. Ноктите й бяха разядени от търкането на тухлите, а всеки път, щом изплакнеше косата си, като че ли смъкваше цяла кофа сажди и пепел.

Но все пак се радваше. Рядко бе имала толкова време за къпане. Обикновено не можеше да спре за повече от едно бързо изтриване. Докато се търкаше и плакнеше в малката баня със сиви плочки, обмисляше следващата си стъпка.

Беше отказала възможността да избяга. Това означаваше, че трябва да работи с Елайда и Червените, единствените Сестри, които виждаше. Но можеше ли да ги накара да разберат грешките си? Да можеше само да прати цялата им пасмина за наказание и да се отърве от тях…

Но не. Тя беше Амирлин. Представляваше всички Аджи, включително Червената. Не можеше се отнесе с тях така, както Елайда се беше отнесла със Сините. Те бяха най-враждебно настроените към нея, но пък това бе още по-голямо предизвикателство. Като че ли постигаше известен напредък със Силвиана, а не беше ли Лайрен Дойрелин признала, че Елайда е направила сериозни грешки?

Може би Червените не бяха единствените, на които можеше да влияе. Винаги оставаха случайните срещи с други Сестри в коридорите. Ако някоя от тях се приближеше до нея да й говори, Червените не можеха току-така да я избутат настрана. Щяха да проявят малко приличие, а това щеше да даде на Егвийн поне малък шанс да общува с други Сестри.

Но как да постъпи със самата Елайда? Разумно ли беше да позволи на лъжливата Амирлин да продължава да си мисли, че Егвийн е почти прекършена? Или беше време да даде отпор?

След банята се почувства много по-чиста и още по-уверена в себе си. Войната й беше взела сериозен обрат към по-лошо, но все още можеше да продължи да се бори. Вчеса припряно косата си, навлече прана рокля на новачка — Светлина, колко хубаво бе усещането за мека, чиста тъкан по кожата й! — и се остави на пазачките си да я поведат.

По пътя към покоите на Амирлин се разминаха с няколко групи Сестри и заради тях Егвийн се постара да върви с изправен гръб. Пазачките й я поведоха през Червения сектор на Кулата, където подовите плочки преливаха във фигури в червено и въгленочерно. Тук из коридорите имаше повече хора: Сестри, загърнати в шаловете си, и слуги с Пламъка на Тар Валон на гърдите. Никакви Стражници. Това винаги й бе изглеждало странно, след като бяха толкова обичайни в други части на Кулата.

След дълго изкачване стигнаха до покоите на Елайда. Егвийн неволно заоправя полите си. Докато вървяха, беше решила, че ще подходи към Елайда с мълчание, също като последния път. Дразненето й само щеше да доведе до още повече ограничения. Егвийн нямаше да се унизи, но нямаше и да обиди Елайда. Щеше да я остави да си мисли каквото си иска.

Една слугиня отвори вратата, отведе я в трапезарията и Егвийн се стъписа. Беше очаквала, че ще обслужва само Елайда, най-много с Мейдани. И за миг не беше допуснала, че трапезарията ще е пълна с жени. Бяха пет, по една от всяка Аджа, освен Червената и Синята. И всяка беше Заседателка. Юкири беше тук, както и Дезине, и двете — тайни ловкини на Черната Аджа. Ферейн беше тук, макар да изглеждаше изненадана от това, че вижда Егвийн. Не беше ли знаела Бялата преди това за тази вечеря, или просто не я беше споменала?

Рубинде, от Зелената Аджа, седеше до Шеван от Кафявата — Сестра, с която Егвийн искаше да се срещне. Шеван беше от онези, които подкрепяха воденето на преговори с бунтовничките Айез Седай, и Егвийн се надяваше, че ще успее да я подтикне да помогне Бялата кула да се сплоти отвътре.

На масата нямаше друга Червена сестра освен Елайда. Дали беше защото всички Червени Заседателки бяха извън Кулата? А може би Елайда смяташе, че нейното присъствие балансира нещата, след като продължаваше да се смята за Червена, въпреки че не трябваше?

Масата беше дълга, кристалните бокали искряха и отразяваха светлината от бронзовите светилници, подредени на стойки покрай стените. Всяка жена бе облечена в изящна рокля с цвета на своята Аджа. В стаята ухаеше на сочни меса и запарени моркови. Жените си говореха. Дружески, но принудено. Напрегнато. Не искаха да са тук.

От другата страна на стаята Дезине кимна на Егвийн, почти с уважение. Беше намек за нещо. „Тук съм, защото ти каза, че това е важно“ — сякаш казваше жестът й.

Елайда бе с рокля с дълги ръкави, обшити, както и корсажът, с необработени гранати. Усмихваше се доволна. Слуги влизаха и излизаха, наливаха вино и носеха храна. Защо Елайда бе поканила Заседателки на вечеря? Опит ли беше това да се запълнят пукнатините в Бялата кула? Погрешно ли я беше преценила Егвийн?

— А, добре — каза Елайда, щом забеляза Егвийн. — Най-сетне пристигна. Ела тук, Чедо.

Егвийн се подчини и тръгна през стаята. Всички Заседателки я загледаха. Някои изглеждаха объркани от присъствието й, други — обзети от любопитство. Докато вървеше, Егвийн осъзна нещо.

Тази единствена вечер като нищо щеше да развали всичко, за което се беше трудила.

Ако Айез Седай я видеха да обслужва раболепно Елайда, щеше да загуби всякакво уважение в очите им. Елайда беше заявила, че Егвийн е обуздана — но Егвийн беше доказвала обратното. Ако сега се огънеше, дори и малко, пред волята на Елайда, щяха да го приемат като доказателство.

Светлината да изгори тази жена! Защо беше поканила толкова много жени, на които Егвийн се беше мъчила да повлияе? Беше ли просто съвпадение?

Спря при фалшивата Амирлин и една слугиня й подаде кристална кана с искрящо червено вино.

— Ще пълниш чашата ми — каза Елайда. — Чакай ей там и не се доближавай много. Не искам да мириша саждите по теб от наказанията ти този следобед.

Егвийн стисна зъби. Да мирише саждите? След цял час търкане в банята? Едва ли. Успя да види отстрани задоволството в очите на Елайда, докато отпиваше от виното. След това Елайда се обърна към Шеван, която седеше на стола вдясно от нея. Кафявата беше мършава жена с кокалести ръце и лице, все едно беше направена от чворести клони. Очите й бяха замислени.

— Кажи ми, Шеван — заговори Елайда. — Все още ли настояваш за онези глупави приказки с бунтовничките?

— На Сестрите трябва да се даде възможност да се помирят — отвърна Шеван.

— Шансът им беше даден — заяви Елайда. — Честно, очаквах повече от една Кафява. Държиш се твърдоглаво, без изобщо да ти е ясно как стават нещата в реалния свят. Ами ето, дори Мейдани е съгласна с мен, а тя е Сива! Знаеш ги те какви са.

Шеван извърна очи притеснено. Защо Елайда ги беше поканила на вечеря, ако само щеше да обижда и тях, и Аджите им? Пред очите на Егвийн Червената насочи вниманието си към Ферейн и й се оплака от Рубинде, Заседателка от Зелените, която също се бе противопоставила на усилията на Елайда да прекратят разговорите. Докато говореше, вдигна чашата си към Егвийн и я почука с пръст. А беше отпила само глътка.

Стиснала зъби, Егвийн доля чашата. Другите я бяха виждали да слугува — та нали беше трошила орехи за Ферейн. Това нямаше да съсипе репутацията й, освен ако Елайда не я принудеше да се унизи по някакъв начин.

Но какъв беше смисълът на тази среща? Елайда като че ли не правеше никакви опити да обедини Аджите. Напротив, още повече разширяваше пукнатините между тях, ако се съдеше по пренебрежението, с което се отнасяше към несъгласните с нея. От време на време караше Егвийн да й долива чашата, но никога не оставаше място за повече от глътка-две.

Постепенно Егвийн започна да разбира. Целта на тази вечеря не беше да се привлекат Аджите. Целта беше да се принудят Заседателките да правят това, което Елайда смяташе, че трябва да правят. А Егвийн беше тук само за показ! Всичко това беше само за да се покаже колко власт има Елайда — можеше да вземе някоя, която други са обявили за Амирлин, да я облече в рокля на новачка и да я праща за наказание всеки ден.

Егвийн усети, че отново я обзема гняв. Защо Елайда винаги успяваше да я изкара от равновесие?

Слугите прибраха купите от супата и донесоха блюда с димящи, задушени в масло моркови с лек дъх на канела. На Егвийн не й бяха дали вечеря, но се чувстваше твърде зле, за да я интересува яденето.

„Не — помисли си тя и се стегна. — Това няма да го приключа толкова рано като последния път. Ще издържа. По-силна съм от Елайда. По-силна съм от безумието й.“

Разговорът продължаваше, Елайда подхвърляше обидни коментари, понякога преднамерено, друг път като че ли неволно. Другите постепенно отклониха темата от бунтовничките към странно облачното като пред идеща буря небе. По някое време Шеван спомена за слух за сеанчанците, които действали в съюз с айилците на юг.

— Пак ли тези сеанчанци? — каза Елайда с въздишка. — Не е нужно да се притеснявате от тях.

— Източниците ми твърдят друго, Майко — заяви упорито Шеван. — Мисля, че трябва да обърнем много сериозно внимание на това, което правят. Накарах някои Сестри да попитат това дете за опита й с тях, който е бил доста продължителен. Би трябвало да чуете за нещата, които правят те на Айез Седай.

Елайда се изсмя със звънък, мелодичен глас.

— Знаеш, естествено, колко е склонно детето към преувеличения! — Хвърли бегъл поглед към Егвийн. — Да не си разпространявала лъжи в полза на приятеля си, глупака ал-Тор? Какво ти каза той да приказваш за тези нашественици? Те работят за него, нали?

Егвийн не реагира.

— Говори — каза Елайда и й махна с чашата. — Кажи на тези жени, че си говорила лъжи. Признай си или отново ще те пратя за наказание, момиче.

Наказанието, което щеше да получи затова, че не говори, щеше да е по-добро, отколкото да понесе гнева на Елайда от това, че й противоречи. Мълчанието беше пътят към победата.

И все пак, когато Егвийн погледна по дългата махагонова маса, подредена с белия порцелан на Морския народ и примигващите червени свещи, видя втренчените в нея пет чифта очи. Можеше да види въпросите в тях. Беше говорила дръзко с тях насаме, но щеше ли да държи на твърденията си сега, срещу най-могъщата жена на света? Жена, която държеше живота й в ръцете си?

Беше ли Егвийн Амирлин? Или беше просто момиченце, което обича да се прави на важно?

„Светлината да те изгори, Елайда — помисли си тя, стиснала зъби. Да, мълчанието нямаше да доведе до победа, не и пред тези жени. — Няма да ти хареса обаче какво ще кажа.“

— Сеанчанците не работят за Ранд — заяви Егвийн твърдо. — И са сериозна опасност за Бялата кула. Не съм разпространявала лъжи. Да кажа обратното означава да наруша Трите клетви.

— Ти не си давала Трите клетви — каза строго Елайда.

— Дала съм ги — каза Егвийн. — Не съм държала Клетвената палка, но не Палката е тази, която прави думите ми верни. Изрекла съм думите на клетвите в сърцето си и за мен те са още по-скъпи, защото няма нищо, което да ме принуждава да бъда вярна на тях. И с тази клетва, на която съм вярна, ви го казвам отново. Аз съм Сънуваща и Сънувах, че сеанчанците ще щурмуват Бялата кула.

Очите на Елайда блеснаха за миг и тя стисна вилицата си така, че кокалчетата й побеляха. Егвийн задържа погледа й и накрая Елайда отново се изсмя.

— Ах, упорита както винаги. Катерин е права. Ще получиш наказание за преувеличенията си, дете.

— Тези жени знаят, че не говоря лъжи — заяви Егвийн спокойно. — И всеки път, когато настояваш на това, ти пропадаш все по-ниско в очите им. Дори да не вярваш на моя Сън, трябва да признаеш, че сеанчанците са заплаха. Те окаишват жени, които могат да преливат, използват ги за оръжия с помощта на един извратен тер-ангреал. Усещала съм нашийника на шията си. Все още го усещам понякога. В кошмарите си.

Всички мълчаха.

— Ти наистина си глупаво дете — каза Елайда небрежно, явно за да покаже, че Егвийн не е заплаха за нея. Трябваше да се обърне и да погледне в очите на другите. Там щеше да види истината. — Е, ето, че ме принуди. Сега ще коленичиш пред мен, Чедо, и ще помолиш за прошка. Точно сега. Иначе ще те затворя сама. Това ли искаш? Не си мисли обаче, че боят ще спре. Пак ще си получаваш ежедневното наказание, но просто след всяко ще бъдеш хвърляна в килията си. Хайде, на колене и се помоли за прошка.

Заседателките се заозъртаха. Връщане вече нямаше. Егвийн съжаляваше, че се бе стигнало дотук. Но беше. Елайда искаше битка. Време беше да й я даде.

— А ако не ти се преклоня? — попита Егвийн и я погледна в очите. — Тогава какво?

— Ще коленичиш, така или иначе — изръмжа Елайда и прегърна Извора.

— Силата ли ще използваш върху мен? — попита Егвийн невъзмутимо. — До нея ли трябва да прибегнеш? Никаква ли власт нямаш, без да преливаш?

— В правото ми е да дисциплинирам тези, които не проявяват дължимото уважение.

— И ще ме принудиш да се подчиня — каза Егвийн. — Това ли ще направиш с всички в Кулата, Елайда? Една Аджа ти се противопоставя и ти я премахваш. Някоя те ядосва и ти посягаш на правото й да бъде Айез Седай. Като нищо ще накараш всяка Сестра да ти падне на колене, докато всичко това не свърши.

— Глупости!

— О? А казала ли си им за идеята си за нова клетва? Положена над Клетвената палка от всяка Сестра? Клетва да се подчиняват на Амирлин и да я подкрепят?

— Аз…

— Отречи го — каза Егвийн. — Отречи, че си правила такова изявление. Ще ти го позволят ли Клетвите?

Елайда замръзна. Ако беше Черна, щеше да може да го отрече, въпреки Клетвената палка. Но тъй или иначе Мейдани щеше да потвърди казаното от Егвийн.

— Беше небрежен разговор — отвърна Елайда. — Просто разсъждения, мисли, изказани на глас.

— Често пъти в разсъжденията има истина — продължи Егвийн. — Ти заключи самия Прероден Дракон в сандък. Току-що заплаши да направиш същото с мен, пред всички тези свидетелки. Някои хора наричат Дракона тиран, но ти си тази, която унищожава закони и управлява със страх.

Елайда я изгледа гневно, но и… стъписано. Сякаш не можеше да проумее как от дисциплиниране на една непослушна новачка беше нагазила в спор с равна. Егвийн я видя как започна да заплита нишка на Въздух.

— Не съм длъжна да оборвам една проста новачка — отсече Елайда. — Амирлин не се обяснява на такава като теб.

— „Амирлин разбира и най-сложните възгледи и дискусии — цитира по памет Егвийн. — Но в крайна сметка тя е слуга на всички, дори на най-низшите слугини.“ — Беше казано от Баладари Арандейл, първата Амирлин, издигната от Кафявата Аджа. Написала бе тези думи в последните дни преди смъртта си, в записките, в които обясняваше царуването си и какво е направила по време на Кавартенските войни. Арандейл бе почувствала, че след като кризата е отминала, моралният дълг на една Амирлин е да обясни действията си пред обикновените хора.

Седналата до Елайда Шеван кимна одобрително. Цитатът беше донякъде смътен. Егвийн беше безкрайно благодарна на Сюан за воденото тихомълком обучение в мъдростта на предишните Амирлин. Много от онова, което й бе казала, идваше от тайните истории, но имаше и много ценни бисери от жени като Баладари.

— Каква е тази глупост, дето я изломоти? — сопна се Елайда.

— Какво смяташе да правиш с Ранд ал-Тор, след като го плениш? — запита я на свой ред Егвийн.

— Не съм…

— Не отговаряш на мен — каза Егвийн и кимна към масата, — а на тях. Дала ли си обяснение, Елайда? Какви бяха плановете ти? Или ще се измъкнеш от този въпрос, както направи и с другите, които ти зададох?

Лицето на Елайда почервеняваше, но тя с известно усилие се овладя.

— Щях да го пазя на сигурно и добре заслонен тук в Кулата, докато дойде време за Последната битка. Това щеше да му попречи да сее страдания и хаос, както прави сега сред толкова много народи. Заслужаваше си риска да бъде разгневен.

— „Както палешникът разравя пръстта, ще разрови той живота на людете и всичко ще бъде погълнато в огъня на очите му — каза Егвийн. — Бойни тръби ще въззоват по стъпките му, гарвани ще пируват при вика му, и ще носи той корона от мечове.“

Елайда се намръщи неразбиращо.

— „Каретонският цикъл“, Елайда — каза Егвийн. — Когато плени Ранд, за да го „пазиш на сигурно“, беше ли превзел той Иллиан? Носеше ли онова, което щеше да се нарече Короната от мечове?

— Е, не.

— А как очакваше да изпълни той пророчествата, ако беше държан скрит в Бялата кула? — продължи Егвийн. — Как щеше да предизвика той войната, която трябваше да предизвика, според Пророчествата? Как щеше да съкруши той народи и да ги привърже към себе си? Как щеше да може той да „избие своите люде с меча на мира“ или да „обвърже деветте луни да му служат“, ако беше затворен? Казват ли пророчествата, че той ще бъде „от окови освободен“? Не говорят ли те за „хаоса, където той мине“? Как може да мине през където и да е, ако е държан в окови?

— Аз…

— Логиката ти е изумителна, Елайда — каза хладно Егвийн, а Ферейн се усмихна лукаво: навярно отново си беше помислила, че Егвийн щеше да е съвсем на място в Бялата Аджа.

— Ба! — изсумтя Елайда. — Задаваш ми безсмислени въпроси. Пророчествата все едно щяха да се изпълнят. Няма друг начин.

— Искаш да кажеш, че опитът ти да го задържиш поначало е бил обречен на провал.

— Не, ни най-малко! — Лицето на Елайда отново почервеня. — Не трябва да се занимаваме с това… не си ти тази, която трябва да съди. Трябва да говорим за твоите бунтовнички и какво те причиниха на Бялата кула!

Добър обрат на разговора. Опит Егвийн да бъде поставена в положение на защита. Елайда не беше съвсем некадърна. Просто нагла.

— За мен точно те се опитват да запълнят пропастта между нас — отвърна Егвийн. — Не можем да променим това, което се случи. Не можем да променим това, което ти направи на Сюан, въпреки че жените с мен откриха начин да се Изцери усмиряването й. Можем само да продължим напред и да направим всичко по силите си, за да загладим белезите. Но какво правиш ти, Елайда? Отказваш разговори, опитваш се да принудиш Заседателките да се оттеглят от тях. Обиждаш Аджите, които не са твои.

Дезине, Жълтата, измърмори тихо в съгласие. Това привлече погледа на Елайда и тя замълча за миг, осъзнала, че губи в спора.

— Стига с това.

— Страхливка — каза Егвийн.

Очите на Елайда се разшириха от гняв.

— Как смееш?!

— Смея да кажа истината, Елайда — отвърна Егвийн спокойно. — Ти си страхливка и тиранка. Бих те нарекла и Мраколюбка също така, но подозирам, че и Тъмния сигурно би се притеснил да го свързват с теб.

Елайда изкрещя от гняв, мигновено привлече от Силата и блъсна Егвийн в стената. Каната излетя от ръцете й, пръсна се върху дървения под до чергата и кървавочервената течност се плисна през масата и половината жени около нея и зацапа бялата покривка с пурпурни петна.

— Мен ли наричаш Мраколюбка? — изкрещя Елайда. — Ти си Мраколюбката! Ти и онези бунтовнички отвън, дето искат да ми попречат да направя това, което трябва да направя!

Сплит от Въздух отново шибна с все сила Егвийн в стената и тя се свлече на пода, парчета от счупената кана посякоха ръцете й. Сноп камшици я запердаши и разкъса дрехата й. Кръв закапа от ръцете й, разплиска се във въздуха и зацапа стената, докато Елайда я биеше.

— Елайда, престани! — извика Рубинде и се надигна от стола си. — Полудя ли?

Елайда се обърна към нея задъхана.

— Не ме предизвиквай, Зелена!

Камшиците продължиха да бият по Егвийн. Тя стисна зъби и се надигна с усилие. Лицето й ръцете й вече се подуваха. Но погледът й, насочен към Елайда, остана невъзмутим.

— Елайда! — викна Ферейн и също стана. — Нарушаваш закона на Кулата! Не можеш да използваш Силата, за да наказваш новопосветена!

— Аз съм законът на Кулата! — изкрещя Елайда и посочи с изпъната ръка Сестрите. — Подигравате ми се. Знам го. Зад гърба ми. Показвате ми уважение, когато ме видите, но знам какво говорите, какво си шепнете. Неблагодарни глупачки! След всичко, което направих за вас! Нима си мислите, че ще го търпя вечно? Нека тази да ви е за пример!

Обърна се рязко и посочи Егвийн — и залитна стъписана, щом видя с какво невъзмутимо спокойствие я гледа тя. Изохка тихо и вдигна ръка към гърдите си, докато камшиците продължаваха да бият. Всички можеха да видят сплитовете й и всички можеха да видят, че Егвийн не пищи, въпреки че устата й не е затъкната с Въздух. От ръцете й капеше кръв, тялото й се гърчеше под ударите, но тя не пищеше. Не виждаше никаква причина да пищи. Вместо това благославяше наум айилските Мъдри за мъдростта им.

— И за какво точно трябва да съм пример, Елайда? — попита спокойно Егвийн.

Боят продължаваше. О, как болеше! В ъгълчетата на очите й натежаха сълзи, но Егвийн беше изпитвала и по-лошо. Много по-лошо. Изпитвала го беше всеки път, когато си помислеше какво причинява тази жена на институцията, която обичаше. Същинската й болка не беше от раните, а от начина, по който се държеше Елайда пред Заседателките.

— В името на Светлината… — прошепна Рубинде.

— Съжалявам, че трябваше да съм тук, Елайда — заговори тихо Егвийн. — Съжалявам, че Кулата няма една велика Амирлин в твое лице. Бих искала да можех да отстъпя и да приема твоята власт. Бих искала да я заслужаваше. Бих приела доброволно екзекуция, ако това означаваше, че ще остане една достойна Амирлин. Бялата кула е по-важна от мен. Можеш ли ти да кажеш същото?

— Искаш екзекуция!? — изрева Елайда, върнала си дар словото. — Е, няма да я получиш! Смъртта е твърде добър изход за теб, Мраколюбке! Ще се погрижа да бъдеш бита — всички ще го видят, — докато не свърша с теб. Едва тогава ще умреш! — Обърна се към слугите, които стояха зяпнали до стените. — Извикайте войници! Искам тази да бъде хвърлена в най-дълбоката килия! И в града да бъде огласено, че Егвийн ал-Вийр е Мраколюбка, отхвърлила милостта на Амирлин!

Слугите се разтичаха да изпълнят заповедта й. Камшиците продължаваха да бият, но Егвийн вече беше претръпнала. Затвори очи. Виеше й се свят — беше изгубила твърде много кръв от лявата ръка, по която раните бяха най-дълбоки.

Беше се стигнало до предела, точно както се бе опасявала. Беше изтеглила жребия си.

Но не се страхуваше за живота си. Страхуваше се за Бялата кула. Отпусна гръб на стената, смазана от скръб. Причерня й.

Битката й вътре в Кулата беше към края си.