Белязана

Из Северното съглашение определени умове стояха нащрек. Бе нощ на могъща магия. Пълнолунията винаги бяха такива. Сините луни — още повече. Дори и притежаващите най-базисни мистични познания усетиха призоваващата церемония в Ентуел като смътен натиск в ума. Самият резултат в още по-голяма степен не можеше да бъде пропуснат. Димящ въглен съсредоточена магия продра изгаряща линия в съзнанието на где що имаше магьосник, вещица, гадател и шаман в света. Запламтя ярко, но краткотрайно, подобно въображаема падаща звезда. Повечето не му обърнаха внимание. Други го забелязаха. Но имаше и такива, които бяха дълбоко повлияни.

Разположен в кабинета си в Северната столица, генерал Багу приседна в креслото си. Стисна очи и насочи ума си към затихващата диря светлина. Гладно, дори отчаяно се съсредоточи върху далечната сила. Тя притежаваше характеристика — някаква текстура или цвят — която му бе твърде позната. Годините нейно търсене бяха развили нюха му.

Един от дълго дирените Избрани се бе събудил. Докато белезите в ума му бяха още пресни, генералът грабна една книга, отваряйки я на често четена страница. На нея имаше пет сбити описания, само една от които нямаше обширни бележки до себе си. Сянката на усмивка пробяга по лицето му. Моментът на истината скоро щеше да настъпи.