* * *

Тежките ботуши на Тригора кънтяха по пода на пещерата, отнасяйки я за пореден път към входа. Бързите й действия бяха спасили хората й от отчаяната атака на момичето. Сега оцелелите от битката претърсваха привидно безкрайните проходи. Бяха си донесли факли, но те скоро изгоряха.

Генералът хвърли бърз поглед към знаците и настойчивите им предупреждения. Дузина езици описваха различни опасности. Думата „звяр“ присъстваше неотменно. Репутацията на тази пещера бе накарало дори нейните Елитни да се поколебаят, но Телоран имаше задача и щеше да я изпълни.

Краткото затопляне бе приключило — ледени висулки стърчаха из всеки тунел. Оглеждайки проблясъка им, погледът на Тригора се спря върху приближаваща се фигура. Едър мъж, облечен в износена броня, носеше сложна алебарда и вбесяваща усмивка. Яздеше кон, който изглеждаше изцеден. Главата на животното висеше ниско, мъчителните издишания бълваха плътни облаци пара. Когато Ардън най-сетне достигна входа на пещерата, конят бавно отиде до най-близката туфа трева и заскуба лакомо.

— Спря ли за миг да се замислиш за коня си? — скастри го Тригора.

— Конете не са скъпи — отвърна Ардън.

Тя го изгледа с отвращение.

— Предполагам знаеш защо съм тук? — каза той.

— Облогът.

— Ъхъ… — Ардън се ухили с полуизгнилите си зъби.

— Нима все още искаш да получиш наградата? Не успя да задържиш целта си! — просъска Телоран.

— Хванах асасина преди ти да уловиш момичето или да намериш меча. Задържането на чудовища не влиза… — изръмжа Ардън. — Не търсиш как да се изплъзнеш, нали?

— Все още имам задача. Няма да я изоставя — отбеляза генералът.

— Влязла е в тази пещера, а ти още се надяваш да я намериш? Кой къс от нея, главата ли? — мъжагата се закиска. — Спри да шикалкавиш. Да не си бъзла?

Бъзла? Бъзла!? Точно ти да ми говориш за страхливост? Във война сме! Омразният ни враг се намира на юг. Острието ти някога опитвало ли е нещо различно от кръвта на Съглашението? — вбеси се Тригора.

Позволи на гнева да я владее за още миг, сетне се обърна към пещерата.

— Войнико! — викна тя.

Един от подчинените й пристъпи от сенките.

— Искам редовни претърсвания на пещерата. Систематични. Ще изпратя продоволственици. Междувременно моят колега и аз имаме среща, която не търпи последващо отлагане — рече тя, докато се отправяше към поляната, подслонила коня й. — Осмелявам се да кажа, че може да научи много от мен.

Загрузка...