Белязана

Из Ниските земи и запада се търкаляха черни карети. Тригора проследяваше в студено мълчание изпълнението на заповедите й от Елитните. Всеки, срещнал момичето, след като бе намерило меча, биваше издирен, арестуван и отведен. Заповедите изглеждаха безсмислени, произволни, но далеч не бяха първите от подобен род. Не беше нейна работа да ги обмисля, а да ги изпълнява. Останалите генерали бяха съумели да удържат свободата на Северното съглашение въпреки вековната борба срещу враг с дважди по-голяма територия и многократно превъзхождащи ги сили. Нямаше значение, ако методите им бяха… притеснителни. Само победата имаше значение.

Тригора си повтаряше това през дългите безсънни нощи. Тези заповеди бяха жизненоважни стъпки към победата. Победата щеше да донесе мир. Мирът беше цел, достатъчно възвишена да оправдае всякакви средства. Повтаряше си тези думи, докато се взираше в очите на невинни граждани, отвеждани по причини, които не разбираха. Повтаряше ги, слушайки писъците на разделяни от родителите си деца. Повтаряше ги, докато не губеха значение, докато колелата на черните карети прорязваха дълбоки коловози из пътищата.

Повтаряше ги, вярвайки, че този път може и да им повярва.