Белязана

Миранда се опита да се съсредоточи. Бавно усети чернотата да се оттегля. Усещанията се върнаха. Отвори очи. Бе нощ, Мин спеше на обичайната си позиция. Девойката успя да извърне очи настрани, където зърна Дийкън да седи на стол край леглото. Той също спеше. Очите й се издигнаха навреме, за да види тъмен силует да изчезва от прозореца. Лейн? Опита се да помръдне, разбуждайки Мин. Дракончето зърна раздалечените й клепачи и скочи на крака, все още отгоре й. Погледна към спящия Дийкън и рязко го перна с опашката си, разбуждайки го.

— Какво, какво? — рече той, преди да се опомни достатъчно, за да осъзнае, че Миранда се е събудила. — Слава на небесата.

— Какво има? — попита момичето.

— Остана в безсъзнание два дни. Страхувах се, че може да се сдобием с нова Черупка — каза Дийкън.

— Два дни… спала съм два дни? — рече тя, почесвайки се по главата, докато се изправяше.

— Два и половина. Изглежда си се напрегнала повече от необходимото, за да издържиш теста.

— Но издържах?

— Безукорно! — отбеляза той. — Мястото ти в архива е подсигурено. Премина от нулево знание до майсторско ниво само за месец. Съмнявам се, че подобно постижение някога ще бъде надминато.

— За мен е чест.

— Аз съм този, който трябва да се чувства поласкан. Остани тук. Ще ти донеса нещо за ядене. Когато се върна, трябва да обсъдим нещо изключително важно — рече той, излизайки преди тя да успее да възрази.

Върна се със същите купа и комат, които бе яла всеки ден от пристигането си, с изключение на дните, в които Мин споделяше рибата си. Подаде й храната и извади книга. Не бе онази, която обичайно носеше със себе си. Тази бе много по-стара. Докато тя се хранеше, младежът заговори.

— Когато ми разказваше за себе си, бях заинтригуван от белега на ръката ти. Струваше ми се познат, но не можех да се сетя откъде. Когато открих, че Лейн има същия белег, реших да проведа по-сериозни проучвания. Бих искал да ти почета малко от това.

Миранда се съгласи.

Той разтвори книгата и внимателно отгърна до позиция близо до средата й, откъдето започна да чете.

— „Въпрос на земя. Смърт твърде на юг донася война. Трите северни земи се единият. Линията е прокарана. Поколения съсечени от вражеското острие.“

— Защо ми четеш история на войната? — попита тя.

Тази история бе позната на потискащо малко люде, но конфликтът, който впоследствие щеше да прерасне във Вечната бран, бе започнал по време на среща на континенталните благородници, където болнавият крал на Вулкрест се разболял. Дълго почитана традиция било кралете на севера да бъдат погребвани на мястото, където ги е застигнала смъртта. Повечето спяха вечния си сън в катакомбите под замъците си. На този съдбовен ден преди повече от век, кралят умрял на тресорска земя. Последвалите искания Тресор да се откаже от земята под трупа му щели да ескалират до покосяваща цели генерации война.

— История? Да, днес книгата би представлявала чудесна история. Но това не е писано днес. Писано е почти двеста и петдесет години преди началото на войната. Това е делото на най-могъщия ни пророк — мъж на име Тобер. Той е единственият човек, дошъл на това място не за да се докаже, а защото знаел какво ще открие. Прекарал времето си тук, усъвършенствайки това пророчество. Вярвал, че ако може да предаде развитието на войната достатъчно ясно за най-добрите бойци в света, то поне бихме могли да се приготвим. Единствената му вина е приключването на пророчеството прекалено рано. По времето, когато започнаха да пристигат воини, разказващи за войната, то вече се бе превърнало в легенда. Множество от описаните вътре събития вече са минали. Ако на останалото може да се вярва, изглежда наближава изключително важно време. Краят на една ера.

— Пришествието на Избраните.

— Именно. Погледнах по-напред, има тяхно описание. Чуй това. „Той ще има кръвта на лисица, член на животинска раса. Уменията му с оръжия ще бъдат ненадминати в света на смъртните.“

— Лейн! — изрече тя със затихнал от удивление глас.

— Да. Тук се крие проблемът — каза Дийкън.

— Какво искаш да кажеш?

— Пророкът посочва три неща, които ще отличават Избраните. Чиста душа, божествено рождение, родени с „белега“. Говори обширно за белега, но никъде не го описва.

Миранда погледна към лявата си длан. Тънката бяла линия все още стоеше.

— Той носи белега. За останалото не знаем, но е белязан. Ти също. Но… пророчеството не говори за теб. Споменава се за „мечодържец и рицар, водител сред людете, който ще носи магьосан меч и белега връз своето оръжение“.

— Войникът… онзи на полето. Взех меча му. Но той беше мъртъв? Как е възможно това?

— Пророчеството не споменава смъртта му. Откриването на мъртвия рицар може да означава само две неща. Първо, нито Лейн, нито рицарят са Избраните, за които се говори в пророчеството, а появата им е съвпадение. Вторият, далеч по-притеснителен вариант, е, че Лейн е този, за когото се споменава в книгата, което значи, че си попаднала на трупа на водача на Избраните. Ако това е истина, значи… Избраните не ще бъдат завършени и… краят на войната никога не ще настъпи.

— Как бихме могли да сме сигурни? — запита момичето.

— Има начин. Останалите трима Избрани също са описани. Една от тях е артистичен гений, блестящ във всичко, с което се захване. Друг е умел стратег и четец на следи. И накрая, мистично създание с невъобразима мощ, очакващо деня, в който словата на останалите ще го призоват във физическото битие.

Скоро ще има синя луна. В такава нощ мистичните енергии са най-силни. Тази е нощта, в която по традиция призоваваме това легендарно същество, но без гласовете на Избрани, опитите ни досега са неуспешни. Лейн никога не е участвал в церемонията, но този път ще се погрижим и той да присъства. Тогава… ако успеем да съберем силата… мистичното създание ще се завърне. Ако съществото се появи, ще знаем със сигурност, че между нас има Избран — рече Дийкън.

Миранда мълчаливо седеше на леглото. Бе чувала историите. Историите за Избраните. Те бяха любимите й приказки за преди лягане. Бе си ги представяла като сияйни рицари, срещани във всички останали приказки. А сега Лейн можеше да е един от тях? Как?

— Ако успеете да съберете силата… Съмнявате се? — настойчиво запита девойката.

— Нощта на синята луна е наситена с магия, а тук са събрани най-великите магове. Но мистичното създание ще притежава неизмерима мощ, а ние ще трябва да създадем физическата му форма от нищото. Няма как да знаем, че има достатъчно сила в света, за да успеем.

— Мога ли да присъствам и аз на церемонията? — попита Миранда.

— Всеки може да наблюдава. Всъщност Старейшината изрично пожела ти да присъстваш — но участието е ограничено до повелителите на войната или елементите. Делото е опасно. По-ниското ниво на обучение може да те изложи на сериозен риск — обясни младежът.

Малко след това Дийкън излезе, оставяйки я с богата храна за размисъл.