Белязана

Миранда спа непробудно до обед, когато Дийкън неохотно я събуди и я уведоми, че церемонията скоро ще започне. Напускайки колибата си, девойката можа да установи, че селото е изпълнено с напрегнато очакване. Хора профучаваха в различни посоки. Дийкън я поведе към градината, където се бе издигала колибата на Старейшината. Въпросната постройка липсваше, заменена от квадратен мраморен олтар.

Намираше ли се другаде, Миранда щеше да запита как цяла постройка можеше да изчезне само за една нощ и на нейно място да се издигне друга, но сега безмълвно се възхити на олтара. Край всеки негов ъгъл се издигаше по един по-малък олтар, приютил купа. Местните бяха започнали да се хващат за ръце около кръга, където Дийкън и Миранда се бяха прикрили при първото й идване тук. До ръба на кръга, от страната на планините, се издигаше висок стълб, завършващ с обръч. Под него се намираше столът на Старейшината.

— Ще започнем скоро и ще продължим, докато и последният от нас не се строполи, така че най-добре да ти обясня сега. Ще се хванем за ръце около олтарите. Когато започнем, елементалните майстори ще предоставят мистично чисти образци от съответните си елементи. Сетне ще е нужно да насочим цялата си енергия към околните, така майсторите ще разполагат с колкото сила им е нужна. След като целият кръг бъде съсредоточен, ще започнем да изричаме „Земя, огън, въздух, вода“. Езикът не е от значение. Заради синята луна духовете ще чуят.

— Как ще узнаем дали има ефект? — попита Миранда.

— Ще узнаеш. Нещо важно — до изгряването на луната, пръстенът не бива да се разкъсва. Ако усетиш, че не можеш да продължаваш, свържи ръцете на онези около теб, преди да припаднеш. Но щом луната се издигне, не е нужно да се притесняваш. Да започваме.

Миранда бе отведена до полагащото й се място в пръстена. Старейшината се намираше в северния край. Калипсо бе излязла от езерото си, сдобила се с чифт вълшебни крака. Тя, Айна, Соломон и Криш бяха заели позиции на равни разстояния по периферията. Дийкън се намираше в южния край. Миранда се озова в западната част и бързо откри, че Лейн се намира точно отсреща. Всички в кръга бяха най-малко на нейното ниво на умение, което оставяше чираците и останалите по-неопитни обучаеми да се стрелкат наоколо, опитвайки се да подготвят церемонията. Азриел отсъстваше, вероятно в невъзможност или лишена от желание да напусне арената, така че именно на нея се падаше задачата да залисва Мин колкото се може по-дълго. Миранда бе малко притеснена от този факт, припомняйки си какво бе преживяла по време на последното изпитание.

Но не разполагаше с време да мисли за това. Хвана ръцете на околните, двама бойци, с които бе говорила няколко пъти след случката с Черупката. Криш се доближи към централния олтар и изсипа плътна кафява земя в една от купите. Айна последва примера му и призова повей на вятъра, който се втурна срещу купата, завъртял се вътре. Соломон хвърли огнен език в третата купа, където пламъкът лумна ослепително, без да се нуждае от гориво. Последната купа бе напълнена с вода, извлечена от въздуха от Калипсо.

Скоро магията започна да се лее. Усещането бе любопитно. Миранда се съсредоточи и започна да разпръсква силата си, само за да усети как през тялото й протича много повече енергия, отколкото бе отдала. Дълго време не усети никакво напрежение или умора. Същото не можеше да се каже за воините. Преди слънцето да е залязло, половината от тях не можеха да продължат. По здрач девойката стискаше ръцете на Соломон и Криш, а кръгът бе намалял почти наполовина.

С надникването на луната над хоризонта започна мълвенето.

Интересно бе да се чуят множеството различни гласове и езици да повтарят насечено. Леещата се из тях сила се увеличи значително, нараствайки с всяка измината минута, докато луната се издигаше в небето.

Последният от воините — с изключение на Лейн — и първият от магьосниците започнаха да падат. Миранда усети силата да отслабва. Магията бе станала толкова силна, че можеше да бъде видяна, пробягвайки из пръстена като бледосиня нишка енергия. Вече не бе нужно да се държат за ръце, така че елементалните повелители се отделиха, за да се вглъбят по-съсредоточено върху задачите си.

С последващото издигане на луната предназначението на обръча и стълба станаха ясни. Сянката на неестествено яркото светило доближаваше олтара. Когато месецът издигнеше лика си в най-високата точка, олтарът щеше да попадне в кръглата сянка. Двама млади магьосници се строполиха и бяха извлечени настрана от чираци. Миранда се напрегна, за да запази концентрацията си. Задачата й бе необикновена. Трябваше да поддържа движението на силата, в която бе потопена, въпреки факта, че не би могла да я манипулира цялата, ако енергията бе неподвижна. Приличаше на екстравагантно жонглиране.

До настъпването на големия момент оставаха само няколко минути. Само осмина останаха от десетките започнали. Старейшината бе непоклатима, а четиримата майстори вече показваха белези на изтощение. И белите, и черните магове бяха припаднали, а Дийкън изглеждаше на ръба на пречупването. Лейн, по някакъв начин, изглеждаше стабилен както винаги. Миранда започваше да трепери. Тогава луната направи и последната стъпка към пълното си издигане. Времето сякаш се забави, тънката нишка започна да набъбва до дебела ивица, сетне и стена, която затули външния свят.

Всеки от елементалните магьосници пристъпи напред. Част от енергията бе откъсната и запратена в чистите есенции около олтара. Вятърът се завихри яростно, движейки се бавно към земята. Тя мигновено бе уловена от раздвижилия се въздух. Последва водата, хвърлила се в мощния смесък. Огънят бе последен. Наместо да се разнесе съскава пара или огънят да угасне, пламъците се примесиха плавно. Сега пред насъбралите се, се издигаше виеща се маса от всички елементи, тук червена като огън, там кафява като пръст. Тук неуловима като вятър, там гъста като вода. Уникалната маса се издигна върху централния олтар, къпейки се в директните лъчи на синята луна.

Внезапно Айна изгуби съзнание, пропитата наоколо магия я запрати през сияещата стена. Миг по-късно Калипсо се строполи, краката й заменени от изумрудената опашка. Русалката бързо бе отнесена от чираци, достатъчно храбри да навлязат в магическия кръг. Дийкън бе следващият рухнал. Криш падна на колене, съзнанието напускащо го по-бавно.

И Миранда не можа да издържи повече. Без сили да използва ума си за тази задача или каквато и да било друга, девойката се отпусна на земята, едва успявайки да запази очите си отворени, за да не пропусне гледката. Оставаха Соломон, Лейн и Старейшината. Драконът благородно напрягаше сили, но енергията бе прекалено много. Той падна. Докато гърчещата се маса магия и елементи се съсредоточаваха, Старейшината бавно се отпусна в стола си. Изглежда бе знаела, че силата й няма да издържи нито миг повече, защото очите й се затвориха още с присядането. Главата й се отпусна уморено.

Оставаше само Лейн, а магията продължаваше да се събира. Каквото и да се опитваха да създадат, то разполагаше с достатъчен разум, за да се поддържа само. Отломък светлина се оформи в подножието на олтара и бавно се завъртя нагоре. Когато достигна основата на мистичните елементи, въгленът подпали тънка жилка в материала, пламнала с бели пламъци. Огънят запълзя из сместа. Зад него оставаха два тънки ветрени стълба, въртящи се толкова яростно, че се отличаваха съвсем ясно от заобикалящия ги въздух. Огънят продължи пътя си, разкривайки женска фигура, съградена от въздух.

Когато белите пламъци изчезнаха, две елипсовидни светлини засияха върху лицето на формата. „Очите“ студено огледаха малката част от градината сред стената от светлина. Бързо се спряха върху тялото на Лейн, което, от гледната точка на Миранда, приличаше на сянка пред стената. Създанието от вятър се спусна на земята.

Щом нозете му докоснаха твърдта, втора вълна бял пламък пробяга по снагата му, оставила зад себе си песъчлива статуя, която закрачи към Лейн. Той се бе отпуснал на коляно, опрял ръка в земята, за да подири опора. Създанието, което с такива усилия се бяха мъчили да призоват, протегна ръка и я плъзна под брадичката на малтропа, повдигайки главата му, за да го погледне в очите. Кимвайки леко, създанието отмести ръка и се отдръпна, за да погледне още веднъж. Бързо угасващото зрение на Миранда успя да различи на челото на новото създание същия белег, която тя носеше на дланта си, а Лейн — на гърдите. Създанието срещна погледа й за миг, сетне по снагата му пробяга последна ивица бял пламък, превърнали го в чист огън.

Огнената форма се стрелна към небето и изчезна. Светът потъмня едновременно с изплъзващото се съзнание на Миранда, което девойката не бе в състояние да задържи повече.