Аз, вещицата

28.

Вечеряхме в стаята на икономката пред буйния огън.

— Къде е Изабо? — попитах Март, когато ми донесе чаша топъл чай.

— Излезе. — Тя се върна обратно в кухнята.

— Къде?

— Март — извика я Матю. — Опитваме се да не крием нищо от Даяна.

Тя се обърна и ни изгледа. Не можех да преценя дали бе ядосана на него, на майка му или на двамата.

— Отиде в селото да се види със свещеника. Както и с кмета. — Март млъкна, поколеба се, но продължи: — След това ще ходи да чисти.

— Да чисти какво? — почудих се аз.

— Гората. Хълмовете. Пещерите. — Март очевидно смяташе, че това обяснение е достатъчно, но аз се обърнах към Матю за още подробности.

— Март понякога бърка „чисти“ с „проверява“. — Светлината от огъня се отразяваше във фасетите на тежкия му винен бокал. Пиеше младо местно вино, но не толкова много, колкото обикновено. — Изглежда маман е решила да провери дали край Сет-Тур не се спотайват други вампири.

— Търси ли определено някого?

— Доменико, разбира се. И един от другите вампири от Паството, Жербер. Той също е от Оверн, от Орийак. Ще провери някои от скривалищата му, за да е сигурна, че не е наблизо.

— Жербер. От Орийак? Онзи същият Жербер от Орийак, папата от десети век, за когото се твърди, че имал медна глава, която правела предсказания16? — Фактът, че е бил вампир и папа, не ми бе толкова интересен, колкото репутацията му на последовател на науката и магиите.

— Все забравям, че си добра по история. Засрамваш дори вампирите. Да, този Жербер. Освен това — предупреди ме той, — предпочитам да стоиш настрани от него. Ако го срещнеш, никакви въпроси за арабска медицина и астрономия. Винаги много се пали, когато стане въпрос за вещици и магии. — И ме погледна със собственическо чувство.

— Изабо познава ли го?

— О, да. Някога бяха много близки. Ако е някъде наблизо, тя ще го намери. Но не бива да се тревожиш, че ще припари до замъка — увери ме Матю. — Знае, че не е добре дошъл тук. Стой вътре и не излизай без придружител.

— Не се притеснявай. Няма да напускам сградата. — Жербер от Орийак не беше от хората, които изгарях от желание да срещна.

— Подозирам, че се опитва да се извини за поведението си — додаде Матю спокойно, но си личеше, че още е ядосан.

— Ще трябва да й простиш — настоях аз. — Тя не искаше да те нарани.

— Не съм дете, Даяна, няма нужда майка ми да ме пази от собствената ми съпруга. — Той продължи да върти чашата в ръцете си. Думата „съпруга“ отекна в стаята.

— Да не съм пропуснала нещо? — попитах накрая. — Кога сме се оженили?

Матю вдигна очи.

— В мига, в който се прибрах и ти казах, че те обичам. Вероятно обетът няма да бъде приет в съда, но според вампирските правила вече сме венчани.

— Значи не когато аз ти казах, че те обичам, не и когато ти ми го каза по телефона, а точно когато се върна у дома и го изрече в лицето ми? — Такива неща трябваше да се уточняват. Възнамерявах да създам нов файл в компютъра си, който да озаглавя „Фрази, които звучат по един начин на вещиците и по друг на вампирите“.

— Вампирите се чифтосват като лъвовете или вълците — обясни той. Говореше като учен в документален филм по телевизията. — Женската избира партньора си и след като мъжкият се съгласи, всичко е наред. Те са заедно за цял живот и останалите от общността признават връзката им.

— А! — възкликнах. Върнахме се към норвежките вълци.

— Никога не съм харесвал думата „чифтосване“. Звучи абстрактно, сякаш се опитваш да съчетаеш чорапи или обувки. — Матю остави чашата си, скръсти ръце и подпря лакти на издраскания плот на масата. — Но ти не си вампир. Имаш ли нещо против, че те смятам за своя съпруга?

В ума ми се завихри истинска буря, докато се опитвах да си обясня какво общо има любовта ми към Матю с най-опасните същества в животинското царство и с една институция, към която никога не съм изпитвала особено уважение. И никъде в тези мисловни вихри не виждах знаци или ориентири, които да ми помогнат да намеря отговора.

— А когато двама вампири се чифтосват — поинтересувах се, когато отново успях да си отворя устата, — очаква ли се от женската да се подчинява на мъжкия, точно като останалите от глутницата?

— Боя се, че да — отвърна той и се взря в ръцете си.

— Хм. — Присвих очи към приведената му тъмнокоса глава. — И какво получавам аз от всичко това?

— Любов, достойнство, закрила и издръжка — изброи той и най-накрая се осмели да ме погледне в очите.

— Прозвуча ми като откъс от средновековна сватбена служба.

— Тази част от нея е писана от вампир. Но аз няма да те карам да ми слугуваш — увери ме веднага той със сериозно лице. — Това е измислено, за да направи човешките същества щастливи.

— Поне мъжете. Не вярвам жените да са се зарадвали особено.

— Вероятно не — съгласи се той и се опита да се усмихне. Но напрежението му бе дошло в повече и на лицето му се изписа тревога. Отново се загледа в ръцете си.

Миналото изглеждаше сиво и студено без Матю. А бъдещето с него обещаваше да е доста интересно. Въпреки че ухажването ни бе кратко, чувствах се свързана с него. А предвид правилата във вампирската глутница, нямаше да е възможно да поискам срещу предаността си нещо по-прогресивно, независимо дали ме нарича своя съпруга или не.

— Струва ми се необходимо да отбележа, съпруже, че ако трябва да сме точни, майка ти не те бранеше от съпругата ти. — Беше ми странно да произнасям думите „съпруг“ и „съпруга“. — Според изложените от теб критерии, не ти бях съпруга, докато не се прибра у дома. По онова време бях най-обикновено същество, което ти заряза като пакет без обратен адрес. Даже леко ми се размина.

Ъгълчетата на устата му се повдигнаха.

— Така ли мислиш? Е, тогава трябва да уважа желанието ти и да й простя. — Взе ръката ми и я целуна. — Като казах, че си моя, наистина го мислех.

— Затова вчера Изабо беше толкова разстроена от целувката ни на двора. — Това обясняваше както гнева й, така и защо внезапно се предаде. — След нея нямаше връщане назад.

— Не и за вампир.

— Нито пък за вещица.

Матю разреди надвисналото в стаята напрежение, като погледна към празната ми чиния. Бях погълнала три порции яхния и през цялото време не бях спряла да повтарям колко съм гладна.

— Привърши ли? — попита той.

— Да — изсумтях, ядосана, че са ме хванали.

Беше още рано, но вече бях започнала да се прозявам. Намерихме Март да търка голяма дървена маса с ароматна смес от вряла вода, морска сол и лимонов сок. Пожелахме й лека нощ.

— Изабо ще се върне скоро — каза й Матю.

— Ще е навън цяла нощ — възрази мрачно Март, след като вдигна поглед от почистващата лимонова течност. — Ще остана тук.

— Както искаш, Март. — И той сложи ръка на рамото й за миг.

Докато изкачвахме стълбите към кабинета му, Матю ми разказа как си е купил анатомията на Везалий и какво си е помислил, когато видял за първи път илюстрациите. Седнах на дивана с въпросната книга и се загледах с интерес в изображенията на трупове, докато Матю си преглеждаше мейла. Бях прекалено уморена, за да се захвана с „Aurora Consurgens“. С облекчение забелязах, че тайното чекмедже в бюрото му бе здраво затворено.

— Ще си взема вана — казах след час. Станах и се протегнах, за да подготвя мускулите си за изкачването по стълбите. Трябваше да остана сама, за да обмисля новото си положение на съпруга. Идеята за брак и при нормални обстоятелства си беше плашеща. А като се прибавеше собственическото чувство на вампирите и моето неведение какво се случва — май наистина имах нужда да остана сама и да поумувам над ситуацията.

— Скоро ще се кача — обеща Матю, като за кратко вдигна поглед от екрана пред себе си.

В банята както винаги имаше изобилие от гореща вода. Простенах от удоволствие, докато се потапях във ваната. Март вече се бе качвала и бе запалила огъня и свещите. Беше уютно, макар и не точно топло. Превъртях в ума си събитията от изминалия ден и останах доволна. Да държиш кормилото бе по-хубаво, отколкото да седиш и да чакаш нещо да се случи.

Все още киснех във ваната и русата ми мокра коса бе провесена през ръба й, когато на вратата леко се почука. Матю отвори, без да дочака отговора ми. Стреснато се изправих, но веднага се потопих, щом той влезе.

Грабна една кърпа и я вдигна като платно във ветровито време. Очите му бяха замъглени.

— Ела в леглото — изрече с дрезгав глас.

Постоях още малко във водата, сърцето ми биеше силно. Опитвах се да разгадая лицето му. Матю чакаше търпеливо, протегнал кърпата. Поех дълбоко дъх и се изправих във ваната. Водата се стичаше по голото ми тяло. Изведнъж зениците на очите му се разшириха. Отстъпи назад, за да ми направи място да изляза, след това ме уви в хавлията.

Стиснах краищата й пред гърдите си и се взрях в него. Той не трепваше. Оставих кърпата да падне. Светлинките на свещите се отразяваха във влажната ми кожа. Погледът му се плъзна бавно по тялото ми и изпрати сладки тръпки по гръбначния ми стълб. Придърпа ме към себе си, без да продума, и устните му докоснаха шията и раменете ми. Вдъхна аромата ми, а дългите му хладни пръсти повдигнаха косата от врата и гърба ми. Затаих дъх, когато палецът му опря в пулсиращата ми артерия.

— Dieu, колко си красива — промърмори той. — И толкова жизнена.

Започна отново да ме целува. Пръстите ми се мушнаха под тениската му и започнаха да се движат нагоре по хладната му гладка кожа. Матю потръпна, точно както реагирах и аз при първото му докосване. Усмихнах се, а той спря. На лицето му бе изписан въпрос.

— Хубаво е, нали? Когато твоята хладина се срещна с моята топлина?

Матю се засмя, смехът му бе дълбок и унесен като погледа му. Помогнах му да си свали тениската. Понечих да я сгъна. Но той я грабна от ръцете ми, сви я на топка и я хвърли в ъгъла.

— По-късно — каза нетърпеливо Матю и ръцете му отново се плъзнаха по тялото ми. Голите ни тела се докосваха за първи път, топла и студена кожа, среща на противоположности.

Сега беше мой ред да се засмея колко идеално се вплитаха едно в друго. Плъзнах пръст по гръбнака му, движех го нагоре-надолу, докато той не наведе глава и не започна да целува шията и гърдите ми.

Коленете ми омекнаха и се хванах здраво за кръста му, за да не падна. Не бяхме равнопоставени. Ръцете ми се преместиха отпред и развързаха връзката на долнището на пижамата му. Матю спря да ме целува и ме погледна. Без да откъсвам очи от неговите, разхлабих пижамата и я оставих да падне.

— Готово — прошепнах. — Сега вече сме равнопоставени.

— Само така си мислиш — каза той и излезе от дрехата си.

Прехапах устни, за да не простена. Но пък очите ми се разшириха. Частите от тялото му, които не бях виждала, бяха също толкова перфектни, както и онези, които бях виждала. Голият Матю приличаше на оживяла класическа скулптура.

Без да каже нищо, той ме хвана за ръката и ме поведе към леглото. Разтвори балдахина, дръпна покривката и отметна завивките, след това ме качи на високия дюшек и ме последва. Легна настрани, като мушна ръка под главата си. Също като последната поза от упражненията по йога, и това положение на тялото му ми напомни за изображенията на средновековни рицари в английските църкви.

Придърпах завивките до брадичката си, притеснявах се, че не съм толкова идеална.

— Какво има? — намръщи се той.

— Малко съм нервна, това е.

— Защо?

— Никога преди не съм правила секс с вампир…

Матю изглеждаше искрено шокиран.

— Нито пък ще ти се случи тази вечер.

Забравих за завивките и се изправих на лакти.

— Влизаш в банята, гледаш как излизам гола и мокра от ваната, оставяш ме да те съблека и след това заявяваш, че няма да се любим?

— Непрекъснато ти напомням, че нямаме причина да бързаме. Съвременните същества все бързат — промърмори Матю и дръпна падналата завивка чак до талията ми. — Наречи ме старомоден, но искам да се насладя на всеки миг от ухажването ни.

Опитах се да се покрия отново, но той бе по-бърз от мен. Дръпна чаршафа от ръцете ми и впи жаден поглед в мен.

— Ухажване?! — провикнах се възмутено. — Вече ми донесе цветя и вино. И вече си ми съпруг, поне така твърдиш. — Отметнах завивките от торса му. Пулсът ми се ускори от гледката.

— Като историк сигурно знаеш, че много често браковете не са били консумирани веднага. — Вниманието му бе съсредоточено върху ханша и бедрата ми, които първо се смразиха, а после се стоплиха по много приятен начин. — В някои случаи ухажването е продължавало с години.

— Такива ухажвания са водели често до кръвопролития и сълзи. — Наблегнах на думата „ухажвания“. Матю се усмихна и погали гърдите ми леко като с перце, докато учестеното ми дишане го накара да простене от удоволствие.

— Обещавам да не проливам кръв, ако ти обещаеш да не плачеш.

По-лесно ми бе да пренебрегна думите му, отколкото пръстите му.

— Принц Артур и Катерина Арагонска! — извиках победоносно, доволна, че мога да си спомням исторически факти и при такива разсейващи обстоятелства. — Познаваше ли ги?

— Не и Артур. Бях във Флоренция по това време. Но Катерина — да. Тя беше почти толкова смела, колкото си ти. И като стана въпрос за миналото — Матю плъзна опакото на дланта си по ръката ми, — какво мисли видната историчка за обичая да връзват мъжа и жената в леглото по време на ухажване?

Легнах настрани и бавно прокарах показалеца си по брадичката му.

— Запозната съм с този обичай, но ти не си нито амиш17, нито англичанин. Да не би да искаш да ми кажеш, че също като брачните клетви, и обичаят двама души да си лежат един до друг в леглото, да си говорят цяла нощ и да не правят секс също е измислен от вампири?

— Съвременните същества не само непрекъснато бързат, ами са и обсебени от половото сношение. Направо е клиничен случай. Правенето на любов би трябвало да е свързано с интимност, опознаване на тялото на другия, както и своето собствено.

— Отговори ми на следния въпрос — настоях аз. Съзнанието ми започна да се замъглява, когато той целуна рамото ми. — Вампирите ли са измислили обичая мъжът и жената да се връзват в леглото?

— Не — прошепна той и очите му блеснаха, когато пръстът ми обиколи брадичката му. Захапа показалеца ми, но както обеща, не ми пусна кръв. — Но някога всички го правехме. Първо холандците, а след това англичаните измислиха нов вариант, в който слагаха дъски между мъжа и жената в леглото. Но аз предпочитах старомодния начин — увиваха ни в одеяла, завързваха ни и ни слагаха в тъмна стая. Пускаха ни чак призори.

— Звучи ужасно — казах сериозно. Той пренесе вниманието си от ръката ми към корема. Опитах се да се отдръпна, но свободната му ръка притисна ханша ми и ме задържа на място. — Матю — поисках да го спра.

— Доколкото си спомням — продължи той, сякаш не бях казала нищо, — беше много приятен начин да прекараш дългите зимни нощи. Най-трудното бе на другата сутрин да изглеждаш невинен.

Пръстите му галеха корема ми и караха сърцето ми да бие силно. Разгледах тялото му с интерес и си избрах следващата цел. Притиснах устни в шията му, докато ръката ми се плъзгаше надолу по плоския му корем.

— Сигурна съм, че също така сте спали — подразних го, след като той сграбчи ръката ми и я дръпна настрани за известно време. Но пък пусна ханша ми и аз се притиснах с цялото си тяло към него. Неговото откликна и на лицето ми се изписа задоволство. — Никой не може да говори цяла нощ.

— Да, но вампирите нямат нужда от сън — напомни ми той точно преди да се отдръпне и да ме целуне по гърдите.

Обхванах главата му с длани.

— Тук има само един вампир в леглото. Така ли смяташ да ме държиш будна?

— От първия миг, в който те видях, си представям малко по-различни неща. — Очите му светнаха в мрака и той пак се наведе над мен. Извих тяло, за да посрещна устните му. Когато те се докоснаха до мен, той внимателно, но твърдо ме преобърна по гръб, сграбчи и двете ми китки с дясната си ръка и ги притисна към възглавницата. После поклати глава.

— Заникъде не бързаме, нали не си забравила?

Бях свикнала да правя секс, който завършва с физическо освобождаване на напрежението, без ненужно бавене или излишни емоционални усложнения. Тъй като спортувах и прекарвах голяма част от времето си с други любители на физическите натоварвания, познавах добре тялото си и неговите нужди и обикновено винаги се намираше някой, който да ги задоволи. Никога не се бях отнасяла безотговорно към секса и подбора на партньори, но имах опит само с мъже, които споделяха моето искрено отношение и бяха доволни на няколко страстни срещи, след които си оставахме приятели, сякаш нищо не се бе случило.

Матю ми даваше ясно да разбера, че с тези дни и нощи е свършено. С него не можех да правя просто секс, а не знаех как става другото. Все едно бях девственица. Дълбоките ми чувства към него вече бяха неотделими от реакциите на тялото ми, пръстите и устните ми ги завързваха в сложни възли от болезнено желание.

— Имаме цялото време на света — мълвеше той, докато галеше с пръсти вътрешната страна на ръцете ми. Преплиташе любовта с физическия копнеж, докато тялото ми се изопна като струна.

Матю продължи да ме изучава с ентусиазма на картограф, озовал се на брега на нов континент. Опитвах се да не изоставам и да преоткрия тялото му така, както той преоткриваше моето, но той здраво притискаше китките ми към възглавницата. Когато съвсем сериозно се оплаках от несправедливостта на тази ситуация, той много ефективно ми затвори устата. Хладните му пръсти се пъхнаха между краката ми и докоснаха единствените няколко сантиметра, които още не бяха отбелязани на картата.

— Матю — простенах задъхано, — не мисля, че това се прави, докато се ухажваш, увит в одеяло.

— Тук е Франция — каза той делово, но с палаво пламъче в очите. Пусна китките ми, защото бе убеден, че повече няма да се опитвам да се измъкна. Обхванах лицето му в длани. Целувахме се дълго и страстно, а краката ми се разтвориха като кориците на книга. Пръстите му ме дразнеха и възбуждаха, танцуваха между бедрата ми, докато накрая затреперих от желание.

Той ме прегърна и задържа, докато спрях да треперя и пулсът ми се нормализира. Когато накрая събрах сили да го погледна, той изглеждаше доволен като воденичарски котарак.

— Сега какво е мнението ти на историк за завързаното ухажване? — подхвърли дяволито.

— Далеч по-непристойно е от представата, която дава за него научната литература — отбелязах и докоснах устните му с пръсти. — И ако амишите правят точно това вечер, нищо чудно, че нямат нужда от телевизия.

Матю се засмя. Доволната физиономия не напускаше лицето му.

— Приспа ли ти се? — попита и прокара пръсти през косата ми.

— О, не. — Преобърнах го по гръб. Той пъхна ръце под главата си и ме погледна усмихнат. — Никак даже. Освен това сега е мой ред.

Изучавах го със същата страст, с която той ми се бе наслаждавал. Докато движех бавно длан по бедрото му, вниманието ми бе привлечено от един блед триъгълен белег. Беше дълбоко под повърхността на идеално гладката му кожа. Намръщих се и погледнах гърдите му. Там също имаше белези като снежинки и кръстосващи се линии. Но нито един от тях не беше върху кожата. Всички бяха дълбоко под нея.

— Какво е това, Матю? — Докоснах една голяма снежинка в горната част на гърдите му.

— Просто белег — отвърна и наведе глава, за да види. — Този е от върха на меч. Може би от Стогодишната война? Не си спомням.

Плъзнах се нагоре, за да го разгледам по-добре. Притиснах топлата си плът към него и той доволно въздъхна.

— Белег ли? Я се обърни.

Той простена от удоволствие, докато ръцете ми се движеха по гърба му.

— О, Матю. — Най-големите ми страхове се сбъдваха. Имаше десетки, ако не и стотици белези. Коленичих и дръпнах завивките надолу до стъпалата му. Имаше белези и по краката.

Той надникна през рамо.

— Какво има? — Изражението ми бе достатъчен отговор, затова се завъртя и седна. — Няма нищо, скъпа. Просто вампирско тяло, което се е справило с травмите.

— Имаш толкова много белези. — Видях още един на рамото.

— Казах ти, че е трудно да убиеш вампир. Но въпреки това всички се опитват.

— Боли ли те, когато те ранят?

— Мога да изпитвам удоволствие. Защо да не съм способен да чувствам и болка? Да, боли. Но раните бързо заздравяват.

— Защо не съм ги виждала преди?

— Трябва подходяща светлина и концентрация. Притесняват ли те? — попита колебливо Матю.

— Самите белези ли? — Поклатих глава. — Разбира се, че не. Просто искам да пипна тези, които са ти ги направили.

Също като ръкописа на Ашмол, и тялото на Матю беше палимпсест. Бледата му кожа криеше историята на живота му, написана с тези белези. Потръпнах, като си помислих в колко ли битки е участвал, колко войни е обявявал и водил.

— Достатъчно битки си водил. — Гласът ми трепереше от гняв и съжаление. — Стига толкова.

— Малко е късно за това, Даяна. Аз съм воин.

— Не, не си — настоях категорично. — Ти си учен.

— По-дълго съм бил воин. Трудно е да бъда убит. Ето ти доказателството. — И той посочи към стройното си бледо тяло. Ако погледнех на белезите като доказателство за неговата неунищожимост, те ми носеха странно успокоение. — Пък и тези, които са ме наранили, отдавна ги няма. Така че ще трябва да се откажеш от отмъщението си.

— И с какво да го заменя? — Придърпах завивките над главата си като палатка. Настъпи тишина, нарушавана само от стоновете на Матю и пукането на дървата в камината. Накрая се чу вик на удоволствие. Матю ме погледна с едно отворено и едно затворено око.

— На това ли ви учат сега в „Оксфорд“? — попита.

— Това е магия. Родена съм с познания как да те направя щастлив. — Поставих длан върху сърцето му. Бях доволна, че инстинктивно разбирах къде и как да го докосвам, кога да съм нежна и кога да развихря страстта си.

— Ако е магия, тогава имам още една причина да се радвам, че ще изживея живота си с вещица — каза той. Изглеждаше доволен.

— Имаш предвид, че ще изживееш моя живот, а не твоя.

Матю замълча подозрително дълго, а аз вдигнах глава, за да видя изражението му.

— Тази нощ се чувствам на трийсет и седем. И което е по-важно, струва ми се, че догодина ще се чувствам на трийсет и осем.

— Не те разбирам — разтревожих се.

Той ме дръпна да легна и опря брадичка в гърдите ми.

— Повече от хиляда години съм извън времето, само гледам отстрани как дните и годините минават. Но откакто съм с теб, вече се чувствам вътре във времето. Вампирите лесно забравят за него. Затова Изабо е такава маниачка на вестници. Те й напомнят, че светът се променя, въпреки че тя си остава същата.

— И никога преди не си се чувствал така?

— Няколко пъти, но за кратко. Веднъж-дваж в битка, когато се страхувах, че умирам.

— Говориш за опасности, не само за любов. — Завладя ме леден страх, докато си бъбрехме така спокойно за войната и смъртта.

— Сега животът ми има начало, среда и край. Всичко преди това е маловажно. Сега имам теб. Един ден ти ще си отидеш и животът ми ще свърши.

— Не е задължително — възразих веднага. — На мен ми остават няколко десетилетия, но ти можеш да живееш вечно. — Не можех да си представя да живея без него.

— Ще видим — каза той тихо и ме погали по рамото.

Изведнъж неговата безопасност се превърна в първостепенна грижа за мен.

— Нали ще се пазиш?

— Никой не живее толкова векове като мен, без да се пази. Винаги внимавам. А сега повече отвсякога, тъй като имам много повече за губене.

— Предпочитам един миг с теб, само една нощ заедно, отколкото вечност с някой друг — прошепнах.

Матю се замисли над думите ми.

— След като ми трябваха само няколко седмици, за да се почувствам отново на трийсет и седем, сигурно ще успея да стигна до онази точка, в която един миг с теб ще ми стига — каза той и ме придърпа по-близо към себе си. — Но този разговор е прекалено сериозен за брачното ни ложе.

— Мислех, че си говорим за смисъла на завързаното ухажване — подхвърлих игриво.

— Зависи кого питаш — вързаните или тези, които ги връзват. — Устните му се плъзнаха от ухото към рамото ми. — Пък и искам да обсъдя с теб още една страна на средновековната брачна церемония.

— Така ли, съпруже? — Захапах ухото му, което се мерна пред лицето ми.

— Не го прави — предупреди ме с шеговита сериозност. — Никакво хапане в леглото. — Но аз го направих още веднъж въпреки предупреждението му. — Исках да обсъдим онази част от церемонията, в която покорната съпруга — поде той и ме погледна настойчиво — обещава да бъде мила и добра денем и нощем. Как смяташ да изпълниш това обещание? — И зарови глава в гърдите ми, сякаш отговорът беше там.

След още няколко часа дискусии относно средновековните литургии, започнах да уважавам църковните церемонии и народните обичаи. Никога преди не бях изпитвала такава интимност с друго същество.

Спокойна и задоволена се сгуших до вече познатото тяло на Матю. Главата ми се озова върху сърцето му. Пръстите му се плъзгаха през косата ми отново и отново, докато заспах.

Малко преди зазоряване се събудих от странен звук в леглото до мен. Сякаш чакъл се търкаляше в метална тръба.

Матю спеше и хъркаше. Сега повече отвсякога приличаше на изображение на рицар върху гробница. Целунах го нежно по устата, но той не реагира. Усмихнах се на моя красив вампир, който спеше като труп, и се почувствах най-щастливото същество на планетата, докато изпълзявах изпод завивките.

Облаците все още закриваха небето, но към хоризонта изтъняваха и под тях пробиваше слаба червена светлина. Помислих си, че през деня времето може и да се проясни. Протегнах се и погледнах към Матю. Щеше да спи с часове. Аз обаче се чувствах неспокойна и изпълнена с енергия. Облякох се набързо, исках да изляза в градината и да бъда себе си отново.

Когато приключих с тоалета, Матю все още бе потънал в редкия си спокоен сън.

— Ще се върна преди да се събудиш — прошепнах и го целунах.

Нямаше следа от Март или Изабо. Влязох в кухнята, взех ябълка от купата, отредена за конете, и я захапах. Свежият й вкус изпълни устата ми.

Тръгнах по чакълените пътеки в градината, вдишвах аромата на билки и бели рози, които искряха под утринната светлина. Ако не бях облечена в съвременни дрехи, можех да си представя, че съм в шестнайсети век. Край мен имаше подредени цветни лехи и жив плет, който би трябвало да държи зайците надалеч, макар вампирите обитатели на замъка да бяха далеч по-добра защита от извитите клонки.

Наведох се и погалих растенията в краката ми. Една от билките Март слагаше в чая. Познах, че е седефче, бях доволна, че помнех какво ме бе научила.

Лъхна ме вятър и разроши онези ужасни кичури в косата ми, които никога не си стояха на мястото. Докато ги оправях, една ръка ме сграбчи.

Ушите ми заглъхнаха и полетях нагоре.

Лекото гъделичкане по кожата ми каза това, което вече знаех.

Че когато отворя очи, срещу мен ще стои вещица.