Змии в стените

Дъждът

Слабините ѝ още потръпваха при спомена за прясно консумираното удоволствие. Токчетата ѝ тракаха по тротоара с ритъма, в който преди малко поредният ѝ анонимен любовник я бе клатил в квартирата на нейната приятелка. Мъжете се обръщаха след нея с изплезени езици, но засега ѝ стигаше толкова секс. Утре пак. На следващата сутрин щеше да излезе на лов и да хване в мрежите си поредния креватен маратонец. Тази вечер ѝ се полагаше почивка. Щеше да кисне във ваната, докато отмие от тялото си спомена за интимното преживяване. Не обичаше да си спомня. Един от талантите ѝ, редом с неутолимия сексуален апетит и склонността към десетминутни авантюри, бе способността да забравя мигновено хората, преминали между краката ѝ в търсене на онова, което те наричаха Голямата Любов, а тя – Голямото Чукане. След ваната щеше да полегне в сатенените чаршафи на прясно ремонтирания си с парите на един от баламите дом, да позяпа малко романтични комедии на огромния плазмен телевизор, подарък ѝ от друг балама, да мастурбира малко, колкото да не загуби тренинг, след което възнамеряваше да спи до късния следобед на следващия ден. Стандартна програма за съвременна блудница. Но в стандартите нямаше нищо лошо, особено ако включваха чукане през 12 часа, нали така?

По устните ѝ играеше хищна усмивка. Тя дори не забелязваше това. Носеше се като еманация на греха по улиците на потъналия в мизерия и разврат град, оставяше след себе си миризмата на секс в кондензиран вид, а токчетата ѝ продължаваха да потракват ритмично и хипнотизиращо по тротоарите.

Заваля. Тя не се притесни особено. Точно щеше да измие остатъците от грима на порнозвезда, който си бе сложила предната вечер и бе забравила да изчисти, когато на сутринта подхвана още със ставането мъжа Х в леглото Y. Огромните капки дъжд заплющяха наоколо, погребвайки тракането на токчетата ѝ в гъста сива пелена от влага. Навремето един от бившите ѝ, който се смяташе едва ли не за магьосник и си падаше по фантасмагории, ѝ беше обяснявал как дъждът всъщност са сълзите на драконите, които се реят високо над омразния им човешки свят и наблюдават как хората постепенно се озверяват и иззлобяват един срещу друг все повече и повече. Когато драконът забележи пламъчето на истинската любов, разказваше… хм, как беше… а, да, Тери… сълзите му са кристално бистри и с аромата на прясно цъфнали дръвчета през пролетта. Но когато види как хората лъжат и се подиграват с чувствата на човека до тях, сълзите им са тежки, отровни и димящи, разяждащи като проказа плътта на Земята като своеобразно наказание за това, че е дала живот на подобни същества. Тогава му се беше изсмяла. Смееше се и сега.

Усещаше как оловносивите капки се стичат по бузите ѝ. Една от тях влезе в окото ѝ и за секунда светът наоколо стана размазан и безформен, сякаш бе влязла в зала за криви огледала, без да забележи. Посегна и с опакото на ръката си избърза досадната капка. Заедно с нея по кожата ѝ се размаза и окото ѝ. Не усети болка, просто светлината в него угасна, а ръката ѝ се покри с остатъци от изведнъж разкапалата се очна ябълка. Взря се в нея с невярващия поглед на останалото ѝ здраво око. Посегна с пръстите на другата си ръка и избърса челото си. Кожата се свлече от черепа ѝ като прогнила прокажена плът от скелета на индийски бездомник. Дрехите ѝ също пушеха, прогорени на десетки и стотици хиляди дупки, а безмилостните капки не се задоволяваха с облеклото ѝ, а лакомо нагъваха всичко, до което можеха да се докопат – ръце, бедра, гърди, корем… Тънка струйка от

(драконовите сълзи)

отровния дъжд се стече между краката ѝ и с тихо съскане се вля в слабините ѝ. В един налудничав миг тя си припомни как анонимният ѝ любовник бе свършил на пъпа ѝ и след секунди спермата се бе процедила бавно към ненаситната ѝ цепка. Не успя обаче да се наслади на еротиката на спомена, понеже в следващата секунда мястото, през което бяха минали хиляди мъже, експлодира в обезумяваща агония. Чувстваше как капките загризват плътта отвътре и с ужасяваща мудност си проправяха си път към утробата. Запищя. Не за дълго, понеже дъждът с радост нахлу в устата ѝ и няколко болезнени мига по-късно езикът и гласните ѝ струни вече представляваха безформена кървава пихтия, която потече надолу по хранопровода.

Постепенно изпаряващите се остатъци от съзнанието ѝ отбелязаха мимоходом как мъжете отново се зазяпват в нея… но този път в погледите им нямаше похот и желания, а уплаха и недоумение. Жената, която допреди малко бе представлявала ходещо изкушение, се гърчеше в средата на тротоара, от ушите и очите ѝ течеше кръв, гърдите ѝ се бяха свлекли почти до земята, а от ръцете ѝ се процеждаха гъсти, почти черни капки лимфа и сукървица, които падаха на земята с глух плясък, който заглушаваше дори рева на бурята, вихреща се наоколо.

Изведнъж всичко свърши. Дъждът спря като прерязан с нож, небето се избистри и отново придоби онзи ефирно синкав цвят, вдъхновил не един и двама поети от старата школа, улиците изсъхнаха за броени секунди под ентусиазираните лъчи на показалото се иззад хоризонта слънце… Единственото, което напомняше за вилнялата допреди малко стихия, бе димящата купчинка плът в средата на тротоара, от която се разнасяше зловонната миризма на гробища и канализация. Хората плахо наобиколиха остатъците и се взряха в тях като хипнотизирани, неспособни да отделят очи от доказателството за човешката тленност.

Вероятно именно нездравият интерес към смъртта, дълбоко програмиран в човешките неврони, бе причината никой да не забележи огромното люспесто крило, което махна над главите им, сякаш се сбогуваше с блудницата, която някога бе обичал, и изчезна.