На крачка от гроба

Глава 5

Беше петата седмица. Влязох в пещерата с надеждата, че Боунс просто ще ме пребие до безсъзнание, вместо да преживявам онова, което знаех, че предстоеше — стайлинг на външния ми вид от един вампир.

Нямаше го приседнал на обичайната канара. Може би още спеше. Бях подранила с около десет минути. Този път не ми отне толкова време да излъжа за пореден път майка си за мястото, на което отивам. Първите няколко седмици и казвах, че съм си намерила работа като сервитьорка, ала понеже все нямах пари, знаех, че ще се наложи да бъда по-изобретателна. В крайна сметка започнах да твърдя, че съм се записала в интензивна подготвителна тренировъчна програма за желаещи да служат в армията. Тя бе ужасена при мисълта, че ще имам досег с военните, но аз я уверих, че се интересувам единствено от тренировките, за да ми бъдат полезни при извънкласните ми дейности. Съвсем извънкласни, като се имаше предвид, че убиването на вампири не бе включено в програмата на нито един колеж, доколкото ми бе известно.

— Боунс? — провикнах се, навлизайки по-навътре в пещерата.

Въздухът над мен изсвистя. Завъртях се на един крак и силно ритнах с другия, отблъсквайки нападателя си настрана. Сетне се приведох навреме, за да избегна юмрука, насочен към черепа ми, и направих задно салто, избягвайки следващия мълниеносен удар.

Отпуснах се.

— Отново ли ме проверяваш, Боунс? Откъде се появи всъщност?

Проследих с поглед жеста му и зърнах малка пролука в камъка на около три метра над главите ни. Как, по дяволите, се бе качил там?

— Ето така — отговори той на неизречения ми въпрос и се оттласна право нагоре, сякаш бе изстрелян с прашка.

Останах зяпнала, с отворена уста. Пет седмици бяха изтекли, а той не беше демонстрирал подобно нещо.

— Еха. Готин номер. Нов ли е?

— Не, сладурче — рече той, щом грациозно скочи долу. — Стар е, като мен. Запомни следното: това, че един вампир не е пред теб, не значи, че не е отгоре ти.

— Ясно — измърморих. Преди пет седмици щях да се изчервя ужасяващо силно. Сега дори не мигнах при намека.

— Сега да преминем към последния етап. Да те превърнем в изкусителка. Навярно това ще е най-трудната ни задача.

— Е, благодаря ти.

Отидохме в импровизираната дневна, която изглеждаше доста нормално, ако не се брояха варовикът и стените със сталагмити. Боунс крадеше електричество от минаващ наблизо кабел и хитроумно го ползваше в пещерата. Което значеше, че покрай канапето и столовете вътре имаше лампи, компютър и телевизор. Дори имаше електрическа печка, за моментите, в които се уморяваше от естествената температура в пещерата от десет градуса. Ако закачите някоя и друга картина и добавите декоративни възглавнички, ще заприлича на подземен вариант на стая от някое списание за домашен интериор.

Боунс грабна джинсовото си яке и ме поведе към изхода на пещерата.

— Хайде. Отиваме в салон за красота и подозирам, че ще отнеме известно време.

— Шегуваш се.

Със смесица от отвращение и неверие гледах отражението си в огледалото цял ръст, което Боунс подпря на стената. След пет часа в салона „Хот Хеър“ придобих съвсем ясна представа какво значи да те въртят на шиш. Бях измита, обезкосмена, с изскубани вежди, подстригана, изсушена със сешоар, направиха ми маникюр, педикюр, пилинг, ексфолиране на кожата, къдрене, наконтиха ме и накрая ме гримираха. Дори не пожелах да се погледна, докато Боунс не се върна да ме вземе, и отказах да му говоря през целия път на връщане към пещерата. Най-накрая, виждайки крайния резултат, наруших мълчанието си.

— Няма начин да изляза така пред хората!

Изглежда, че докато мен ме изтезаваха в салона, Боунс беше ходил на пазар. Не го попитах откъде има пари, а образите на възрастни мъже с кървящи шии и откраднати портфейли затанцуваха из съзнанието ми. Пред мен бяха струпани ботуши, обици, сутиени с подплънки, поли и неща, които той ми се закле, че били рокли, но всъщност приличаха само на части от рокли. Сега бях облечена в една от тях, яркозелена със сребристо, свършваща на около десет сантиметра над колената ми и прекалено изрязана отпред. Това в съчетание с новите ми кожени ботуши, накъдрената коса и грима ме накара да се почувствам като евтина курва.

— Изглеждаш зашеметяващо. — Той се ухили. — Едва се възпирам да не ти разкъсам дрехите.

— Намираш това за смешно, нали? Това е едно адски страхотно забавление за теб!

С един скок беше до мен.

— Това не е шега, но е игра. Победителят взима всичко. Ще ти е необходимо всяко предимство, което имаш. Ако някой горкичък нежив приятел е зает да гледа тези — с бързо движение дръпна плата на роклята, за да надзърне в деколтето ми, преди да го шляпна по ръката, — тогава той няма да внимава за това.

Нещо твърдо се притисна към корема ми. Обвих ръце около нещото и раменете ми се сковаха.

— Това кол ли е, Боунс, или просто се радваш на новата ми рокля?

Той ми хвърли усмивка, изпълнена с повече намек от цял час неприлични разговори.

— В конкретния случай е кол. Но можеш да опипаш дали няма да откриеш още нещо. Пък да видим какво ще излезе.

— Дано това да е част от тренировките за мръсни разговори или веднага ще изпробвам новия кол.

— Е, сладурче, това изобщо не беше романтичен отговор. Съсредоточи се! Изглеждаш страхотно между другото. Този сутиен прави чудеса с бюста ти.

— Тъпак — изплюх аз, устоявайки на желанието да погледна надолу и да се уверя в думите му. По-късно, когато не ме гледаше, щях да проверя.

— Хайде, Котенце. Сложи кола в ботуша си. Ще откриеш, че отвътре има халка за него.

Протегнах се надолу и открих по един кожен кръг във всеки от ботушите. Колът прилепна чудесно вътре, напълно скрит и все пак на лесно достижимо място. Вече бях започнала да се чудя къде се предполага, че трябва да скрия оръжието си с тази прилепнала към тялото рокля.

— Сложи и другия — инструктира ме той. Подчиних се и сега изглеждах като Кат, курвата убийца на вампири.

— Тази халка е страхотна идея, Боунс.

Похвалата се изплъзна от устните ми и на мига съжалих за нея. Ние не бяхме приятели, а само бизнес партньори.

— Правил съм го за себе си един-два пъти. Хм-м-м, все още нещо не е наред, нещо липсва.

Той завървя в кръг около мен. Стоях мирна, докато той оглеждаше всеки сантиметър от мен. Беше, меко казано, нервиращо.

— Сетих се! — внезапно заяви той и триумфиращо щракна с пръсти. — Свали си бикините.

— Какво? — Правилно ли чух?

— Бикините. Нали се сещаш… гащичките, бельото, пликчетата.

— Да не си се побъркал? — прекъснах го. — Чашата преля! Какво общо има бельото ми с това? Няма да си показвам… интимните части на някого, каквото и да кажеш!

Той помирително протегна ръце към мен.

— Виж, не е нужно да показваш каквото и да е. Повярвай ми, един вампир ще разбере на мига и без да му показваш, че подаръкът ти е неопакован.

Отпращайки грубите образи от съзнанието си, преди да съм избухнала, преминах в настъпление.

— И как по-точно ще разбере това? Защото няма да се очертават ръбовете на гащичките ли?

— По миризмата, сладурче — незабавно отвърна той. Е, това сработи. Лицето ми навярно премина през всеки оттенък на аленото. — Никой вампир на света не може да я сбърка. Като да размахаш напращяла цицка пред котенце. Съвсем ясно ще надушат…

— Ще престанеш ли? — Опитвах се да прогоня засрамването си. — Представих си картинката! Престани да я доукрасяваш, ясно? Боже, ама че си… ти си… простак! — Въоръжена с гнева си, сега вече можех отново да срещна погледа му. — Не виждам защо това да е необходимо. Облече ме в тези „изпукайте ме“ дрехи, наконти ме с всичкия този грим и прически и ще прогоря дупки в ушите им с мръсни приказки. Ако това не е достатъчно да ги накарам да ме качат в колата си, тогава положението е безнадеждно.

Той стоеше напълно неподвижен, както вампирите правеха. Абсолютно неподвижен. Плашеше ме, когато постъпваше така, защото ми напомняше колко различни са нашите видове. Една част от мен носеше в себе си заразата. Половината от кръвта, течаща във вените ми, беше вампирска. Лицето му бе замислено, сякаш обсъждахме времето. Изпъкналите му скули се подчертаваха от светлината над нас. Той имаше най-изваяните черти, които някога бях виждала у някой мъж.

— Виж как стоят нещата, сладурче — най-сетне заговори. — И сега грабваш окото с новите си дрешки, но ако типът предпочита блондинки? Или брюнетки? Или ги харесва с малко повече плът по дупето? Това не са наивници, задоволяващи се с първата изпречила им се артерия. Това са мастер вампири с определени вкусове. Ще ни се наложи да предложим нещо, с което да наклоним везните в наша полза. Мисли за това като за… реклама. Наистина ли ти е толкова трудно? Нали се сещаш, че с чувствителния си нос той така или иначе може да те подуши. Дявол го взел, аз веднага мога да кажа кога си в цикъл, с гащички или без тях. Някои неща просто…

— Добре тогава! — Бавно вдишвай и бавно издишвай. Не му давай да разбере колко си шокирана от мисълта, че надушва цикъла ти.

— Схванах. Добре, ще го направя, когато излезем в петък. Но не по-рано. Не подлежи на преговори.

— Както кажеш. — Звучеше, сякаш отстъпва, но това бе лъжовно. Всичко ставаше според неговите желания. Аз само се преструвах, че печеля някои от битките. — Сега да се захващаме с мръснишките разговори.

Седнахме на масата един срещу друг. Боунс взе ръцете ми в своите въпреки възраженията ми, твърдейки, че ако непрекъснато трепвам или се стряскам, изобличаването ще бъде смъртоносно. И това не бяха празни приказки. Можеше да разгадава израженията на лицето ми и движенията на ръцете ми като същински детектор на лъжата. За всяко изчервяване и отдръпване от моя страна, щях да получавам по шестнайсет километра тичане през гората, а през това време той лично щеше да ме навиква. Бях твърдо решена да не си спечелвам този адски крос.

— Изглеждаш толкова сочна, сладурче. Единственото, което ще направи устните ти по-красиви, е, ако ги обвиеш около пениса ми. Обзалагам се, че отново можеш да накараш сърцето ми да затупти. Иска ми се да те обладая отзад само за да чуя колко силно можеш да крещиш. На бас, че си падаш по грубостите. Толкова дълго ще прониквам в теб, докато вече не можеш и да молиш…

— Леле, леле, някой отдавна не се е чукал — подиграх го, доволна от факта, че не избягах с викове от стаята.

Не бяха само думите му или малките кръгчета, които рисуваше с палците си по дланите ми. Очите му бяха тъмни и страстни, сякаш горяха отвътре, беше впил право в мен многозначителния си поглед, който превръщаше всяка дума в още по-интимна. Думи, изпълнени с обещание и заплаха. Прокарваше език по вътрешната страна на устните си, карайки ме да се питам дали си представя, че прави всички тези неща, които описва. Трябваше да впрегна цялата си воля, за да издържа на погледа му.

— Ще поема гърдите ти в устата си и ще облизвам зърната, докато не станат тъмночервени. А те ще станат, сладурче. Колкото повече ги ближа и смуча, толкова по-тъмни ще стават. Нека ти разкрия една тайна за вампирите — ние насочваме кръвта в телата си там, където искаме да бъде, и го правим за колкото дълго време искаме. Нямам търпение да разбера какъв е вкусът ти и ти няма да искаш да спра дори след като напълно съм те изтощил. Ще имаш чувство, че гориш, че кожата ти пламти. Ще изсмуча всичките ти сокове. И после ще пия от кръвта ти.

— Ъм? — При последните две изречения внезапно ме връхлетя представата, че той прави точно това с мен.

Изчервяването опари бузите ми на мига. Ужасена, дръпнах ръцете си и станах толкова рязко, че столът се прекатури.

Последва ме подигравателен смях.

— Ох, Котенце, а се справяше толкова добре! Явно просто не ти се иска да пропуснеш приятната разходка из гората. А нощта е красива и подходяща за това, надушвам, че наближава буря. И се чудиш защо си мислех, че си невинна. Срещал съм монахини с повече опит. Знаех си, че оралната част ще те провали, можех да заложа живота си.

— Ти нямаш живот, ти си мъртъв.

Опитвах се да не забравям това. Докато слушах с подробности всичко, което искаше да направи с мен — не че някога щях да му позволя, разбира се! — ми бе трудно да си припомня този факт. Поклатих глава, опитвайки се да прогоня танцуващите в съзнанието ми образи.

— Това е въпрос на лично мнение. Всъщност, ако се съди по усещанията и рефлексите, аз съм жив като всеки друг човек, просто имам някои подобрения.

— Подобрения? Ти не си компютър. Ти си убиец.

Той се заклати на задните два крака на стола си, като с лекота пазеше равновесие. Беше облякъл тъмносив пуловер, който прилепваше към раменете му и обгръщаше шията му. Винаги носеше черни панталони, чудех се дали въобще има панталони в друг цвят. Тъмните цветове само подчертаваха светлата му коса и бледата кожа, карайки ги да изглеждат още по-бледи. Знаех, че това не бе случайно. Всичко при Боунс бе преднамерено. С тези невероятни скули и с изваяната си физика той бе зашеметяващ. И опасен, въпреки че някъде по пътя бях изгубила страха си от него.

— Ти също си убиец, сладурче, или забрави този факт? Ама наистина, Котенце, защо си толкова свенлива, когато говорим на тази тема? Онзи негодник, който те е изчукал, не те ли е целувал първо навсякъде? Не ми казвай, че нещастникът е пренебрегнал любовната игра.

— Не и ако свалянето на дрехите се брои за любовна игра. — Дяволите да го вземат Боунс и Дани Милтън с него. Може би някой ден щях да мога да се обърна към спомена, без да усещам жегването. — Може ли да не говорим за това? Въобще не ме предразполага.

Нещо студено пробяга през лицето на Боунс, ала гласът му бе весел:

— Не се натъжавай заради него, сладурче. Ако го срещна, ще го разкъсам на парчета заради теб. Не, повече няма да говорим за него. Сега готова ли си да се върнеш на масата? Или имаш нужда от още няколко минути да се посъвземеш?

Ето го отново онзи многозначителен тон, с който обикновените думи се превръщаха в образи.

— Готова съм. Просто преди малко не бях подготвена. — Седнах на стола си и отново плъзнах длани в неговите. — Хайде. Покажи най-доброто, на което си способен.

Той се усмихна с бавно секси извиване на устните и огънят се върна в очите му.

— Обичам да давам най-доброто от себе си. Нека ти кажа как точно ще го направя…

Два часа по-късно ушите ми горяха и ми предстоеше шейсет и пет километров крос. Боунс беше в отлично настроение. И защо да не бъде? Току-що хипотетично ме бе чукал до полуда. Вкисната го попитах дали иска цигара, след като свърши, и той ме информира през смях, че ги бил отказал. Чул, че били вредни за здравето му. Боже, той се забавляваше на собствените си шеги.

Ползвах една от по-малките стаи в пещерата като съблекалня, за да сваля курвенските дрехи и да облека анцуга си. Боунс винаги следеше за спазването на облозите си, а това, че в момента навън бушуваше гръмотевична буря, нямаше значение. Щяхме да излезем за малкия си мъчителен крос из гората. Вдигнах косата си на кок, за да не ми влиза в очите, излязох иззад скалата и открих, че той вече ме чака. Огледа ме набързо и нахаканата му усмивка се върна на устните му.

— Ето това е Котенцето, което познавам и обичам. Имах усещането, че си излязла за малко, толкова различно изглеждаше. Готова ли си за лудориите под дъжда?

— Давай да свършваме с това. Почти девет часът е и искам да се прибера у дома. След тази вечер имам нужда от баня.

— Е, сладурче — вече бяхме стигнали изхода на пещерата и дъждът се лееше като из ведро, — изцяло на твоите услуги. Ето го и душа.

Кросът бе брутален, както се и очакваше. Боунс дори имаше наглостта да се смее зад мен през цялото време. Когато се качих в пикапа си, бях изтощена и мокра като кокошка. Пътят до пещерата бе час и половина, а пикапът направо гълташе бензина. Боунс трябваше да започне да се включва в плащането на пътните ми разходи, защото нямах намерение да харча за гориво още от парите си за колежа.

В къщата не светеха никакви лампи, когато се прибрах, а дъждът се бе превърнал в ръмеж. Свалих обувките си и се запътих право към банята. Щом се озовах вътре, свалих всичките си дрехи и напълних ваната с гореща вода.

Потопих се и затворих очи. От бягането ме болеше всичко. Няколко минути просто си седях и релаксирах. Парата от водата навлажни горната ми устна и аз я избърсах, ала се стреснах, когато докосването на пръстите ми причини неочаквано пърхане в стомаха ми.

Повторих движението, никога преди не го бях правила и си представих, че това не са моите пръсти. В напълно изненадваща реакция цялата ми кожа настръхна, зърната на гърдите ми се втвърдиха.

Обхванах гърди, задъхвайки се от чувственото усещане. Сега водата като че ли галеше най-интимните ми места. Плъзнах ръце по външната страна на бедрата си, изумена от вълните на удоволствие, които последваха. Сетне прокарах ръка по вътрешната страна, спрях виновно за миг и после продължих.

Тихо стенание се отрони от устните ми. Със затворени очи, поглъщайки топлия влажен въздух през отворените си устни, оставих пръстите си да се движат малко по-бързо, още малко по-бързо…

… усети тясната ти влажна женственост, обгръщаща ме, придърпвайки ме по-дълбоко в тялото ти…

Думите на Боунс се прокраднаха в съзнанието ми и аз рязко отдръпнах ръка като опарена.

— О, по дяволите!

Изскочих от ваната, подхлъзнах се на мокрите плочки и паднах с трясък на пода.

— Мамка му! — изкрещях. Супер, щях да имам синина. Синина с размерите на глупостта ми.

— Катрин, какво става?

Майка ми стоеше пред вратата на банята. Падането или крясъкът ми явно я бяха събудили.

— Всичко е наред, мамо, просто се подхлъзнах. Добре съм.

Избърсах се с кърпата, докато тихо се ругаех:

— Глупаво, глупаво, глупаво, да си мислиш за вампир. Какво ти става? Какво ти става?

— С кого говориш? — Очевидно майка ми все още стоеше пред банята.

— С никого. — С никой, който има мозък в главата — това бе сигурно. — Връщай се в леглото.

След като си облякох пижамата, отнесох мръсните си дрехи долу и ги вкарах в пералната машина, напомняйки си на сутринта да я пусна. Когато влязох в стаята, която делях с майка си, я открих седнала в леглото. Това вече бе нещо ново. Обикновено заспиваше вечер в девет.

— Катрин, трябва да поговорим.

Не можеше да избере по-неподходящ момент, но аз потиснах една прозявка и я попитах за какво иска да говорим.

— За бъдещето ти, разбира се. Знам, че чака две години, докато се запишеш в колежа, за да можеш да ни помагаш, след като дядо ти Джо получи инфаркт, а и спестяваше още две години, за да можеш да се прехвърлиш от общинския колеж в щатския университет на Охайо. Но ти скоро ще се изнесеш. Ще живееш сама и се тревожа за теб.

— Мамо, не се тревожи, ще бъда внимателна…

— Не бива да забравяш за чудовището в теб — прекъсна ме тя.

Стиснах устни. Боже, избрала бе чуден момент да говори за това! В теб живее чудовище, Катрин. Така започна разговора, когато бях на шестнайсет и тя ми разкри за моя произход.

— Притеснявам се за теб, откакто открих, че съм бременна — продължи майка ми. Лампата не светеше, но тя не ми бе нужна, за да забележа напрегнатото й изражение. — От деня, в който се роди, ти приличаш на баща си. След това ден след ден наблюдавах как различията между теб и другите деца нарастват. Скоро ще напуснеш дома и аз вече няма да мога да се грижа за теб. Ще разчиташ единствено на себе си да не се превърнеш в същото чудовище като това, което те създаде. Не трябва да позволиш това да се случи. Завърши колежа, вземи си дипломата. Напусни града, намери си приятели, това ще ти се отрази добре. Но внимавай. Не забравяй, че не си като останалите. У тях няма зло, опитващо се да изскочи навън, но у теб има.

За пръв път в живота си ми се прииска да споря с нея. Да й кажа, че в мен може би няма никакво зло. Че е възможно баща ми да е бил лош и преди да се превърне във вампир, и че странностите ми ме правят различна, но не и половин дявол.

Думите бяха на езика ми, но ги преглътнах. От вниманието ми не бе убягнал фактът, че отношенията ми с майка ми се бяха подобрили значително, след като започнах да ловувам вампири. Тя ме обичаше, знаех това, ала преди това усещах как частица от нея ме ненавижда заради обстоятелствата около раждането ми и последиците от тях.

— Няма да забравя, мамо — казах само. — Няма да забравя, заклевам се.

Изражението й се смекчи. Като видях това, се зарадвах, че не й бях възразила. Нямаше нужда да я разстройвам. Това бе жена, която бе отгледала детето на изнасилвача си и в този малък град бе отритната само защото бе родила без брак. Никой не знаеше ужасната истина за бременността й. Колкото и трудно да е било за нея това, на всичкото отгоре не се бях оказала нормално дете. Майка ми нямаше нужда да я поучавам кое е добро и кое е зло.

— Всъщност — продължих — в петък отново излизам на лов. Навярно ще се прибера късно. Аз… аз имам предчувствие, че ще попадна на някой от тях.

О, да. Със сигурност.

Тя се усмихна.

— Постъпваш правилно, миличка.

Кимнах, потискайки чувството за вина. Ако научи за Боунс, никога няма да ми прости. Няма да разбере защо съм се съюзила с вампир, независимо от причините.

— Знам.

Тя легна в леглото си. Аз също се настаних в своето и опитах да заспя. Ала страховете около промененото ми бъдеще и виновникът за него ме държаха будна.