На крачка от гроба

Глава 25

Пред болничната ми стая имаше трима пазачи, намирахме се на единайсетия етаж. Дори бяха опразнили тази част на крилото — досетих се заради тишината в съседните стаи. Явно взимаха на сериозно убийството на губернатора.

През цялата сутрин ме посещаваха доктори, които се дивяха и чудеха над мен, но това нямаше нищо общо с убийството, което бях извършила. Причината се криеше в начина, по който оздравявах. Трите огнестрелни рани бяха изчезнали в рамките на няколко часа. Раната от ножа също я нямаше. Следи от зъбите на Хенеси също липсваха. Всичките ми синини и драскотини ги нямаше. Дори система не можеха да ми включат, защото тялото ми непрекъснато отхвърляше иглата. Честно казано, вече се питах защо още не са ме преместили в обикновена затворническа килия, но след случилото се с Айзък не се оплаквах от липсата на полицейски транспорт.

По обяд отново чух стъпки да приближават стаята ми. Някой каза: „ФБР“. Последва кратка пауза и после вратата се отвори.

В стаята влезе мъж. Беше на около петдесет, среден на ръст, с оредяваща сиво-черна коса. Очите му бяха същия сив цвят като косата му, но в никакъв случай не бяха безизразни. Искряха от интелект. Придружителят на непознатия затвори врата зад тях, той беше значително по-млад, навярно малко под трийсетте. Имаше много късо подстригана кафява коса и нещо в начина, по който се движеше ми подсказа, че е военен. Очите му бяха тъмносини и погледът му се прикова върху мен с подчертан интерес.

— ФБР, а? Леле, не е ли това подобаваща чест за мен? — Не им бе нужен свръхестествен слух, за да доловят сарказма в гласа ми. По-младият ме изгледа сърдито.

Сивокоско се усмихна и се приближи с протегната ръка.

— Ти може и да не го чувстваш така, но за мен определено е чест. Казвам се Доналд Уилямс, а това е Тейт Брадли. Ръководя звено във ФБР, наречено „Отдел за паранормални явления“.

С неохота се здрависах с него, доброто ми възпитание не ми позволи да не го направя. Кимнах към Тейт Брадли.

— Ами той? Той не е от Бюрото… няма целулит, нито шкембе.

Уилямс се разсмя, разкривайки леко пожълтели зъби от употребата на прекалено много кафе или цигари.

— Точно така. Тейт е сержант в специалните части, в един много специален техен отряд. Днес той е мой бодигард.

— Защо ви е нужен бодигард, агент Уилямс? Както виждате, окована съм с белезници за леглото. — За да подчертая думите си, разтраках белезниците си пред него.

Той се усмихна добродушно.

— Наричай ме Дон. Предпазлив човек съм. Затова и Тейт носи колт четирийсет и пети калибър.

Младият мъж ми показа дръжката на оръжието, пъхнато в кобура под мишницата му. Усмихнах му се леко и той ми отвърна с неприятелско оголване на зъбите.

— Добре, разтреперих се. Явно много се уплаших. А сега, какво искате?

Не че не можех да се досетя. Най-вероятно искаха самопризнание, че съм убила губернатора, мотив, и така нататък, но аз възнамерявах да мълча и при първа възможност да се разкарам от тук. Боунс щеше да се появи скоро, въобще не се съмнявах, и заедно с майка ми щяхме да избягаме и да се скрием. Двама от вампирите се бяха спасили и за майка ми бе прекалено опасно да продължи живота си както досега в случай че последваше отмъщение заради кървавата баня, която бях сътворила заедно с Боунс. Отмъщение от страна на вампирите и политиците.

— Ти си колежанка, имаш отлични оценки, съдейки по това, което видяхме. Обичаш ли литературни цитати?

Добре, тест за интелигентност. Не го бях очаквала, но щях да играя по гайдата му.

— Зависи.

Дон си дръпна един стол без покана и седна край леглото ми. Брадли остана прав, пръстите му опипваха дръжката на пистолета многозначително.

— Какво ще кажеш за този от „Шерлок Холмс“ на сър Артър Конан Дойл: „Когато елиминираш невъзможното, единственото, което остава, колкото и невероятно да е то, трябва да е истината.“

Присветна ми червена лампичка. Тези двамата не изглеждаха опасни и не мислех, че са от главорезите на Оливър или Хенеси, но очевидно не биваше да ги подценявам.

— Какво за него?

— Катрин, аз съм от отдел, който разследва неестествени убийства. Виж, повечето хора са на мнение, че всяко убийство е неестествено, но двамата с теб знаем, че има случаи, които не са просто акт на насилие срещу собствения вид, а много повече, нали така?

— Не знам за какво говориш.

Дон не обърна внимание на думите ми.

— Ние не сме официален отдел на Бюрото. Всъщност ние сме комбинация от ЦРУ, ФБР и военните. Един от малкото случаи, когато тези агенции работят в хармония. Затова избрах господин Брадли за свой бодигард, а не някой новак, още свеж от академията. Брадли е трениран, за да оглави новосформиран отряд от войници, които трябва да водят една много специална битка. Битка, която се води в нашата страна под носовете ни от векове. Знаеш за какво говоря, Катрин, и знаеш по-добре от всеки друг. Нека спрем с преструвките. Говоря за вампирите.

Света Дево, майчице Божия, той току-що каза думата с „в“. Сега вече бях повече от притеснена — бях потресена.

— Не си ли малко старичък, за да вярваш в съществуването на вампири, Дон? — Навярно можех да му замажа очите с нахакано поведение. Може би той просто пускаше въдицата напосоки с огромна примамка на кукичката.

Сега вече Дон не се усмихна. Изражението му стана решително.

— Изследвал съм много странни трупове през годините на своята кариера. Трупове на възраст от сто до хиляда години, но винаги облечени в съвременни дрехи. Е, това може да бъде обяснено, но патологията им не може. Тяхната ДНК съдържа мутация, която досега не е била документирана при хората или животинските видове. От време на време се натъкваме на някой от тези необичайни трупове и загадката около тях се задълбочава. Онази къща снощи гъмжеше от такива ненормални мъртъвци, както и домът на губернатора. Беше най-голямото находище на такива трупове, на което някога сме се натъквали, ала знаеш ли всъщност кое е най-великото ни откритие? Ти. — Дон понижи глас. — Прекарах последните шест часа в четене на всяко парченце информация за теб, което успях да открия. Преди малко повече от двайсет и две години майка ти е подала сигнал за изнасилване и е разказала история за тайнствен нападател, който пил от кръвта й. Сметнали са, че е изпаднала в истерия и са пренебрегнали подробностите. Пет месеца по-късно си се родила ти. А те така и не заловили извършителя на това престъпление.

— И какво? Майка ми е била в истерия заради преживяната от изнасилването травма.

— Не съм съгласен. Майка ти е разказала истината, само че никой не й е повярвал. Някои от описваните от нея подробности са прекалено специфични. Внезапно светващи в зелено очи, подаващи се дълги кучешки зъби, невероятна сила и бързина, неща, които е невъзможно да е чула някъде. Историята й се различава от всички останали с това, че е последвало твоето раждане. А според патолозите ти носиш същата странна мутация в кръвта си, като мистериозните трупове. По-малко изявена, но генетичната структура е идентична. Виждаш ли, Катрин, за мен е чест да се запознаем, защото по време на цялата си кариера съм търсил някой като теб. Ти си една от тях и все пак не си, ти си дете на вампир и човек. Това те прави най-ценното откритие за последните векове.

Мамка му. Трябваше да избягам още в къщата на губернатора, въпреки няколкото куршума, които щях да отнеса.

— Страхотна история, но много хора имат рядка кръвна група и психясали майки. Уверявам те, че не съм по-различна от останалите момичета на моята възраст. Освен това на този свят не съществува такова нещо като вампири.

Гласът ми бе съвсем спокоен. Боунс щеше много да се гордее.

— Нима? — Дон се изправи и кимна на Тейт Брадли. — Сержант, давам ти пряка заповед. Изпълни я моментално. Застреляй госпожица Кроуфийлд в главата, точно между очите.

По дяволите! Скочих от леглото и изтръгнах заварената метална преграда, удряйки с нея ръката, насочила пистолета към мен. Чу се изпукване на кости. Продължавайки същото движение, ударих капачките на колената на Дон и грабнах пистолета от ръката на Брадли, насочвайки го към главата му.

— Писна ми да стрелят по мен, а и някой трябва да ви научи, момчета, че в болница трябва да проявявате малко уважение!

Дон, паднал по лице на пода, се извърна бавно, за да ме погледне. Изражението на лицето му издаваше неподправено задоволство.

— И ти си просто нормално момиче и такива неща като вампирите не съществуват, така ли? Това бе най-невероятното нещо, което някога съм виждал. Та ти бе просто замазано петно. Тейт дори нямаше време да се прицели.

Сърцето на Тейт Брадли туптеше забързано и от порите му засмърдя на страх. Някак се досетих, че да се страхува не е нормално състояние за него.

— Какво искаш, Дон? — Значи това бе малкото му изпитание, а аз го бях преминала с отличие.

— Моля те, би ли пуснала Тейт? Можеш да задържиш пистолета, не че ти е нужен. Очевидно е, че и невъоръжена си по-силна, отколкото Тейт с него. Приеми го като знак на добра воля.

— И какво може да ме спре да пръсна черепа му в знак на моята добра воля? — Тонът ми бе изпълнен със злоба. — Или твоя череп?

— Имам предложение за теб, което ще ти се иска да чуеш. Но ако съм мъртъв, няма да ми е много лесно да говоря.

Е, точка за него, за това, че остана хладнокръвен по време на криза. Внезапно освободих Брадли и го бутнах през стаята. Плъзгайки се по пода той се озова до Дон.

На вратата се почука.

— Сър, всичко наред ли е там вътре? — Охранителят звучеше разтревожен, но не надзърна в стаята.

— Всичко е наред. Остани на поста си, не искам посетители. Не отваряй вратата, докато не ти наредя. — Гласът на Дон бе уверен и силен, не издаваше болката, която блестеше в очите му заради счупените му колена.

— Ами ако грешиш? Ако великият войник ми беше продупчил главата? Щеше да ти е доста трудно да дадеш обяснение за това.

Дон ме изгледа преценяващо.

— Рискът си заслужаваше. Някога вярвала ли си в нещо толкова силно, че да си готова да убиеш заради него?

Щеше да бъде лицемерие от моя страна да кажа: „Не.“

— Какво е предложението ти?

Дон седна и трепна от болка заради колената си.

— Искаме теб, разбира се. Ти току-що изтръгна заварен метал и обезоръжи обучен войник, въпреки че бе окована с белезници за леглото си, и всичко това за секунда. Няма жив човек, който да е толкова бърз, но има много неживи, които са. След като видях стореното от теб, ми стана ясно, че нямаш против да убиваш тези същества. Всъщност много от тях вече си пратила на оня свят, но сега мнозина ще те търсят. Вече не си анонимна. Аз мога да поправя това. О, знаех, че на Оливър не му е чиста работата, много хора го знаеха, но не можехме да докажем нищо, защото всички агенти, които пратихме да го проучват, не се върнаха. Ти си различна. Тези същества ще си имат работа с някой от тяхната лига и всички обвинения, които ще повдигнат срещу теб заради случилото се няма да имат значение, защото Катрин Кроуфийлд ще умре, а ти ще започнеш нов живот. Ще разполагаш със собствен отряд и всичко останало, което ти е необходимо. Ще станеш едно от най-ценените оръжия, с които американското правителство защитава гражданите си от опасности, които те дори не могат да си представят. Не е ли това, за което си създадена? Не си ли го знаела винаги?

Леле, той беше добър, и ако Тими беше тук, щеше да се почувства доволен. Наистина имаше мъже в черно и току-що ми бяха предложили да се присъединя към редиците им. Замислих се за възможността и предимствата, за радостта от започването на нов живот, без да се притеснявам за полицията или за погребването на телата, или за необходимостта да прикривам истинската си същност от хората около мен. Само преди шест месеца бих била готова на всичко за такова предложение.

— Не.

Едносричната дума увисна във въздуха. Дон премигна.

— Искаш ли да се видиш с майка си?

Беше приел отказа ми прекалено лесно. Мътеше се нещо. Кимнах бавно.

— Тя тук ли е?

— Да, но ние ще я доведем при теб. Никога няма да ти позволят да минеш по коридора, размахвайки половината легло. Тейт, накарай пазача да доведе госпожа Кроуфийлд. Освен това помоли да докарат и инвалидна количка. Артритът ми май започнала се обажда. — С изражение на болка той погледна към колената си.

Жегна ме леко чувство на вина.

— Заслужи си го.

— Струваше си да докажа, че съм прав, Катрин. Някои неща си струва да се направят, въпреки последствията.

Замислих се за Боунс и не можех да не се съглася с него.

Когато пазачът отвори вратата и видя как Тейт придържа счупената си ръка, увиснала под странен ъгъл, и Дон, проснат на пода, физиономията му бе изключително комична. Аз си лежах невинно в леглото и прикрепях страничната част на леглото към мястото й.

— Спънах се, а колегата ми се опита да ми помогне и падна върху мен — обясни Дон, когато стана очевадно, че нещо се бе случило. Пазачът преглътна и кимна. Помогнаха на Дон и скоро докараха майка ми в инвалидна количка. За секунда си помислих да счупя прозореца и да избягам заедно с нея, но изражението й ми подсказа, че няма да се получи.

— Как можа? — попита тя веднага щом затвориха вратата, втренчена в мен с болка в очите, предизвикана от предателството ми.

— Добре ли си, мамо? Страшно съжалявам за дядо и баба. Толкова ги обичах и двамата. — Сдържаните досега сълзи най-сетне потекоха свободно, аз седнах и се протегнах към ръката й.

Тя се дръпна, сякаш бях покрита с мръсотия.

— Как можеш да твърдиш, че съжаляваш? Как можеш да го кажеш, след като те видях с онзи вампир? — Гласът й се извиси до вик и аз нервно погледнах към вратата. Полицаят вероятно щеше да припадне. Ненадейно в тона й се усети молба: — Кажи ми, че греша. Кажи ми, че онези животни, които убиха родителите ми и ме отвлякоха, са ме излъгали. Кажи ми, че не се чукаш с вампир!

Никога преди не бе използвала тази дума пред мен и тя излезе грозно от устните й. Най-ужасните ми страхове се сбъднаха, когато зърнах лицето й. Точно както се бях опасявала, тя ме презираше заради онова, което бях сторила.

— Мамо, щях да ти кажа за него. Той не е като другите. Всъщност той ми помагаше да убивам вампирите, не Тими. С години е преследвал Хенеси и бандата му.

— За пари! — Думите й плющяха като камшик. — О, чух за това някои неща, докато бях в плен. Те не спираха да говорят за вампира, който убивал за пари. И се смяха, докато говореха за теб, казваха, че жените много си падали по него. В това ли си се превърнала, Катрин, в курва на неживите?

Изхлипах. Колко мръсна правеше да изглежда любовта ми.

— Грешиш за него. Той рискува живота си, като отиде в онази къща, за да те спаси!

— Как е възможно да рискува живота си, като е мъртъв? Мъртъв и донесе смъртта със себе си! Заради него онези убийци дойдоха в дома ни и ти си виновна, задето си се хванала с него! Ако не беше спала с вампир, родителите ми още щяха да са живи!

От всичките й упреци, от този най-силно ме заболя. Може и да бях виновна за смъртта им, но нямаше да допусна да обвинява Боунс.

— Не смей, мамо. Да не си посмяла! Знаеш какво правя, откакто навърших шестнайсет, знаеше, че непрестанно съм навън в търсене на вампири. И знаеше колко опасно е това занимание. От всички хора ти най-добре знаеш заради случилото се с баща ми и въпреки това ме насърчаваше да продължавам, затова вината е твоя! И аз го правех и продължавах да го правя, отказах да спра, макар че Боунс не преставаше да ме предупреждава отново и отново, затова вината е и моя! Ако не го бях срещнала, ако не бях спала с вампир, дядо и баба пак можеха да бъдат убити заради онова, в което и двете участвахме, преди Боунс изобщо да се появи. Ако нечии ръце са изцапани с кръвта на баба и дядо, то това са моите и твоите. Не неговите. И двете знаехме, че един ден това може да докара нещастие в дома ни, и затова и двете сме отговорни за смъртта на дядо и баба повече, отколкото той изобщо някога може да бъде.

Лицето й пребледня, а гласът й бе тих, но плътен, когато заговори:

— Може и да си права. Може и да съм виновна за това, че родителите ми бяха убити, и ще живея със съзнанието за това до края на живота си. Но не искам да живея с вампир до края на живота си. Катрин, обичам те, но ако продължиш връзката си с това създание, никога повече не искам да те виждам.

Думите й ме пронизаха по-лошо от куршумите. Мислех, че съм готова да ги чуя, но от тях ме заболя повече, отколкото някога съм предполагала.

— Не ми причинявай това, мамо. Само ти ми остана!

Тя изпъна рамене в инвалидната количка толкова, колкото наранените й ребра позволяваха.

— Знам какво се е случило с теб. Ти си била съблазнена и омърсена. Това същество е замъглило съзнанието ти и е извадило на повърхността злото в теб, както винаги съм се страхувала, че ще се случи. Иска ми се онези чудовища да ме бяха убили, преди да открия провала си като майка.

Всяка нейна дума ме прорязваше като нож. Отвличането й и убийството на родителите й бяха унищожили всякаква възможност с разумни аргументи да й се обясни, че не всички вампири са зли същества. Тя беше сляпа в яростта си и аз не можех да променя това.

— Надявам се онези мъже да заловят това чудовище и да го убият завинаги — продължи тя. — Тогава вече няма да бъдеш негова покорна робиня.

Рязко вдигнах глава.

— Кого? За кого говориш?

Тя се вторачи в мен решително.

— Казах им истината, на мъжете, които току-що бяха тук. Казах им, че си била отклонена от правия път от едно от тези същества и че той е избягал от къщата снощи. Старият знаеше за вампирите. Търсят го. Надявам се да го убият. Тогава ти ще си свободна.

— Дон! Влез вътре!

Скочих от кревата и отворих вратата. Като ме видя развързана, пазачът понечи да извади пистолета си, но Дон бързо го спря, както беше седнал в количката си с изпънати напред крака. Тейт го следваше отблизо.

— Всичко е наред, Джоунс. Всичко е под контрол.

— Но тя… тя… — Джоунс зяпна парапета на леглото, люшкащ се на дясната ми ръка, устата му ту се отваряше, ту се затваряше.

— Просто пази пред вратата — сопна му се Брадли и го избута със здравата си ръка.

— Дами, добре ли си поговорихте? — попита ни Дон.

— Ти, кучи син. Каква игра си мислиш, че играеш?

Дон изглеждаше така невъзмутим, сякаш пийваше чай на тържествен обяд.

— Госпожо Кроуфийлд, бихте ли ни извинили? Искаме за малко да останем насаме с дъщеря ви? Пазачът ще ви изпрати до стаята ви.

Тя не се сбогува с мен, нито аз с нея. И двете бяхме бесни и се чувствахме предадени. За разлика от нея обаче аз знаех, че никога няма да спра да я обичам. Тя беше моя майка, независимо какво се случваше. Можех да й простя дори това.

— И така, майка ти ти е казала, че ни информира за твоята… връзка с вампир? Тя мисли, че по някакъв начин те е омагьосал. Това вярно ли е? Под негово влияние ли си?

— Само ако става дума за секс — контрирах го, без да мигна. Нека си мислят, че връзката ни беше просто физическа.

Брадли ме изгледа с едва прикрито отвращение. Писна ми.

— О, я си го начукай, ако въобще можеш да натикаш нещо в тясната си войнишка дупка! — Налагаше се да изтърпя осъждането от страна на майка си, но неговото мнение можеше да задържи за себе си.

Лицето му се изчерви от възмущение. Дон прикри усмивката си с покашляне.

— Както и да е, за мен е показателен фактът, че при предишния ни разговор не спомена близката си връзка с вампир. Може би си повече на тяхна страна, отколкото е видно?

— Виж, Дон, с кого избирам да се чукам си е само моя работа. Двамата с него имахме общи цели. Майка ми каза ли ви, че и той убива вампири? Навярно е пропуснала това в желанието си да го види бързо мъртъв. Имахме сходни цели, а после малко се сближихме. Не беше нещо сериозно, той просто минаваше от тук.

— Просто минавал? — Прозвуча скептично. — Това ли е вампирът, който строши ръката на Дани Милтън в един бар през ноември? От полицията може и да си мислят, че е невъзможно да осакатиш някого само с ръкостискане, но пък и те никога не са си имали работа с вампири.

— Е, е, голям си умник, така ли? Ако не сте го чули от самия него, тогава нека ви кажа, че този нещастник Дани се възползва от мен, когато бях на шестнайсет. Помолих приятеля си да му даде урок. Сега за известно време ръката му няма да бърка под полите на непълнолетни. — Лъжите отново излизаха с лекота от устата ми. — И в случай че не знаете, нека ви кажа, че когато един вампир минава през някой град, обикновено остава няколко месеца. Имат малко по-различна представа за времето от нас.

— Тогава сигурно ще ни кажеш къде се намира той — каза Брадли, който все още не беше забравил коментара ми от преди малко.

Смеейки се, поклатих глава.

— Да бе. Да прецакам вампир, който не ме мрази, да го ядосам, въпреки че нямам ни най-малка представа дали след това ще можете да ме защитите. Аз съм наполовина човек, но не съм напълно тъпа.

— Знаеш ли какво мисля аз, Катрин? Мисля, че ти изобщо не си тъпа. — Дон говореше тихо със същата любезна полуусмивка на лицето. — Напротив, мисля, че ти си много, много умна. Трябва да си такава, нали, след като си успяла да прикриваш същността си през всичките тези години и си се промъквала нощем да убиваш тези живи мъртви. Мили Боже, та ти си едва на двайсет и две, а имаш повече опит в битките от повечето войници в униформа. Мисля, че ще се опиташ да избягаш. Да вземеш майка си и да избягаш с или без възлюбения си вампир. Но има малък проблем в това отношение, както и сама току-що откри. Тя няма да дойде. Разбираш ли, тя не те приема такава, каквато си. След като е разбрала за необичайния ти сексуален живот, е още по-разстроена. Ще ти се наложи да я изоставиш, за да изчезнеш, а когато избягаш, колко ли същества ще изпълзят от земята, за да я използват, за да се докопат до теб? Колко вампири си убила? Обзалагам се, че те са имали приятели. Оливър също имаше приятели. И никакви аргументи няма да променят онова, което тя вижда у теб. Сега тя те възприема като вампир и никога не би избягала с един от тях. Можеш просто да я убиеш, преди да избягаш, така ще бъде по-милостиво.

— Копеле!

Скочих от леглото. Цапардосах Брадли по главата, когато направи опит да ме спре. Строполи се като каменен на пода. Сетне сграбчих Дон за яката на ризата и го вдигнах над количката му, докато краката му не се заклатиха във въздуха.

— Можеш и двама ни да убиеш, Катрин — задъха се той. — Ние не можем да те спрем. Може би ще успееш да скочиш през прозореца, без да те застрелят. Може и да успееш да стигнеш до стаята й, да я метнеш на рамо и да я изнесеш, докато тя рита и вика за помощ. Можеш да се сдобиеш с кола и фалшив паспорт, да се срещнеш с възлюбения си и да опиташ да напуснеш страната. Може и да успееш да направиш всичко това. Но колко време ще остане тя с теб? Колко време ще мине, преди да избяга, защото се страхува от собствената си дъщеря? И тогава колко време ще мине, преди някой да я открие и да я накара да плати за стореното от теб?

Погледът на Дон бе толкова твърд, колкото и ръката ми, стискаща яката на ризата му. Виждах истината в очите му. Виждах как всеки един миг майка ми крои планове за бягство, може би дори ще се опита да отнеме живота си от мъка, виждах я отново отвлечена заради мен или Боунс. Естествено ние щяхме да се опитаме да я спасим, но какво щеше да стане, ако тя умреше, или ако и Боунс умреше? Да рискувам отношенията си с нея, защото не може да приеме мъжа, когото обичах, бе едно, но не можех да жертвам живота й заради собственото си щастие. Не можех да рискувам и неговия по същата причина. Можехме да избягаме накрай света, но от нас самите нямаше да можем да избягаме, а това в крайна сметка щеше да унищожи всички ни.

Отпуснах хватката си. Дон се строполи на пода. Потрошените му колена не можеха да издържат тежестта му. Имаше начин да осигуря безопасност за Боунс и майка ми и той изискваше само една жертва. Моята саможертва.

Тогава осъзнах, че трябва да приема предложението на Дон. Това разби сърцето ми, но да постъпя другояче щеше да означавала осъдя на смърт Боунс или майка си. Омразата й към вампирите бе така силна, че заради това или тя, или той щяха да се озоват в застрашаваща живота ситуация по време на бягството ни. А не бяха никак малко тези, които имаха причина безмилостно да ни преследват. Невъзможно бе да избягаме от все още живите приятели на Хенеси и Оливър, от полицията, както и от тайните служби! Все някой щеше да ни залови. Щеше да е единствено въпрос на време. Ако тръгнех с Дон, щях да елиминирам две от трите заплахи, надвиснали над главите ни, така че шансовете Боунс и майка ми да оцелеят най-малкото се удвояваха. Как можех да откажа, при положение че твърдях, че ги обичам? Любовта не означава да правиш само най-доброто за себе си. Който обича, прави най-доброто за другия.

— Договорихме се — казах на Дон, мобилизирайки цялата си вътрешна сила. — Но само ако приемеш условията ми.

— Какви са те? Веднага ще ти отговоря дали са изпълними.

Той направи опит да се качи обратно в количката си, но аз го наблюдавах без съжаление.

— Първо, аз заставам начело на всички екипи, които преследват вампири. Няма начин да се подчинявам на някой глупак с пагони и златни копчета, щом става дума за битка. Не ми пука, че съм по-млада. Ще правим нещата по моя начин и аз лично ще тренирам и избирам членовете на отряда си. Ако не отговарят на изискванията ми, си остават у дома.

Гласът ми бе твърд като гранит, дори не мигвах. Той кимна бързо, съвсем делово.

— Второ, искам веднага да тръгнем и завинаги да изчезнем от тук. Забравяте за неживия ми приятел. Няма да забия нож в гърба на някого, който ми е помогнал да спася майка си и не ми е направил нищо лошо. Ако не можете да ми гарантирате това, тогава приключваме с този разговор. И ако разбера, че сте предприели нещо, ще ви се иска да не се бях раждала повече, отколкото на майка ми. Повярвайте ми, ще има много други вампири, с които да си играете.

Дон се поколеба само за миг, после сви рамене.

— Искам да спечеля войната, не само една битка. Съгласен съм. При условие, разбира се, че повече няма да поддържаш връзка с него или с други твои неживи приятели. Няма да застрашавам живота на хората си без нужда, нито пък ще допусна отделът ми да се разедини само защото на теб са ти се харесали любовните умения на някакво същество.

Дон нарочно наблегна на думата същество. Е, явно и той страдаше от предразсъдъци.

— Трето, услугите ми няма да са безкрайни. Дори на войниците след известно време им се полага да се оттеглят. Не искам до края на живота си да ви бъда робиня, колкото и кратко да се окаже съществуването ми. Десет години, нито минута повече.

Той се намръщи и свъси вежди.

— Ами ако след този период възникнат непредвидени обстоятелства? Чудовищата не ни пращат уведомителни писма за неприятностите, които планират да създават. Какво ще кажеш за десет години непрестанна служба, а след това по три мисии на година по наш избор в продължение на три години? Струва ми се честно, нали така?

— По три мисии на година, като общо не трябва да продължават повече от един месец. Съгласна.

Тринайсет години. Въпреки че Боунс не остаряваше, със сигурност не би ме чакал толкова дълго.

— Четвърто, ще настаните майка ми и мен в отделни жилища, не много отдалечени едно от друго. Нямам намерение да се местя като цигански катун от казарма в казарма или както там ги наричате. Искам къща, нищо специално, но да е моя. И заплата. На майка ми също й трябва дом, само да не е прекалено близо до мен. В същия щат, но в различни градове, би било добре. Това споразумение по отношение на нея ще остане в сила, дори ако умра по време на изпълнение на някоя операция. Тя ще получава моята заплата, ако ме убият, ясно? Освен това ще се погрижите за онези момичета, които спасихме снощи. Осигурете им най-добрите грижи, които могат да се купят с пари, и им намерете работа и дом. Те са били набелязани, защото тези неща са им липсвали в живота.

Дон едва се усмихна.

— Така или иначе щяхме да го направим. Ако ни съдействаш, ще установиш, че уговорката ни ще е изгодна за всяка от страните.

— Съмнявам се — казах уморено. — Но въпреки това ще сключим сделката. И накрая, но съвсем не и на последно място, отказвам да преследвам вампири, които не убиват хора. Това може и да ти прозвучи противоречиво, но съм срещала вампири, които пият, само колкото да оцеляват, и не убиват без причина. Те могат да се нахранят от някого, без той да разбере и без да си спомня. Ще убивам убийци, не гладници. Ако ви трябва някой, който да преследва тези вампири, тогава си потърсете друг. Пожелавам ви успех в търсенето.

Тейт Брадли се размърда, простена тихо и седна, притиснал с длан кървищата си глава. Явно малко бях пукнала черепа му. Той се изправи, залитна и ме изгледа изключително злобно.

— Ако ме удариш отново, ще…

— Какво? Ще кървиш още повече? Благодаря, но пия само джин с тоник. Нямам дълги кучешки зъби, виждаш ли?

С широка усмивка оголих зъби срещу него и отвърнах на злобния му поглед. Щом сега ме мразеше, трябваше само да почака да започна с тренировките. Тогава вече щеше да знае какво е истинска омраза.

Дон се покашля.

— Уверен съм, че ще открием достатъчно противни типове, че да те държим напълно заета, така че няма да ловуваме онези, които намираш за безобидни. — Остротата в тона му ми подсказа, че той не вярваше да има нещо неживо, което да е безобидно. Но злото не идваше само от вампирите. Вече знаех това от личен опит. — Значи всичко е уточнено. Ще уредя двете с майка ти да бъдете преместени от тук незабавно. Тейт ще те придружи до летището, междувременно може да се поопознаете. Тейт, запознай се с новия си шеф — Катрин.

— Казвам се Кат.

Просто ми се изплъзна. Всичко в живота ми щеше да се промени, но някои неща исках да запазя.

Брадли отвори вратата и Дон за втори път излезе с количка от стаята ми.

— Не мога да кажа, че за мен беше удоволствие да се запознаем, но до скоро. Опитай следващия път да ме оставиш в съзнание.

Веждите ми се извиха насреща му, имитирайки вампира, когото обичах.

— Ще видим.