На крачка от гроба

Глава 18

Изминаха две седмици, но не открихме нищо повече за Суич. Дори още по-лошо — няколкото сигнала, подадени в полицията за изчезнали момичета, ненадейно се изпариха от архивите. Хенеси прикриваше следите си по-бързо, отколкото можехме да ги проследим.

— В това няма смисъл — кипеше от ярост Боунс. — Хенеси отвлича момичета вече повече от петдесет години и никога досега не е бил толкова предпазлив. Когато нещата се оплескваха, той просто офейкваше. Избираше друго място, където да пусне мрежата си. Не мога да разбера защо си губи времето да хипнотизира родителите им, защо си прави труда да затрива полицейски доклади, или какво е намислил!

Отново бяхме в пещерата, за да не се налага да се тревожим дали някой от съседите ми няма да ни чуе. Стените в апартамента ми бяха тънки. Не исках да мисля за всички звуци, които Тими вече бе дочул, когато Боунс прекарваше нощите при мен.

— Може би се е уморил да бяга — предположих аз. — Станало му е удобно, иска да поостане малко, а знае, че ако пресата започне да бълва материали за сериен убиец, полицията сериозно ще се захване за работа. Тогава ще му се наложи да се покрие или да си тръгне. Може и това да са мотивите му?

Боунс ме погледна над лаптопа си.

— Мислих по въпроса, но не може само това да е причината. Лола каза, че имал нов покровител, спомняш ли си? Ето тук е разковничето. Който и да е той, Хенеси го пази в дълбока тайна, а това повдига въпроса защо. Той е или вампир, или човек, към който е насочено общественото внимание. Човек, който трябва да пази репутацията си.

Не знаех много за света на вампирите, така че в това отношение не можех да помогна много. Обаче знаех това-онова за света на дишащите, затова реших, че пулсът ми ми дава право на предположения:

— Корумпирани ченгета? Може би шеф на полицейско? Някои от онези доклади може наистина случайно да са изчезнали, но не и всичките. Да кажем, че си началник на полицейско или ще се кандидатираш за шерифското място, каквото и да е, искаш да спечелиш малко лесни пари, докато убеждаваш обществото, че си компетентен. Голям брой изчезвания ще изглежда лошо в очите на хората. Затова се опитваш да накараш бизнес партньора си да почисти след себе си и може би дори му намекваш къде може да намери момичета, които могат лесно да изчезнат. Боже, ако е шериф, то може да покани Хенеси да си избира най-доброто от местните затвори! А после може да се погрижи докладите да изчезнат. Ами ако в замяна този човек поиска от Хенеси единствено да контролира реакцията на обществото? Това не е особено висока цена, нали?

Той замислено потупа брадичката си, съсредоточен върху думите ми. Тогава звънна мобилният му.

— Ало… Да, Чарлс, чувам те… Къде?… Кога?… Кой?… Добре, идвам.

Боунс затвори и ме погледна.

— Какво? — попитах нетърпеливо.

— Явно има развитие. Чарлс е с един от хората на Хенеси, който иска да преговаря с мен, за да мине на наша страна.

— Идвам с теб — заявих на мига.

Боунс изсумтя примирено.

— Знаех си, че това ще кажеш.

Спейд отвори вратата на хотелската стая, хвърляйки ми бърз поглед.

— Изненадан съм, че си я довел със себе си, Криспин.

За малко да кажа „Майната ти!“, но успях да се въздържа.

— По-добре да дойде и да разбере какво става, отколкото да стои у дома и да се чуди — отвърна Боунс. — Пусни ни да влезем, Чарлс, и да започваме.

Това с двете имена става дразнещо, помислих си, когато Спейд отстъпи встрани. Не може ли вампирите да си избират само едно име?

В средата на стаята стоеше жена. Можех да забележа колко луксозно е помещението и че беше голямо колкото целия етаж, на който живееха баба и дядо, или някоя и друга незначителна подробност, ако не беше тя.

Тя несъмнено бе най-красивата жена, която бях виждала. На живо, както и по телевизията. Приличаше на латиноамериканка, имаше къдрава черна коса, спускаща се до ханша й, невероятно идеални черти, аленочервени устни и тяло, което не можеше да е истинско. Просто я зяпах в продължение на минута. Само в рисуваните филмчета съществуваха жени с такива малки талийки, огромни гърди, закръглени изпъкнали дупета и умопомрачителни крака. Не беше трудно да се огледа добре фигурата й. Роклята й, която едва ли можеше да бъде наречена така, беше толкова тясна, че за късмет на жената не й се налагаше да диша.

— Франческа — рече Боунс, отиде при нея и я целуна по бузата. — Радвам се, че дойде.

Бе ми нужно да видя само това, за да реша на мига, че я мразя и в червата.

— Боунс…

Тя произнесе името му, сякаш бе от захар, и когато го целуна по бузата, оставяйки яркочервен отпечатък от червило, очите й срещнаха моите в открито предизвикателство.

Ръката на Спейд, поставена на рамото ми, ме побутна и ме извади от състоянието на смъртоносно съзерцание. Тъкмо си фантазирах как изваждам два от ножовете си и ги мятам в гърдите й с размер D.

— Франческа, това е Кат — каза Боунс и ме посочи. — Тя е с мен, затова няма от какво да се притесняваш да говориш пред нея свободно.

Пристъпих напред с разтегнати устни, което можеше да мине за усмивка — или пък не.

— Здрасти. Ние спим заедно.

Чух се да го казвам, все едно бях някой друг, едва забелязвайки, че Спейд мрънка как не била добра идея да идвам. Боунс повдигна вежди толкова високо, че чак опряха в косата му.

Франческа обаче реагира по съвсем различен начин. Плътните й нацупени устни се усмихнаха.

— Разбира се, nina29. Че кой може да му устои?

Каза това, докато пръстите й докосваха ризата му, и аз за малко да си изпусна нервите.

— Котенце. — Боунс хвана ръката ми, с която тъкмо замахвах към Франческа, и небрежно я пъхна под своята, сякаш не бях имала намерение да я поваля на добре оформения й задник. — Да седнем, става ли?

Не знаех какво ми става. Някаква малка и разумна част от мен крещеше, че тази жена може да ни помогне да победим Хенеси и че трябва да се стегна. Останалата част от мен обаче бе отдадена на пълна, заслепяваща враждебност и не схващаше смисъла на разумното поведение.

Боунс ме поведе към близкото канапе, без да пуска ръката ми. С ъгълчето на окото си зърнах как Франческа го огледа отзад и облиза пълните си червени устни.

Свободната ми ръка замахна, за да се приземи с плющене върху задника, на който тя се възхищаваше. С кръвнишки поглед го стиснах, призовавайки последната ми останала частичка самоконтрол, за да не изкрещя: Харесва ли ти? Е, всичко това е мое!

Боунс спря и ме погледна многозначително. Донякъде объркана, дръпнах ръката си и разтърсих глава, за да се отърся от тази лудост.

— Съжалявам — измънках.

— Всичко е наред — рече той с усмивка, която ме накара да не се чувствам чак такава идиотка въпреки поведението си. — Просто ми е малко трудно да ходя така.

Засмях се на картинката — той се опитваше да върви, а аз се бях вкопчила в него: едната ми ръка захваната под мишницата му, а другата стискаща задните му части. Да, щеше да му бъде малко трудно.

— Вече можеш да ме пуснеш — прошепнах, защото усещах, че се владея достатъчно, и бях твърдо решена да се държа като зрял човек в така създалата се ситуация. Добре де, възможно бе той и кандидат-предателката някога да са имали афера. Но сигурно е било преди векове. Преди дори дядо ми и баба ми да са били родени. Можех да се справя с това. Ако аз бях мъж, и аз щях да искам да правя секс с нея. Виждате ли? Много зряло от моя страна.

Боунс седна до мен на дивана, Спейд зае свободното място до него (с което подобри мнението ми за себе си), затова Франческа трябваше да се настани в креслото срещу нас. Чувството ми на превъзходство умря много бързо, когато тя седна и кръстоса крака.

Нямах нужда от огледало, за да знам, че току-що цялото ми лице е пламнало в червено. Роклята едва покриваше бедрата й и не оставяше нищо на въображението. Боунс сви пръстите си около моите и ги стисна. Ръката му бе още топла от докосването ни отпреди миг. И ето че отново трябваше да ме стисне, защото иначе щях да скоча от мястото си и да й направя от якето ми чифт бикини.

— Всички знаем защо сме тук — каза той с невъзмутим тон, като че ли Франческа не му бе показала подрязаните си храсти преди миг. — Не е тайна, че преследвам Хенеси, а ти си от неговата свита, Франческа. Знам, че двамата не сте близки, но все още за най-голямо провинение се смята предателството спрямо господаря. Не прави тази грешка. Аз искам да го убия и всяка информация, която ми дадеш, ще бъде използвана за тази цел.

Точно така, момче! Дойде си направо на думата и й даде да разбере, че прелестите й не са те разсеяли! Довечера определено ще ти излезе късметът!

Франческа се усмихна.

— Че защо иначе бих дошла тук, ако не искам да го убиеш? Ако не бях убедена, че ще успееш, нямаше да рискувам. Знаеш, че го мразя от деветдесет и три години. Откакто ме отвлече от манастира ми и ме превърна във вампир.

— Била си монахиня? — попитах невярващо, оглеждайки отново роклята й, за да се уверя, че не съм недоразбрала. — Шегуваш се.

— Боунс, тя защо е тук? Защо трябва да присъства? — настоятелно попита Франческа, пренебрегвайки ме напълно.

Той я погледна с блестящи смарагдовозелени очи.

— Тя е тук, защото аз искам да е тук, и това не подлежи на обсъждане.

Това изявление, освен секс, току-що му спечели и свирка. Не че имах нещо против, ако трябва да бъда честна. Открих, че това ми харесва. Явно в стаята бяхме две курви.

— Искам Хенеси мъртъв — заключи Франческа, след като загуби състезанието по вторачване срещу Боунс. — Прекалено дълго ми бе господар.

Това ме обърка.

— Какво има предвид тя, какъв господар? — попитах Боунс. Нима тя бе робиня? А аз си мислех, че Хенеси не може да ми падне повече в очите.

— Вампирското общество е с пирамидална йерархия — обясни ми той. — Влиянието на клана зависи от силата на водача й — господаря. Всички, които са създадени от този господар, му служат. Нещо като феодализъм. При феодализма господарят е отговорен за добруването на хората, живеещи в земите му, но в замяна хората му дължат преданост и част от приходите си. Подобно е и при вампирите, но с малки разлики.

Това бе новост за мен и ми прозвуча варварско.

— Тоест, вампирското общество е нещо като дистрибуторска компания и секта, събрани в едно.

Франческа промърмори нещо на испански, което не прозвуча като любезност.

— Говори на английски и си спести сарказма — рязко й рече Боунс.

Огромните й черни очи премигнаха гневно.

— Ако не знаех какъв мъж си, щях да си тръгна на мига.

— Но ме познаваш — небрежно отвърна той. — И ако съм решил да опиша и обясня нашия свят на жената, с която съм, това не значи, че не приемам положението ти достатъчно сериозно. Наистина трябва да уважаваш Кат малко повече. Благодарение на нея най-голямото ти желание едва не се сбъдна и Хенеси за малко да се превърне в прах.

Франческа се разсмя на думите му.

— Ти си повръщачката?

Не знаех дали такава дума съществува, но схванах какво иска да каже. Хубав начин да стана известна, няма що.

— Аз съм.

Тя още се усмихваше. Така изглеждаше още по-неотразима. Заради бледия мургав тен кожата й изглеждаше като направена от тъмни диаманти.

— Е, nina, това те издига в очите ми. Хенеси не говори много за теб. Беше прекалено ядосан и унижен. Беше истинско удоволствие да го наблюдавам.

— Той знае ли колко много го мразиш? — попитах скептично. — Защото, ако знае, как ще се доближиш достатъчно до него, за да ни помогнеш?

Тя се приведе напред. Движението позволи да се надникне още по-дълбоко в деколтето й. Опитах да не гледам натам, но мили Боже! Те бяха толкова напращели.

— Хенеси много добре знае, че го мразя, но и преди съм успявала да крия неща от него. — Тя замлъкна и многозначително се усмихна на Боунс, а аз отново едва се удържах. — На него му харесва да ме държи, защото знае колко ненавиждам факта, че съм негова. Вампирите могат да напуснат господаря си само ако спечелят двубой срещу него, ако друг господар ги откупи или ако бъдат освободени като жест на добра воля. Хенеси е прекалено силен, за да го надвия, добрата воля е чуждо понятие за него и никога няма да позволи на друг вампир да ме откупи. И въпреки това изобщо не подозира, че мога да го предам. Мисли, че прекалено силно се страхувам от онова, което може да ми стори, ако ме хване.

Мъркането на гласа й само направи казаното по-смразяващо. Тя знаеше от личен опит на какво е способен Хенеси и въпреки това беше готова да рискува. Може би не биваше толкова прибързано да омаловажавам предложението й. Човек трябва да се възхищава на подобна решителност. Без значение дали вървеше в комплект с липсващи бикини.

— Тогава с теб имаме нещо общо — казах, преди да погледна към Боунс и да се изсмея иронично. — Е, имам предвид нещо друго. И аз искам Хенеси мъртъв. Повече не ни е нужно да знаем една за друга, нали?

Тя ме погледна с очите си с цвят на коняк и повдигна рамо.

— Si30. Предполагам, че си права.

Боунс и Спейд се спогледаха. Стори ми се, че вампирът със стърчащата коса се усмихна.

— Като изключим очевидното, какво ще искаш в замяна на осигурената информация, Франческа? — попита Боунс, връщайки се на темата.

— Да ме вземеш — мигновено отвърна тя.

— Това няма да стане! — изплюх думите, стискайки го собственически.

Три чифта ококорени очи се вторачиха в мен. Тогава осъзнах, че това, което бях стиснала, не е ръката му.

Спейд се разсмя, а аз отново се изчервих като домат, отдръпвайки ръката си, като устоях на желанието да седна върху нея за свое собствено добро. Мили Боже! Какво ми ставаше?

Боунс изви устни, но не се присъедини към Спейд, на който от смях му потекоха сълзи.

— Тя нямаше това предвид, сладурче — отвърна той с внимателно премерен неутрален тон. — Франческа иска да каже, че когато господарят й умре, тя желае да мине под моя закрила. Би могла да стане от моите хора, тоест да „я взема“. Въпреки че все още съм под владичеството на Иън, той от много, много дълго време не е упражнявал властта си над мен, затова и не съм си правил труда да го предизвиквам на двубой, за да си стана сам господар. Така имам повече свобода и именно заради споразумението ни няма да имам нужда от съгласието му, за да прибера Франческа под крилото си. Въпреки че при нормални обстоятелства би трябвало да му поискам разрешение.

Слава Богу, това бе достатъчно сложно, за да забравя да го опипвам.

— Защо не искаш да си свободна? — попитах я.

— Вампирите без господар са лесна плячка, nina. Всеки може да се възползва от тях, без да има кой да ги защити. Същото е като с вашите държави. Ако си без националност, към кого ще се обърнеш в момент на нужда? Кой ще те защити?

— Системата, в която живеете, е гадна и брутална — рекох, радостна, че имам пулс.

— Не бъди толкова наивна — остро отвърна тя. — Структурата на обществото ни е много по-хуманна от вашата. Колко хора умират от глад всеки ден, защото вашите нации отказват да поемат грижата за тях? Ето ти пример: колко американци умират от болести, за които има лечение, но болните не могат да си го позволят? Вампирите никога не биха допуснали някой от техните да затъне в бедност или да гладува. Дори и Хенеси, който е звяр, би приел като лична обида някой от подопечните му да живее в такова състояние. Най-лошите от нашия вид се отнасят към служещите им вампири много по-добре, отколкото вашите държави към гражданите си.

— Франческа… — Спейд вече не се смееше.

Тя му махна с ръка.

— Свърших.

Но аз не бях.

— Е, щом вие, кръвопийци такива, сте такива стожери на добродетелта, защо тогава никой от вас не се е опълчил на Хенеси, за да го спре да посяга на моя вид? Боунс ми каза, че пет процента от съществата на два крака са неживи, което значи, че сте много! Или пък отвличането, изнасилването, убийството и консумирането на човеци не се счита за толкова важно нещо?

Боунс положи ръка върху моята.

— Котенце, може би…

Франческа се изстреля от стола си.

— Събуди се! Това, което прави Хенеси, е нищо в сравнение с това, което правят хората! Всяка година из Европа и Азия се продават в робство над петдесет хиляди тийнейджъри, и това не е дело на вампири! В Конго брутално малтретирани и изнасилени са над сто хиляди жени, и то от бунтовници и войници от собствената им армия! В Пакистан все още има райони, където „заради честта“ по разпореждане на съда биват убити и изнасилени жени, но твоята страна и светът не правят нищо по въпроса! Вампирите може и да се интересуват преди всичко от собствените си проблеми, но ако ние започнем да управляваме планетата, ще се отървем от хората, които са най-големите злодеи…

— Достатъчно!

За миг Боунс се озова пред нея. Не я докосна, ала гласът му бе като удар с камшик.

— Спомням си едно младо момиче, което преди около деветдесет години имаше подобни възгледи. Сега нека дам отговор на поставеното от теб условие. Да, ще те взема под закрилата си, след като убия Хенеси. Освен това, ако ми дадеш каквато и да е полезна информация, ще ти платя, когато всичко това свърши. Имаш думата ми и по двата въпроса. Това устройва ли те?

Очите на Франческа имаха зеления цвят на светофар, но бавно потъмняха и станаха кафяви, както в началото на срещата ни. Тя седна, прехапа долната си устна за миг и после кимна.

— Споразумяхме се.

След това нещата се развиха доста бързо. Франческа не знаеше кой е Суич, нито кои са новите покровители на Хенеси, затова Боунс й обясни как да се свързва с него, но не й спомена къде живеем. Спейд каза, че ще отпътува от града, за да опита да издири друга информация за Хенеси, и че по-нататък ще се обади на Боунс. И това беше. Двете с Франческа не се сбогувахме. Тя остана в хотелската стая. С Боунс си тръгнахме, но този път не взехме асансьора, въпреки че се намирахме на двайсетия етаж. Той ми посочи стълбите и аз заслизах надолу. Това поне ми осигури някакво друго занимание, вместо само да кипя от гняв.

— Преди никога не си ми разказвал за вампирското общество — спокойно отбелязах. Слязохме един етаж по-надолу. Оставаха още деветнайсет.

Боунс ме изгледа с неразгадаем поглед. Вече не държеше ръката ми. Бях напъхала юмруци в джобовете си.

— Никога не си ме питала.

Първият ми подтик бе да се ядосам и да му кажа да не извърта. Отворих уста да пусна някой остър коментар, но по изключение премислих още веднъж и затворих уста.

— Не, не съм.

Ако той бе повърхностен като мен, щеше да отвърне, че единственото, за което съм питала или към което съм проявявала интерес по отношение на вампирите, е как да ги убивам. Че всичко, свързано с културата, вярванията, ценностите или традициите им, не ме е засягало. Беше много плашещо да осъзная, че мислех със съзнанието на убиец. Бях само на двайсет и две. Кога успях да стана толкова студена?

— Как се е случило? — попитах много тихо. — Как са се появили вампирите?

Толкова елементарен въпрос. Никога преди не си бях правила труда да го задам.

Боунс почти се усмихна.

— Коя версия предпочиташ — еволюционната или тази за Твореца?

Замислих се за миг.

— За Твореца. Аз съм вярваща.

Стъпките ни кънтяха, докато продължавахме да слизаме надолу, и той заговори тихо. Ехото в стълбището беше силно и въпреки че бе късно през нощта, нямаше нужда да ужасяваме някой, случайно дочул разговора.

— Водим началото си от двама братя, които живеели различен живот и единият завиждал на другия. Всъщност той толкова много му завиждал, че това довело до първото убийство в света. Каин убил Авел и Бог го прокудил, но не и преди това да го дамгоса, за да го направи различен от всички останали.

— Битие, Четвърта глава — прошепнах. — Мама много настояваше да познавам Библията.

— Следващата част не можеш да я намериш в никоя библия, която си чела — продължи той, без да спира да ми хвърля коси погледи. — „Дамгата“ била трансформацията му в нежив. За наказание, задето бил пролял кръв, той бил принуден да я пие до края на дните си. По-късно Каин се разкаял, че убил брат си, и създал свое общество, съществуващо на ръба на онова, от което бил отлъчен. Децата, които той „създавал“, били вампири, те създали други от своя вид и така нататък. Разбира се, ако попиташ някой гул, ще ти разкаже тяхната версия на историята. Те твърдят, че Каин бил превърнат в гул, а не във вампир. Темата кой се е появил пръв, е била обект на свади от незапомнени времена, но няма как да попитаме Каин, за да ни даде отговора.

— Какво се е случило с него?

— Той е неживата версия на Господ. Наблюдава децата си от сенките. Кой знае дали наистина е така? Или дали Бог най-сетне не е решил, че е изкупил вината си, и не го е прибрал обратно?

Замислих се над думите му. Боунс ускори крачка.

— Сега си мислиш, че майка ти е права, нали? — измъчено попита той. — Че сме убийци? Ние сме децата на първия убиец на този свят, освен ако не приемеш хипотезата, че вампирите и тулите са обикновена еволюционна мутация.

Не изоставах от него. Дванайсети етаж… единайсети…

— Първата жена от моя вид също е преживяла доста гадости заради това, което е направила — казах най-сетне, свивайки рамене. — След цялата тази работа с ябълката едва ли имам право да критикувам.

Той се разсмя и ме взе в обятията си толкова бързо, че единият ми крак остана протегнат във въздуха. Устата му се притисна в моята, отнемайки дъха ми, и безумният импулс, който ме бе принудил да се държа така странно преди малко, ме обзе отново, но проявявайки се по друг начин. Обгърнах врата му с ръце, обвих крака около талията му и го целунах така, сякаш само със силата на волята си можех да изтрия спомена за всяка жена, присъствала в миналото му.

Чух звук от разпаряне на плат. Усетих стената зад гърба си и в следващия миг той вече бе в мен.

Вкопчих се за него, с нарастваща възбуда впих нокти в гърба му, устните ми останаха притиснати в шията му, за да заглуша виковете си. Той простена срещу кожата ми, свободната му ръка бе вплетена в косата ми, докато тялото му се движеше по-бързо и по-дълбоко. Нямаше нежност, но аз и не копнеех за такава, наслаждавайки се на необузданата страст помежду ни.

Внезапно всеки мускул в мен се сви и после се отпусна в прилив на екстаз, който се разля в тялото ми и го усетих чак в пръстите на краката си. Боунс също извика и няколко трескави минути по-късно се отпусна върху ми.

Чу се скърцане на врата, шокирано ахване и неговият груб глас:

— Разкарай се, нищо не си видял!

Вратата се затвори и тогава дойдох на себе си и щях да потъна в земята от срам.

— Боже мой, какво ми става?

Бутнах го и той ме постави обратно на земята с дълга целувка.

— Нищо, ако питаш мен.

Джинсите ми бяха разпрани от ципа до бедрата. Който и да се бе опитал да слезе по стълбите, отдавна бе изчезнал, ала аз все още се свивах от срам заради гледката, която му бяхме предложили. Коя е курвата сега? Лицемерка!

— Първо те опипвам пред всички, за малко да намушкам потенциалния ни Юда, а после гранд финалът настъпва, когато публично ти се нахвърлям на стълбището! А аз си мислех, че ти се държиш грубо с Тими! Трябва да настояваш за извинение!

Боунс се засмя тихо, свали якето си и го уви около тялото ми… поне покри скъсаните ми джинси. Неговите дрехи си бяха наред. Все пак той никога не носеше бельо, така че трябваше единствено да свали ципа си.

— Не си ми се нахвърлила и никога няма да те накарам да ми се извиниш за тази вечер. За каквото и да е от тази вечер. Честно казано, чувствам се облекчен.

— Облекчен? — Погледнах го. — Е, и така може да се каже…

— Не става дума за това. — Последва ново развеселено сумтене. — Макар че важи и за това. Знаеш ли как се държа тази вечер? Като вампир. Ние сме обсебващи, всеки от нас, затова и така реагирах, когато видях Тими да те гледа с онзи телешки поглед. Подобната ти враждебна реакция към Франческа ми показа… че ме смяташ за своя собственост. Чудех се какво изпитваш към мен, Котенце. Надявах се, че между нас има повече от физическо привличане. Уверявам те, че няма защо да се притесняваш заради Франческа, но от чисто егоистични причини съм доволен да видя колко силни са чувствата ти.

Зяпнах го мълчаливо. Толкова много неща исках да кажа. Като: Как си могъл да си мислиш, че ме привличаш само физически? Или: Не знаеш ли, че си най-добрият ми приятел? И най-накрая: Боунс, обичам…

— Мисля, че трябва да се махаме оттук — страхливо от моя страна, но само това казах. — Преди отново да ти се наложи да хипнотизираш някого със зелените си очи, за да не съобщи за нас в полицията.

Той се усмихна и може би заради чувството на вина, което изпитвах, ми се стори, че усмивката му е малко тъжна.

— Всичко е наред, Котенце. Не искам нищо от теб. Няма нужда да се притесняваш.

Взех ръката му в своята, без да ми пука за разликата в температурата, и този факт адски ме уплаши.

— Наистина ли си само мой? — Не можах да се спра и го попитах.

Хладните пръсти нежно стиснаха моите.

— Разбира се.

И аз стиснах неговите, но по-силно.

— Радвам се.