Магьосническо сърце

31

Нещо издаде звук зад Мира и тя се обърна към него. През дима. Клеър можеше да види една тромава фигура да се приближава към Мира и бебето в ръцете й.

— По дяволите! — Адам предизвика огнена вълна и разтопи ключалката на вратата. — Клеър, махни се от тук. Бягай! Ще помогна на Мира, но ти трябва да тръгнеш веднага!

Твърде късно, макар че тя никога нямаше да избяга.

Кай я забеляза и закрачи към вратата. Мира стисна бебето Ева с една ръка и призова сила, насочвайки я към Кай, но той я отклони с едно махване на ръката си и продължи да се приближава. Мира се препъна назад и почти падна. Плачът на детето й достигнаха до ушите на Клеър, когато Адам отвори вратата и се втурна вътре.

Адам влезе с гръм и трясък, точно както бе направил в болницата. Вече знаеше как да се бие с дааемон и атакува Кай безпощадно, запращайки нажежена до бяло огнена стена, която накара Атрика да изръмжи раздразнено. Когато Адам бе ядосан, силата му изглеждаше огромна, а сега бе вбесен, вероятно полудял от страх за Мира и детето й, които се промъкваха към вратата.

Мира все пак не се бе отказала и бе изпратила въздушната си магия, за да направи огъня на Адам още по-горещ и по-силен.

Кай изрева отново и Клеър гледаше с мъка как великолепните растения и цветя в оранжерията се подпалиха, свиха се на кълбо от топлината и умряха. Кай пристъпи през огнената стена, оставяйки кожата си да се обагри в почернели ивици, за които Клеър знаеше, че скоро щяха да оздравеят. Огън капеше от дрехите му и угасваше в кълбета дим.

Слава богу, Мира протегна ръка и премахна въздуха, подхранващ огъня. Той угасна бързо в прилив на горещ въздух, който развя косата на Клеър около лицето й.

Кай закова погледа си върху нея и Адам извади меча си. Беше го препасал почти веднага щом името „Ру“ излезе от устните на Томас тази сутрин. Нежният шепот на медта срещу кожения калъф прозвуча силно във внезапно смълчания въздух. Задържа го в готовност.

Собственият й меден меч лежеше срещу кожата й, закачен на колана на дънките й. Това беше последното й средство, ако някой от демоните се приближеше толкова, че да може да го намушка. Засега магията беше далеч по-ефективна, но винаги имаше първи път.

— Хайде, Клеър. Омръзна ми да те гоня — каза Кай с тих глас. Говореше на аемни. — Знаеш, че няма къде да се скриеш. Където и да отидеш, ние ще те преследваме, и знаеш по-добре от всеки аемон колко ни е търпението. Моето е към края си.

Гневът на Клеър нарасна, увеличавайки силата в нея. Събирайки магията си бързо и здраво, тя издърпа три нишки и ги вплете в тежка верига от сила. После взе тази верига и удари с нея Кай през лицето. Той падна назад върху пода и наведе глава, разклащайки я. Обгорената му кожа вече беше излекувана и Клеър можеше да види, че зъбите му бяха удължени и очите му блестяха в дълбоко, смъртоносно червено.

— Не ме карай да те наранявам, малката — промълви Кай с нисък глас, без да я поглежда. — По-важното за теб е, да не ме караш да наранявам приятелите ти.

Клеър пристъпи напред.

— Мира, махай се от тук. Веднага!

Държейки плачещото дете в ръцете си, Мира не се поколеба.

Кай се засмя.

— Ако искам нея и бебето й, няма да може да се скрие от мен. Ела с нас, Клеър, и ти гарантирам, че всичките ти приятели — той хвърли поглед към Адам — ще живеят.

Адам отпусна челюстта си, колкото да каже на Клеър:

— Не знам какво ти казва, Клеър, но не му позволявай да те манипулира.

Клеър превключи на английски.

— Бях манипулирана. Бях уплашена. — Направи крачка към Кай. — Сега мога да използвам магията си директно срещу теб. Научих се как да го правя. Какво ще кажеш за една битка, Кай? Само ти и аз? Победителят взима всичко.

— Клеър! — извика й Адам. — Какво правиш?

Клеър направи още една крачка напред.

— Вече няма да се страхувам.

— Да не изглупя? Махай се от тук!

— Не. Няма да бягам.

Кай пристъпи крачка към нея.

— Ако искаш битка, Клеър, аз ще ти я дам.

Клеър веднага се смъкна на земята и се претърколи, събирайки силата си и изпращайки я към Кай, удряйки го в слънчевия сплит. Атрика падна с глух звук и нададе зловещ боен вик, животински звук, който Клеър през годините си на Юдай се беше надявала, че никога няма да чуе.

Кай се обърна на страни и стреля към нея. Тя успя да използва магията си, за да издигне щит — точно като демон, — но поривът все пак я разклати до основи. Изправяйки се бързо, тя се хвърли във все още тлеещата шума, опитвайки се да отдалечи Кай от Адам, колкото е възможно повече.

Стъпалата й тупкаха тежко по меката земя, тъпчейки растения и пренасяйки я през мостове и потоци. Имаше предимство; тя познаваше оранжерията, а Кай — не.

Плюс това тук усещаше магията си по-силна, по-лека и по-лесна за контролиране. Дори когато преплете елементите заедно, за да формира псевдодемонска магия, ги чувстваше по-силни, заради внимателно балансираната околната среда.

Тя имаше предимство. Трябваше да продължи да си го повтаря.

Тропотът на тежки ботуши стигна до ушите й. Кай не беше много зад нея. Обаче тук имаше твърде много дървета и храсти. Кай нямаше ясна видимост към нея. Въпреки че преследването караше сърцето й да бие толкова бързо, че тя се страхуваше, че ще получи сърдечен удар и ще спести на всички проблема с изваждането на елиума. Щеше просто да умре с нея.

Тя почти се спъна, когато възможността се надигна в съзнанието й. Може би имаше едно асо в ръкава си въпреки всичко. Не беше това, което всъщност искаше да използва… но можеше да блъфира.

Влагайки цялата си физическа енергия, която й беше останала, Клеър увеличи скоростта си, скачайки над храсти и потоци, докато го водеше напред. Веднъж достигнала целта си, откритата зона пред оранжерията, където имаше фонтан и няколко пейки, тя се скри зад едно дърво и се приготви.

Тя нямаше да използва просто някаква магия срещу Кай, нито дори новооткритата й, още по-мощна, почти демонска магия. Щеше да управлява елиума, използвайки магията си като метод за насочване. Двете сили в нея най-накрая можеше да намерят хармония, можеше да работят заедно.

И, с малко късмет, това можеше да означава края на Кай.

— Толкова силно ли искаш елиума, Кай? — промърмори тя, когато Атрика се доближи. — Ето ти го.

Щом Кай се появи от дърветата, тя изтегли четири нишки от силата на елементите и отприщи елиума в същото време. Използвайки магията си да предпази себе си и Адам, за когото знаеше, че бе някъде близо зад Кай, тя насочи демонското оръжие право към Атрика.

Това беше хазарт. Не само, че беше хазарт, това беше магическият еквивалент на тройно салто и нямаше да работи с предпазна мрежа.

Елиумът експлодира в нея и я хвърли болезнено на земята върху обсипаната с дребен чакъл алея. Дъхът й излезе със свистене от нея и всичко, което можеше да направи беше да лежи там за малко, гледайки стъкления таван на оранжерията.