Магьосническо сърце

19

Тя застина неподвижно, дъхът й излизаше от нея със свистене. Ужас се вля в кръвта й като огън — парещ, горчив.

Адам сграбчи Теван и го издърпа от нея, точно когато зъбите му докоснаха чувствителната кожа, където се срещат рамото и шията. Тя полежа там за момент, поемайки си разтреперано дъх на облекчение, преди да се оттласне от пода.

Теван и Адам бяха загърбили всички магически правила и се бяха впуснали в старомоден юмручен бой. Теван бе дааеман, следователно по-едър и по-силен от Адам.

Но Адам знаеше как да удря.

Той удари здраво челюстта на Теван и запрати дааемана да се олюлява назад.

Клеър се просна на пода, части от осеяната й с кръв кожа викаха от пламтяща болка, и зяпна поваления на пода Теван. Адам се обърна, с превити рамене и изражение на абсолютна ярост върху лицето си.

Като нещо излязло от кошмарите, Теван се надигна зад него и го издърпа надолу.

Клеър изпищя и се задейства. Без съзнателна мисъл. Определено без да го планира.

Елиумът, най-тъничката нишка, която изтегли, избухна от нея, запращайки я в тъмнината.

— Клеър?

Тя се събуди бавно в ръцете на Адам, който я държеше и люлееше. Раните й горяха, но топлината му ги успокояваше. Домове, още ли беше жива? Поривът, който я бе тласнал назад, го бе почувствала като края на света, а бе използвала най-малкото количество от елиума. Клеър не искаше да си представя какво би било, ако бе използвала повече.

— Скъпа, добре ли си?

Клепачите й трепнаха и се отвориха. Той звучеше паникьосан. Тя вдигна ръка и докосна лицето му.

— Добре съм — успя да прошепне тя.

— Почти умря, Клеър. Мамка му. Елиумът едва не те уби. Единствено способността ми да лекувам те върна обратно. — Гласът му звучеше разтреперан, тънък.

Болеше я навсякъде, но най-вече гърдите, където елиумът живееше рамо до рамо със собствената й магия. Гадене сви стомаха й и главата й туптеше. Цялото й тяло бе студено и я побиваха тръпки.

Огнената магия на Адам я обгърна в опит да пропъди мъртвешкия студ, който бе причинил елиумът, но спомогна с малко за превъзмогването му.

Клеър се опита да се изправи до седнало положение.

— Теван. Кай. Къде са те?

Силните ръце на Тео я бутнаха назад в обятията на Адам.

— Елиумът ги победи, Клеър. Порази способностите им да използват силите си, както и нашите. Изглеждаха разтърсени, че можеш да използваш елиума и се телепортираха от тук.

Тя поклати глава.

— Ще се върнат.

— Със сигурност, но може би няма да е скоро. Това поне ни дава шанс.

— И ние не можехме да ползваме магиите си за известно време — продължи Тео. — Мислехме, че ще ни умреш в ръцете.

Тя се опита да се изправи до седнало положение. Този път Адам й помогна. Тя си пое дълбоко дъх и отблъсна болката и дискомфорта си. Главата й се въртеше.

— Другите магьосници. Открихте ли ги?

— Успокой се, Клеър — каза Адам. — Демоните се изпариха от тук и после трябваше да се погрижим за теб. Сега отиваме да ги потърсим, но първо трябваше да се уверим, че си добре.

Тя се опита да се надигне, но Адам я задържа здраво.

— Добре съм. Да вървим.

— Сигурна ли си? — Адам изглеждаше разколебан.

— Чувствам се добре — поправи се тя. Изправи се с помощта на Адам и се заклатушка напред. — Нямаме време за губене.

Тримата излязоха през вратата, Клеър се крепеше тежко върху Адам, но бързо възстанови баланса си. Нямаше избор. Ако магьосниците бяха някъде там в гората, то те се нуждаеха от помощ.

Очарователната ваканционна хижа, която Клеър с радост би нарекла свой дом, сега бе порутена. Подът бе разкривен и деформиран, където Тео го бе променил със земната си магия и бе опитал да повали Кай. На няколко места се бе запалил огън, оставяйки след себе си пепел, въглени и тежкият мирис на пушек. Между нейната въздушна магия и комбинираната дааеманска магия на Теван и Кай, почти всички мебели бяха непоправимо разрушени. Някои от тях бяха и неразпознаваеми.

На всичкото отгоре, елиумът явно бе строшил всички прозорци в хижата. Студеният въздух на ранната утрин се втурна в стаята. Поне отнесе острата миризма на пушека. Понякога трябваше да се гледа от добрата страна на нещата.

Не далеч от предната част на хижата, те откриха отключен бял ван. Кай и Теван не бяха очаквали да бъдат победени, така че дори не си бяха направили труда да го скрият. Клеър се обзалагаше, че отвлечените магьосници бяха вътре.

Адам спря рязко.

— Е, не се наложи да ходим далеч.

Тео се поколеба, после тръгна към вана.

— Атрика се телепортираха и просто ги оставиха. Предполагах, че са по-ценни.

Но всички те знаеха студената, тежка истина. Дааеман имаха неограничен запас от неподозиращи аемони, които можеха да използват за кървава магия. Можеха просто да ги отмъкнат от улицата и да използват жизнената им сила за проследяващи заклинания. Никой не беше в безопасност, нито тя, нито който и да било магьосник на елементите в обсега на Атрика.

В отключения ван намериха четирима магьосници — вързани, със запушени уста и лежащи на пода. Само четирима. Това означаваше, че още шестима липсваха, вероятно мъртви.

Надеждите на Клеър се сринаха. Четирима.

Всеки от четиримата страдаше от ефекта на ухапването на дааеман. Лежаха безмълвни и втренчени, с широко отворени очи. Клеър знаеше, че можеха да виждат и чуват случващото се, но не можеха да говорят или да се движат.

— Няма я. — Гласът на Тео бе дрезгав от нещо повече от скорошната битка.

— Виждам. — Адам седна тежко. — Много от тях ги няма. Това означава, че… Ингрид… мамка му. — Той вдигна поглед към Тео. — Съжалявам, човече.

Силна тъга покри лицето на Тео за секунда и после изчезна. Като облак, минаващ пред луната. Изражението му стана твърдо и делово.

— Да ги развържем. Може да оплакваме Ингрид и останалите по-късно.

Заедно те освобождаваха магьосниците един по един и ги вкарваха в хижата. Като се изключи, че едва не бяха станали дааеманска храна, не изглеждаха толкова зле. Нито дори синините, които ги покриваха.

Джеймс се съвзе първи. Той се претърколи настрани върху леглото, където го бяха положили, и сложи ръка на червеникаворусата си глава.

— Да се… еба. — Той потъна в мълчание, след което избълва порой от ругатни.

Преди да го засипят с въпроси, те му предоставиха малко време, за да се съвземе и възстанови. Клеър се сгуши отново в тялото на Адам, което бе напрегнато. Той плъзна ръце по нейните и я прегърна, целувайки върха на главата й. Ръцете му й даваха сигурност и сила.

След като приключиха с магьосниците, Адам бе съблякъл дрехите й и бе третирал изгарянията й едновременно с лечебните си способности и с добрите старомодни антисептик и лепенки. Сигурно щяха да й останат някои белези, но поне не бе загубила живота си.

Все още.

Тео се върна от дневната, където бе използвал земната си магия, за да разчисти възможно най-много мястото на битката. Облягайки се на стената, той кръстоса ръце пред гърдите си и зачака, както всички останали, за да се възстанови Джеймс и да им разкаже какво се бе случило.

Докато чакаха, останалите трима магьосника започнаха да се размърдват. Донесоха чаши с вода и малко хляб за всеки от тях. Вероятно не бяха яли от няколко дни.

Най-накрая Джеймс се изправи до седнало положение и няколко пъти си пое дълбоко дъх през носа и в мощните си гърди.

Клеър се приведе напред, взе чиния с хляб и чаша вода и му ги подаде. Той ги отблъсна.

— Трябва — настоя тя. — Ще ти помогне да се възстановиш от отровата, а ние имаме нужда да бъдеш силен.

Той се поколеба, после прие чашата и чинията, мънкайки благодарности. Изпи водата и пое няколко хапки от хляба. Не искаха да им дават нищо по-хранително, докато ефектът от отровата не изчезнеше напълно.

— Убиха ги — простена накрая Джеймс, оставяйки чинията на матрака до себе си. — Нападнаха ни от засада точно от другата страна на Уисконсин, след като се събрахме отново. Мисля, че са следвали един от нас. Когато ни нападнаха, убиха двама от нас направо на място. Останалите им отвърнахме, отстъпихме, но те ни последваха. Продължиха да идват отново и отново, цяла нощ, докато накрая не бяхме твърде слаби, за да се бием повече. Когато прахът се разчисти, още двама от нас бяха мъртви, а останалите бяхме безмълвни и парализирани. Оставиха ни насред гората, докато отидат да вземат вана и после се върнаха за нас.

Джеймс потърка рамото си и трепна, гледайки другите трима магьосника, които пъшкаха и се изправяха до седнало положение.

— Къде са Ингрид и Том? — Гласът му бе безизразен. Вероятно знаеше.

Тео се размърда до стената, скръб премина през лицето му. Не каза нищо.

— Не видя ли какво им се случи? — попита Адам.

Джеймс поклати глава, а лицето му стана пепеляво.

— Взеха Том първи, Ингрид беше на следващия ден.

Клеър стисна устни, не искайки да изрече на глас думите. Но беше нейна отговорност да го направи.

— Използвали са магьосниците за кървава магия, Джеймс. Използвали са жизнената им енергия за проследяващо заклинание, за да ни намерят. — Тя направи пауза. — За да намерят мен.

Той се взря в нея за момент, после сведе глава и затвори очи.

Значи Ингрид е била убита в заклинание, не в битка. Клеър хвърли поглед към Тео, който се взираше в пода пред себе си, с ръце заврени дълбоко в джобовете му. Тя се сгуши обратно в ръцете на Адам и той положи нежна целувка на слепоочието й.

— Ти си Клеър… нали? — попита дребна блондинка с остра брадичка. Тя трепваше при всяка дума, ръцете й бяха притиснати върху главата.

— Да, аз съм.

Сивите очи на жената станаха безизразни и твърди като метал.

— Значи ти си причината за всичко това.

Клеър трепна.

— Виж, Андреа — каза Адам, придърпвайки Клеър към гърдите си. — Знам, че си преминала през много, но си затваряй устата. Ясно? — Гласът му потрепери от гняв.

Андреа отмести поглед от него.

— Чувствам всяка смърт като тежест върху душата си. — Клеър облиза устни. — Д-дори не мога да…

Андреа остана извърната настрани.

— Съжалявам. Не беше редно да го казвам. Не го мислех. Просто съм… бясна. Бясна съм, че взеха шестима от нас. Бясна съм, че не бяхме по-добри, по-силни, по-бързи. — Тя сведе глава и една сълза падна в скута й. — Бясна съм, че изгубих приятелите си.

Другите двама магьосника най-накрая се възстановиха достатъчно, за да проговорят. Те отхапаха от хляба, отпиха от водата и говориха за случилото се, докато не стана късно през деня.

Всички бяха шокирани от смъртта на Ингрид и Том, а Клеър наблюдаваше как всеки един от тях осъзнаваше колко близо са били до същата съдба.

Останаха в хижата. Преместването — бягането — бе глупаво, след като Атрика трябваше само да отмъкнат друг магьосник от улицата и да ги открият. Пострадалите магьосници имаха нужда от почивка. Нуждаеха се от храна, баня и сън — убежище. Както и Клеър, Тео и Адам.

Адам се събуди от лекото плъзгане на ръката на Клеър по бедрото и долната част на корема му. Въпреки вълненията от тази нощ и въпреки това колко далеч трябваше да е умът му от тези неща, тялото му реагира на докосването й. Не искаше нищо друго освен да я придърпа към себе си, да я претърколи под тялото си и да милва всяка извивка на тялото й внимателно, методично и всеотдайно.

Искаше една нощ на свобода от цялата бъркотия, която да прекара с нея. Само една нощ, за да се потопи напълно в тялото й, в аромата й, в нея. Една нощ, в която да уталожи този дълбок копнеж към нея, да се насити и да го подчини завинаги.

Вместо това сграбчи ръката й и я дръпна към себе си за една бърза, дълбока целувка, която само го раздразни. Да я има близо до себе си и да не може да й се отдаде напълно бе най-ужасното възможно мъчение.

— Какво не е наред?

Прекрасните й пълни устни се разтвориха.

— Трябва да се махнем от тук, преди другите да се събудят. Само ти и аз. Атрика ще ме проследят, Адам. Не искам да бъда отговорна за смъртта на още някого.

— Клеър, ако това е заради казаното от Андреа…

Тя поклати глава.

— Не е. Това ми се въртеше в ума много преди тя да го каже. Разбирам природата на Тео и останалите магьосници; ще се бият до смърт.

— Това е битка, за която си струва да умреш. Видях какво направи елиума, Клеър. Усетих го. Важно е да го държим далеч от тях.

— И ще го направим, но може да е без да излагаме останалите на опасност.

Той я издърпа, притискайки я до тялото си, и целуна слепоочието й.

— Не си свикнала да имаш приятели или съюзници, Клеър. Разбирам го. Не си свикнала да има хора, които да ти мислят доброто, да те защитават. Сега просто се отпусни, става ли? Нуждаем се от магията им, за да те предпазим от демоните. Заминаването ни лишава от това и излага на опасност теб. Ще научим останалите магьосници от Сборището как да използват силите си срещу Атрика. Предпазвайки теб това означава, че предпазваме себе си. Затова, моля те, просто се опитай да поспиш малко.

Тялото на Клеър се отпусна. Тя въздъхна и той усети ехото от умората и стреса й да преминават през собственото му тяло.

— Това не ми харесва.

Той се засмя кратко — нежен, тих, груб звук.

— Какво има за харесване?

Около тях звукът от дишането на спящите магьосници изпълни ушите им и сенките от огнището танцуваха по стените. Имаше само две спални, така че Адам и Клеър дадоха леглото си на другите магьосници, а те легнаха върху възглавниците от дивана и няколко сгънати одеяла. И двамата бяха толкова изморени, че не обърнаха внимание на неравностите.

Клеър се размърда до тялото му и той стисна зъби, пенисът му започна да се втвърдява. Тя плъзна дългия си крак между бедрата му и ръцете си под блузата му, за да помилват гърдите му. Одеялото, което ги покриваше, прошумоля при движението й.

Той я завъртя под себе си, след което разтвори бедрата й с коляното си и се намести между тях. Когато склони уста върху нейната и плъзна език между устните й, той притисна твърдия си пенис към интимните й части, за да й покаже какво му причиняваше.

Клеър въздъхна срещу устата му и агресивно потърка чатала си в него, изпращайки прекрасни вълни от триене по члена му през дрехите им. Това разруши и последните остатъци от самоконтрола му. Огън пламна в него в отговор на възбудата.

— Опитваш се да ме провокираш ли, жено? — изръмжа срещу устните й той.

— Имам нужда от теб в момента, Адам — прошепна в отговор тя.

Нямаше нужда да го пита втори път. Той се протегна, смъкна панталоните й до глезените и диво издърпа бикините й надолу и ги свали под одеялото. Всички други магьосници спяха, но дори и да не беше така, Адам не бе сигурен дали би могъл да спре. Ароматът й, движението на копринената й кожа срещу неговата, всичко това го подлудяваше.

Клеър затърси непохватно копчето и ципа на дънките му, очевидно отчаяна да го усети в себе си. Явно не мислеше да се занимава с предигра. Когато докосна влагалището й, той откри, че е готова, копринена и хлъзгава, клиторът й разцъфна срещу дланта му. Ръцете му трепереха, искаше я толкова много.

Адам разтвори бедрата й и притисна главичката на пениса си в отвора на влагалището й. Клеър въздъхна и помръдна ханша си, опитвайки се да го поеме по-дълбоко. Той сниши устата си към нейната и я целуна, докато проникваше по-дълбоко. Гладките сатенени мускули се раздвижиха и запулсираха около члена му, докато навлизаше в нея.

Ръцете й откриха плътта под блузата му, когато той започна да се движи на тласъци в нея, установявайки ритъм, който щеше да им достави удоволствие бързо и силно. Това бе секс по необходимост, съединение, породено от нуждата от свързване.

Той сложи ръка на ханша й и насочи главичката на пениса си така, че да докосва G-точката й дълбоко в нея. Не мина много време преди тя да потрепери и тялото й да се напрегне. Докато мускулите на вагината й го изцеждаха по време на кулминацията, тя впи зъби в кожата на рамото му, за да не извика.

Миг по-късно удоволствието изригна и в него и той се изпразни дълбоко в нея, целувайки я дълбоко, за да заглуши собствените си стонове. Той се отпусна върху нея, внимавайки да не я смаже, и зарови лице в сладко ухаещата извивка на врата й. Дишането му стана по-бързо и тежко, докато пръстите й милваха късата коса на тила му.

Те дълго лежаха преплетени заедно, меката, умираща светлина на огъня трепкаше върху тях и нежните звуци на съня се носеха от леглото над тях. Адам не искаше да се отмества от тялото й. Харесваше му твърде много, когато бяха свързани. Затова остана заровен дълбоко в нея, дори след като пенисът му омекна.

Мамка му, много го беше грижа за Клеър.

Най-накрая се претърколи и се намести. После я придърпа към себе си, безмълвно. Тя пъхна глава под брадичката му, с лице до гърдите му, и накрая заспа.

Адам упорито се опита да не мисли колко добре пасваше тя в прегръдката му.