Магьосническо сърце

10

— Това е най-лошата идея на всички времена — съгласи се тя. Дъхът й бе леко накъсан и сърцето й бе ускорило ритъма си. Дланите й откриха горната част на ръцете му и ги стиснаха, усещайки издатините и извиването на мускулите му. Сила. Обуздана за момента мощ.

Той се намести отгоре й, притискайки я върху матрака. Погледът му все още обхождаше лицето й, в дълбините на тъмно сините му очи припламваше похот — похот за нея. В този момент Клеър се почувства като най-красивата, най-желаната жена на света — и на двата свята.

— Не трябва да те целувам — промърмори той.

— Ето я пак тази глупава дума.

Той се ухили за миг. Главата на Адам се сниши и устата му се приближи до нейната.

— Ако зависеше от мен, всеки ден бих ти казвал, че си красива. — Думите излязоха като шепот и Клеър усети, че са искрени. Устните му преминаха по нейните, едва-едва, изпращайки през нея вълна на шок от удоволствието.

Клеър желаеше.

О, как го желаеше с всяка молекула на съществото си. Искаше той да издърпа одеялото между тях, да я съблече бавно и да прави любов с нея. Искаше да знае какво е чувството от голите му гърди под пръстите и езика й. Какво ли щеше да е чувството от бедрата му, разтварящи широко нейните? Какво ли щеше да е чувството от пениса му, проникващ дълбоко в нея? Едва си спомняше преживяването.

О, сега си спомни. Тай. Тя се оттласна рязко и застина.

За щастие между тях имаше одеяла и дрехи. За щастие, през всички тези години, тя бе натрупала опит да блокира сексуалността си.

Преди той да има шанса да стори нещо повече от това да докосне устните й, тя го отблъсна, но с усилие.

— Чакай. Ру би те убил и то не в преносен смисъл.

Адам отново се наклони към нея.

— Ру няма правомощия тук. — Той се дръпна рязко. — Или… ти и Ру да не сте…

— Не! — Тя поклати глава. — Той никога не ме е приемал по този начин. Имам предвид, че мислеше за мен като за жена, но бях преди всичко като негова повереница или магически експеримент, отколкото нещо друго. Никога не ме е поглеждал по сексуален начин и аз също никога не съм мислила за него така.

Той се ухили отново.

— Тогава не виждам проблема.

— Но…

Устата му улови нейната и се плъзна по нея. Ах, Домове.

Тя се разтопи срещу него, устните й се разтвориха по своя воля срещу докосването на кадифения му език, който обещаваше красота и удоволствие. Зъбите му нежно уловиха долната й устна и подразниха чувствителната плът. Много по-надолу, интимните й части го реагираха, затопляйки се.

С една целувка я бе събудил напълно. Също както във вълшебната приказка, която майка й й разказваше, когато беше дете.

Мобилизирайки всяка частица воля, тя отново го отблъсна. Този път спусна крака и се изстреля от леглото съм средата на стаята, далеч от дяволската му уста и притворените, изпълнени със страст очи.

— Иска ми се — простена тя, — но идеята не е добра. Ру ще…

— Ру ще направи какво? — Адам се изправи и тръгна към нея, развеселена усмивка играеше на устните му. Усмивка като на мъж, уверен в способността си да я прелъсти. — Както и да е, мисля, че каза, че съм заменим.

— Излъгах.

— Ру не е тук, Клеър. Той е в друго измерение. Възможно е дори да е мъртъв. Ру няма да направи нищо, но аз мога.

— От това се боя.

Той се приближи към нея и тя не можа да се застави да се дръпне.

— Относно това, че е лоша идея, е, скъпа, не може да си по-права. — Той се ухили и на всяка от бузите му се появи трапчинка. Адам наведе глава и топлият му, сладък дъх погали устните й. — Обичам да съм лош.

Устата му още веднъж се спусна до нейната и той я придърпа към гърдите си. Топлината му се просмука през плата на дрехите й и накара зърната й да се втвърдят. Ако това продължеше още, тя щеше да е напълно загубена. Не можеше да го допусне.

Но тогава… бедствие.

Ръката му се плъзна под ризата й и откри основата на гърба й, докосвайки голата кожа. Пръстите му погалиха напрегнатите мускули там. А после другата му ръка се плъзна нагоре по гърба, до задната част на врата й и го обхвана с ръка, като наклони главата й настрани и задълбочи целувката им.

Адам Тайрел бе мъж, който можеше да накара всяка жена да се почувства най-желаната и красива личност на планетата. Точно сега Клеър искаше да се чувства такава. Изправяйки се пред смъртта, тя искаше да отпразнува живота. Искаше да захвърли всичките си притеснения и да избяга в сексуалната забрава, която той предлагаше. Да се бори срещу това силно бягство, което си се мотаеше пред нея, бе почти невъзможно.

Езикът му се отърка в нейния, изпращайки шок през нея. После я зацелува бавно, докато порочните му пръсти масажираха и милваха, спускайки се все по-надолу и по-надолу.

Докосването му правеше на пух и прах волята й, докато не остана нищо от нея.

Дланите й пробягаха по ръцете му, концентрирайки се върху всеки прекрасен, издут мускул от китката до рамото му. Той я издърпа към себе си, с леко, секси ръмжене в гърлото си, което накара зърната й да се стегнат.

О, да, спомняше си това… и беше хубаво.

Искаше го отново. Сега. С Адам. Забрави Ру.

Адам спусна устата си до чувствителното местенце под ухото й и го гризна. Цялото й тяло настръхна. Адам си проправи път с целувки надолу по врата й и през ключицата, после я издърпа нежно обратно към леглото.

— Мина много време — промърмори тя срещу устата му, когато той отново улови устната й.

— Много време?

— За мен бяха пет години, Адам.

Той застина, след това се оттласна и се отдръпна.

— Чакай. Какво правим? Какво правя аз? Клеър, последното нещо, което искам, е да се възползвам от теб. Казах на Томас, че няма да го направя.

Тя преглътна с усилие.

— Значи въпреки всичко не ме намираш за привлекателна?

Той въздъхна.

— Скъпа, възбуждаш ме по всеки възможен начин. Не е това. Проклетото нещо между въздух и огън ме подтиква да направя това, което искам да сторя откакто се срещнахме.

Тя отиде до него и пое ръцете му в своите.

— Какво е то?

— Да те прелъстя. Да те взема. — Очите му се присвиха. — Да те чукам, Клеър, докато не се опияниш от удоволствие до толкова, че да не можеш дори да говориш.

Дишането й се накъса и похот запулсира през тялото й. Тя прокара пръсти през косата си.

— Нямам проблем с това.

— Не искам да…

— Млъкни веднага. — Клеър се надигна на пръсти и притисна уста до неговата.

Той простена срещу устните й и обви ръце около нея.

— Отведи ме до леглото — промърмори тя срещу устните му.

Той го направи. Щом я отведе там, той я положи върху матрака и се надвеси над нея, като все още я целуваше. Тя дишаше тежко срещу устните му, докато той разкопчаваше копчето и ципа на дънките й. Топлата му, широка длан се разпростря върху корема й, играейки си с ръба на бикините й.

Той надигна глава малко.

— Значи не си девствена?

Тя захапа долната си устна и поклати глава.

— Добре. Защото девственица не би се справила с нещата, които съм запланувал за теб.

Слава на Домовете.

— Адам, това ми липсваше толкова много. Искам… Искам…

— Да ти помогна да наваксаш за изгубеното време? — промърмори той срещу устата й.

Тя кимна.

— Клеър, специализирал съм се в секса без обвързване. Това е моето нещо. Така е от години. Ако искаш да ти помогна за известно време да се държиш необуздано, бих го направил.

— Звучи добре — въздъхна тя.

Той я целуна отново, като през цялото време сваляше панталоните й.

Тя затвори очи, спомняйки си Тай, спомняйки си последния път, когато мъж я бе целувал така… Картини заляха ума й. Как бе копняла за него и как той й бе давал всичко. Тай беше единственият, освен майка й, към когото бе изпитвала истински дълбока привързаност. Той я бе обичал и тя го бе обичала.

Тогава една нощ Ру ги бе хванал в стаята за тъкане… голи. Гневът му бе ужасен. Бе преминал направо в убийствена ярост, ядосан от това, че Тай не само се бе осмелил да прояви неуважение към сама женска, но към собствената му прислужница.

Домове, онази нощ Ру я бе нарекъл негова дъщеря.

— Как се осмеляваш да обезчестиш Дома ми и дъщеря ми по този начин, Тай! — бе извикал Ру, очите му бяха червени, а зъбите — напълно издължени. — Нарушил си всичките ни закони и сега ще издам присъдата ти.

Присъдата на Итрай бе бърза и брутална. Нищо, което Клеър би казала, нямаше да възпре ръката на Ру.

Клеър се дръпна, спомняйки си клането. Сърцето й бе разбито. Клеър никога не се бе чувствала така самотна, както след като Тай бе убит, нито дори след смъртта на майка си.

Адам се отдръпна.

— Какво не е наред? Плачеш. Целувките ми наистина ли са толкова лоши?

Тя позволи усмивка да трепне на устните й.

— Ако Ру някога разбере, че сме били заедно, ще къса крайниците ти един по един. — Тя направи пауза. — Буквално.

Адам седна.

— Клеър, за мен ли се притесняваш?

Тя се надигна на лакти.

— Да.

— Това е много мило, но и преди съм имал демони, които са искали да ме разкъсат и винаги съм успявал да ги спра.

Тя премигна, гледаше го сериозно.

— Няма да си способен да спреш Кае на Итрай. По-лош е и от Атрика, когато е подходящо мотивиран, когато контролът му не работи и надуши кръв.

— Ру е най-лошия сред лошите, а? Защо ще иска да ме нарани задето съм те докосвал?

Тя стисна устни, мислейки как да формулира отговора си.

— В тяхната култура, бащата е отговорен за женските, докато не си намерят партньор. При никакви обстоятелства не е позволено на мъжете да докосват сама женска. Ако някой го направи, бащата е задължен от честта, да ги изкорми.

— Уау. Винаги съм си падал по опасния секс, но това прехвърля всички граници.

— Уловката е, че не мога да имам партньор. Против законите им е аемон да се събере с дааеман и след като няма мъжки аемони на Юдай… Освен това Ру се обяви за мой пазител, когато станах негова прислужница. В нощта, когато ме хвана с Тай, открих, че това означава, че ме смята за своя дъщеря и, като такава, попадам под закона на тази култура.

— Да знаеш, Клеър, че започвам хич да не го харесвам този. Значи се предполага, че трябва да останеш девствена през целия си живот? И той ще убие всеки, който те докосне?

— Да. Като женски аемон, бях най-беззащитния индивид в културата им и Ру беше много покровителствено настроен към мен. Трябваше да остана недокосната до деня на смъртта си, дори и да не беше честно към мен и аз възнегодувах.

— Но аз не съм демон, Клеър, аз съм мъжки аемон. Ами ако искам да се събера с теб?

Тя се усмихна.

— Да не би да ми предлагаш да обвържа живота си с твоя за вечността? Докато смъртта ни раздели?

— Ъх.

Усмивката й се разшири.

— Тогава не можеш да ме докоснеш. Докосни ме и ще бъдеш изкормен.

— Да, е, не живея на Юдай. Не играя по техните правила. И ти също не трябва, Клеър.

— Ако го бях направила, трябваше да остана недокосната за цял живот.

Той я погледна лукаво.

— А ти не го направи, нали?

Тя поклати глава и прехапа долната си устна.

— Направих нещо по-лошо от това да изгубя девствеността си. Влюбих се в Сиари, един от класата на учените, и той се влюби в мен. Когато Ру разбра…

Адам направи режещо движение през гърлото си.

— Не само това, той…

Той вдигна ръка.

— Разбрах. Колкото по-малко детайли, толкова по-добре.

— Не искам отново да съм отговорна за нещо такова, без значение колко силно искам… това, каквото и да е случващото се между нас.

Адам не каза нищо за момент. След това захвана:

— Предполагам, че ако последната ми любовница е била изкормена заради мен, и за щях да съм малко неспокоен. Но, Клеър, ти си магьосница, не демон. Сега си у дома. Спри да мислиш като жител на Юдай.

— Като аемон, аз съм наполовина дааеман. И играя по техните правила откакто бях на шест, Адам.

— Да, добре. — Адам се наведе, приковавайки я към леглото. Заговори достатъчно близо до устата й, та дъхът му да стопли устните й. — Но мисля, че си струваш риска.

Тя вдиша малко, усещайки как думите му отиват право в душата й. Той наистина го вярваше. Нейната емпатия, идваща от водната й магия, изваждаше това ясно, кристално усещане за истина.

Той постоя така, едва докосвайки я. Погледите им се сключиха и се задържаха. Топлината на тялото му проникваше през плата на дрехите му и в кожата й. Очите му съдържаха чиста топлина, всичко, което искаше да направи, лежеше там, потопено в едва накладения огън.

Нещо дълбоко в гърдите й я стисна. Надигнаха се емоции — негови или нейни, не беше съвсем сигурна. Изведнъж бяха едно цяло. Клеър не бе сигурна къде свършва тя и започва той.

Беше наситено и тялото й отговори. Интимните й части се разгоряха, спомняйки си какво е да са възбудени. Тя леко помръдна на леглото, искайки той да я докосне така, както не бе искала нищо друго преди. Искаше ръцете му отново върху нея, по-интимно този път.

Това бе мъж, който можеше да й помогне да проучи онази страна на женствеността си, която бе пренебрегвала толкова години. Можеше да й помогне да се наслади максимално на живота, докато тя се бореше да запази своя.

Да, това бе добро решение. Това бе мъж, свикнал да прави това за много жени, мъж, който би я използвал така, както тя би използвала него. Идеално. Затвори очи, очаквайки целувката му.

Но тя не дойде.

Очите й се отвориха. Погледът му бавно се насочи съм устата й, докато той се изправяше до седнало положение.

— Колкото и да не искам да прекъсвам това, трябва да кажем на Тео и Томас, че си разделила магиите.

Какво? Преди миг бе готов да разкъса дрехите й. Бе му казала да разкъса дрехите й! Изтръгната от блаженството, тя също седна.

Възстановявайки се бързо и опитвайки се да прикрие объркването си, тя отвърна:

— Прав си, разбира се. Удоволствието не бива да се нарежда преди работата.

Адам задържа погледа й.

— Удоволствието винаги трябва да се нарежда преди работата, Клеър, но не трябва да се нарежда преди опазването на живота ти.

Почувствала се внезапно неудобно заради целия им разговор, Клеър стана и тръгна към вратата.

— Ще отида да кажа на Тео.

Адам се взираше към отворената врата, слушайки разговора на Клеър с Тео в хола. Вярно, че трябваше да споделят информация, щом получеха такава, но точно тази можеше да почака още мъничко.

Бе удобно извинение.

Прибавянето на въздушната й магия бе отворило някакъв шлюз. И преди беше привлечен към нея, но щом раздели магията си от елиума, сексуалното привличане бе избухнало. Не можеше да си спомни да е бил привлечен така към жена, откакто бе с Елиза.

Искаше само да събуе панталоните й, да проучи и подразни всеки прекрасен инч от тялото й, докато виковете й не отекнат достатъчно силно, че да накарат Тео да дотича. Бе толкова, толкова трудно да се отдръпне. Особено когато лежеше там под него, с втвърдени зърна, дишайки тежко, със загрубели и подути от целувките му устни, а очите й го молеха да го направи.

Да се отдаде на страстта в този момент щеше да е погрешно. Изглеждаше като… изневяра. Адам наведе глава. Богове, ама че глупост! И все пак беше така, глупаво или не.

Елиза бе в гроба от седем години и щеше да го шамароса, ако разбереше, че се бе отдръпнал от жена заради нея. Мамка му! Бе спал с много жени, след като бе скърбил за Елиза, и бе продължил напред! Но никоя от тези жени не бе пробуждала нещо подобно на това, което изпитваше с жена си.

Докато не се появи Клеър.

И там бе проблемът. Затова го чувстваше като изневяра.

Адам потърка брадичката си и стисна очи за момент, опитвайки се да разбере причината за всичко това. Вероятно бе заради въздушната магия. Щом загубеше малко от своята сила, можеше да спази обещанието, което даде на Клеър, и да й помогне да навакса загубеното време.

Майната му на Томас и на мнението му. Клеър бе зряла и можеше сама да взима решенията си. Ако тя искаше да вземе това, което Адам предлагаше, така да бъде.

Но трябваше да изчака, докато това странно, дразнещо познато напрежение намалееше.