Краят на дните

69

— Изпълних моята част от сделката, архангеле — прави равносметка принцът на Преизподнята. Изгорените му крила загребват лениво въздуха. — Спасих достойната ти за съжаление човешка дъщеря и семейството й. Сега е твой ред.

Рафи се рее на прекрасните си пернати крила пред демона. Кима с мрачно изражение.

— Не! — викът сам се изтръгва от устата ми. Потресена съм от гледката.

От мрака извън осветения от прожекторите кръг долитат два бяса с черни брадви. Оръжията им са покрити с пластове стара кръв. Застават от двете страни зад крилата на Рафи.

В следващия миг съм сигурна, че както се взира в принца на Преизподнята, все ще измисли начин да се измъкне.

После обаче кима рязко.

Двата бяса вдигат брадви едновременно и без предупреждение срязват ставите на крилата на Рафи.

Вдигнаха брадви и отрязаха крилата на Рафи!

Вдигнаха брадви и ги отрязаха!

Отрязаха ги.

Те…

… крилата му…

Не знам дали той дава глас на болката си, понеже чувам само собствения си писък.

Рафи пада.

Двама от Наблюдателите му се стрелват и го улавят, преди да се удари в моста.

Снежнобелите му крила падат с тупване върху бетона.

Миг по-късно и мечът му издрънчава на земята и пуква бетона с тежестта си.