Краят на дните

39

Още с кацането започвам да се потя от горещината. Макар да съм си запушила носа, това не помага ни най-малко срещу смрадта на развалени яйца.

Демонът се е приземил и търколил. Огънят по крилата му е угаснал и е оставил мъртви на вид израстъци, овъглени до кожести шлюпки. И двете му крила кървят.

Заповедният му рев събира наоколо и бесове, и всички Погълнати. Бесовете гледат със страхопочитание господаря си и са готови да избягат начаса, а главите продължават да изглеждат налудничаво зарадвани от перспективата за тела.

Наблюдателите кацат в близост до нас и образуват защитен кръг.

Те нямат оръжия, повечето от тях са с грозни рани, някои са много тежки, но при все това изглеждат свирепи. За моя изненада Белиал също е в кръга. Взира се сляпо пред себе си, готов да се бие за Рафи.

Оглеждам нашия отряд и го сравнявам с бандата на принца на Преизподнята. Струва ми се напълно възможно да победим демона, стига някой от приятелчетата му да не се насочи насам и да се включи в битката.

— О, как ми липсва мечът! — мърмори Циклона, загледан с копнеж в моя. — Какви щети можехме да нанесем тук, стига само да бяхме в състояние да задържим мечовете си.

— Точно заради това на тях им се налага да ни отхвърлят, братко — отвръща Тръбача. — Никой не иска в Преизподнята принцове, които всяват хаос с армия от Паднали, въоръжени с мечовете си.

— Не бързай да се мислиш за по-силен, архангеле — предупреждава принцът демон, — моите братя идат насам. Всички ни видяха да се бием в небесата.

— Няма да дойдат навреме да те спасят — ръмжи Циклона.

Принцът на Преизподнята изсъсква като хиляда змии, плъзгащи се по сухи листа.

— Да, но ще похабите време да се биете с мен, вместо да отлетите оттук, и другите ми братя ще ви убият. Попаднахме в патова ситуация.

Той замахва напред с изгорелите си, окървавени крила, после ги прибира да пробва дали се движат. Разрезите по тях кървят обилно.

— Явно ще ми трябват нов чифт крила…

Поглежда към крилата на Рафи, великолепни в сравнение с опърпаните дрипи на Наблюдателите.

— Твоите са доста хубави. Демонски принц с архангелски крила хем ще спечели уважение, хем ще всява страх. Мнозина ще се чудят как съм се сдобил с тях. Да сключим ли сделка?

Рафи се разсмива.

— Помисли си. Без амбиции никой ангел не става архангел. А амбицията понякога изисква измама. Друг път се нуждае от армия. Мога да ти предложа и двете.

— Измама се намира навсякъде — отвръща Рафи. — И е безплатна.

— Но армия… виж, това струва много. Имам няколко, давам ги под наем. Срещу съответната цена. Интересуваш ли се?

— Не и срещу крилата ми. Никой никога няма да ми ги вземе!

Не казва „пак“.

— Може би имаш нещо друго, което някой ден ще пожелая… — принцът на Преизподнята ме поглежда многозначително. — Ако изобщо се интересуваш какво е по силите ми да осигуря в замяна на… — Той свива рамене. — Нещо, което искам, само сдъвчи това.

Той хвърля във въздуха малък объл предмет, окачен на каишка. Рафи не си дава труда да го улови и „подаръкът“ пада в краката му. Прилича на нанизана на връв изсъхнала ябълка. Тъмна и сбръчкана. Не съм сигурна, дали бих я изяла, дори да умирам от глад.

— Щом я захапеш, ще ме доведе, където си и ти, та да договорим подробностите — обяснява принцът на Преизподнята, докато се качва в колесницата си.

Циклона пристъпва към него. Бесовете на господаря и Погълнатите оголват зъби насреща.

Рафи протяга ръка да го спре.

— Не сме тук да се бием.

— Предложи ти сделка само за да си спаси достойнството — отбелязва Циклона. — Не е в състояние да спечели схватката и го знае.

— И ние няма да я спечелим — Рафи кима към небесата. — Към нас летят три колесници. Зад тях се носи облак бесове.

Принцът демон, с когото досега беседвахме, шибва с камшика си впрегнатите в колесницата му ангели. Камшичните му глави се врязват сред тях и окъпват охърбавелите им гърбове в кървава пот. Впрягът излита.

С излитането на колесницата във въздуха Наблюдателите обкръжават Летеца, проснат на земята. Гърбът му очевидно е счупен, съдейки по неестествената поза на тялото му.

Мята глава насам-натам, значи още е жив. Но, щом се навеждаме над него, въртенето на главата му става все по-необичайно.

Вратът му се къса, бълва кръв.

Отскачам назад.

От вътрешността на шията на Летеца изникват зъби и си прояждат път навън. От шията му изниква Погълната камшична глава, покрита с кръв.

Отклонявам очи и ми се ще да изтрия някак спомените си. С крайчеца на окото виждам Циклона да сграбчва камък и да го вдига над главата си. После чувам влажно пльокване.

Всички едновременно провесват рамене.

— Трябва да ни изведеш оттук, капитане — казва Ястреба с хриплив от мъка глас. — Не може да ни е писано да умрем така!