Краят на дните

64

Не е учудващо защо зрителите ангели скачат в битката сега, когато Рафи и Наблюдателите му защитават хората срещу другите ангели.

Но щом зрителите се юрват надолу, мъглата около тях кипва. Полетът на ангелите спира и те започват да се озъртат.

Облак скакалци изскача от мъглата около зрителите.

Претърсвам хаоса да съзра сестра ми, но не я виждам сред рояка крила и жила.

Кървав труп рухва от средата на гмежта от скакалци.

Сърцето ми спира, понеже не различавам никакви подробности. Искам да затворя очи, да не би да е Пейдж. Вместо това обаче погледът ми остава залепен за падащото тяло.

Не виждам нищо, докато то не се озовава достатъчно близо. Едва тогава успявам да го разпозная.

Прозрачни крила трепкат под поривите на вятъра. Скорпионска опашка. Бял кичур във веещата се коса.

Миг по-късно трупът се размазва в асфалта.

Отново съм способна да дишам.

Пейдж. Къде ли е?

В небесата роякът скакалци се разгръща около ангелите. Пейдж седи царствено в обятията на един от питомците си, следвана от остатъка на рояка.

Всички я зяпаме. Пейдж е покрита с кръв. Надявам се повечето да е на Белия кичур. Кръв капе и от устата й. Дъвче нещо.

Нямам сили да мисля за това. Старая се да не поглеждам твърде внимателно Кичура, проснат натрошен на моста.

Старият водач е мъртъв.

Направо не мога да осъзная случилото се. Малката ми сестричка е кралица на скакалците!

С жестове и глас Пейдж избликва в ярост. Напомня ми за мама. Не чувам какво точно крещи, ала размахва ръце и скакалците покорно изпълняват желанията й.

Те се сблъскват с ангелите зрители в зверски двубой на съвършенство и чудовищност. Кръв вали над нас при срещата на жила и мечове.

Сестра ми спира крилатите зрители да ни връхлетят. Доктора и Ави се оказаха прави за нея.

Прилив на гордост и страх се вихри в гърдите ми. Моята сестричка е спасител.

Прожекторите угасват отново и мракът ни поглъща.

Усещам нечия ръка да изтръгва Мечо Пуки от хватката ми и разбирам, че Рафи си е възвърнал меча. Привеждам се ниско, за да се предпазя и покривам глава с ръце. Налага се да му се доверя да ми опази живота, докато съм сляпа и глуха.

Зад стиснатите си клепачи виждам образа на сестра ми, яхнала скакалец в боя.