Краят на дните

32

Това са просто числа, повтарям си аз.

Само числа са.

Знам, че Лайла е съшила звяра според указанията на Уриил. А той е копирал чудовищата си от описанията в апокалиптичните пророчества. Това е фалшификат — измама. Знам го.

Тогава защо съм настръхнала цялата?

Числата се набиват на очи и звярът има предназначението да ти изкара акъла от пръв поглед. Татуирането на челата навярно е идея на Уриил.

Звярът ръси вода, реве, пищи и врещи с всичките си глави, с изключение на мъртвата. Спира за миг недалеч от нас, преди да се втурне край тълпата и да изчезне сред назъбените скали.

Уриил отново вдига ръце в транс.

Земята шава и мърда под краката ми. Все едно червеи трескаво кипят в пръстта.

Оттам изригват пръсти.

Ръка посяга към небето подобно на новородено зомби.

Глава се промушва нагоре през пръстта.

Навсякъде из игрището за голф покритите с пръст тела си проправят път от земята и се изкатерват на моравата. Хиляди са.

Ангелите на земята разтварят крила и излитат. Рафи ме поглежда, но разбирам, че не може да ме вдигне, без да издаде слабост. От земята близо до крака ми изниква ръка и посяга. Подскачам, опитвам се да избягна шарещите ръце и мечтая да притежавам умението и аз да летя.

Труповете се измъкват от земята, а човешкият им произход се познава само по формата, толкова са мръсни. По това и по хленчещите им хлипове.

— И мъртвите ще се вдигнат — продължава Уриил, а вятърът разнася гласа му.

Някои „трупове“ остават да лежат на моравата, зяпнали за въздух. Други се отдалечават от дупката, откъдето са изпълзели, явно паникьосани, да не би да ги издърпа обратно. Трети просто се скупчват на разровената ливада и ридаят.

Онова, което в първия момент помислих за мръсотия, се оказва пръст върху спаружена, суха плът. Всички около мен са жертви на скакалците. Изглеждат травматизирани и ужасени, взират се в ръцете и краката си, сякаш виждат спечената си плът за първи път. Нищо чудно и така да е.

Уриил несъмнено ги е погребал живи, докато са били парализирани. Още преди появата на Рафи се е подготвил да впечатли сборището. Ако някой е способен да нагласи по часовник подобно изпълнение, това е само той. Работниците му знаят точно колко отрова да използват, за да държат жертвите парализирани, докато настъпи часът за представлението.

Чудя се дали ужилените от скакалци знаят какво им се е случило. И дали наистина се мислят за мъртъвци, излезли от гроба.

— Възкресени! — Уриил изглежда странно. Сведената му глава и разтворени крила сияят под лъча светлина. — Аз съм Вестител на Бог.

Мнозина ангели се споглеждат неловко, когато Уриил се обявява за Вестител.

— Вие бяхте избрани да споделите славата на апокалипсиса. Накажете поруганието, което е въплътено в човешкия род, и ще бъдете приети в небесата. Отклоните ли се от дълга си, ще бъдете повлечени назад към ада, откъдето сте дошли… — посочва на изток. — Вървете. Намерете хората и ги избийте до крак. Пречистете земята и отново я сторете праведна!

Жертвите на скакалците го зяпат, втрещени. Полека започват да се оглеждат едни други, изплашени и объркани.

Един се обръща да поеме на изток.

Следва го друг. И трети. Присъединяват се още и още, и накрая цялата група тръгва на път.

Вълна след вълна възкресени се измъкват от пръстта. Щом са в състояние да стъпят на крака, следват тълпата, която крачи на изток. На изток — към лагера на Съпротивата.