Краят на дните

46

Наблюдателите решават да погребат Белиал както е редно. Продължаваме нататък с камиона, дълго след като гнездото е изчезнало от поглед, най-после спираме да го погребем.

— Имаме ли изобщо лопати? — питам аз.

— Той не е животно — отвръща Ястреба. — Няма да го заравяме.

Настъпва неудобно мълчание, докато Наблюдателите внимателно изваждат тялото на Белиал от колата. Не смеят да се погледнат в очите, сякаш упорито и мълчаливо настояват за нещо, но се опасяват някой да не се възпротиви.

Накрая Циклона се обажда:

— Аз ще му бъда носач.

— И аз — присъединява се Ястреба.

Излива се потоп от гласове. Наблюдателите до един настояват да бъдат носачи.

Всички се обръщат към Рафи в очакване на одобрението му. Той кима.

— Какво? — Йосия е направо потресен. — След всичко, сторено от него, вие ще му отдадете почетно…

— Знаем какво е сторил за нас — прекъсва го Ястреба. — Каквото и друго да е извършил, платил си е с лихвите за него. Той е един от нас. Редно е да го изпратим подобаващо, така и така не успяхме да изпроводим другите си братя в Преизподнята.

Йосия ги поглежда, обръща се и към Рафи, после кима.

— С какъв запалителен материал разполагаме? — пита Термо.

— Имаме бензин, но той каза, че не позволява да го ползвам повече — майка ми сочи Йосия.

— Ти определено не бива да го докосваш — потвърждава той. — Но на тях ще им е нужен за церемонията! — Връща се до камиона и се качва в каросерията.

— Носиш си бензин? — питам невярващо.

— За да изгоря гнездото на ангелите — обяснява мама. — Прецених, че след като те измъкна, нищо не ме спира да го изпепеля. Но той не ме остави.

Йосия се появява с туба с бензин.

— И бездруго нанесе достатъчно щети. При опит да изгори цялото гнездо щяха да я хванат… — поклаща глава, докато оставя тубата. — Все още не разбирам как успя да се изплъзне, след като предизвика толкова загуби. И недоумявам как я убедих, че си вътре в Белиал. Дори аз сам не си вярвах твърде.

— Защо не? — изненадва се майка ми. — Да не си очаквал да се крие в някой друг?

— Няма значение, мамо — хващам я за ръката и я дърпам встрани от Наблюдателите. — Нека се заемат с погребението си.

Йосия плисва бензин върху тялото на Белиал.

— Сигурни ли сте, че искате да го направите?

— Заслужил си го е — потвърждава Тръбача.

Албиносът кима и отстъпва назад.

Майка ми се приближава със запалка и възпламенява ивица плат.

Термо я взема от нея и пуска горящото парцалче върху просмуканото с бензин тяло на Белиал.

Той пламва.

Косата му съска като бенгалски огън, гори и изчезва. Спаружената му кожа и панталоните грейват, щом пламъците се разпростират по цялото тяло. Вълни горещина изкривяват пътя зад него и затоплят оголените ми шия и лице. Въздухът се изпълва с миризмата на горящ бензин, смесен със слабата смрад на започнало да се овъглява месо.

Петима от Наблюдателите пристъпват напред и хващат мъртвия си брат за горящите ръце, крака и рамене.

Понечвам да ги спра, но Рафи протяга ръка и ме задържа. Възпротивявам се:

— Какво правят? Ще се изгорят!

— Ще бъде болезнено, но ще се излекуват — отвръща той.

Всички Наблюдатели излитат във въздуха. Разтварят крила и в синхрон се понасят към изгрева.

Вече си мисля как пламтящото тяло помежду им несъмнено ги е изгорило до кост, нова смяна поема товара им и полита с него нататък. Другарите им се въртят и взаимно си пресичат пътищата, очертавайки плътна мрежа далеч под тялото. Във въздуха се сипят горящи парченца, повечето се изпепеляват напълно, преди да стигнат до Наблюдателите отдолу. Те събират едно по едно недогорелите.

— Няма да допуснат нито частица от него да падне на земята — прошепва Рафи съвсем тихо. — Братята му ще го предпазят от Падение.

В утринните небеса Наблюдателите тъкат прекрасен танц под дъжда от огъня на Белиал.