Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Глава 29

— О… дддииииииииинннннн!!!!!!!

Тор ревна така, че небето се затресе. Тежките облаци изсумтяха, изненадани от внезапния мощен полъх. Пребледняла от уплаха и шок, Кейт залитна назад. Ушите й кънтяха.

— Тоу РАГ!!!!!!!

Той запокити чука право в нозете си. Метна го с такава смайваща сила, че чукът се удари о земята и отскочи на тридесетина метра във въздуха.

— Ггггррраааааа! — Дъхът избликна от дробовете му и той изхвърча във въздуха подир чука, хвана го, размаха го яростно и го метна с такава сила, че го запрати чак към морето, преди сам да тупне по гръб на земята и да издълбае в нея с глезени, лакти и юмруци невероятната татуировка на гнева.

Чукът се стрелна над морето по много ниска траектория. Главата му цопна във водата и започна да я пори на постоянна дълбочина от около петнадесет сантиметра. Бавно, ала леко на повърхността се надигна остра вълна и се разля на километър и половина наоколо, а чукът я разрязваше като скалпела на хирург. Вътрешните стени на вълната бавно се разтваряха надолу подире му — силата му направо ги разнищваше. Най-накрая сред морето зейна дълбоко дере. Стените му се залюшкаха и затресоха несигурно, след това рухнаха и се блъснаха една в друга с гръмотевичен трясък. Чукът надигна глава и изхвърча високо във въздуха. Тор скочи на крака и впери поглед в него — продължаваше да подскача на едно място като боксьор, но като боксьор, който сякаш се готви да напердаши някое страхотно земетресение. Щом чукът стигна до връхната точка на траекторията си, Тор замахна надолу с юмрук като някой диригент и чукът се устреми обратно към разпенените, бушуващи вълни.

Те като че ли се поуспокоиха от това — също както някой истерик би се поуспокоил, ако му фраснеш един по мутрата. От удара се надигна огромен воден стълб и само миг по-късно от него изскочи чукът, метна се нагоре и повлече след себе си втори воден стълб, който измъкна от първия.

Тор мигом скочи пак на крака. Взе да се върти на едно място, като подскачаше от крак на крак. Разкрачът му беше близо три метра. Въртеше чука около себе си на една ръка разстояние. Когато пак го запокити, чукът отново се втурна към морето, но този път описа по повърхността му гигантски полукръг и накара морето да се дръпне назад по цялото му протежение и да оформи за миг гигантски воден амфитеатър. След това амфитеатърът залитна напред и се разля в приливна вълна, която се втурна и яростно връхлетя върху ниските скали.

Чукът се върна при Тор, който моментално го запокити обратно. Той връхлетя върху една скала, удари се о нея и изпод него ядосано изхвърча тлъста искра. Чукът отскочи и изби искра от втора скала, после — от трета, от четвърта… Тор се хвърли на колене. Всеки път, когато чукът се удряше о скала, той биеше с юмрук по земята, за да се издигне нова скала, на която чукът да налети. От скалите изригваха искра след искра. Чукът се удряше о всяка следваща скала все по-силно и по-силно, докато най-накрая поредната искра накара една светкавица да близне предупредително облаците.

После небето бавно се раздвижи — като огромно разгневено чудовище, което бавно се размърдва в леговището си. Искрите изскачаха все по-стремително изпод чука и бяха все по-едри, от небето насреща им се спускаха все повече езичета на светкавици, а самата земя вече се беше разтреперила — сякаш от вълнение и ужас.

Тор вдигна лакти над главата си, а след това рязко ги смъкна надолу. Ревът му отново разтърси небето:

— Оооддддиииииинннннн!

Небето като че аха-аха щеше да се пропука.

— Тоу Рааааааг!!!

Тор се хвърли на земята, при което от нея отхвърчаха към две колички пръст и чакъл. Тресеше го все по-силен гняв. Половината скала нададе дълбок стон и бавно започна да се накланя към морето, а той продължаваше да я тласка и да се тресе. След още няколко секунди скалата плясна тежко сред бушуващите вълни, а Тор залитна назад, награби един камък колкото роял и го издигна над главата си.

За един миг замря всичко.

Тор запрати камъка в морето.

Отново грабна чука.

— О… — изрева той. — … Ддддддиннннннн!!!!!!!!!

Чукът му се стовари върху земята.

Огромен гейзер изригна от пръстта. Небето избухна. Една светкавица затрептя като бяла стена от светлина цели километри покрай брега във всички посоки. Затътна гръм — сякаш два свята се бяха сблъскали, а облаците заповръщаха такъв дъжд, че земята се потресе. Тор ликуваше сред гейзера.

Минути по-късно яростта стихна. Проливният дъжд продължаваше да вали. Облаците започнаха да се разкарват и през изтъняващото им покривало си запробиваха път немощните лъчи на утринното слънце.

Тор се повлече обратно към старото си място, като чистеше калта от ръцете си, хвана чука си във въздуха.

Откри Кейт, която стоеше и го гледаше, треперейки от почуда, страх и ярост.

— Това пък защо беше?! — кресна му тя.

— Просто трябваше да успея все някак си да изляза от кожата си — каза той. Тя май не остана много доволна и той добави: — Е, един бог може да си позволи да се поизхвърли малко, нали така?

Прегърбената фигурка на Цуливайонсис притича към тях в дъжда.

— Много врява вдигаш, момченце! — сгълча тя Тор. — Много врява!

Ала Тор вече беше изчезнал. Двете погледнаха нагоре и решиха, че сигурно е онова малкото петънце, което бързо се отдалечаваше на север във вече поразведряващото се небе.