Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Глава 20

Кейт се нахвърли върху госта си веднага щом и двамата се намериха зад затворената врата на апартамента й и тя можеше да бъде донякъде сигурна, че Нийл няма да се измъкне обратно от апартамента си и да се закатери укорително по стълбите. Постоянният тътен на баса му поне беше гаранция, че няма да ги безпокои.

— Добре! — тросна се ядно тя. — Каква е тази работа с орела, значи? Каква е тази работа с уличните лампи? А?!

Скандинавският бог на гръмотевицата я изгледа сконфузено. Беше му се наложило да махне масивния си шлем с рогата, защото той се удряше във варосания таван и оставяше драскотини. Държеше го под мишница.

— Каква е тази работа — продължаваше Кейт — с автомата от кока-кола? Каква е тази работа с чука? Каква, накратко, е цялата тази работа? А?!

Тор думица не обели. Намръщи се за миг нахално-раздразнително, после се намръщи пак — като че ли неловко, — а най-накрая просто си щръкна там, кървейки в отговор.

Няколко секунди тя се съпротивляваше на надвисналото вътрешно рухване на своя подход, а след това осъзна, че подходът й така и така е тръгнал да ходи по дяволите, тъй че карай да върви.

— Добре де — смънка тя. — Ей сега ще се оправим. Ще намеря нещо дезинфекциращо.

Потършува из кухненския шкаф и се върна с някакво шише само за да чуе как Тор й казва „не“.

— Какво не? — опъна се тя и лекичко тресна бутилката о масата.

— Т’ва — отговори Тор и побутна бутилката обратно. — Не.

— Че какво му е?

Тор просто сви рамене и зарея кахърен поглед към ъгъла на стаята. Там нямаше нищо, което би могло да предизвика и най-слаб интерес, така че той явно гледаше нататък от чиста проклетия.

— Виж к’во, мой човек — каза Кейт, — ако мога да те наричам „мой човек“, к’во…

— Тор — напомни й Тор. — Бог на…

— Да, да — съгласи се Кейт. — Изреди ми вече всички неща, на които се падаш бог. Опитвам се да ти промия раната.

— Кедър — изрече Тор и протегна кървящата си ръка, но по-далече от нея.

След това се втренчи нервно в раната.

— К’во?!

— Смачкани листа от кедър. Масло от кайсиеви ядки. Настойка от цвят на горчив портокал. Бадемово масло. Градински чай и зарасличе. Това — не.

Той бутна шишенцето с дезинфекциращото средство от масата и потъна в униние.

— Точно така! — кресна Кейт, вдигна шишенцето и го метна, по него.

То отскочи от скулата му и там веднага цъфна червено петно. Тор се метна напред разярен, но Кейт просто отстояваше фронта с насочен към него пръст.

— Стой си там и не мърдай, мой човек! — каза тя и той се спря. — Нещо специално да ти трябва за онова?

Тор като че ли се озадачи за миг.

— Онова — и Кейт посочи разцъфналата на бузата му синина.

— Мъст — отговори Тор.

— Ще видя какво мога да уредя — произнесе Кейт, врътна се на пети и с наперена походка излезе от стаята.

След около две минути скрита от погледа му дейност тя се върна в стаята. Зад нея се влачеха кълбета пара.

— Добре — каза тя. — Ела.

Поведе го към банята си. Той я последва — крайно неохотно на вид, но все пак я последва. Кълбетата пара се бяха влачили след Кейт, защото в банята се кълбеше пара колкото си щеш. Ваната преливаше от мехурчета и от нещо лепкаво и мазно.

На един малък рафт над ваната бяха наредени разни шишенца и кутийки, предимно празни. Кейт започна да ги взема едно по едно оттам и да му ги показва.

— Масло от кайсиеви ядки — каза тя и обърна шишенцето с дъното нагоре, за да подчертае празнотата му. — Всичкото е вътре — и тя посочи пенещата се вана.

— Масло „Нероли“ — произнесе тя и хвана следващото шишенце. — Дестилирано от цветовете на горчиви портокали. Всичкото е вътре.

Хвана следващото.

— Портокалов крем-балсам за вана. Съдържа бадемово масло. Всичкото е вътре.

Подхвана кутийките.

— Градински чай и зарасличе — осведоми го тя за едната — и кедрово масло. Едното е крем за ръце, а другото — балсам за коса, ама и двете са там, вътре, заедно с една тубичка вазелин за устни с алое, известно количество краставично тоалетно мляко, кола-маска с мед и почистващ крем с жожоба, хума „Расоул“, шампоан с водорасли и брезов екстракт, подхранващ нощен крем с витамин Е и сума ти рибено масло. Боя се, че не ми се намира нищо, което да се казва „Мъст“, но пък ей ти тук малко „Обсешън“14 на Калвин Клайн.

Тя махна запушалката на флакона с парфюм и метна флакона във ваната.

— Когато свършиш, аз съм оттатък.

Щом го каза, тя се изнесе с бодра стъпка, тресна вратата и зачака в съседната стая, решително четейки книжка.