Днес го имаш, утре го губиш

13

Привидно в Националната северозападна спестовна и кредитна асоциация не ставаше нищо необичайно. От паркинга Джена виждаше сенки в банката, но никой не бягаше и не се движеше подозрително. Не успя да различи съучениците си. Четиримата излязоха от колата на мадам и тръгнаха да пресичат.

Джена беше нащрек. Тя беше сигурна, че ще улови мислите на приятелите си, когато се приближат достатъчно, но не очакваше да чуе Емили още на паркинга.

„Иска ми се да бях вътре с другите. Дори не виждам какво става.“

— Чувам Емили — съобщи тя на другите.

— В банката ли е? — попита мадам.

— Не. Останалите са вътре. Мисли си колко много иска да е с тях. Сигурна съм, че е в някоя от колите — на паркинга обаче имаше поне двайсетина коли и Джена не знаеше откъде точно идват мислите.

„Страх ме е. Клеър изглежда толкова спокойна и уверена, сякаш нищо не може да се обърка. На бас, че ще ме застреля, ако другите се опитат да избягат. А те може и да пробват. Само Хауърд и Джордж са в банката с тях, а двамата не са особено умни. Може би дори не са въоръжени. Клеър е мозъкът.“

— Хауърд… Не се ли казваше така синът на мъртвата жена? — обърна се Джена към Кен. — Той е в банката с другите. Емили е в кола с някаква жена на име Клеър. Тя има пистолет.

— Ако знаехме в коя кола се намират, можех да избия пистолета от ръцете й — каза Чарлс.

— Добре. Ти и мадам намерете колата — каза Джена. — С Кен ще влезем в банката.

— Не — отсече мадам. — Изчакайте да вземем пистолета. Няма да позволя на учениците си да влязат вътре, докато някой се разхожда с оръжие.

Джена хвана дръжките на количката на Чарлс.

— Може би ще чувам по-силно мислите на Емили, ако се приближа до нея — предположи тя и започна да бута Чарлс между две коли.

— Не бързай толкова, Джена — предупреди я мадам. — Не привличай внимание върху себе си. Онази Клеър сигурно ще забележи, ако някой в инвалидна количка се размотава из паркинга. Да не говорим, че може би познава и двама ви.

— Но откъде? — попита Джена. — Тя не ме е виждала.

Мадам отвърна шепнешком:

— Няма как да знаеш това, Джена. Имам чувството, че Клеър не е обикновен престъпник. И това не е обикновен банков обир.

Джена нямаше представа какво искаше да каже мадам и не можеше да се тревожи за такива неща. Тя обаче забави крачка. Започна да се ослушва и оглежда с надеждата специалната й дарба да проработи.

„Иска ми се да виждам какво се случва в банката. Охраната… Той не би застрелял дете, нали? Дори и детето да се опитва да обере банката…“

Мислите на Емили определено ставаха все по-силни. Въпреки предупреждението на мадам, Джена се забърза. Дали не бяха в онзи пикап? Или пък в зелената кола е изкривената броня? Само ако лампите на паркинга бяха по-силни и можеше да види хората в колите…

— В джипа са — прошепна Кен.

Джена спря.

— Откъде знаеш?

— От майката на Хауърд. Току-що ми каза, че колата е била нейна.

Джена добута инвалидната количка зад джипа. Наведе се и прошепна в ухото на Чарлс:

— Можеш ли да усетиш пистолета?

— Не. Трябва да се приближа до шофьорското място. Пусни количката.

Джена усети, че не трябва да спори и вдигна ръце. Чарлс бавно започна да бута количката покрай колата. Джена остана назад с мадам и Кен. Тя задържа дъха си. Не чуваше и другите да дишат.

Изведнъж прозорецът на шофьорското място започна да се смъква. Джена чу женски глас.

— Какво по…

После през прозореца излетя пистолет.

Опитът на Кен като спортист се оказа полезен — той се спусна и го хвана. Всички врати се отвориха. Емили скочи и в същия миг колата потегли. Джена и мадам се дръпнаха бързо от пътя й, когато тръгна назад и с още отворени врати излетя от паркинга.

Чарлс завъртя количката си, но беше прекалено късно. Голямата кола изчезна в далечината, преди да успее да я спре.

На Джена не й пукаше. Тя се беше вкопчила в Емили. Само за малко обаче. Джена не обичаше да показва чувствата си пред хората.

— Другите са в банката — каза Емили.

— Знаем — отвърна мадам. — Мъжете с тях въоръжени ли са?

— Едва ли.

— Ние обаче сме — заяви гордо Кен и вдигна пистолета.

— Свали го — сряза го мадам. — Не искам никаква стрелба. Ще извикам полицията. Ти остани тук.

Мадам извади мобилния си телефон. Джена погледна Емили с вдигнати вежди.

„Тя каза на Кен да стои тук. Не на нас.“

Джена кимна. Хвана Емили за ръката и докато мадам беше с гръб към тях, хукнаха към банката.