На Аманда,

която вижда еднорози,

които са скрити за мен…

— Как така разбра, че е еднорог? — попита Моли. — И защо се страхуваше да не те докосне? Видях те, че се уплаши.

— Не ми се говори за това — отвърна безобидно котаракът. — На твое място не бих си пилял времето с подобни глупости. Що се отнася до първия ти въпрос, външността не може да заблуди един опитен котарак, за разлика от човека, който се съобразява само с външното. А що се отнася до втория ти въпрос… — тук котаракът се запъна и изведнъж особено съсредоточено започна да ближе козината си. Той не пророни нито дума, докато цялата не я облиза обратно на косъма и после не я изглади отново. Дори и тогава не вдигна очи към Моли, а продължи съсредоточено да разглежда лапите си.

— Ако ме беше докоснал — пророни той — щях да загубя себе си и да му принадлежа завинаги.

Питър С. Бийгъл, Последният еднорог


Загрузка...