Черният еднорог

ОГЪН И ЗЛАТО

Един безкрайно дълъг миг всички изумено се споглеждаха. Не можеше да се каже кой е най-изненадан. Местеха поглед от един на друг, широко отворили очи в недоумение. Високи силуети се снишаваха, мантии се издуваха от вятъра. Драконът изсъска едновременно с вещицата. Абърнати, без да иска изръмжа. Нощта се спускаше над застиналата група и я обвиваше в черна пелена, която застрашаваше да ги погълне всички. В тишината до тях достигаше само пукотът и пращенето на пламъците, които танцуваха над кратерните вирове със синкава течност.

— Ти нямаш работа тук, Нощна сянко — просъска Страбон с груб метален глас. Той се надигна от края на кратера, където лежеше, и впи нокти в камъка, така че той се пропука и откърти. — Тук никога не си добре дошла.

Нощната сянка студено се изсмя, бледото й лице бе нашарено от сенки.

— Този път може и да съм добре дошла, драконе — отвърна тя. — Довела съм ти някого.

Куестър Тюс внезапно осъзна, че двамата чупка гноми, застанали до вещицата и непознатия, който се представяше за Бен Холидей, не са никои други, а Филип и Сот!

— Абърнати…! — възкликна тихо той.

Куестър нямаше и представа. Нямаше представа изобщо какво става.

Страбон надигна огромната си глава и изплези дълъг език.

— Защо ти ще ми водиш някого, вещице?

Нощната сянка грациозно се изправи и отново сключи ръце.

— Няма ли първо да попиташ кого ти водя? — промълви тя.

— Ти не можеш да ми доведеш никой, който да е от значение, Няма никакъв смисъл да питам.

— О, ами ако ти доведа онзи, когото искаш повече от всичко на света? Пак ли няма да попиташ?

Бен Холидей трескаво мислеше как да се отърве от цялата тази каша. Тук не можеше да разчита на приятели. Куестър, Абърнати и Буниън го смятаха за мошеник и глупак. Филип и Сот за какъвто и да го смятаха, се интересуваха само как да отърват кожите си. Нощната сянка го държеше още жив само за да сключи сделка със Страбон, който от своя страна с удоволствие щеше да се разправи вместо нея с него. Той отчаяно се оглеждаше. Явно нямаше изход от тази ситуация.

Страбон цопна с опашка в един от огнените вирове и огнени струйки се разлетяха към небето в мрака. Бен се отдръпна.

— До гуша ми дойде тази вечер от шикалкавения — ревна драконът. — Казвай направо!

Очите на Нощната сянка просветнаха в пурпурночервено.

— Какво ще кажеш да ти предложа краля на Отвъдната земя, онзи Холидей? А, драконе, какво ще кажеш да ти го предложа?

Страбон сви зурла и грапавото му лице се изопна.

— Такъв подарък с радост ще приема! — просъска драконът.

Бен се опита предпазливо да отстъпи назад, но установи, че не може. Чупка гномите се бяха обесили на краката му като окови. Те трепереха и мърмореха нещо. Когато се опиташе незабележимо да се освободи от тях, те още по-здраво се вкопчваха в него.

— Негово Величество е в Сребърния дворец! — заяви неочаквано Куестър Тюс и гняв се изписа на бухалското му лице. — Там ти нямаш власт над него, Нощна сянко! А и само да се появиш, той веднага ще те прогони от долината!

— Така ли? — произнесе Нощната сянка някак любовно изкусително. Тя пристъпи крачка напред и посочи Куестър с дългия си пръст. — Като си свърша работата тук, магьоснико — и с твоя скъпоценен крал бъде свършено, — тогава ще се заема с теб!

Бен погледна приятелите си с умолителен поглед. Махнете се оттук! — опитваше се да им каже той.

Нощната сянка се отправи към Страбон. Стисна ръката на Бен и го повлече напред.

— Ето го този, дето глупавият магьосник го мисли, за толкова недосегаем, Страбон! Бен Холидей, кралят на Отвъдната земя! Погледни го отблизо! Тук е използвана магия! Опитай се да видиш отвъд външността!

Страбон насмешливо изсумтя и избълва огнени пламъци, а подире се разсмя.

— Този ли? Та нима това е Холидей? Полудяла си ти, Нощна сянко! — той взря по-отблизо, от муцуната му капеше кал. — Този няма нищо общо… Не, почакай — права си, тук има магия. Какво е станало… — огромната глава се повдигна и очите запримигаха. — Но нима е възможно?

— Погледни по-отблизо! — повтори Нощната сянка и толкова силно блъсна Бен, че главата му отскочи назад.

Сега всички бяха вперили очи в Бен, но само Страбон виждаше истината.

— Да! — просъска той и изплющя с огромната си опашка от задоволство. — Да, това е Холидей! — той зяпна; така че почернелите му зъби се оголиха. — Но защо само ти и аз…?

— Защото само ние сме по-стари от магията, която е направила това! — Нощната сянка бе очаквала този въпрос и му отговори, преди драконът да го довърши. — Разбираш ли как е станало?

Бен искаше повече от всичко на света да чуе отговора на този въпрос. Вече се беше примирил с факта, че този път няма да се отърве, но му беше неприятно да мисли, че ще отнесе тайната на това, което му бе причинено.

— Но… Но това не е кралят! — възмутено заяви Куестър Тюс, но изглежда искаше сам себе си да убеди също толкова, колкото и останалите. — Това не може да бъде кралят! Ако е… е… той, значи кралят е…

Той не довърши думите си. Странен израз се изписа на лицето му, израз, че е проумял, но не може да повярва, примесен с ужаса, зад който стоеше едно единствено име — Мийкс! Буниън съскаше и го дърпаше за ръката, а Абърнати неистово бръщолевеше, как всичко това обяснявало странното поведение на един или друг.

Драконът и вещицата съзнателно не им обръщаха никакво внимание.

— Но защо си решила да го дадеш на мен? — питаше Страбон Нощната сянка, вече заинтересуван от предложението й.

— Не съм казвала, че искам да ти го „дам“, драконе — тихо отвърна Нощната сянка. — Имам желание да ти го продам.

— Да ми го продадеш ли, вещице? Та ти го мразиш повече и от мен! Той те беше изпратил във вълшебния свят и едва не те погуби. Той те подчини с магия! Как така си решила да го продаваш? Та нима мога да притежавам нещо, което да бъде по-ценно за теб от Холидей?

Нощната сянка студено се усмихна.

— О, да, аз наистина го мразя. И желая той да бъде унищожен. Но ще ти предоставя това удоволствие, Страбон. В замяна искам само едно. Да ми върнеш златната юзда.

— Юзда ли? — просъска Страбон, сякаш не можеше да повярва. Изкашля се. — Каква юзда?

— Юздата! — извика Нощната сянка. — Юздата, която ми отне, когато нямах сили да ти попреча. Юздата, която ми се полага по право.

— Ах-ха! На теб нищо не ти се полага по право — най-малко пък юздата! Та ти самата беше я откраднала.

— Дори и да е така, драконе, искам юздата!

— Е, щом е така — започна да увърта драконът. — Но дали не мога да ти дам нещо по-ценно, Нощна сянко, от тази обикновена дрънкулка! Можеш да си поискаш нещо по-ценно!

Вещицата присви очи.

— С кого се опитваш да шикалкавиш? Решила съм, Че искам юздата и ще взема юздата!

Бяха напълно забравили за Бен в този момент. Нощната сянка го беше пуснала и той се промъкна зад гърба й, докато гномите му се пречкаха в краката. Докато слушаше пазарлъка, усети как Куестър Тюс го наблюдава с възобновен интерес. Абърнати надничаше Отвъд рамото на магьосника през замъглените си очила, а Буниън се подаваше иззад гънките на мантията му. Всички се опитваха да проумеят, как е възможно да изглежда толкова променен. Бен скърцаше зъби и им правеше знаци с глава да се махат. Но дори да им изкрещеше на глас, пак всички щяха в края на краищата да врат в казана!

— Просто не мога да разбера защо толкова много държиш на тази юзда — говореше Страбон, извил врат в тъмното, за да гледа към вещицата.

— И аз не мога да разбера какво те засяга това! — сопна му се Нощната сянка и се изправи, та стана още по-висока. По мраморно гладкото й лице танцуваха отблясъците на огъня. — И най-вече не мога да разбера, защо трябва да го правиш на въпрос, когато трябва да ми върнеш нещо, което е мое!

Страбон изсумтя.

— Няма какво да ти обяснявам!

— Наистина няма какво! Направо ми дай юздата!

— Нямам такова намерение. Очевидно твърде много ти трябва.

— А на теб пък Холидей не ти трябва чак толкова!

— О, трябва ми! Защо не вземеш един сандък злато или вълшебен скиптър, който превръща лунни лъчи в сребърни монети. Или един скъпоценен камък с гравирани руни, който притежава магическа сила И може да казва истината?

Нощната сяНка бе Искрено ядосаНа и почти крещеше.

— Трябва ми юздата! Или ми я дай, или Холидей няма никога да ти принадлежи.

Тя застрашително пристъпи напред и Холидей, заедно с чупка гномите останаха на пет-шест крачки зад нея. В този момент Бен беше най-близо до свободата от момента, когато бе заловен в Дълбокия свлек, и докато гласовете на вещицата и дракона ставаха все по-ядни, той започна да си мисли, че може би все още има поне малка вероятност да се измъкне.

Той успя да отскубне десния си крак от Филип хвана го като с клещи в ръката си и започна да се опитва да освободи левият си крак от Сот.

— Питам те за последен път, Драконе — говореше Нощната сянка. — Ще размениш ли юздата срещу Холидей или не?

Страбон дълбоко и разочаровано въздъхна.

— Боя се, скъпа вещице, че няма да мога.

В първия момент Нощната сянка само безмълвно го изгледа, после оголи зъби и Изсумтя:

— Юздата не е в теб, нали? Затова не искаш да я размениш! Просто не е в теб!

— Уви, напълно си права — просъска Страбон.

— Ти, подпухнало люспесто чудовище! — вещицата цяла се тресеше от ярост. — Какво си направил с нея?

— Каквото и да съм направил, си е моя работа! — викна й Страбон в отговор, изглеждайки доста затормозен. Той въздъхна отново. — Е, щом искаш да знаеш, подарих я.

— Подарил ли си я? — възкликна вещицата втрещена.

Страбон изпусна дълга огнена струя в нощния въздух, последвана от белезникава струйка пара. Примигна с очи и загледа отсъстващо.

— Подарих я на едно вълшебно момиче, което ми пя песни за красотата й светлината и за всичко, което копнее да чуе един Дракон. Никоя Девойка не ми беше пяла от векове насам й аз съм готов да й дам много повече от една юзда за възможността отново да се потопя в такава сладостна мелодия.

— Един спомен означава много повече от някаква си тленна скъпоценност — отново въздъхна драконът. — Драконите винаги са имали слабост към красиви жени, към благородни девойки и изящни момичета с мили усмивки. Между нас съществува връзка. Връзка, по-силна от тази между драконите и магьосниците, трябва да добавя — обърна се той внезапно към Куестър Тюс. — Това момиче ми пя и в замяна ми поиска златната юзда. И аз с радост й я дадох — и той се усмихна. — Тя бе много красива, тази силфида.

Бен разшири очи от изумление. Силфида ли? Уилоу! Драконът извърна глава към Бен.

— Веднъж аз ти помогнах да й спасиш живота — вметна той. — Помниш ли? По твоя заповед, Холидей, я изнесох от Абхаддон и я заведох в родната й Езерна страна, за да се излекува. Тогава ми беше противно да й спасявам живота. Мразех те, защото ме принуди с насилие да се подчинявам на твоите заповеди. Но всъщност изпитах наслада, като спасих силфидата. Това ми напомни старите времена, когато да спасяват живота на девойките беше обичайна работа на драконите.

Той замълча.

— А може да е било по-скоро да ги изяждат? Не помня кое от двете беше.

— Какъв глупак! — кресна му Нощната сянка.

Страбон вдигна глава, сякаш обмисляше думите й.

Той широко разтвори пастта си и разкри редици от зъби.

— Така ли мислиш? Глупак ли съм бил? И то аз? Та има ли по-голям глупак от теб, вещице? Нима може да се намери толкова голям глупак, че да дръзне да иде беззащитен в леговището на най-големия си враг?

Настъпи осезаема тишина. Нощната сянка наподобяваше статуя.

— Аз никога не съм беззащитна, драконе. Внимавай.

— Да внимавам ли? Интересно — Страбон внезапно се сви като пружина. — Аз изтърпях злъчните ти предизвикателства спрямо моя характер; позволих ти да говориш, явно подобие на вещица, която си мисли, че е далеч по-силна, отколкото е. Позволила си си да дойдеш в моя дом, все едно, че е твой, разпореждаш се тук, наричаш ме с разни имена, искаш неща, които нямаш право да искаш, и си мислиш, че можеш да се отървеш. Много се лъжеш, Нощна сянко. Наистина, ако знаех, може би щях да задържа златната юзда, за да я разменя срещу Холидей. Може би. Но аз никога не съжалявам за нещо, което вече съм направил, а най-малко бих съжалявал за това. Юздата вече я няма и аз не желая да си я връщам.

Той бавно се приведе напред. Грубият му глас се превърна в съскане.

— Но ето че Холидей е тук, вещице! И след като ти явно си го довела за мен, трябва да го задържа! Не смяташ ли?

Пръстите на Нощната сянка приличаха на хищни нокти, когато тя ги вдигна пред изпитото си лице.

— Ти не ще можеш нищо повече да ми отнемеш, драконе — нито сега, нито когато и да било!

— О, но ти сама си си виновна. Ти ме изкуши с възможността да унищожа Холидей, тъй че не мога да издържа на изкушението! Аз трябва да го имам! Трябва да го унищожа, въпреки че нямам юздата! Съветвам те да ми го дадеш още сега!

Пламъци избълваха от устата на дракона и обгърнаха Нощната сянка. Точно в този момент Бен успя да изскубне крака си от Сот и отскочи встрани, за да избегне горещата огнена струя. Куестър Тюс се бе спуснал с пълна сила към Бен. Буниън тичаше до него с прилепнали назад уши. Абърнати ситнеше на четири крака с намерение да се скрие сред храстите.

Бен продължаваше да стиска в двете си ръце стенещите гноми. Страбон избълва огнени пламъци към небесния мрак и цялото пространство бе залято от порой искри и камъни. Нощната сянка стоеше по средата и нищо й нямаше, черната й мантия се издуваше като чаршаф, прострян да съхне на вятъра, бледото й лице гледаше нагоре, ръцете жестикулираха. От пръстите й бълваха пламъци и се забиваха в изненадания Страбон. Драконът политна назад и цопна в един кратерен вир.

— Ваше Величество! — предупредително извика Куестър Тюс.

Нощната сянка се извърна, точно когато магьосникът с един жест я обгърна в ослепителен рояк снежинки. Тя разгневена махаше срещу тях, викаше и бълваше огън срещу магьосника. Огнени пламъци съскаха покрай Бен и той залегна отново, като притисна и гномите към земята. Кожата на гърба на Абърнати пламна и писарят с вой изчезна зад хълма над Огнените извори.

В този момент Страбон с яростен вой се измъкна от кратера, където бе цопнал. Разгъна тяло като змия и заля цялото пространство около изворите с огън. Нощната сянка му отвърна със същото, като виеше не по слабо и бълваше от своя страна магически огън. Бен скочи на крака и хукна, за да направи опит да се спаси. Пламъци се сипеха от всички страни и го обгръщаха в горещина, причинявайки му пареща болка. Но Куестър също бе влязъл в силата си и ръкомахаше отчаяно и изневиделица се появи заслон от непроницаемо полиетиленово вещество, което бе някаква защита срещу огъня. Бен здраво стискаше чупка гномите, които ръкомахаха и скимтяха и отчаяно хукна да се спасява от преследващите го пламъци. Буниън го хвана през кръста с яките си ръце и успя да помогне на трима им да се измъкнат от покритата с кратери долина. Куестър ги следваше и им подвикваше окуражително.

След няколко минути стигнаха края на Огнените извори и от горещината и пушилката се озоваха сред прохладните шубраци. Кихайки и дишайки тежко, те се отпуснаха на земята всичките накуп. Абърнати се присъедини към тях, появявайки се из тъмнилото.

Зад тях вещицата и драконът продължаваха личния си двубой без прекъсване и нощта бе разтърсвана от техните крясъци. Още дори не бяха забелязали, че виновникът за тяхната кавга е избягал.

Бен бързо хвърли поглед към своите спътници. Очите им се белнаха сред мрака. Не можеха сега да си позволят да почиват. Скоро вещицата и драконът щяха да разберат какво се е случило.

Отново се изправиха и бързо се изгубиха в нощта.