Демонично стъкло

Двайсет и четвърта глава

През следващите три седмици следях по-внимателно Ник и Дейзи. Нямаше други подобни „претоварвания“ с магия, но сякаш и двамата пиеха повече от обичайното и всеки път, когато се навиваха да дойдат на „йогата за демони“, си тръгваха твърде бързо.

След едно от заниманията баща ми им даде копие от „История на демонологията“. По-късно я намерих натикана в една месингова кана.

Няколко дни преди заминаването на Викс покани, Лара Джена, Кал и мен и ни закара до Лондон, така че намерих време за чаканата туристическа обиколка. Лара ни раздаде специални брошури, разказващи историята на магическото общество, свързана с конкретните забележителности. Оказа се, че Ан Болейн наистина е била тъмна вещица (не че това е изненада), и че един от внуците на кралица Виктория е бил затворен в кулата, след като станал вампир.

Денят като че ли мина забавно. Имам предвид, че хапнахме риба с картофки, возихме се на двуетажен автобус, но, от друга страна, осъзнах колко съм привикнала да бъда в света на магията. „Хеката“ беше много изолирано място, точно както и Торн. Бе минала почти година, откакто не бях сред хора, и сега се изненадах да открия колко съм нервна. Очаквах някой да забележи странните брошури или кръвните камъни на Викс и Джена и да разбере какви сме. Беше някак объркващо и се запитах дали всички вещици се чувстват така през цялото време. Отдъхнах си с облекчение, когато колата ни тръгна обратно към Торн.

Два дни преди рождения ми ден отново ходихме до Лондон. Трябваше да закараме Викс до летището, а с Джена, Ник и Дейзи имахме час при Лисандър — дизайнер в най-луксозния бутик за дрехи. Той приемаше за клиенти и хора, като за целта беше омагьосал ателието си така, че да не виждат магическите същества. Днес обаче магазинът бе затворен за други посетители, освен за нас.

— Костюмът е чудесен, но тази корона? — казах аз. — Дали е добра идея?

Той ми хвърли високомерен поглед и размаха криле нервно. Тук бях само от трийсет минути, но бях сигурна, че вече ме мрази.

— Доколкото разбрах, ще бъдеш облечена като богинята на вещерството, а Хеката носи корона.

— Това не е точно корона, Соф — намеси се Джена. — По-скоро е диадема.

Тя беше подпряла драматично брадичката си с ръка, а около главата й кръжеше буреносен облак. Тъкмо бяхме изпратили Викс на летището и Джена изглеждаше като Мис Потънала гемия. Ник и Дейзи седнаха до нея. Те вече бяха пробвали костюмите си и изглеждаха прекрасно. Ник беше с някакъв бял елек, широка риза и черни панталони, а Дейзи с права, дълга, копринена, виолетова рокля. Нямах представа като кого са се маскирали.

— Лисандър е прав — включи се и Лара. — Короната е съществена част от костюма. А и изглежда великолепно.

Качих се на платформата и се заоглеждах в тройното огледало. Идеята за маскения бал на рождения ми ден беше на Лара. Тя предложи аз да съм маскирана като Хеката като намигване към училището. Идеята никак не ми харесваше. Сякаш съм живият талисман на „Хеката“ или нещо подобно, но баща ми се съгласи, а предвид, че той плащаше сметката за цялото мероприятие, нека да е Хеката.

Като се погледнах в огледалото, ми се прииска да бях спорила малко по-упорито. Не че костюмът не беше хубав. Лисандър е най-големият спец по елегантни облекла, а в тази рокля бе вложил всичко от себе си. Блещукаща черна коприна със сребристи нишки, които се виждаха на слаба светлина. И макар да покриваше всяка част от мен, с изключение на ръцете, беше много секси.

Но сега тази корона…

Джена може да я нарича диадема, колкото си иска, но платинената конструкция, обсипана с диаманти и украсена със сапфирен полумесец, си беше корона отвсякъде.

Изпитах желание да изляза от роклята, защото като че ли ми стягаше около врата.

— Прекрасна е — казах аз поне за трети път. — Просто с малко… претрупана.

Лисандър изсумтя възмутено и тръсна ръце.

— Тя трябва да е претрупана. Нали ще бъдеш богиня!

Нямах представа какво да отговоря, но Ник ме спаси.

Падна на колене и протегна ръка.

— И определено изглеждаш като богиня, Софи. — Хвана ме за ръка и ме свали от платформата. — Видя ли, трябва да прегърнеш своята божественост.

Ник може да е пълен откачалник, но се засмях. Той ме придърпа към себе си, сякаш ще танцуваме, и смехът замръзна в гърлото ми. За миг пред очите ми беше един друг танц, друга рокля, друго тъмнокосо момче, което ме държеше. Внезапната болка от този спомен ме изненада. Преди да успея да се спра, вдигнах ръка и избутах Ник.

В стаята настъпи неловка тишина. Лара се закашля дискретно.

— Ник, Дейзи, защо не дойдете с мен? Нека да оставим Джена и Софи да се преоблекат на спокойствие. Лисандър, ела да обсъдим заплащането ти.

Ник и Дейзи ме стрелнаха с погледи и последваха Лара.

— Добре ли си? — попита Джена, щом останахме сами.

Поклатих глава.

— Да, само малко ме е страх за това парти.

На практика това не беше лъжа. Струваше ми се глупаво да се събира целият магически елит плюс четирима демони на едно място, когато нещата бяха толкова сериозни. Но според баща ми това било въпрос на чест.

— Не можем да оставим Окото да смята, че са ни уплашили — заяви той, а после ми се усмихна. — А и това ще е първият ти рожден ден, на който присъствам.

Не можех да го отрека. Но все пак се чувствах притеснена от цялата работа.

Джена се изправи и дойде при мен. Беше решила да се облече като Мина Харкър от „Дракула“ и носеше специална дизайнерска рокля във викториански стил, дело на Лисандър. Имаше страхотна шапчица с воал.

Тук нямаше пробни вероятно защото феите обичаха да се наслаждават на телата си и да ги показват, а неща като скромност и благоприличие са напълно непознати за тях. Все пак с Джена бяхме живели в една стая цяла година, така че това не бе проблем.

— Много си красива с тази рокля — каза тя, докато се опитвах да си сваля короната.

— Моля ти се. Изглеждам като обложка на „Еванесънс“. Затова път ти си изключителна.

Джена докосна шапчицата си, а аз се разсмях.

— Само се надявам снимки в този ми вид да не достигнат някак до „Хеката“. — Ох, ако можех да открия къде е закачена тази корона… — Можеш ли да си представиш? Облечена като Хеката? С това нещо на главата. — Отново подръпнах короната. — Всичките ми приятели ще се изпарят на секундата.

Хвърлих поглед към Джена в огледалото, но тя беше с гръб към мен. Странно. Мислех, че поне ще се засмее.

— Като си помисля, че ще се върнем там след, колко остана, четири седмици? Ще трябва наново да свикваме, след… — Дръпнах силно, но косата ми отказа да се отплете. — След като сме били красиви принцеси цяло лято.

Шегувах се, но като го казах, и стомахът ми се сви. Торн си имаше своите недостатъци, но най-малкото тук можех свободно да правя магии.

Джена се обърна и ме погледна в огледалото.

— Аз няма да се връщам в „Хеката“, Софи.

Пръстите ми замръзнаха на място и короната увисна върху едното ми ухо.

— Какво? — възкликнах и се обърнах към нея.

— Няма да се връщам — повтори тя.

— Но… как така, ти трябва да се върнеш.

За пръв път от много време насам видях лицето на Джена да почервенява от гняв.

— Не, не трябва. Не съм длъжна да правя нищо, което Съветът ме принуждава. Те не са…

— Не са ти шефове? — довърших аз вместо нея, макар да осъзнавах колко гадно прозвуча.

Но Джена не можеше да напусне „Хеката“. Аз и без това вече се страхувах да се върна. Как изобщо ще отида там без нея?

— Моето място не е там — заяви тя и свали дантелените си ръкавици. — Викс смята, че е време да заживеем със своя вид.

Бях готова да направя много гаден коментар, но си замълчах. След два дни ще съм на седемнайсет и не мога да се държа като дете. Докоснах короната и използвах магия, за да накарам косата ми да се отплете.

— Но миналата година ти каза, че дори не искаш да си вампир. И искаш нормален живот с алгебра, абитуриентски бал и т.н.

— Миналата година промени и двете ни, Соф — каза тя.

— Да.

Не можах да измисля какво друго да отговоря. Преобличахме се с гръб една към друга и никоя от нас не казваше нищо, докато не бяхме в обичайните си дрехи.

— Не разбирам защо си толкова разстроена — каза Джена, като ме хвана за рамото и ме обърна към себе си. — Това е нещо, което трябва да направя. Мислех, че ще го разбереш, особено след решението ти да се подложиш на Очистването.

Отстъпих назад и ръката й увисна между нас.

— Това какво общо има?

— Ако го направиш, аз ще трябва да се върна сама в „Хеката“, а това май никога не те е притеснявало.

— Да, но щях да го направя, за да не убия някого. Не е като да те зарежа сама, за да се размотавам безгрижно с някой тип.

Очите й проблеснаха гневно и ми се стори, че видях кучешките й зъби да се издължават.

— О, така ли? Значи ми казваш, че Арчър няма нищо общо с решението ти да отстраниш магическите си способности?

Зяпнах учудено насреща й.

— Какво?

— Да не би никога да не ти е минавало през ума, че можете да сте заедно, ако ти не си демон?

Напротив. Или поне така си мислех. Причините, поради които реших да се подложа на Очистването, бяха твърде заплетени, за да ги изредя. Изведнъж нещо ми прищрака.

— Значи затова си толкова въодушевена от цялата работа с мен и Кал, нали? Мислила си си, че ако си намеря някой друг, няма да искам да се подлагам на Очистването.

Нямаше нужда да отговаря. Руменината по бузите и сведеният й поглед ми говореха достатъчно.

— Видях как Алис уби Елодия. Мислех си, че съм чудовище. Заради това исках Очистването, а не заради Арчър.

Магията се надигаше в мен. Пластмасовият манекен до нас изтрака, а косите ни се наелектризираха.

— Очистването би могло да ме убие — продължих аз. — Трябва да си пълен идиот, за да рискуваш живота си заради гадже.

Джена се отдръпна, сякаш я бях зашлевила, и аз осъзнах какво съм казала току-що.

— О, Джена — започнах и пристъпих към нея. — Нямах предвид…

— Не — извика тя. — Разбрах много добре. Ти си кралицата на демоните, а аз съм пълен идиот, който се е оставил да бъде убит от едно чудовище.

— Не съм казвала това.

— Не се налагаше да го казваш.

Направо е невероятно, че преди малко се смеехме и шегувахме с идиотския ми костюм.

— Джена — казах аз, но тя поклати глава и си тръгна.