Завърналите се

Кони Уилсън

Всичко подсказваше, че идва следващият ужас. Тя го усещаше. Вече беше неизбежно, както когато земята е суха и безплодна, дърветата сиви и чупливи, тревата кафява и изгоряла — нещо трябва да се промени. Всички в град Аркадия би трябвало да го усещат, вярваше тя, макар че никой не знаеше точно за какво говори усещането. Опита се да пренебрегне страховете си, да ги зарови под всекидневните грижи за мъжа си и усилията децата и да бъдат нахранени и чисти, но се притесняваше за г-жа Люсил. Бяха попаднали на съпруга и, Харолд, още щом дойдоха тук, и Кони имаше намерение да остане с него и Джейкъб, да ги наглежда, заради г-жа Люсил.

Но след това всичко се бе променило и тя вече не знаеше къде са и двамата.

— Всичко ще бъде наред — често казваше Кони.

Завърналите се все още бяха затворници в градчето, все още бяха затворници на Бюрото, а светът беше несигурен. Истинските живи от Аркадия също бяха жертви, целият град им бе откраднат, самата му същност беше отнета.

— Нищо няма да бъде наред — каза Кони, виждайки всичко това.

После взе децата си на ръце, но страхът така и не отпусна раменете й.