Завърналите се

Джим Уилсън

Джим не разбираше нищо. Нито за войниците, нито за ролята, която Фред Грийн играеше във всичко това. Доколкото си спомняше, винаги доста бе харесвал Фред Грийн. Не бяха същински приятели, но само защото никога не бяха работили заедно и прекарваха времето си в различни кръгове. Просто никога не бяха имали време да станат приятели, помисли си Джим. Но как това би могло да доведе до сегашното състояние на нещата, чудеше се Джим.

Сега беше затворник. Войниците бяха дошли и бяха отвели и него, и семейството му с насочени пушки, а кой знае защо там бе Фред Грийн и гледаше. Беше спрял зад войниците със стария си пикап и просто си седеше там, в кабината, докато извеждаха от къщата с белезници Джим, Кони и децата.

Какво се бе променило у Фред? Въпросът тормози Джим през нощта. Ако се беше замислил доста по-рано, за да си отговори на този въпрос, може би всички те нямаше да бъдат затворени сега.

Джим стоеше в претъпканото училище и семейството му се бе скупчило около него, докато чакаха на опашка за обяда, който както винаги нямаше да ги засити.

— Какво му е станало? — попита Джим жена си.

Беше я питал същото и преди, но никой от отговорите, които му бе дала до този момент, не му бе помогнал много да реши загадката. Но Джим беше открил, че загадката — дори мрачна като тази за Фред Грийн — бе подходящ начин да отвлече мислите си от случващото се със семейството му.

— Преди не беше такъв.

— Кой? — не разбра Кони.

Тя избърса устата на Хана, която постоянно дъвчеше нещо, откакто бяха арестувани… задържани… или както там се наричаше. Страхът се проявяваше по странни начини, знаеше Кони.

— Вече си голяма, не трябва да се държиш като малко дете — смъмри я тя.

Томи не създаваше толкова проблеми, за щастие. Още беше уплашен от това как ги бяха извели от къщата на семейство Харгрейв. Но нямаше сили да се държи зле. Най-често той просто си седеше кротко, не говореше много и изглеждаше сякаш е някъде много далеч.

— Не мисля, че преди беше такъв — каза Джим. — Какво се промени? Той ли се промени? Или ние? Изглежда ми опасен.

— За кого говориш? — попита Кони раздразнено.

— За Фред. Фред Грийн.

— Чух, че жена му е починала — отбеляза Кони замислено. — Чух, че оттогава не е същият.

Джим замълча. Ако напрегнеше повечко ума си, бе в състояние да изрови шепа спомени за съпругата на Фред. Беше певица, и то дяволски добра. Помнеше я висока и стройна, като някаква голяма красива птица.

Джим се замисли за своето семейство. Огледа ги и изведнъж осъзна какво бяха за него, изведнъж осъзна всичко, което означаваха за него, всичко, което някой би могъл да означава за някого другиго.

— Предполагам, че може да е станало така — съгласи се той.

После се наведе и целуна жена си, затаил дъх, сякаш така можеше да задържи и мига, сякаш тази единствена целувка можеше да възпре жена му, семейството му и всичко, което обичаше, да го наранят някога, да го оставят някога сам.

— Какво беше това? — попита Кони, когато устните им най-накрая се отделиха.

Бе поруменяла и се чувстваше леко замаяна, както някога, когато бяха по-млади и да се целуват беше все още ново за тях.

— За всичко, което не знам как да кажа с думи.