Завърналите се

Елизабет Пинч

Тя знаеше, че той ще дойде. Всичко, което трябваше да направи, бе да чака и да вярва. Той винаги беше по-добър, отколкото смяташе сам за себе си, по-дисциплиниран, по-умен. Той бе всичко, което никога не си каза, че е.

Беше на косъм да го намери. Стигнала бе далеч на изток до Колорадо, преди да я хванат. Шериф от местната полиция я забеляза на място за почивка край магистралата. Беше я качил шофьор на камион, който бе обсебен от Завърналите се и я разпитваше за смъртта. А когато тя не отговори на въпросите му, той я остави на мястото за почивка, където всички, които я видяха, се отнасяха към нея с предпазливост.

Беше прехвърлена най-напред в Тексас, където започна да пита отново и отново анкетьорите от Бюрото:

— Можете ли да ми помогнете да намеря Робърт Питърс?

След като я държаха известно време в Тексас, я изпратиха в Мисисипи, където бе живяла преди, настаниха я в сграда с други като нея, а наоколо разположиха мъже с пушки.

— Трябва да намеря Робърт Питърс — казваше им при всяка възможност.

— Той не е тук — беше най-близкото подобие на отговор, даден с присмех.

Но той щеше да дойде за нея. Тя някак си го знаеше.

Той щеше да я намери и всичко щеше да бъде такова, каквото винаги бе трябвало да бъде.