Завърналите се

Алисия Хулме

— Станалото с момчето е просто лош късмет. Няма болест. Но е имало изчезвания.

Младото момиче беше нервно, докато предаваше съобщението на тъмнокожия човек в добре скроен костюм от другата страна на бюрото.

— Нищичко не разбирам — поклати глава то. — Но не звучи добре, нали?

— Няма нищо — каза агент Белами. — Ситуацията е странна.

— Какво ще стане сега? Не искам да оставам повече тук, както не исках да бъда и в Юта.

— Няма да останеш тук дълго — обеща Белами. — Аз ще се погрижа, точно както ти е обещала агент Мичъл.

Момичето се усмихна при спомена за агент Мичъл.

— Тя е добра жена — отбеляза.

Агент Белами стана и заобиколи бюрото. Сложи един стол до Алисия и седна. После бръкна в джоба си и извади един плик.

— Техният адрес — подаде й плика. — Те не знаят за теб, но според това, което успях да проуча, биха искали. Много биха искали…

Алисия взе плика и го отвори с треперещи ръце. Беше адрес в Кентъки.

— Татко е от Кентъки — заговори тя с внезапно разтреперил се глас. — Той винаги е мразел Бостън, но мама не искаше да напусне. Предполагам, че най-накрая я е отвел.

Тя прегърна тъмнокожия агент в добре скроен костюм и го целуна по бузата.

— Благодаря ви.

— Навън има един войник, казва се Харис. Той е млад, може би на осемнайсет или деветнайсет, не много по-млад от теб. Тръгни с него, когато излезеш от кабинета ми. Прави каквото ти казва. Иди, където ти поръча да отидеш. Той ще те изведе оттук — агент Белами я потупа по ръката. — Хубаво е, че са отишли в Кентъки. Бюрото е заето с по-населените райони. Там има много места, където да се скриеш.

— Ами агент Мичъл? — попита тя. — Няма ли да ме изпратите обратно при нея с друго съобщение?

— Не. Не би било безопасно нито за теб, нито за нея. Само не забравяй да се държиш за Харис и прави каквото ти казва. Той ще те върне при родителите ти.

— Добре — кимна Алисия и стана.

Когато вече беше при вратата се поколеба, но любопитство й все пак надделя.

— Безследно изчезналите. Какво е искала да каже?

Агентът с добре скроения костюм въздъхна.

— Честно казано — отговори, — не знам дали това е краят или началото.