Стъклени къщи

17

При всичките счупени мебели, разбит прозорец, предна и задна врата, почистването им отне почти цял ден, а изнесоха и съсипания дюшек на Клеър на тротоара. Тъкмо щяха да седнат да вечерят, когато слънцето залезе зад хоризонта и Клеър чу едно тяло да тупва на пода, после как някой се опитва да повръща.

— Майкъл се върна — каза Ева, сякаш току-що си е дошъл от училище. — Вие започвайте да се храните.

Мина известно време, преди тя и Майкъл да се върнат, хванати за ръце. Усмихнат, Шейн стана и протегна ръка. Майкъл я плесна за поздрав.

— Не беше зле, братле — каза Майкъл. — Момичетата ти осигуриха достатъчно време за промяната.

— Проработи — констатира доволен Шейн. — Виждаш ли? Не всичките ми планове са скапани. Само повечето.

— Стига да сме в състояние да правим разликата. — Майкъл придърпа един стол. — Какво има… — О, не, шегувате се. Чили?

— Никой не пожела да отиде до магазина.

— Предполагам. — Майкъл затвори очи. — Ще кажа молитва. Може би и вие трябва да се помолите. Ще ни трябва чудо, за да преживеем това.

Дали сериозно го предлагаше, или не, но Клеър отправи молитва към небето, а смяташе, че и другите го направиха. Стори им се цяло чудо, когато някой позвъни на вратата.

— Поне стават по-вежливи, когато се опитват да ни убият — каза Шейн.

Майкъл стана и отиде до вратата. След миг колебание всички станаха и го последваха.

Майкъл отвори новата врата. Навън, на светлината от лампата на верандата, стоеше възрастен мъж с неподдържана брада и голям белег от едната страна на лицето, облечен в черни кожени дрехи на рокер. Зад него стояха още двама, не толкова стари, много по-едри и с по-зъл вид.

Рокери. Клеър едва не се задави с чилито.

Възрастният мъж кимна.

— Синко — рече той, като погледна към Шейн. — Получих съобщението. Кавалерията е тук. — Влезе направо, прекрачи прага и въобще не обърна внимание на Майкъл, сякаш го няма там. — Крайно време бе и ти да се задействаш. Чакам обаждането ти от шест проклети месеца. Какво те забави? Толкова дълго ли ти отне да намериш главния кръвопиец?

Всички го последваха в дневната. Майкъл се обърна и погледна Шейн, който се бе изчервил и не поглеждаше никого в очите.

— Нещата се промениха, татко — измърмори той.

— Нищо не се е променило — отвърна бащата на Шейн и се обърна към тях с ръце на кръста. — Дойдохме да сритаме задници и да очистим няколко вампири, както отдавна бяхме замислили. Време е да отмъстим за Алиса и Моли. Това няма да се промени.

— Татко, сега нещата са различни, не можем…

Бащата на Шейн го сграбчи за косата, бърз като змия. По ръката му имаше татуировки, грозни тъмносини мацаници. Дръпна назад главата на Шейн.

— Не можем? Не можем? Ще изпепелим този град, момче, точно както се споразумяхме. И ти няма да се отметнеш от това решение.

— Хей — рязко каза Майкъл и протегна ръка към бащата на Шейн.

Когато го докосна, нещо се случи, нещо като електрически удар, който просветна в стаята със синьо-бяла светлина и от който космите по ръцете на Клеър настръхнаха. Майкъл отхвръкна назад и се удари в стената, твърде зашеметен да предприеме каквото и да било.

— Не! — извика Шейн и се опита да се отскубне. Не успя. — Татко, не!

Бащата на Шейн кимна на едно от приятелчетата си рокери.

— Да, той е от тях. Погрижете се!

Рокерът кимна в отговор, извади нож от колана си и се приближи към Майкъл.

— НЕ! — този път Шейн изкрещя с цяло гърло.

Клеър пристъпи нерешително и спря, когато широко отворените очи на Майкъл се вторачиха в нея. Ева пищеше, Шейн също.

Това е видяла Миранда, помисли си тя. Майкъл стоеше на килима, на мястото, което Миранда бе посочила, когато каза: „И той умря, точно… там…“ Явно не се отнасяше за първия път, когато е умрял. Ставаше дума за сега.

— Приятели, не се месете! — нареди рязко Майкъл, когато Ева се опита да се хвърли към него и да застане между него и рокера. Той отстъпваше, но сега изглеждаше уплашен. Не се страхуваше от вампирите и пазачите им, но този път…

Рокерът се движеше изумително бързо, само вампирите бяха по-бързи; тя дори не видя какво точно се случи, само чу трясъка, когато Майкъл падна на пода. Рокерът падна с него, като го държеше притиснат към пода с огромната си ръка, а с другата вдигна ножа.

— Татко, не! Ще направя, каквото поискаш.

— Млъкни — изръмжа бащата на Шейн и го метна към дивана. Той се просна там, а Клеър изтича при него и го прегърна. — Ще направиш, и още как! Вие тримата ще ми кажете кой е най-добрият начин да се добера до други вампири. Защото вече сме ние срещу тях, не го забравяйте!

— Тримата? — едва промълви Ева. Огромните й очи се бяха вторачили в Майкъл, рокера и ножа.

— Тримата — каза бащата на Шейн и кимна на рокера.

Всички изпищяха, когато ножът се спусна.