Сливане

Глава 6

Ханс Ребка беше казал истината за първата среща на Дариа с Куинтъс Блум и за случилото се след това (макар че поради причини, които Ханс предпочиташе да запази за себе си, това не бе цялата истина).

Тя беше избягала неразумно от лекционната зала под напора на емоции. Но десет минути по-късно си пробиваше път обратно навътре, разбутвайки същите ядосани хора, както при първото й влизане. Прав или не, Куинтъс Блум не беше свършил и тя трябваше да чуе и останалата част от лекцията.

Тя знаеше, че трябваше да има още, ако Куинтъс Блум искаше да запази авторитета си пред професор Мерада и института. Мерада, въпреки всичките си недостатъци, беше честен до педантизъм и изключително пунктуален.

Самата Дариа отдавна беше забелязала — и отбелязала — проявеното от артефактите на Строителите преодоляване на време-пространството. Беше лесно да се създаде теория около идеята, че Строителите са пътували във времето. Но теориите лесно се създаваха и бяха от малка полза. Доказателството: наблюденията и твърдите факти бяха преградата, която отделяше науката от пристрастното субективно мислене.

Странното беше, че Куинтъс Блум разполагаше с повече факти, отколкото Дариа можеше да повярва. Тя се убеди в това още докато той говореше. Артефактът, близо до света Джером, независимо дали беше нов, може би съществуваше. Блум беше посетил Лабиринт и беше намерил начин да проникне през неговата навита като корабно въже геометрия. Той беше взел със себе си апаратура за запис. Във върховия момент на неговото изложение затъмненият подиум на изследователския институт се изпълни с картини от Лабиринт — сканираната от всякакви ъгли вътрешност беше странна — нищо не оставаше неподвижно и нищо не беше по права линия.

Куинтъс Блум ограничи коментарите си до минимум. Той остави картините сами да говорят за себе си. Накрая каза:

— Това е най-вътрешната зала на Лабиринт. Картините, които следват, са взети директно от полиглифи7, съдържащи се в тази зала. Не съм извършил никаква редакция, не съм добавил, нито извадил нещо. Просто показвам онова, което съм открил по стените на залата.

Отначало картината беше статична, неподвижна панорама от точки под форма на полумесец. Всеки от присъстващите добре я познаваше. Това беше местната част от Спиралния ръкав, пълен с ярки звезди и дифузни облаци от тъмни или светещи газове. Артефактите на Строителите бяха показани като малки пурпурни люспи. Нищо от изображението не се движеше. Напрежението в лекционната зала постепенно нарастваше. Когато неочаквано се появи зелена точка, цялата зала въздъхна.

— Предлагам за момент да се абстрахирате от това и да концентрирате вниманието си тук — Блум посочи един регион от Спиралния ръкав, далеч от зелената точка, който се беше разпрострял и превърнал в близо разположена структура. Скоро се появи едно оранжево петънце, което на свой ред се разпростря и погълна зеленото.

— Сега, ако обичате, наблюдавайте къде сочи показалецът. Една нова точка — ето! И нейното местонахождение — Земята, първоначалният дом на човешкия вид — не беше необходимо Куинтъс Блум много да говори. Това място беше познато на всички.

Също и поредицата, която последва. Една по една светнаха други точки и се преместиха от Земята и Сол и се разположиха в приблизително сферична схема.

— Кентавър, Барнард, Сириус, Епсилон Еридани, Лебед, Процион, Тау Сети, Каптейн, 70 Ефиукъс… — не само Куинтъс Блум, но и цялата аудитория произнасяше имената. В затъмнената зала гласовете звучаха почти като шепот, ритуално изброяване на най-близките звезди, изследвани от човечеството при космически пътувания с традиционна тяга преди откриване на мрежата Боуз.

Демонстрацията продължи — хилядолетия човешки изследвания показани за няколко минути. Появиха се светли искри с нов цвят, далеч извън Спиралния ръкав. Техният брой също нарасна, докато неочаквано едновременно блеснаха хиляди звезди.

— Откриване на мрежата Боуз и двигателя Боуз.

Отново коментарът на Блум не беше необходим. Всеки беше запознат с момента, когато човечеството се беше втурнало из Спиралния ръкав с темпо, ограничено само от наличните кораби и изследователи, и човешката общност се беше свързала с многобройните светове на Сикропеанската федерация.

Танцът на светлините продължи. Оранжевите точки, които една по една бяха изчезнали, отново се появиха. Но сега видът на Спиралния ръкав не беше познат. По него светеха безброй звезди с различни светлини. Те се простираха на хиляди светлинни години отвъд границите на Четвъртия съюз, отвъд Сикропеанската федерация, в най-затънтените краища на Зардалската общност. Изведнъж всичко стана ново — познатите звездни карти, погълнати от по-голяма панорама.

— Това вече не е нашето минало. Това е нашето бъдеще и бъдещето на другите видове от ръкава — Блум остави демонстрацията да продължи, разпростирайки се из целия ръкав и отвъд него, докато с един жест тя изведнъж изчезна. Отпред на подиума остана само той.

— Зная, че някои от вас бяха озадачени от идеята, която предложих преди няколко минути, когато казах, че Строителите са наши далечни потомци — гласът му беше дружески, дори шеговит. — Това е нормално. Когато за първи път ми хрумна тази мисъл, аз самият бях смутен. Но вместо да се опитвам да ви убеждавам, че съм прав, искам да ви посоча нещо и да ви оставя сами да решите.

Дариа имаше чувството, че Блум говори директно на нея. Сигурно гледаше към нея.

— Картините, които току-що видяхте, показаха Спиралния ръкав такъв, какъвто е бил много отдавна — продължи той — и какъвто изглежда ще бъде в далечно бъдеще. Тези картини взех от самия Лабиринт. Лабиринтът не е ли наистина нов артефакт, както предположих? Или е просто такъв, който сме пропуснали да открием през всичките тези години? Това не е невъзможно, тъй като той е малка структура в открития Космос. Светът Джером е най-близката населена планета, но и тя е около половин светлинна година далеч от него.

Съществуват две възможности — или Лабиринт е нов и се е появил неотдавна, или подобно на другите артефакти на Строителите е съществувал в продължение на милиони години.

— Коя от тях е по-вероятна? Аз приех и двете за възможни. Но после си зададох въпроса — правдоподобно ли е преди три милиона години Строителите да са могли да направят предсказание… точно предсказание… за начина, по който видовете ще се разселят из Спиралния ръкав? Не вярвам. Задайте си същия въпрос и вижте до какво заключение ще достигнете.

Зад Куинтъс Блум отново започна прожекцията на картините. Беше осветена Земята, после съседните звезди. Дойдоха зардалу и си отидоха. Появиха се сикропеанците. Аудиторията можа отново да проследи точната историческа сцена на междузвездните пътувания и развитие. Познатото разселение в Космоса имаше успокояващ, почти хипнотичен ефект.

— Ако вярвате, че преди милиони години Строителите са били способни да направят такива дяволски точни предсказания, добре — гласът на Блум заглъхна, изгубен сякаш сред морето от звезди. — Ако не вярвате, идете във вашето мислене малко по-далеч. Предположете, че Лабиринт се е появил неотдавна — например вчера. Сега вярвате ли, че сме видели бъдещите схеми на развитие? Ако вярвате, тогава отново се изправяме пред същия въпрос — как могат Строителите днес да знаят точната схема на разпространение на видовете из целия Спирален ръкав стотици, хиляди, десетки хиляди години в бъдеще? Това е същият проблем, просто изместен във времето.

Целият Спирален ръкав светеше отново, обсипан със звезди. Земята беше изчезнала, Четвъртия съюз се беше изгубил в огромно море от светлина.

— Ако отговорите, че Строителите са имали магическа сила да предсказват далечното бъдеще, тогава вие им приписвате дарби, които далеч надвишават моите виждания. Но ако вашият отговор е, че Строителите са способни да покажат такава схема, защото тя е част от тяхното собствено минало, тогава вашите мисли съвпадат с моите. Строителите не са три милиона години в миналото; те са незнайно колко години в бъдещето.

Дариа слушаше аплодисментите изпълнили залата след края на лекцията на Куинтъс Блум. Тя не каза нито дума, въпреки многото обърнати към нея глави. Тя знаеше какво искат те. Или публичен диспут между нея и Блум, или признаване, че неговите идеи обясняват онова, което нейните не могат. Нямаше да им достави това удоволствие. Науката не беше шоу бизнес провеждан в големи зали, където се решава кое е истина. Нейното време щеше да дойде по-късно, когато ще има възможност да научи от Блум подробности и да зададе деликатните въпроси, отговорите, на които могат да бъдат избегнати при един трийсетсекунден диспут на публичен форум.

Тази възможност нямаше много да се забави. След семинар професор Мерада винаги даваше частна вечеря на гостите си. Дариа щеше да бъде поканена, въпреки че току-що беше пристигнала в института. Устата й се напълни със слюнка при тази перспектива, но не заради изобилието от храна.

Дариа пристигна пет минути по-рано. Професор Мерада вече беше там, заел както обикновено челното място на масата. Отдясно на него седеше Куинтъс Блум. Обикновено Кармина Голд сядаше отляво. Тази вечер подреждането беше променено. Дариа мина покрай дългата маса, търсейки карта с нейното име и беше изненадана, като я откри, отляво до Мерада, точно срещу Куинтъс Блум.

Блум кимна на Дариа, усмихна се при нейната реакция от подреждането и каза:

— По моя молба — той продължи да говори с Мерада. Дариа зае неуверено мястото си. По някакъв неясен начин вече се беше настроила отбранително. Тя разгледа мъжа срещу нея.

Отблизо Куинтъс Блум не беше толкова впечатляващ, колкото изглеждаше на подиума. Лицето и вратът му бяха обезобразени от някакъв вид кожна болест с големи колкото монета червени язви само частично прикрити с крем и пудра. Езикът му изглеждаше прекалено дълъг. Дариа гледаше с отвращение как при всяка пауза да си поеме дъх, розовият му край излизаше далеч пред белите му зъби.

— Е, професор Ланг? — Мерада се обръщаше към нея. — Какво мислите?

„Мисля, че съм идиот.“ Тя, която се беше движила сред зардалу и дузина други извънземни същества, беше толкова отблъсната от дребни недостатъци в човешката физика, че дори не слушаше. Доколкото знаеше, всички на света Джером изглеждаха като Куинтъс Блум.

— Извинявайте. Какво попитахте?

Мрачен и без чувство за хумор, професор Мерада кимна сякаш потвърждаваше някакво лично подозрение.

— Нашият гост смята, че може би ще бъде грешка да публикуваме петото издание на каталога за артефакти. Може би е остаряло още преди да се е появило.

Това беше достатъчно да привлече вниманието на Дариа… цялото й внимание. Каталогът „Ланг“ — нейният каталог!… Най-авторитетното издание на института. Ако Мерада допускаше спирането му, влиянието на Куинтъс Блум беше далеч по-голямо, отколкото си представяше Дариа.

— Каталогът, разбира се, не е остарял! Новата теория е погрешна — докато говореше, Дариа забеляза промяна в стаята. Бяха пристигнали още хора. Тя погледна масата. Всяко лице й беше познато. Дори това на Е. Кримзън Тали, макар че тя не можеше да си обясни как хуманоидът беше дошъл на вечеря, която се предполагаше, че е с покани. И всички тези лица бяха обърнати към нея, всички разговори на масата прекъснаха.

Беше имала четири часа между края на семинара и началото на вечерята. Не бе много, но достатъчно да се върне в кабинета си и да прегледа собствените си анализи.

— Аз твърдя, че Строителите са от миналото и са съществували преди милиони години. Не зная дали са престанали да съществуват или сега съществуват в някое друго измерение, но това не е важно. Те са били тук, на Спиралния ръкав. Те са направили артефактите. Строителите сигурно са били много различни от нас по начини, които може би никога няма да разберем. Те са управлявали и пространството, и времето и може би са можели да предсказват бъдещи събития, което ние не можем. Нещо повече — техните артефакти говорят за технология, далеч превъзхождаща нашата и за възможни промени в нашето разбиране на физическите закони. Но това е всичко.

Дариа погледна отново към масата. Всички слушаха внимателно. Куинтъс Блум леко се усмихваше, Кармина Голд кимаше. Е. Кримзън Тали изглеждаше малко озадачен, сякаш казаното от Дариа бе очевидно.

— Сега сравнете казаното от мен с онова, което вие предлагате — Дариа погледна към Блум. — Строителите, казвате вие, са от бъдещето. Но това не е обяснение за Строителите, то е просто парадоксално. Нека изясня тезата си, като ви запитам: Кое бъдеще? Ако вие твърдите, че те са от, да речем, бъдеще „А“, тогава връщайки се и поставяйки артефактите, те ще създадат различно бъдеще за Спиралния ръкав, да го наречем бъдеще „В“. Ако отговорите, че не са създали различно бъдеще, тогава бъдеще „А“ трябва да остане неповлияно от артефактите, но ако остане неповлияно, тогава няма никакъв смисъл от създаването на артефакти. Пътуването във времето като обяснение винаги има тази фатална характеристика — то съдържа семената на собственото си отрицание. Моите идеи могат да изискват промени в законите на физиката. Вашите са несъвместими със законите на логиката, което е много по-сериозен проблем.

Не се изрази съвсем ясно. По някакъв начин по пътя от мозъка до устните мислите й се бяха изкривили.

Куинтъс Блум все още се усмихваше. Сега започна да поклаща глава.

— Но скъпи ми професор Ланг, защо сте толкова убедена, че нашето сегашно разбиране на логиката е по-добро от разбирането ни на физиката? Вие зададохте на всички ни един въпрос. Нека сега аз да ви задам два. Вашите идеи обясняват ли появата на новия артефакт, на Лабиринт?

— Не зная дали той е нов. Не съм имала възможност да го разгледам — този отговор не беше убедителен и Дариа го знаеше.

— Но аз го разгледах подробно. Но тъй като не сте виждали Лабиринт, нека не го включваме в разсъжденията си. Ще признаете ли, че на другите артефакти има промени, големи промени, повече, отколкото е имало някога преди?

— Съгласна съм, че са настъпили някои промени. Не съм сигурна обаче колко са значими.

— И вашите теории обясняват ли защо има промени?

— Още не. Аз се върнах в института да започна ново изследване, за да проуча наблюдаваните аномалии.

— О! Важна задача. Но аз мога да ги обясня сега без вашата изследователска програма. Вие казвате, че има „някакви“ промени. Професор Ланг, кога за последен път сте посетили артефакт?

— Идвам направо от Торвил Анфракт. Той е артефакт.

— Наистина ли? — Блум повдигна вежди и погледна към присъстващите — но Торвил Анфракт не е включен в прочутия каталог „Ланг“, книгата, която всички ние приемаме като неоспорим документ — той се обърна към Мерада. — Освен ако някой с по-добри познания не ме коригира…

— Няма го в каталога — отсече Дариа.

— Дори и в предстоящото пето издание? Новото издание?

— Няма го и в него — каза Мерада. — Многоуважаеми гостенино…

— Моля ви, наричайте ме Куинтъс.

— Щом предпочитате. Куинтъс, Торвил Анфракт никога допреди малко не е бил предлаган като артефакт, когато професор Ланг го направи. И той никога няма да бъде включен в списъка на артефактите, без лично да се запозная с доказателствата. Мерада погледна укорително Дариа.

Блум все още се усмихваше великодушно.

— Много добре. Нека за момент оставим Анфракт. Искам да задам един въпрос на професор Ланг. Кога за последен път сте посетили артефакт на Строителите, освен Торвил Анфракт? Някой, който е в прочутия каталог „Ланг“.

Дариа се замисли. Дженезий не бе в каталога, Серенити също. Окото на Гаргантюа не бе в каталога, Глистър също.

— Преди около половин година. Умбиликал между Куейк и Опал.

Но най-големите промени с артефактите са настъпили точно през това време! Половин година, през която не сте видели нито един артефакт. Половин година, през която…

Блум млъкна. Усмивката му изчезна. Той се обърна и погледна вдясно от себе си към насядалите около масата. Гласът на неспокойния хуманоид набра сила.

— Ако Строителите не са в бъдещето, тогава те не могат да се върнат и да променят настоящето, така че Строителите са в бъдещето, защото те не са там да го направят — Е. Кримзън Тали гледаше към началото на масата. — Но ако те са в бъдещето, тогава настоящето не се нуждае артефактите да станат онова бъдеще, така че тогава бъдещето, което те правят, ако изпратят назад артефакти, е различно бъдеще…

Той спря и замръзна. Очите му бяха безизразни, устата отворена достатъчно широко да разкрие долните му зъби.

— Ето! — Дариа посочи обвиняващо Куинтъс Блум. — Успяхте! Объркахте Е. К. Сега това адски трудно може да се оправи. Казах ви, идеята, че Строителите биха могли да дойдат от бъдещето, съдържа логическо противоречие.

Тя изглежда беше единствената, която се интересуваше от това. Около масата започнаха разговори. Професор Мерада се наведе и я потупа по ръката.

— Всички тук сме добри учени, професор Ланг, и трябва да се държим като такива. Всички ние имаме свои високо ценени теории, върху които сме работили много дни и месеци, дори години. Макар да е трудно да изоставим любимите си идеи, но ако се появи нова и по-добра теория, като добри учени наш дълг е да я приемем. Дори да я използваме.

Дариа настръхна. Мерада се опитваше да я успокои. Кармина Голд кимаше в знак на съгласие. Същото правеха и половин дузина други около масата. Не можеше да повярва. Бяха тук по-малко от четвърт час. Първото блюдо още не беше поднесено и тя беше казала само една десета от онова, което имаше да каже… И при това, не бе съумяла да се аргументира убедително. Но умовете около масата вече бяха приключили с темата. Дариа беше изгубила спора. Куинтъс Блум беше победил.

Дариа стана и тръгна слепешком към вратата. Тя беше съвсем уверена, че е права, но без доказателства никога нямаше да може да убеди никого. Куинтъс Блум беше твърде уверен, твърде хитър и симпатичен, твърде добре въоръжен с най-нови факти.

Имаше само един начин да се справи с това. Трябвате да се сдобие с факти. А това нямаше да стане, ако седи в кабинета си на Сентинел Гейт.