Сливане

Глава 10

Преди по-малко от година Дариа Ланг беше тих и отдаден на изследванията си учен в института по артефакти. Не беше напускала Слънчевата система, в която се намираха Сентинел и Сентинел Гейт. Върховна цел на нейното съществуване беше изготвянето на поредното издание на каталога „Ланг“.

После дойде пътуването до системата Добел. С това започна цялата й странна одисея до Куейк, Глистър, Серенити, Торвил Анфракт, Дженезий и връщането обратно у дома.

Всичко това стана за по-малко от една година. Сега утвърден и опитен пътешественик из най-отдалечените краища на Спиралния ръкав, на Дариа й беше трудно да повярва, че тихият учен-изследовател някога е съществувал.

Но понякога имаше директни доказателства, че новият й опит е съвсем отскоро — и съвсем ограничен.

Дариа проучи мрежата Боуз и набеляза серия от преходи, през които трябваше да мине техният кораб „Майозоутис“ от Сентинел през света Джером до Лабиринт. Това й отне много часове грижлива работа, но тя беше горда от резултата. Докато прехвърляше файла в друга база данни, от която можеше да се стартира серията, Калик случайно я видя какво прави.

— Моите уважения — малката хименопта повдигна глава. — За първи път ли използвате мрежата Боуз?

— Използвала съм я и преди, но това е първата ми възможност да планирам сама последователност от преходи.

Калик внимателно заразглежда файла. Дариа чакаше, надявайки се да чуе похвала. Вместо това Калик изтрака, изсвири и каза:

— Извинете. Но мога ли да разгледам енергийния бюджет, свързан с един или два от тези възли?

— Разбира се.

Калик направи копие от файла и се прехвърли на собствения си терминал, по-удобен за същество с осем полидактилни крайника. След няколко минути тя прехвърли друг файл на терминала на Дариа без никакъв коментар, но Дариа веднага видя, че е алтернативна траектория през мрежата Боуз. Беше с два пъти по-малко време на преход и една четвърт енергиен разход.

— Калик! Как го направи?

Хименоптата наклони глава.

— Моите уважения, професор Ланг, голямата интелектуална мощ дори на ниво като вашето невинаги може да замести скромния практически опит. Когато служех на господаря Ненда много, много пъти съм използвала мрежата Боуз.

Това беше най-многото, с което един бивш роб на Луис Ненда можеше да каже на някой човек, че е невежа и отхвърля цялото му изчисление за преход по мрежата Боуз. Дариа взе маршрутния план на Калик и се приготви да го въведе за изпълнение.

Пътуването щеше да включва странна комбинация от подсветлинни и свръхсветлинни скорости. Това на свой ред изискваше да се използват последователно Боуз и стандартен двигател понякога с необичайни закъснения или бързо доставяне на енергия.

Сложила ръце над клавиатурата, Дариа размишляваше върху първия скок. Тя се чудеше къде да зададе точката за преминаване към подсветлинна скорост, когато усети, че Д’жмерлиа стои над рамото й. Очните пипалца на ло’фтианеца бяха изнесени в напълно различни посоки, така че да може да гледа и клавиатурите, и дисплеите.

— Моите уважения — Д’жмерлиа се пресегна покрай Дариа с четири, прилични на тояги, крайници. Твърдите пръсти затракаха по клавишите толкова бързо, че не можеха да се проследят. Когато няколко секунди по-късно се оттеглиха, Дариа видя, че бяха зададени командите на кораба за всеки етап на пътуването от Сентинел до Лабиринт.

Тя не си направи труда да попита как Д’жмерлиа го беше направил. Не искаше отново да чуе, че работата не изисква истински талант, а само малко опит. Вместо това се оттегли в каютата си със съзнанието, че на собствения си кораб беше станала излишна.

Къде другаде знанията й щяха да се окажат недостатъчни? Дариа не знаеше, но един вътрешен глас не преставаше да й повтаря, че при всички предишни скокове в неизвестното (като предстоящото изследване на Лабиринт) тя се бе ползвала от умението и опита на специалиста по изглаждане на конфликти Ханс Ребка — Ребка, скапаната, невярна, развратна свиня от Фемъс съркъл.

Върна се при пилотския пулт, където седеше Д’жмерлиа.

— Можеш ли да установиш свръхсветлинна връзка със Сентинел Гейт?

— Разбира се. Ще бъде скъпа, защото трябва да използвам три възли Боуз.

— Няма значение. Искам да говоря с Ханс Ребка. Много добре — вместо да започне изпълнението на задачата, Д’жмерлиа се колебаеше.

— Какво искаш? — Дариа отдавна работеше с него, за да знае, че такава пауза обикновено означава молба, която той се притеснява да отправи.

— Когато говорите с капитан Ребка, ние с Калик ще ви бъдем благодарни, ако му зададете един въпрос.

— Разбира се.

— Ще бъдете ли така добра да го попитате защо ни инструктира да ви потърсим на космодрума и да ви придружим на това пътуване? Много мислихме над този въпрос, но не можахме да си отговорим. Разбира се, от нас се очаква да ви защитаваме, но от какво? Когато не сме сигурни, че правилно сме изтълкували една заповед, се чувстваме некомфортно.

— Ще го попитам — Да я защитават! Отново тази дразнеща дума! Той сигурно я мислеше за твърде глупава и наивна, за да може да се грижи сама за себе си. — Можеш да си сигурен, че ще го попитам, това чистопробно копеле. Свържи ме с него!

Установяването на връзка отне известно време. Дариа седеше и кипеше от яд. Накрая връзката се осъществи и тя видя лицето на един почти непознат й оператор по съобщения в института.

— Искам да говоря с Ханс Ребка.

Главата на екрана кимна.

— Зная. Но това не може да стане, затова разговорът беше прехвърлен на мен.

— Да не му се е случило нещо? — неочаквано гневът на Дариа премина в тревога.

— Не, доколкото зная. Добре е. Но е изчезнал. Тази сутрин напусна института.

— Дяволите да го вземат този тип! Казал ли е къде отива?

— На мен не. Но хуманоидът Е. Кримзън Тали е заминал с него. А Тали ми каза, че отиват да изследват артефакт, наречен Парадокс. Вие добре ли сте? — операторът беше видял изражението на Дариа. — Да ви свържа ли с някой друг?

В известен смисъл изчезването на Ханс Ребка направи всичко по-просто. Направи я самостоятелна.

Ханс неведнъж й беше казвал: „Хората говорят за живота като игра. Но ако животът е игра, той съвсем не е като покера. В живота човек не може да върне картите, които не му харесват, и да се надява да получи подобри. Човек трябва да изиграе раздадената му ръка и да направи всичко възможно да спечели с нея.“

Ханс не споменаваше мизата, но при него това често е бил неговият живот и животите на всички около него. Дариа не беше сигурна каква беше мизата този път. Най-малкото, нейното чувство за собствено достойнство и репутация. Отвъд него можеше да е всичко — от бъдещето на института по артефакти до бъдещето на Спиралния ръкав.

Наистина високи мизи.

Имаше и един по-дребен въпрос — ръката на Дариа. Това беше самата тя с всичко, което знаеше за Строители и артефакти и двете извънземни. Интелигентни извънземни, несъмнено, но извънземни, свикнали да бъдат роби, поради което им беше трудно да проявят инициатива.

Съществуваше и още нещо, един актив, който досега Дариа не беше имала възможност да оцени. Тя беше взела със себе си пълно копие от файла за Лабиринт, подарен на института от Куинтъс Блум. Той съдържаше цялата му неотдавнашна публикация, анализ на данни и теория. Дариа, разбира се, щеше да ги проучи. За нея обаче далеч по-значими бяха необработените данни — точна хронология на откриване и изследване на новия артефакт, всички физически измервания и снимки, направени отвън и отвътре на Лабиринт.

Всичко това беше въведено в бордовия компютър на „Майозоутис“. Пътуването до Лабиринт дори с изготвената от Калик превъзходна стратегия щеше да отнеме дни. А при поемането на пилотските функции от Д’жмерлиа Дариа нямаше какво да прави.

Нищо, освен истинската работа, онази, за която се беше обучавала през целия си живот. Претрупаната каюта на кораба не предлагаше удобната среда на кабинета на Сентинел Гейт, но когато беше концентрирана, Дариа не забелязваше средата. Като възможност за проучване на файла, пътуването до Лабиринт беше неповторимо.

Тя си направи кът в каютата на кораба и се настани там. Най-напред разгледа описанието и обсъждането на Куинтъс Блум на „старите“ артефакти. Дариа познаваше всеки от тях като близък приятел. Тя очакваше да научи малко ново за тях, но така може би щеше да научи повече за истинския Куинтъс Блум — човекът зад любезния, самоуверен, всезнаещ авторитет на подиума на института.

Блум беше спазил установената от Дариа в нейния каталог на артефактите последователност. Тя прочете описанието на Кокун. Нямаше нищо ново, но макар и с неохота се възхити на стила му на писане. Беше стегнат и точен. Единственото, което я накара да се намръщи, беше заключителното изречение:

Това беше скок от физическите факти за формата и структурата на Кокун към едно категорично твърдение за истинското му предназначение.

Дариа премина към Калиоп — вторият артефакт в списъка. После към объркващите сингулярности на Циркълох, третия, който Куинтъс Блум беше класифицирал като аномален, което означаваше, че не може да се отнесе към тази класификационна система! След това Нъмън, четвъртият, който беше обожествяван от варнианците много преди хората да се появят на сцената със своите собствени идеи за божество. Дариа кимна. Кой знае, може би варнианците са видели нещо, което хората не са могли.

Работата беше поглъщаща, почти успокояваща — едно връщане назад към дните, когато изследването означаваше проучване ма отдалечени във времето и пространството обекти, анализ на места, където Дариа не се надяваше никога да отиде. И отнемаше време. Най-после гладът я върна към външния свят, за да открие, че по-голяма част от деня беше минала. Беше прегледала описанията на почти половината артефакти. И разбра, че в нея се е зародила една идея, без да знае как или кога беше станало това.

Дариа погледна навън от дълбините на своето укритие. Д’жмерлиа седеше пред пулта за управление на кораба, Калик почиваше легнала с прострени към него крака. Хименоптата може би спеше, но тя също скучаеше. И второ мнение щеше да бъде полезно.

— Калик? Ще погледнеш ли нещо?

Дариа прехвърли копие от файла на удобната за ползване от Калик работна станция и отиде в камбуза да потърси нещо за ядене. Може би Калик ще прочете онова, което Дариа беше прочела, и ще направи различно заключение. Може би не можеше да се направи никакво заключение. Или може би втората половина на описанието на артефактите противоречеше на впечатлението, което тя бе получила от първата.

Тази мисъл накара Дариа да грабне храната веднага щом беше готова и да се заеме отново за работа. Ленс, Скримшо, Парадокс, Мелстровом, Годстут… Където и да бяха или щяха да бъдат, Строителите ценяха разнообразието. Нямаше два артефакта с нещо повече от повърхностно сходство. Но Куинтъс Блум по някакъв начин ги беше групирал в шест основни класа. Изкуствено ги беше класифицирал. Никой друг не беше направил удовлетворителна систематика на артефактите. Тази класификация беше ли удовлетворителна?

Дариа излезе от унеса, в който беше изпаднала, и видя, че Калик стои търпеливо до нея.

— Свърши ли вече? — беше учудващо, въпреки скоростта и ефективността на хименоптската централна нервна система.

Калик премигна с двата си реда очи.

— Не. Извинявам се за моята мудност, но списъкът е дълъг. Позволих си да прекъсна важните ви мисли само за да посоча, че Д’жмерлиа се нуждае от дефиниране на маршрута. Да ни заведе ли директно на Лабиринт или да минем през света Джером?

Дариа беше отложила вземането на това решение, а после го беше забравила. Въпросът беше дали Куинтъс Блум беше разказал всичко относно трудностите с Лабиринт и възможните опасности? Директният път беше по-икономичен, но онзи тих глас отново й нашепна в ухото. Гласът беше досаден, но Дариа се беше научила да не го пренебрегва.

— Докъде достигна с четенето на описанието на артефактите?

— Сега съм на сто тридесет и третия. Имаш ли някакъв обобщен коментар?

Въпросът беше некоректен. Дариа не беше стигнала дори до някакво временно заключение, докато не прегледа пет пъти повече резюмета на Блум за артефактите.

Екзоскелетът на Калик не позволяваше никаква лицева подвижност. Но два нейни предни крайника трепнаха, с което тя показа, че съвсем не е спокойна.

— Имам някакво впечатление. Твърде неоформено, за да бъде наречено анализ.

— Кажи го все пак.

— Изтъкнатият Куинтъс Блум е много добър писател. Неговите описания са винаги ясни и не съдържат повторения. Предлаганата от него систематика не прилича на нищо, което съм виждала по-рано.

Калик млъкна. Дариа чакаше. До тук коментарите съответстваха точно на нейните. Имаше ли нещо повече?

— Само едно нещо ме безпокои — този път паузата беше дори по-дълга. — При отнасянето на един артефакт към дефинираните от него класове Куинтъс Блум никога не злоупотребява, нито погрешно интерпретира някоя част от описанието на артефакта. На мен ми се струва обаче, че понякога той пропуска да спомене някой важен аспект на артефакта. И тези пропуснати елементи са такива, които противоречат на отнасянето на артефакта към избрания от него клас.

Право в десетката! Дариа беше готова да прегърне Калик, само че човек не можеше да си позволи такава свобода с една хименопта.

Казаното от Калик напълно съвпадаше със собственото убеждение на Дариа. Куинтъс Блум беше умен, творчески тип и умееше да внушава доверие. Той беше извършил чудесна работа с резюмирането на артефактите, беше проявил творчество в създаване на система за класифициране на артефакти. Единствената му грешка беше в нещо, което учените бяха вършили в продължение на хиляди години. Обикновено учените не променят данни, освен ако не са чисти шарлатани. Но когато фактите не съответстват на тяхната теория, съществуваше страхотно изкушение да намерят основание да отхвърлят неприятните факти и да се придържат към теорията. Птоломей го беше правил. Нютон го беше правил. Дори Айнщайн го беше направил и при това съвсем явно. А сега и Куинтъс Блум. Големият въпрос беше дали го беше направил само този път, или му беше навик, повлиял цялата му работа, включително и описанието на Лабиринт? Имаше ли артефактът някое неспоменато свойство, такова, което би убило непредпазливите изследователи?

— Надявам се моите предварителни мисли да са ви от полза — Калик стоеше пред Дариа, но не гледаше в нея.

— Те са точно такива, каквито ми трябват — Дариа проследи погледа на редиците очи и за нейна изненада видя, че половината й сандвич стоеше забравен на конзолата. Въпреки че умираше от глад, тя беше толкова развълнувана, че беше забравила да яде. Тя взе храната и отхапа една огромна хапка. — Това ни освобождава от необходимостта да вземаме решение — каза тя с пълна с хляб и салата уста. — Благодаря ти. Кажи на Д’жмерлиа, че преди да отидем на Лабиринт, ще трябва да посетим света Джером. Трябва да научим повече за Куинтъс Блум. Искам да зная с какво се е занимавал, преди да започне да работи върху артефактите на Строителите.