Сливане

Глава 19

В края на втория ден, хванати в хиатуса, трима от четиримата пътници на борда на „Гравитас“ съвсем не бяха щастливи.

Липсата на светлини на кораба не беше приятна, но липсата на енергия можеше да се окаже фатална. Луис Ненда вече беше пресметнал. Циркулаторите за въздух не работеха, но естествените топлинни потоци плюс постоянното въртене на кораба щяха да осигурят достатъчна конвекция за поддържане на атмосферата в кораба годна за дишане. След шест дена обаче липсата на въздушни генератори и пречистватели ще започне да се чувства. Нивата на въглероден двуокис ще станат забележимо по-високи. Пет дена след това хората на кораба ще изпаднат в летаргия. След още четири дена ще умрат от задушаване. Атвар Х’сиал може би ще оцелее една седмица повече.

Куинтъс Блум не се страхуваше, че ще умре. Неговите тревоги бяха други. Той беше убеден, че Дариа Ланг е пред него и прави открития, които по право му принадлежат. По пет пъти на ден той притискаше Ненда да направи нещо, за да започнат да се движат. Два пъти намеква, че Луис е направил това нарочно, преднамерено, забавяйки тяхното пътуване като част от конспирация за помагане на Дариа Ланг. Ненда се чудеше дали Атвар Х’сиал по някакъв начин не беше успяла да предаде своята параноя относно Дариа на Куинтъс Блум.

Сляпата сикропеанка беше в някои отношения по-малко засегната от влизането в хиатуса. Тя можеше да понася нива на въглероден двуокис, които за хората са смъртоносни, и нейното зрение посредством ехолокация не зависеше от светлината вътре в „Гравитас“. Но загубата на енергия означаваше, че комуникацията с Глена Омар посредством терминал вече е невъзможна. За всичко, което желае да каже или да чуе от другите, Атвар Х’сиал се намираше отново в пълна зависимост от Луис Ненда и неговата феромонна приставка.

Изключение от всичко това беше Глена. Логически тя, разглезена от живота на Сентинел Гейт, където всяко желание и прищявка можеха да бъдат задоволени, трябваше да е по-засегната от драстичната промяна на живота на борда на „Гравитас“. Но по някакъв каприз обитателите на най-богатите светове най-много си падаха по примитивните условия на живот. Така приблизително един път годишно щастливите обитатели на Сентинел Гейт екипирани със спални чували, примитивни средства за осветление и огън, първобитни готварски съдове и сурова храна, се забиваха в техните гори и прерии. След като прекарваха няколко дни сред природата (но никога повече от три или четири), те се връщаха към изобилието от топла вода, роботизирани готвачи и жилища без насекоми и уверяваха всички, че ако някога се наложи, могат да живеят „примитивно“, както всички други.

Глена беше играла тази игра десетина пъти. Сега опитваше друг вариант. Луксозните пътнически апартаменти на „Гравитас“ бяха оборудвани за приятни вечери с осветление на свещи, на които вечерята тет-а-тет често беше прелюдия към романтика. Глена събра свещите от всички апартаменти. Тя ги използва за интимно осветление на своя апартамент и покани другите на соаре. Поканата до Атвар Х’сиал трябваше да бъде предадена чрез Луис Ненда. Сикропеанката я получи и отговори със силна феромонна комбинации, каквато Ненда по-рано не беше приемал. Беше като сикропеански еквивалент на възклицание. Той го прие като отказ.

Пръв пристигна Луис Ненда, питайки се дали не е грешка, че изобщо отиде. Направи го само заради твърдо спазвания от него принцип — да знае всичко, което се случва на всеки кораб, който той пилотира. А и ако не присъства, кой знае какви планове могат да скроят Куинтъс Блум и Глена Омар.

Ненда гледаше мрачно към петнайсетте свещи, подредени стратегически в будоара. Кислородът консумиран за тяхното горене щеше да поддържа живота им няколко часа, но при съществуващите обстоятелства това не изглеждаше толкова важно.

Глена очевидно мислеше, че ще бъде чудесно парти. Тя беше с прическа с вдигната коса на главата, за да покаже дългата си грациозна шия. Прилепналата памучна рокля с дълбоко деколте и гръб, цепната от глезена до бедрото разкриваше твърде много. Глена направи пирует пред Луис и разкри допълнително няколко педи от крака си.

— Как изглеждам?

— Очарователно — това поне беше истина. Той с облекчение чу зад себе си стъпки. Появи се Куинтъс Блум с изражение, което Луис можеше точно да изтълкува. „Предпочитам да бъда на друго място, но няма никаква алтернатива. И, във всеки случай, не мога да изпусна нещо важно.“

Заедно с Куинтъс Блум нахлу и нещо друго. Малко количество от феромони, много слаби, да бъдат уловени от друг, освен от Ненда.

— Ат! Зная, че чакаш отвън. Мислех, че беше решила да не присъстваш.

— Нямам желание да присъстват на нещо, което е предназначено да бъде ритуал на групов човешки секс. Обаче и аз като вас съм против всякакъв заговор, в който не участвам.

— Мислех да направим следното — Глена, която не усещаше размяната на феромони около нея, изпълняваше ролята си на домакиня. — Тъй като сме тук при такива примитивни условия, мисля, че трябва да си разказваме истории, както са правили това нашите предци преди много хиляди години, седящи ужасени около лагерните огньове.

Мъртвешка тишина. Луис не знаеше как беше с Куинтъс Блум, но той беше седял ужасен около лагерен огън много по-неотдавна.

Без да забелязва липсата на реакция, Глена продължи:

— Вие двамата, седнете — тя изчака, докато двамата мъже седнаха на дивана на половин метър един от друг.

— Сега аз ще съм съдия и онзи, който разкаже най-добрата история, ще получи специална награда.

Тя се настани между двамата и сложи по една гореща ръка върху бедрото на всеки от тях.

— Тъй като сме почти на тъмно, трябва да говорим за страшни или романтични неща. Кой ще започне пръв?

Пълна тишина.

— Не ви ли предупредих? — посланието прозвуча с един обертон на законен хумор. — Позволете да ви дам един съвет, Луис. Внимавайте да не изпуснете специалната награда.

Ненда гледаше към вратата. Сякаш нещата не бяха достатъчно лоши, ами и Атвар Х’сиал му се присмиваше.

— О, хайде, Луис! — Глена стисна бедрото му, за да насочи отново вниманието му върху себе си. — Не се преструвайте, че ви е трудно да започнете. От онова, което Атвар Х’сиал ми разказа, зная, че всъщност двамата сте срещнали живи зардалу, докато всички мислят, че те са били изтребени преди единайсет хиляди години. Това сигурно е изплашило дори и вас. Как изглеждат те.

— Вие не искате да знаете.

— О, напротив, искам! — тя плъзна ръка по вътрешната страна на бедрото му и добави задъхано: — Знаете ли този род неща ме възбуждат.

Това и всичко друго. Ненда призна поражението си. Глена беше по свой начин целенасочена като Куинтъс Блум.

— С Ат се споразумяхме, че няма да говорим за зардалу, но аз все пак ще говоря. Може би ако разкажа малко за тях, тя ще се охлади.

Ненда се обърна към Глена.

— Ако попаднете на зардалу, няма да ви се сторят толкова вълнуващи. Това, разбира се, не може да стане, защото те живеят само на Дженезий, тук вътре в Анфракт. Но те могат да накарат всеки да настръхне от ужас. Да започнем с това, че са грамадни. Седем метра дълги в цял ръст. Главата на пораснало зардалу е широка колкото този диван. Те са земни цефалоподи, така че стоят и се придвижват на половин дузина дебели пипала. И могат да тичат бързо, по-бързо от човек. Пипалата са светлосини, достатъчно силни да скъсат стоманен кабел. Главата е тъмносиня — синя като нощ на Следата на Пеликан. Зардалуто има две големи сини очи, всяко широко колкото педя. И под тях голяма човка.

Ръката на Глена престана да се движи по бедрото му. Ненда я погледна да види изражението на лицето й. Тя го гледаше с широко отворени, похотливи очи. Толкова с тази негова история, която трябваше да я изплаши. Изненадата дойде от другата й страна. Куинтъс Блум също гледаше Ненда. Изглеждаше озадачен. Той протегна ръка в оскъдната светлина.

— Човка, извита на края като кука — каза бавно той. — Ей такава — ръката му се изви надолу. — Твърда и синя и достатъчно голяма да захапе и счупи човешки череп. И под нея голям вертикален процеп за уста. Главата преминава в торс със същата широчина, но двете са разделени от нещо като огърлица от кръгли отвори, по-големи от юмрука ви, обкръжаваща цялото тяло.

— Торбички за размножаване — Ненда погледна към Куинтъс Блум, забравил раздразнението си от Глена. — Откъде, по дяволите, знаете? Да не сте чели докладите за зардалу, които представихме на Миранда?

— Нито дума. Никога през живота си нито съм чел, нито съм чувал физическо описание на зардалу.

— Искате да кажете, че сте видели живо зардалу?

— Живо не. Мъртво. Но не знаех, че е зардалу — очите на Куинтъс Блум гледаха по-удивено от тези на Глена. — Когато изследвах Лабиринт влязох в една вътрешна зала със същества в нея. Изглеждаха големи, но когато отидох до тях, те се бяха свили и изсъхнали. Бяха вакуумно изсушени. Приличаха на огромни изсъхнали луковици. Дори не разбрах, че са животни, докато не отидох близо до тях и не видях очите им. Тогава реших да хидратирам едно… напомпах вода във всичките му клетки, докато не се възстанови оригиналната големина, форма и цвят — той погледна към Ненда. — Седем метра дълго, глава и торс среднощно сини. Очи с клепки, като човешки, но сто пъти по-големи. Пипалата светлосини, завършващи с тънки, прилични на въженца краища. Вярно ли е?

— Съвсем вярно. Такова е зардалуто живо. Или мъртво — Ненда улови един бърз въпрос от Атвар Х’сиал, която, доколкото беше възможно от откъслечните феромонни преводи на Ненда, следеше разговора. Той го предаде на Блум. — Интересувате ли се от зардалу?

— Не, нито от живите, нито от мъртвите — Блум надигна високомерно гърбавия си нос към Ненда. — Аз се интересувам от Строителите и само от тях. Но вие поставихте въпрос, на който не мога да отговоря.

„Непростим грях.“ — Луис изпрати съобщението само до Атвар Х’сиал заедно с превод на арогантния коментар на Блум.

— Вие твърдите, че зардалу живеят само на едно място — продължи Блум. — На Дженезий. Какво ви кара да мислите, че вашето твърдение е вярно?

— Не мисля, а го зная. По време на Голямото въстание зардалу са били почти изтребени от Спиралния ръкав. Спасили са се само четиридесет екземпляра и допреди година те бяха в стазис. Оттам те отидоха право на Дженезий. Зная всичко това, защото бях там, когато се случи. Единственото зардалу, което днес не е на Дженезий, е съвсем мъничко и е отнесено от Дариа Ланг и нейната група на Миранда. Защо толкова ви разстройва това?

Блум погледна назад към Ненда. Той изглежда съвсем не забелязваше трепкането на корабното осветление нито колебливото виене на електрическите системи, които се връщаха към живот.

— Защото не разбирате какво говорите. Помислете, ако изобщо можете да мислите върху следните факти. Първо, всички зардалу, освен едно малко, могат да се намерят на Дженезий и само на Дженезий. Второ, аз открих изсушени трупове на пет зардалу да плуват в една вътрешна зала на Лабиринт. Трето, Лабиринт е нов артефакт. Той не е съществувал преди единайсет хиляди години, или преди едно столетие, или дори преди една година. Съпоставете всички тези факти и какво се получава?

Едно беше много ясно — че романтичната вечер на Глена не протича според плана. Но вероятно не това имаше наум Куинтъс Блум за заключение. Мислите на Ненда обаче бяха насочени към други неща. Той знаеше какво означава светването на лампите: „Гравитас“ излизаше от хиатуса.

— И до какво заключение стигате? — въпросът беше емоционален. Каквото и да беше, то бе по-маловажно от управлението на кораба.

Но сега след всичко станало, Куинтъс Блум очевидно беше решил да не отговаря. Той се изправи на крака, отмахна ръката на Глена от ръкава си и излезе от будоара.

— Използвайте мъничкото си мозъче и сам разберете — озъби се той през рамо.

— Куинтъс! — проплака Глена и изтича след него.

— Много интересно — дъхът на сикропеанския феромони беше силен. — Предполагам, че вие сте направили същото умозаключение като Куинтъс Блум?

Ненда не помръдна дори когато миг по-късно феромонният въпрос беше последван от величествено влизане на приведеното тяло на Атвар Х’сиал. Жълтите рога на сикропеанката се обърнаха към Ненда, после Атвар Х’сиал поклати глава и също така бавно излезе.

Нямаше нужда от думи. Тя знаеше, че Луис не беше направил изобщо никакво заключение. Той не можеше да разбере за какво трябва да прави заключение.

Ненда остана на дивана, отдаден на размисъл. Живи зардалу само на Дженезий. Мъртви зардалу, открити на Лабиринт. Лабиринт, един нов артефакт. Какво следва от това? Всичко това може би говореше нещо на Блум и на Атвар Х’сиал, но то не подсказваше на Луис нищо. Във всеки случай с възстановената енергия корабът не се нуждаеше от неговото внимание. Така че той можеше да мисли над собствения си въпрос: След като наоколо имаше толкова много ерудити, защо единствено той знаеше как да лети на „Гравитас“?

Когато Глена се завърна, той още си задаваше този въпрос. Навирила нос и с наперен вид, тя обиколи стаята и духна свещите.

Това нито за секунда не заблуди Луис. Тя беше адски разстроена. Неочаквано той изпита съчувствие към нея.

— Хей, успокойте се. Ще имате и друга възможност да го хванете. Знаете какъв е Куинтъс. Той е толкова погълнат от своите ужасни Строители, че не забелязва нищо друго.

— Не е това — Глена седна до Ненда. Тя вдигна подгъва на роклята си и го прониза с поглед. — Надявах се наистина да прекараме приятно вечерта и да се чувстваме добре. Всичко започна толкова хубаво. Но после всичко се разтури.

— Да. Просто не беше вашата нощ. Но не се оставяйте това да помрачи настроението ви. И аз съм имал такива нощи. Много — Луис я потупа успокоително по топлото рамо и трепна, когато тя отпусна глава на ръката му.

Глена се притисна плътно към него.

— Вие бяхте единственият, който се опита да разкаже страшна история, такава, каквато исках — тя се протегна и сложи ръка върху неговата. — Мисля, че беше много мило от ваша страна.

Луис се отмести.

— Да. Единствено аз го направих. Но не е толкова мило. Всички бяхме в хиатуса и нямахме какво друго да правим. Можехме само да си разказваме истории. Сега обаче сме извън него и аз имам работа. Трябва да започна да мисля как ще минем през Анфракт.

Когато измъкваше ръката си от нея, светлините отново изгаснаха. Електрическата система на кораба издаде затихващ стон.

— Проклятие!

Луис дълго седя в продължителната тишина. Накрая чу кикотене в тъмнината до него.

— Отново в хиатус! О, скъпи! Не е моята нощ, Луис. Изглежда не е и вашата — Глена продължи тихо, променяйки тъжните нотки в гласа си с по-интимни. — Но вие знаете, че това би могло да бъде нашата нощ.

Не му беше необходима приставка, за да улови посланието на нейните феромони. Той чу шумолене от плат, падащ на пода. Един топъл гол крак се допря до прасеца му и той изведнъж се надигна.

— Вие не си отивате, нали? — тя беше усетила как той скочи на крака.

Да си отива? Определено не! Не си ли отиваше?

Ненда взе неочаквано решение. По дяволите! Може да са по средата на хиатуса, какво друго трябва да прави?

— Не, не си отивам. Определено не си отивам. Просто си помислих, че може би е добре да проверя дали вратата е затворена. Здраво.

Атвар Х’сиал беше извънземно без никакъв интерес към секса на хората. Въпреки това Луис не искаше саркастични феромонни коментари към онова, което щеше да прави. Той нямаше голяма вяра в своите умения като любовник дори при много по-добри обстоятелства.

„Това е допълнителна изгода от оставането ми“ — реши той, докато се връщаше към Глена. Тя беше много опитна жена. Беше изтънчена и умела. Една нощ заедно и съществуваха шансове никога вече да не се доближи отново до него.