Сливане

Глава 21

Опитът прави всичко по-лесно. Дариа упорито се беше борила да интерпретира първата серия образи, които тя и Калик бяха получили на стената на хексагоналната зала. Сега тя разглеждаше втората серия и се чудеше какво беше намерила за толкова трудно.

Сините супергигантски звезди служеха като указатели, определяйки мащаба и общата геометрия на Спиралния ръкав. Тяхното движение в пространството ги правеше да служат като небесни часовници, измерващи колко напред в миналото или бъдещето е била направена снимката. Без познаване на звездните скорости, мащабът на времето беше по-скоро относителен, отколкото абсолютен, но все пак той можеше да служи за ориентация как е протичала колонизацията на Спиралния ръкав.

Втората серия образи се оказа подобна на първата, само че този път оранжевите маркери на господството на зардалу се разпростряха върху Спиралния ръкав, погълнаха предишните светове на зеления вид и след това неочаквано изчезнаха.

Това съответстваше на разбирането на Дариа за историята. Вместо да разширят господството си над Спиралния ръкав, зардалу бяха изтребени по време на Голямото въстание.

След дузина изображения, без изобщо да има колонизирани светове, около Сол се появи тъмночервена звезда. Червените маркери се разпространиха и се прибавиха към жълтото на друг вид. Дариа отбеляза местоположението. Сикропеанци. Двата вида продължиха да растат докато границите се срещнаха. След това граничната линия остана постоянна, а двата вида бързо се разпростряха в други посоки.

Дариа кимна на себе си. Това беше миналото, показано от Куинтъс Блум. А вероятно също и бъдещето.

Дариа чакаше. Изведнъж жълтите точки започнаха да обкръжават региона на червените. Когато обкръжаването завърши, жълтите маркери се разпространиха навътре. Червените светли точки една по една примигваха и изгасваха и жълтите заемаха местата им докато из целия Спирален ръкав останаха само жълти светлини. Сикропеанците господстваха из Спиралния ръкав. И тогава, толкова далеч в бъдещето, че супергигантските маркерни звезди се бяха преместили забележимо на други места, настъпи последната промяна. Жълтите светлини започнаха да изгасват една по една, докато почти всички изчезнаха. Дълго време на Спиралния ръкав имаше само една жълта точка, близо до първоначалния свят на сикропеанците. После и тя изгасна. На Ръкава не останаха никакви признаци за интелигентен живот.

Това не беше бъдещето, демонстрирано от Куинтъс Блум — беше нещо съвсем различно. В тази серия от образи, както и в последната, показана от Калик, се указваше едно крайно състояние на Спиралния ръкав без населени светове.

Дариа дълго се чуди на видяното и многократно пуска серията. Бяха картини от фалшиво минало и бъдеще на Спиралния ръкав. Дали не гледаше някакво развлекателно, измислено представяне? Строителите бяха толкова далечни, толкова загадъчни, че беше невъзможно да се приемат като създаващи си какъвто и да било вид развлечения. Но може би всички мислещи същества от време на време се нуждаеха от почивка.

Накрая тя кимна на Калик да пусне серия, извлечена от друга стена.

Показаха се познатите първи сцени. Сини супергигантски маркерни звезди, никакви колонизирани светове. Появиха се оранжевите искри на зардалу и след това изчезнаха. Изникна зловещото червено на хората, жълтото на сикропеанците. Те съществуваха едни до други, разпростирайки се навън много дълго, докато близо до вътрешния край на Спиралния ръкав се появи блестящ син вид.

Дариа гледаше към неговото местонахождение и не можеше да си спомни за никакви видове в тази част на Спиралния ръкав. Там бяха ходили изследователски кораби на хората, но не бяха намерили нищо. Тя погледна супергигантските маркери. Сцената беше от далечното бъдеще.

Световете на синия вид нараснаха, докато се срещнаха с човешките. След това синьото изведнъж започна да изчезва. Хората завладяваха световете на новия вид, червената светлина поглъщаше синята. Това продължи, докато новият цвят изчезна напълно. И после, сякаш беше започнал процес, който не можеше да бъде спрян, червеното започна да поглъща жълтото. Броят на сикропеанските светове намаля, но не постепенно, а с неочаквани колапси. Видът се сви до първоначалния роден свят на сикропеанците. Там светеше една последна жълта светлина, докато накрая и тя не беше заместена от червена.

Хора и само хора управляваха Спиралния ръкав. Хилядолетието продължи, супергигантските маркерни звезди пълзяха бавно като мънички сини змии върху лицето на галактиката. Накрая червените точки започнаха да изгасват. Този път не системно, а хаотично, една през друга. Останаха да светят само шепа разпръснати из Спиралния ръкав. Най-после и те започнаха да гаснат. Дариа остана да гледа Спиралния ръкав, където отново се виждаха само маркерните звезди.

— Извинете ме, ако прекъсвам мислите ви, но искате ли да видите следващата серия?

Калик стоеше до нея. Дариа нямаше представа колко дълго беше чакала там.

Тя поклати глава. Тъй като заключенията й нямаха смисъл, допълнителните данни по-вероятно щяха повече да я объркат, отколкото да внесат яснота.

Дариа разбра колко е уморена. Откога не беше спала? Преди колко време бяха влезли в Лабиринт, колко време беше минало, откакто бяха пристигнали в тази зала? Нямаше никаква представа.

Все още нямаше следа от Д’жмерлиа. Тя и Калик отдавна трябваше да тръгнат да го търсят. Очарованието на полиглифите я беше задържало.

По-лошото беше, че тя изобщо не можеше да заспи, колкото и да се мъчеше. И то не от тревоги по Д’жмерлиа. Дариа познаваше тази си слабост. Тя можеше да си затвори очите, но образите от сериите щяха да продължават да се въртят в съзнанието й, което не можеше да се изключи. Те щяха да останат, докато нещо в ума й, над което тя нямаше никакъв контрол, не позволи да изчезнат. Тогава щеше да почива.

— Калик, имаш ли нещо против, ако ти говоря? — за разлика от хората хименоптите изглежда никога не се уморяваха. — Бих желала да споделя някои мисли, да помислим двете на глас.

— За мен ще бъде чест.

— Наблюдава ли последните три серии с мен?

— Да, наблюдавах ги.

— Но не видя представянето на Куинтъс Блум, когато той беше на Сентинел Гейт?

— Нямах това щастие.

— Жалко. Разгледа ли случайно записите от това представяне във файловете с данни на Куинтъс Блум на „Майозоутис“?

На Дариа й се стори, че за човек, който иска друг да сподели мислите си с нея, започна доста лошо. Досега само задаваше въпроси. Но Калик не възрази.

— Разгледах ги и ги намерих впечатляващи.

— Добре. Значи си видяла какво Блум казва, че е намерил на Лабиринт, а двете видяхме, какво намерихме тук.

— Видях част от онова, което намерихме тук. Моите уважения, но остават за разглеждане още три серии.

— Това е добре. Ще стигнем и до тях. Трябва да помислим, да формулираме хипотеза и след това да използваме другите три серии за проверка.

— Това е процедура, напълно отговаряща на научните методи.

— Нека да продължим по този начин. Първо серията на Блум. Тя отговаря на нашето минало и на онова, което знаем за миналото на другите видове. Тя показва бъдеще, в което присъстват всички видове и Спиралния ръкав е пълен с колонизирани светове. А сега един въпрос. Това ли е била единствената серия, намерена от Куинтъс Блум?

— Липсват ни данни, за да отговоря на въпроса — Калик огледа пространството около нея с пръстените си от очи. — Но ние знаем, че Куинтъс Блум е бил в хексагонална зала като тази, макар тя да е имала различна вътрешност.

— Което е много вероятно. Искаш да кажеш, че той трябва да се е интересувал какво е имало на другите пет стени в залата, в която е бил? Съгласна съм. Той изглежда задълбочен изследовател. Сигурно е проучил всичките шест стени. Но сега нека говори за онова, което ние намерихме. Три различни истории за колонизацията на Спиралния ръкав. В две от тях миналото е правдоподобно, но бъдещето различно. Съгласна ли си?

— Разбира се. Различно едно от друго и също различно от показаното от Куинтъс Блум.

— Добре. Аз имам свое мнение, затова не искам да ти влияя. Какво виждаш като една най-голяма разлика между докладваното от Блум и намереното от нас?

Екзоскелетът на Калик не й позволяваше да се мръщи, но нейното смущение се изрази в закъснението на отговора.

— Моите уважения, но аз виждам две големи разлики.

Дариа не беше очаквала такава бележка.

— Две разлики?

— Две. Първо, ние намерихме, че в далечното бъдеще Спиралният ръкав е празен. Няма населени и колонизирани светове. Куинтъс Блум е намерил точно обратното — ръкав, където някакъв вид е завладял всички светове.

— Това е разликата, която и на мен ми направи впечатление. Каква е другата?

— Образите в серията на Куинтъс Блум показват артефакти на Строителите. Сериите, които ние разгледахме досега, не показват никакво доказателство за съществуване на такива артефакти. Всъщност те не показват изобщо никаква следа от съществуването на Строителите, сега или в бъдеще. Но това… — Калик махна с един многоставен преден крайник около себе си. — … определено е артефакт на Строителите. Това е доказателство, че Строителите, независимо дали съществуват днес или не някога определено са съществували — Калик погледна нещастно към Дариа. — Моите уважения, професор Ланг, но на мен ми се струва, че нашето присъствие тук, на един артефакт, доказва, че претенцията на Куинтъс Блум трябва да е основателна. Само Спирален ръкав, съдържащ артефакти, може да бъде истинския Спирален ръкав.

По време на научната си кариера Дариа беше култивирала огромно уважение към експерименталните данни. Един малък факт беше достатъчен да срине всяка теория, независимо колко достоверна и привлекателна изглеждаше.

Сега тя беше изправена пред един много значим, нелицеприятен факт — както беше посочила Калик в показаните от Блум кадри, артефактите на Строителите съществуваха, но в нито един кадър от разгледаните от тях серии ги нямаше. По този въпрос нямаше начин да се спори, нямаше начин да се отхвърли като нерелевантен или маловажен.

Разумното заключение беше просто — приемане, че изображенията на Куинтъс Блум представят реалността, докато новите, независимо какви са те, не я представят. С това Дариа най-после можа да се отпусне и да заспи.

Тя може би трябваше да направи това — но все още не съвсем. Някой от нейните предци трябва да й бе предал голяма доза упоритост. Почти беше готова да си тръгне, но най-напред трябваше да види другите три серии.

По нейно нареждане Калик търпеливо ги подготвяше за пускане. През това време в уморения мозък на Дариа се зароди друга мисъл.

Лабиринтът беше нов артефакт. По този въпрос тя и Куинтъс Блум бяха сто процента съгласни. Той не само изглеждаше нов, различен от отдавна оставените други артефакти, които Дариа Ланг беше виждала, но и беше твърде близо до населената планета на света Джером, за да остане неоткрита през хилядите години на изследване и наблюдение.

Имаше и още нещо. Лабиринт беше не само нов, но той не беше по никакъв начин скрит. Който го е построил, е искал той да бъде открит. В това Дариа се чувстваше сигурна, макар сега тази мисъл да беше наистина далеч от възможността за проверка и неоспоримо доказване.

Не спирай. Щом Лабиринт е намерен, той трябва да бъде изследван. Създателите на Лабиринт са очаквали, че по някое време някакво интелигентно същество — човек или извънземно — ще достигне тази зала. Някой ще застане тук, както стоеше сега тя, и ще гледа млечнобелите стени с линии. Ще се чуди над техния смисъл и значение. И след като човек приеме, че откритието и изследването са били неизбежни, тогава идеята, че наблюдаваните досега от Дариа и Калик серии са просто фантазии на Строителите, ставаше смешна. Трите системи изображения — миналото, настоящето и бъдещето на Спиралния ръкав — бяха големи и важни данни, толкова реални и значими, колкото и откритото от Блум. Предполагало се е, че който и да намери вътрешната зала на Лабиринт, трябва да разбере тяхното значение.

И после да направи какво?

Това беше въпросът, на който мисълта на Дариа не можеше да намери отговор. Предполагало се е тя да стои точно където беше и да заключи — какво? Беше като някакъв тест за свръхинтелигентност, на който се проваля.

Тя въздъхна и се върна към реалността. Калик отдавна беше готова и търпеливо чакаше.

— Добре — Дариа кимна. — Нека да видим какво има в другите три серии.

Отначало не изглеждаше нищо интересно, само нова загадка и разочарование. Четвъртата серия показваше съвсем малко развитие. Зеленият вид, който Дариа не успя да идентифицира, отиде далеч отвъд Спиралния ръкав. Зелената вълна се разпростираше от една слънчева система на друга, докато целият ръкав засвети в зелено. Нямаше никакъв друг вид. Във време, не много далеч от настоящето, зелените точки започнаха да изчезват. Накрая всички изчезнаха и до края на серията Спиралният ръкав остана празен. Никакви зардалу, никакви хора, никакви сикропеанци. И никаква следа от яркото рубиненочервено, което на показаната от Куинтъс Блум серия маркираше артефактите на Строителите.

Дариа почти нямаше кураж да помоли Калик да продължи. Сякаш някой друг, а не тя, кимна и каза:

— Хайде да видим следващата.

Серията започна. И неочаквано умът на Дариа заработи на по-високи обороти. Дисплеят във визьора на скафандъра й сякаш стана два пъти по-ярък. Артефакти! Пурпурни точки, разпръснати между супергигантски маркерни звезди.

Сега зеленият вид видимо скоро беше последван от оранжевото на зардалу. Най-после дойде червеното на човешкия вид. Видовете нараснаха, срещнаха се, смесиха се, разменяха си региони. Накрая Спиралният ръкав се изпълни. Той продължи да се изпълва с хиляди, безброй звезди. Това беше картината, показана от Куинтъс Блум. Единствената разлика беше, че по време на неговото представяне той беше насочил вниманието на аудиторията към разпространението на човешкия вид. По-раншното разпространение и изчезване на зардалу и неговото последващо повторно появяване бяха съзнателно пропуснати.

Защо беше направил това Блум?

Дариа можеше да си отговори. Той беше пренебрегнал онова, което не можеше да обясни. По време на представянето той не знаеше, че зардалу са отново на Спиралния ръкав, отново населяват родния свят на техния вид — Дженезий. Блум беше искал целият му доказателствен материал да подкрепи неговите заключения.

Започна шестата серия, но тя вече не съдържаше изненади. Това беше друга „фалшива история“ на Спиралния ръкав, където зардалу дойдоха и си отидоха; сикропеанци и хора воюваха със зеления вид за звездни системи и ги завладяха. Накрая жълтото победи рубиненочервеното и спечели. Спиралният ръкав се изпълни със сикропеанци; и не след много започна да се изпразва. Жълтите точки изгасваха. Ръкавът остана отново без следи за наличие на интелигентност. По никое време нямаше никакво доказателство за артефакти на Строителите.

Дариа беше сигурна, че Блум беше възстановил образите от сериите от всичките шест стени. Тя високо ценеше неговата интелигентност и добросъвестност като изследовател. Но след като беше проучил всичките, той беше избрал само една.

И кой можеше да го вини? Само една серия съдържаше артефакти на Строителите, които в реалния свят сигурно бяха разпръснати из целия Спирален ръкав. Беше основателно да се отхвърлят останалите пет като нищо повече от странна измислица с неизвестна цел.

Основателно, но Дариа не го направи. Нейният вътрешен глас й подсказваше, че другите пет истории на Спиралния ръкав са също толкова важни. Тяхното съществуване и начина, по който двуизмерните образи бяха съхранени в три измерения, представляваше послание за всеки посетител на Лабиринт. „Разбери историите и образите и ще разбереш много за Строителите. Или — обърни процеса, както преди, — ако разбираш природата на Строителите, и тогава съществуването на много истории и причината, поради която картините са съхранени по такъв старомоден начин, ще ти станат ясни.“

Моментът беше решаващ. Той изискваше пълна концентрация. Вместо това, за нейно голямо раздразнение, Дариа откри, че мислите й се отклоняват встрани. Тя не можеше да прогони от ума си образа на Куинтъс Блум с неговите полускрити червени язви и уверения убедителен глас, който казва на аудиторията: „Ако отговорите, че Строителите са имали магическа сила да предскажат далечното бъдеще, тогава вие им приписвате дарби, което прави моята вяра невъзможна.“

Но това не беше магическа сила. Съвсем не беше. Това беше различна физическа природа, онази, която е променила дефиницията на понятието предсказание. Тази идея се загнезди отново в главата й. Видове, способни да виждат бъдещето. „Не да предсказват — мислеше замечтано тя, — както го беше представил Блум, а да виждат.“

Фактът, че заспива, вече не я разстройваше. Тя знаеше как работи умът й. Когато имаше за разрешаване проблем, беше невъзможно да заспи. Тя не можеше да почива, докато проблемът не бъде решен.

Така сега…

Когато потъна в сън, в мислите й настана перверзен комфорт. Тя повече не можеше да стои будна, следователно нещо дълбоко в подсъзнанието й й казваше, че сега всички необходими данни са на лице. Проблемите за Строителите и Лабиринт са решени.

Всичко се изясни с една приятна простота. Когато се събуди тя беше убедена, че ще прелъже съзнанието си да се държи почтително и да й разкрие своето решение. После те щяха да намерят Д’жмерлиа и да се върнат на кораба.

И тогава, най-после, можеха да потеглят към дома.