Сливане

Глава 12

Светът Джером се върти по орбита около жълтата звезда джудже Тетрагама само на четирийсет светлинни години от Сентинел Гейт. Почти директно между двете лежи ярката синя звезда Ригел. Ригел е истинска супергигантска звезда с петдесет пъти стандартна звездна маса, сто хиляди пъти стандартна яркост, светеща със силна и ослепителна светлина. Малцина наблюдатели на нощното небе от Сентинел Гейт могат да видят бледото светене на Тетрагама, скрито близо до зрителната линия на Ригел. И никой на Сентинел Гейт не може да види прашинката — света Джером, който блещука слабо в отразената от Тетрагама светлина. През всичките години прекарани в института до идването на Куинтъс Блум, Дариа не можеше да си спомни някой да е споменавал името на този свят.

Докато „Майозоутис“ захождаше за кацане, тя погледна на няколко пъти планетата. Че светът Джером е слабо населен, ставаше ясно от липсата на светлини на градове откъм тъмната страна. Планетата сигурно беше бедна и изостанала, иначе Дариа щеше да е чувала повече за нея. Все пак според Куинтъс Блум това беше неговият роден дом. Тя беше също най-близката населена планета до артефакта, който той беше открил и нарекъл Лабиринт.

Когато „Майозоутис“ се приземи и Дариа слезе, тя не видя нищо, което да промени първото й впечатление. Имиграционните власти се състояха от един човек, който поздрави доста приветливо Дариа, но се втрещи, като видя Калик и Д’жмерлиа. Междузвездните посетители хора бяха доста голяма рядкост. Входната система на света Джером нямаше изобщо никакви процедури за работа с нецивилизовани, нечовешки същества от Сикропеанската федерация и Зардалската общност.

Докато служителят си блъскаше главата със старите наредби и следеше неспокойно с едно око двете извънземни, Дариа взе решение. Тя беше планувала да прекара само един или два дни на света Джером, преди да продължи за Лабиринт. С това бюрократичната процедура с влизането на Калик и Д’жмерлиа можеше да отпадне.

— Да предположим, че тези двамата останат на кораба?

Чиновникът не изрази гласно облекчението си, но изражението му се промени.

— Няма никакъв проблем. Стига да се спазват стандартните карантинни норми. Могат да се внасят храна и напитки, но никакви растения или животни… — той погледна неуверено към двете извънземни. — … И нищо не може да се изнася от кораба.

Калик и Д’жмерлиа не възразиха. Когато премина през цялата безсмислена процедура и накрая получи разрешение да напусне космодрума, Дариа се почувства неудобно. До неотдавна двете извънземни бяха роби, а тук отново ги третираха като втора категория граждани. Не беше много успокоително да знаеш, че в Сикропеанската федерация положението може да е обратното и Д’жмерлиа да бъде свободен да обикаля, а Дариа да бъде задържана и третирана като подозрителна.

Минути след като напусна космодрума, чувството й за вина изчезна. Калик и Д’жмерлиа нищо не губеха… Може би дори печелеха. Тя не знаеше кой е бил Джером, но ако е мъртъв, когато такъв изостанал свят като този е бил кръстен на негово име той вероятно се е обърнал в гроба. Планетата беше точно на граничното от Тетрагама разстояние за населен свят. Беше зима и дните бяха къси. Слънцето беше като светла черешова костилка на небето. Въздухът беше рядък и студен и стискаше за гърлото, пълзящата растителност беше хилава, прашна, сиво-зелена. Хората, които Дариа срещна изглеждаха също толкова хилави и прашни. Те я насочиха към въздухоплавателната служба, която обслужваше Центъра Марглом.

Дариа предположи, че това е добра новина. Домът на Куинтъс Блум можеше да бъде на другата страна на планетата, а не само на две хиляди километра. Лошата беше, че по пътя самолетът спира на половин дузина места.

Самолетът, на който се качи Дариа беше достатъчно голям да превози дванайсет души. При този полет обаче имаше точно двама пътника — Дариа и един пълен мъж, който беше заел цялата седалка. Докато подготвяха самолета за излитане, тя разгледа от мястото си зад него дебелия му врат и ниско остригана коса. Изглеждаше добър кандидат за сътрудник в изследователски център. Беше прекалено пълен за някаква физическа работа.

Беше невъзможно да седне до него. След излитането Дариа се премести напред и седна пред него. Тя се обърна да погледне назад над облегалката. Не обичаше да разговаря с непознати (на нея самата й беше неприятно, когато други хора нахлуваха в нейното мисловно пространство), но й беше нужна информация.

— Извинете. Случайно да пътувате за Центъра Марглом?

Този мъж очевидно споделяше възгледите на Дариа за съприкосновение с непознати. Той вдигна глава и се намръщи.

— Аз също отивам там — продължи Дариа — с надежда да посетя един човек на име Куинтъс Блум. Интересувам се дали го познавате.

Намръщената физиономия се промени в усмивка на човек, който е доволен да съобщи лоша новина.

— Познавам го. Но няма да го намерите. Не е в центъра. Всъщност той не е и на планетата — човекът продължи с неприятната новина. — Намира се на друга звездна система, където е поканен да изнесе някакъв доклад.

— Жалко. Запознах се с част от неговия труд и мисля, че е забележителен.

Дариа замълча. Мъжът не каза нищо и сведе очи.

— Питам се има ли някой друг — продължи Дариа. — Някой в Центъра, с когото бихме могли да обсъдим неговия труд. Знаете ли?

Той въздъхна раздразнено.

— Куинтъс Блум е най-популярната личност в центъра. Там почти всеки би могъл да дискутира неговия труд с вас, от директора до последния научен сътрудник. Ако решат да го направят. Което аз не бих сторил.

— Директорът?

— Клима Неч. А сега, ако нямате нищо против… — той отвърна решително очи от нея.

— Извинявайте, че прекъснах размисъла ви.

Мъжът изсумтя. Дариа се върна на мястото си. Това все пак беше някакъв успех. Блум беше известен, неговият труд — високо ценен. Той сигурно включва изследвания, извършени преди откриването на Лабиринт и преди новата му теория за Строителите.

Полетът щеше да продължи още два часа и ако тя се опита да проведе още един разговор, спътникът й сигурно щеше да избухне. Мислите на Дариа се върнаха на единствена й дискусия с Куинтъс Блум. На нея не й беше харесало казаното от него, но тя не можеше да го остави без внимание. Вярваше, както я беше уверил той, че в артефактите на Спиралния ръкав има нови и безпрецедентни промени. Но нищо в нейните собствени теории не можеше да обясни появата на новия артефакт Лабиринт. По-лошото обаче беше, че откриването от Блум на Лабиринт изглежда опровергава идеята, че Строителите са напуснали Спиралния ръкав преди милиони години и никога не са се връщали. Как по време, когато хората са били само примитивни хоминиди, Строителите са могли точно да предскажат пътя, по който човечеството ще достигне до пътуване в Космоса и ще излезе навън да изследва Спиралния ръкав?

Много добре. Да предположим, че Строителите не са си отишли. Да предположим, че са все още из Спиралния ръкав под форма или място, което не позволява на хората и на другите видове да контактуват с тях или дори ги наблюдават. С неговото доказателство от Лабиринт Блум също беше поставил едно очевидно невъзможно за преодоляване препятствие пред тази идея. Той беше показал схеми за бъдещо развитие на Спиралния ръкав и беше задал въпроса: „Как биха могли Строителите днес да знаят схемата на развитие на Спиралния ръкав за десет хиляди години напред?“ Освен ако, както настояваше Блум, Строителите не са хора от бъдещето, пътуващи във времето, поставящи артефактите назад в тяхното собствено минало.

Дариа отхвърли обяснението като противоречащо на логиката. То противоречеше също на нейните собствени предположения за Строителите. Те бяха във всяко отношение, което Дариа можеше да опише, твърде извънземни, за да бъдат хора дори и от бъдещето. Те бяха много повече извънземни от сикропеанците или хименоптите, или дитроните, или ло’фтианците, или дори зардалу. Те вероятно се бяха развили в среда, където никакви хора или друг вид не би могъл да оцелее. Тяхната връзка с пространството и още повече с времето беше твърде загадъчна.

Така че отговорът не беше пътуващи във времето хора. Но тогава тя не можеше да избяга от предизвикателството, поставено от Куинтъс Блум. Тя трябваше да си представи раса същества, които по някакъв начин знаят какво ще правят хората и другите видове след хиляда или десет хиляди години. Това не беше въпрос на гледане в миналото и екстраполиране в бъдещето. Хората можеха достатъчно лесно да правят това, но всякакви екстраполации след неколкостотин години биваха опровергани. Строителите не само са предсказали бъдещето на Спиралния ръкав, както биха могли да направят хората. Те са могли по някакъв начин да видят бъдещето така ясно, както Дариа можеше да вижда през предното стъкло на самолета приближаващите се очертания на заснежените хълмове. Тя не можеше да различи подробностите там, както би могла, когато отиде по-близо. Може би Строителите също не са могли да различат в детайли дългосрочното бъдеще, но те са видели общата картина на Спиралния ръкав, както Дариа можеше да види контурите на тъмнеещия се зад нея пейзаж.

Хълмовете приближаваха. Сега Дариа наистина можа да различи детайли, включващи доста голям град сред снега. Самолетът се спускаше, насочваше се към една поляна на два-три километра на запад от града.

Тя наблюдаваше появяващите се подробности от картината пред нея. Тя виждаше сгради и хилави дървета.

Да виждат във времето, както тя вижда в пространството? Слабо в най-далечното бъдеще с видими само най-едри щрихи. После близкото бъдеще по-ясно, с повече видими подробности.

Това изглеждаше възможно. Настойчивият тих глас дълбоко в нея настояваше, че е правилно. По някакъв непонятен начин чувстваше, че беше проникнала едно ниво по-дълбоко в загадката за Строителите.

Дариа не обичаше да лъже. Понякога обаче лъжата правеше нещата много по-лесни.

— От Сентинел Гейт, да, и подготвям очерк за Куинтъс Блум. Естествено искам да се срещна с хора, които го познават добре и разбират неговата теория.

Дариа се усмихна почтително. Клима Неч се облегна назад в подсиления й стол и кимна. Директорката на Центъра Марглом беше достатъчно огромна, за да промени Дариа мнението си за мъжа в самолета. В сравнение с Клима, той беше просто като сянка. Почти всички, които срещна бяха пълни. Може би имаше нещо в диетата на света Джером? Във всеки случай, след като на Дариа й стана ясно, че за Клема Неч името й означава по-малко от нищо (дотам с нейната слава), можа по-лесно да излъже.

— Не ме цитирайте пред другите членове на института — Клема скръсти ръце на огромния си корем. Тя говореше с абсолютно монотонен глас, без да промени нито височината, нито интонацията. — Но Куинтъс е нашата най-блестяща звезда и Центъра Марглом е щастлив, че го има. Вие го познавате, предполагам, с неговата работа за Лабиринт. Ако искате докато сте тук да хвърлите едно око на този артефакт можете да посетите обсерваторията.

— Искате да кажете, че Лабиринт се вижда… повърхността на света Джером?

— Разбира се, че това искам да кажа. Иначе бих ли ви предложила да ви го покажа? Нашият телескоп не е най-големият на планетата, но мисля, че е добър за всекидневно ползване…

На Дариа й притъмня. Ако Лабиринт можеше лесно да се види от повърхността на света Джером, той трябваше също толкова лесно да се види и от Космоса. Което означаваше, че ако винаги е бил там, трябваше отдавна да е открит. Така че поне едно от твърденията на Куинтъс Блум трябваше да е вярно.

— … в много различни области и изследователска работа и е ценна инвестиция — Клема Неч Продължи монотонно да разказва с глас, който звучеше като добре репетирана роля. Дариа съсредоточи вниманието си върху говорещата. — Ще ви резюмирам само три от тях, после предлагам да ви представя на някои от колегите на Куинтъс. Те ще ви дадат подробностите, които са ви необходими за вашия очерк. Най-напред, в първите си години в центъра, Куинтъс Блум пръв предложи идеята, че в света Джером се е появило местно население от може би интелигентни същества, което не е оцеляло до пристигането на хора на планетата. Тази идея днес е предмет на голям спор, но Куинтъс не участва в него. Неговите интереси продължиха напред, за да обхванат всички големи тела, обикалящи по орбита в системата Тетрагама. Тук той също предложи нови и поразяващи идеи, които в дългата история на света Джером, през многото столетия на колонизация…

Сега Клема Неч достигна върха. Дариа стисна уста и си припомни, че доброволно беше дошла. Никой не беше виновен, виновна беше единствено тя самата.

Беше късно следобед, Дариа седеше изтощена в централната библиотека на Центъра Марглом. През последните седем часа се беше срещнала с двайсет и трима члена на изследователския персонал. Всеки беше говорил за Куинтъс Блум със суперлативи, за неговата ерудиция, за бързината на ума. Приемаха всичко, което беше казал, писал или мислил.

Излизаше, че той е господин Чудо. Беше време да се върне на „Майозоутис“ и да продължи пътуването си до Лабиринт.

Имаше само един проблем. Всички, които Дариа беше срещнала в центъра, също бяха толкова посредствени (Дариа избра най-безобидната дума, за която можа да се сети), че не им трябваше много да бъдат впечатлени. Или, ако беше необходимо, дори напълно шашнати.

Изправена пред лабиринта от подозрителни мнения, Дариа направи онова, което й подсказа нейната втора природа. Тя се обърна към обичайния си източник: библиотечните бази данни. Думите можеха да лъжат или подвеждат така лесно, както и хората. Но статистическите данни от миналото и постиженията трудно можеха да се подправят.

Тя извика на компютъра биографията на Блум заедно със списък на неговите публикации. Документът беше впечатляващ. Беше започнал изследователска работа на млада възраст и оттогава беше направил много публикации. Във файла бяха всичките рецензии и всичките го представяха в много добра светлина. Беше напредвал в Центъра Марглом с възможната максимална бързина.

Дариа се върна към самото начало на файла. По образователната система на света Джером децата тръгваха на училище на ранна възраст и хората-учители съставяха неделима част от образователния процес. Куинтъс Блум беше роден в малкия град Фоглайн, лежащ по средата по права линия между Центъра Марглом и космодрума. Когато е бил на пет години, родителите му загинали при промишлена авария и е бил отгледан от баба си и дядо си. Посещавал основно училище в същия град. Във файла беше посочено името на учителя, но липсваха подробности. Баба му, и дядо му бяха умрели.

Ако родният град на Куинтъс Блум беше в някоя друга посока, за Дариа това едва ли би имало значение. Решението й да спре във Фоглайн по пътя към „Майозоутис“ беше просто импулсивно.

Изненадващо първият учител на Блум не беше умрял, нито пенсиониран или изчезнал. Както научи късно на следващата сутрин, той беше напуснал Фоглайн и постъпил като учител в друг малък град, Расмусен, на около четирийсет километра.

До Расмусен нямаше въздушен транспорт. Сигурно беше време да се откаже и да тръгне за Лабиринт. Само че до края на деня от Фоглайн нямаше самолет до космодрума. Късно следобед, когато Дариа се намери в една совалка, пълзяща към Расмусен, впечатлението й за света Джером като примитивно място се потвърди. Тя не се чувстваше оптимистично настроена. Щеше да пристигне много след свършване на училище и издирването на учителя Орвал Фриймонт щеше да е трудно.

Тя погледна през прозореца. В този час Лабиринт беше далеч на изток под хоризонта, но според централната библиотека на Центъра Марглом на вечерното небе артефактът трябваше да се вижда като обект от седма величина. Това беше твърде слабо, за да се види с невъоръжено око. Ако обаче Лабиринт е бил тук по време на първото колонизиране на света Джером нямаше начин да остане неоткрит. Дариа се отпусна на седалката, потънала в мрачен самоанализ. Очевидно Куинтъс Блум отново беше прав — Лабиринт беше нов артефакт. Първият нов артефакт от три милиона години насам.

Когато Дариа слезе от автобуса, вече се беше смрачило. Фоглайн беше град на електрониката, Расмусен — на генетиката. И двата града бяха пред въвеждане на пълно автоматизирано промишлено производство, така че макар да се работеше денонощно, някои елементи все още се изработваха ръчно. Улиците бяха пълни с отиващи и връщащи се от работа хора.

Ако се съмняваш, питай. В Расмусен не може да има много учители.

— Търся Орвал Фриймонт. Работи в училището.

Третото питане даде резултат. Една жена в самурено палто над къса рокля от ламе със златни нишки — може би не всички на улицата бяха фабрични работници — посочи сграда на странична улица, чийто червен покрив едва се виждаше.

— По-добре побързайте — каза тя. — Орвал живее самичък и си ляга рано.

Жената изглеждаше уверена, но като видя мъжа, който отвори вратата при почукването, Дариа се зачуди дали не е сбъркала къщата. Тя си го представяше възрастен прегърбен педант. Веселата яка фигура, която стоеше пред нея, не изглеждаше по-възрастна от самия Куинтъс.

— Орвал Фриймонт?

Мъжът се усмихна.

— Аз съм.

Дариа произнесе речта си — една лъжа лесно се казва, след като е пускана в обръщение двайсет и пет пъти.

Пет минути по-късно тя седеше в най-удобния стол в малката къща, пиеше чай и слушаше ентусиазираните спомени на Орвал Фриймонт за Куинтъс Блум.

— Той беше ученик в първия ми клас, когато още бях млад учител във Фоглайн и не бях много уверен в себе си. Разбира се, първият клас на всеки учител е много специален и човек никога не забравя децата от него — Фриймонт се усмихна на Дариа, карайки я да съжалява, че не е била в неговия първи клас. — Но въпреки това Куинтъс Блум беше нещо специално.

— В какъв смисъл?

— Може би съм учил и други деца толкова умни, колкото Куинтъс, но нито тогава, нито по-късно съм имал някой ученик, който да иска толкова много да бъде първенец. През този първи ден в моя клас още не беше чул думата „амбиция“. Но той вече беше амбициозен. Знаете ли, че още през първия ден си смени името? В класа дойде като Джон Джонс, но вече беше решил, че това име е много обикновено за онова, което възнамерява да стане. Искаше да има специално име. И обяви, че от този ден нататък се казва Куинтъс Блум. Отказваше да отговаря на всяко друго име. И беше толкова упорит, че чак плашеше. Беше готов да направи всичко, за да бъде на върха дори ако това означаваше малко да поизлъже, стига да е сигурен, че няма да забележа — Орвал Фриймонт забеляза изражението на Дариа. — Не се шокирайте. Всички деца са склонни да го правят. Разбира се, в неговия случай причината за това отчасти се дължеше на факта, че той бе малко низвергнат. Вие знаете колко жестоки могат да бъдат малките деца. Кожата на Куинтъс беше в такова ужасно състояние, с големи червени язви по лицето, ръцете и краката, които изглежда с нищо не можеха да се излекуват.

— Имал ги е още тогава?

— Това е срамно. Нерви, предполагам, и се обзалагам, че той и сега ги чопли, когато мисли, че никой не го гледа. На каквото и да се дължат, това не прави язвите и струпеите по-малко реални. Зад гърба ми другите деца му викаха Струпейчо. Той не им отговаряше. Бедното малко момче само навеждаше глава и учеше още по-усърдно. Ако бяхте дошла при мен и ме бяхте попитали кой от моите ученици ще успее, дори тогава щях да ви кажа Куинтъс Блум. Той се нуждаеше от това, другите не.

— Забелязали ли сте да има други таланти?

— Сигурно е имал. За възрастта си той пишеше най-добре и най-ясно от всички деца, които познавам. Дори когато беше разбрал нещо малко погрешно, аз му пишех един допълнителен плюс просто за начина, по който го беше изразил.

— Предполагам, че не пазите нищо от онова, което е написал през първите години в училище?

Орвал Фриймонт поклати глава.

— Ще ми се да го бях направил. Не ми мина през ума, че Куинтъс Блум ще стане толкова прочут, иначе бих го направил. Но вие знаете как е с учителите — малките деца растат, идват следващите и човек съсредоточава цялото си внимание върху тях. Това го поддържа млад. Аз помня Куинтъс Блум и винаги ще го помня, но никога не съм отделял много време да мисля за него.

Дариа погледна часовника си и стана.

— Трябва да се връщам във Фоглайн, иначе ще загубя още цял един ден. Благодаря за отделеното ми време. Имала съм работа с много учители, знаете, и се научих да ценя добрите. Ако сте желали, могли сте да преподавате в университет вместо в основно училище.

Фриймонт се засмя, взе чашата, която Дариа му подаде, и я придружи до вратата.

— Искате да кажете, ако бях готов да направя жертва и да се откажа от наградите — той се усмихна леко при нейното смущение. — Когато сте достигнали възраст да учите в университет, вие вече сте се оформили като личност. Но ако дойдете при мен като малко пет или шестгодишно момиченце, аз мога да упражня влияние върху онова, което ще станете. Това е моята награда. Затова казвам, че имам най-добрата работа във Вселената.

Дариа се спря на прага.

— Мислите ли, че сте направили това с Куинтъс Блум… че сте го оформили?

Орвал Фриймонт изглеждаше замислен повече, отколкото през цялата им среща.

— Ще ми се да вярвам, че е така. Но, знаете ли, подозирам, че Куинтъс е бил оформен много преди да съм имал шанса да го срещна. Тази енергия, този стремеж да бъде пръв и да успее… не зная откъде и как са дошли, но по времето, когато го срещнах, те вече съществуваха — той взе ръката на Дариа и я задържа дълго време. — Надявам се, че ще напишете нещо хубаво за Куинтъс. Бедният малък дявол, той заслужава постигнатия успех.

Дариа забърза по студените нощни улици на Расмусен. Оставаха само няколко минути до отлитане на последната совалка. Като се подхлъзваше и пързаляше върху тънкия лед, покрил плочника, тя се опита да оцени ползата от пътуването си до Фоглайн и Расмусен. Сега познаваше Куинтъс Блум много по-добре. Благодарение на Орвал Фриймонт тя беше потвърдила силните му страни и беше научила малко за слабите.

Пристигна на терминала точно на време и разбра, че посещението й на света Джером й беше дало нещо друго, нещо, което може би щеше да бъде щастлива да го няма. Беше видяла Куинтъс Блум през очите на Орвал Фриймонт — не като самоуверен и арогантен възрастен, а като пренебрегнато дете — малко, самотно и тъжно момче.

Може би посещението при Орвал Фриймонт беше голяма грешка. Отсега нататък независимо колко противен й бе той, на Дариа щеше да й бъде трудно да го мрази.