Седмият печат

Заключение

Бъдещето на енергийното снабдяване представлява може би най-голямото и най-сериозното предизвикателство пред човечеството през последното десетилетие. От избора на вида енергия, която ще ни храни, зависи оцеляването на планетата като биологична система и опазването на икономиката, на която се основава нашият начин на живот. Големият проблем е именно съгласуването на тези два несъвместими досега аспекта.

Много специалисти гледат на водорода като на най-добрия вариант и техните основания са изложени в този роман, но любопитното е, че не става въпрос за ново предизвикателство. Възможностите на водорода са открити още през 1896 година от британския учен Уилям Гроув и оттогава насам на този източник на енергия се гледа като на голямата надежда на бъдещето. Друг британски учен, Джон Холдейн, през 1929 година излага теорията си за цивилизация, основаваща се на водорода — концепция, която придобива особена популярност след нефтените кризи от седемдесетте години.

Разбира се, все още не са разрешени някои важни проблеми, свързани с цената на водородните акумулатори, както и въпросът за съхраняването на това гориво — препятствия, които биха могли да бъдат преодолени единствено с мащабни инвестиции в проучванията. Най-значим принос в тази област има американският инженер Джефри Балард, който разкри колко възможности крие водородът за разрешаване на предизвикателствата, с които се сблъскваме днес. Осъществимостта на тези идеи беше доказана практически от американската космическа програма. В мисиите „Аполо“, например, е използван течен водород за захранването на космическите кораби с електрическа енергия.

Но водородът, въпреки огромния си потенциал, е само една от възможностите пред човечеството. Съществуват и други алтернативи: като метанола — биогориво, добивано от органична материя, както и етанола — друго биогориво, добивано от царевица и захарна тръстика. Съществува и перспективата да се използва енергията на силното ядрено взаимодействие чрез контролиран ядрен синтез, но засега това си остава далечна възможност, тъй като не разполагаме с необходимата технология. За овладяването на този мощен и неизчерпаем източник на енергия според някои ще са ни нужни още сто години. Междувременно бихме могли да използваме природния газ като енергия на прехода. Макар че също допринася за глобалното затопляне, природният газ освобождава по-малко въглерод, по-ефективен е от нефта и притежава редица други предимства.

Всъщност все още не знаем накъде ще тръгнем. Но знаем, че трябва да се променим. Седмият печат вече е счупен и е настъпил часът да се заемем с промените, които са на хоризонта.

Както се казва в уводната бележка, този роман се основава на достоверна информация. Ценни източници на информация относно климатичните промени са: Climate Change 2007: The Physical Science Basis („Климатични промени 2007: физични основания“), доклад, публикуван в Париж от Intergovernmental Panel on Climate Change (Междуправителствена експертна група за изучаване на климатичните промени), създадена от ООН, както и книгите The Heat is On („Затоплянето настъпи“) от Рос Гелбспан; Six Degrees: Our Future on a Hotter Planet („Шест градуса: Нашето бъдеще на една по-гореща планета“) от Марк Лийнъс; Field Notes from a Catastrophe: Man, Nature, and Climate Change („Изследователски дневник на катастрофата: човекът, природата и климатичните промени“) от Елизабет Колбърт; The Revenge of Gaia („Отмъщението на Гея“) от Джеймс Лъвлок и Mai de Terre („Страданията на Земята“) от Хъбърт Рийвс и Фредерик Льоноар. Климатичната еволюция е дадена в перспектива в The Long Summer („Дългото лято“) от Брайън Фейган.

Особено важна от гледна точка на информацията за края на петролната епоха и проблема с енергийното наследство е книгата The End of Oil („Краят на петрола“) от Пол Робъртс, както и Beyond Oil („Отвъд петрола“) от Кенет Дифайс и La Face cachee du petrole („Скритото лице на петрола“) от Ерик Лорен. Техническата информация, отнасяща се до „Арамко“ и проблемите на производството в Саудитска Арабия, е достоверна; тя е анализирана от Матю Симънс в Twilight in the Desert („Здрач в пустинята“). Разрушителният икономически ефект от неминуемата петролна криза е изложен от Стивън Лийб и Глен Страти в The Coming Economic Collapse — How You Can Thrive When Oil Costs $200 a Barrel („Предстоящата икономическа криза — как да се справим, когато петролът достигне 200 долара за барел“). За исторически поглед към петролния бизнес трябва да споменем книгата The Prize („Наградата“) от Даниел Йергин.

И накрая, относно проблемите на третата възраст много ценна се оказа книгата La vie en maison de retraite („Животът в дом за възрастни“) от Клодин Бади-Родригеш.

Дължа благодарност на много хора, които имат значителни заслуги за създаването на тази книга. Специално спасибо на Евгени Муравич за помощта му по отношение на „руската“ част в романа; на „Куарк Експедишънс“ и на екипажа на „Любов Орлова“ за незабравимото изследователско пътешествие из Антарктида; на Жозе Жайме Коща, Мануел Коща, Пауло Фариня и Клаудия Карвальо от „Волта ао Мундо“, които направиха възможни пътуванията до местата, където се развиват събитията в романа; на Филипе Дуарте Сантуш, професор по физика в Лисабонския университет и координатор на междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени, който провери информацията, отнасяща се до глобалното затопляне; на Нуно Рибейро да Силва, най-големия португалски специалист в областта на енергетиката, комуто поверих научния преглед на всички данни, свързани с петрола; на Гилерме Валенте и на целия екип на „Градива“, чийто неугасим ентусиазъм е от ключово значение за издаването на тази книга, и както винаги, най-вече на Флорбела, моя първи и най-важен читател.